Решение по дело №294/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ при Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – Пловдив против Решение № 1926/01.12.2023г. постановено по АНД № 3494/2025г. по описа на РС-Пловдив с което е отменено НП № 704786-F70709/01.06.2023 за наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд, който не е приложил разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН и така не се е съобразил със задължителните указания на ТР № 8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС. Изложено е оплакване и за неправилна интерпретация на установените по делото факти и обстоятелства, в резултат на което контролирания съд е стигнал до извод за недоказаност на нарушението.

Иска се отмяна на обжалваното Решение и потвърждаване на НП. Претендират се разноски.

Ответник „Фондация Елизиум Пловдив“ с ЕИК ********* чрез адв. Л. К. оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на Решението прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Пред първостепенния съд е установено, че на 11.03.2023 г. в 13:20 часа е данъчните органи извършват проверка на търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 на ДР от ЗДДС – къща „Елизиум“ – етаж 1, на [улица], стопанисван от „Фондация Елизиум Пловдив“, като е констатирано, че в този момент се провежда шахматен турнир.

Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0115714/11.03.2023 г., съставен от М. Й. Р. на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ – Пловдив и от А. Д. С. на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ – Пловдив, при Главна Дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) - Централно Управление на НАП. Проверката е извършена в присъствието на Е. Л. Н., на длъжност директор във „Фондация Елизиум Пловдив“ и А. К. президент на федерация „Сдружение българска федерация по шахмат“ с ЕИК *********, [населено място]. Инспекторите по приходите Р. и С. си поръчват в заведението по 1 бр. кафе и 1 бр. чай и заплащат всяко едно на стойност от 1 лв., като не им е издаден фискален бон от фискално устройство и/или ръчна касова бележка от кочан, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Служителите се представят и съобщават, че са извършили контролна покупка. Установяват, че в обекта не е налично функциониращо фискално устройство. Направен е опис на наличните финансови средства към момента на проверката. В обекта нямало софтуерна програма за отчитане дейността, няма и ПОС –терминал, като плащанията се извършвали само в брой. Опис на наличните парични средства, които са събрани от участниците в турнира, като такса не е изготвен от организатора А. К., като същият отказва да опише и предостави събраните парични средства на ревизиращите служители. Прието е, че е нарушен състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В тази връзка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ на стопанисваната от „Фондация Елизиум Пловдив“ къща „Елизиум“ – етаж 1, на [улица], [населено място], съставен е АУАН № F701709/04.04.2023г., въз основа на който е издадено и обжалваното пред първата съдебна инстанция НП;

Служебно известно на настоящата инстанция е че „Фондация Елизиум Пловдив“ не е обжалвала предварителното изпълнение на наложената ПАМ, както и че с Решение № 2333/19.12..2023г. по АД № 1076/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлено оспорването на фондацията против ЗПАМ от 24.03.2023г. като решението понастоящем не е влязло в сила.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото, неправилно приема, че е допуснат процесуален порок относно приемането за пръв път с НП на нова и различна спрямо АУАН дата на извършване на нарушението, тъй като в АУАН погрешно е посочена дата на нарушението 10.03.2023г. вместо 11.03.2023г., така както е съгласно Протокола за извършена проверка и която неточност е отстранена с НП, където е отразена вярната дата на нарушението – 11.03.2023г. Това е допустимо съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН и в съответствие с ТР № 8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС.

Независимо от горното обжалваното решение е правилно като краен резултат поради следното.

Според Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С-97/21 (MV - 98 срещу Началника на отдел „Оперативни дейности“ — гр. София в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите), Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Съответно, обстоятелството, че за разглежданото нарушение на ответника по делото е наложена ПАМ, представляваща “запечатване на процесния обект и забраняване на достъпа до обекта за срок от 14 дни“, и последиците от посочената ПАМ са понесени от ответника в периода от 24.03.2023г. до 07.04.2023г., обуславят незаконосъобразността на процесното НП, с което е ангажирана отговорността на ответника за същото нарушение – така Решения на Административен съд – Пловдив по КАНД № 1136/2023, 628/2023г., 3050/2023г. Нарушен е принципа за съразмерност по чл. 6 АПК предвид на което и законосъобразно първостепенния съд е отменил процесното НП, като издадено в противоречие с правото на Европейския съюз (ЕС), изтълкувано от Съда на Европейския съюз (СЕС).

В полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лева с оглед изхода на спора по делото в настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1926/01.12.2023г. постановено по АНД № 3494/2025г. по описа на РС-Пловдив;

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с код по БУЛСТАТ: ********* да заплати в полза на „Фондация Елизиум Пловдив“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] с представляващ Е. Н. сумата 500 лева, която представлява адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по КАНД № 294/2024г.

 

Решението е окончателно.