№ /30.11.2021 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2259 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от „Интер Гард Варна“ ЕООД - Варна,
************, представлявано от Изп.директор Б.А.А. чрез пълномощника му адв.Д.С.
***, против служебното прекратяване на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП на
регистрацията на собствения им л.а. „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег******
Дружеството-жалбоподател твърди незаконосъобразност
на това прекратяване предвид съществуващата невъзможност за дружеството да
регистрира л.а. след придобиването му през 2013г поради наложен запор върху
същия, с оглед на което се сочи, че в случая е налице
изключващото основание по чл.143 ал.13 от ЗДвП, респективно – не е налице
основанието по ал.15 на същия текст. С тези аргументи се претендира отмяна на
прекратяването на регистрацията на МПС, както и да бъде указано на ОДМВР-Варна,
сектор „Пътна полиция“ да
възстанови същата. В съдебно
заседание по същество адв.С. поддържа изцяло жалбата. В допълнение към
аргументите в нея, позовавайки се на определение №2785/01.03.2021г по
адм.д.№1828/21г на ВАС – София, пълномощникът на жалбоподателите изтъква, че служебното
прекратяване на регистрацията на МПС представлява ИАА по чл.21 ал.2 от АПК, но
в случая той няма изискуемото с чл.59 от АПК съдържание, а в производството по
издаването му са допуснати множество съществени процесуални нарушения.
Претендира се отмяна на акта и задължаване на административния орган да
възстанови регистрацията на МПС, както и присъждане на сторените в
производството разноски по списък.
Ответникът началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С никое от придружаващите преписката писма и с тези, с които са представени
доказателства по делото, не е ангажирано становище по жалбата, и не са
направени искания.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
С договор от 23.05.2013г(л.28-30
по делото) продавачът-заложен кредитор „Интернешънъл Асет Банк“ АД чрез
директора на клона в гр.Варна, действащ от свое има и за сметка на залогодателя
„Интербилд“ ООД, продава на Б.А.А., ЕГН **********, в качеството му на
управител и представляващ „Интер гард Варна“ ЕООД л.а.“Мерцедес ЦЛ 500“ с рег.
№В **** РС, с посочени номера на рама и на двигател, цвят черен металик, за
сумата 5 000лв., представляваща застрахователната стойност на МПС. В
приложеното свидетелство за регистрация част І като собственик на л.а. фигурира
„Интербилд“ ООД – Варна (л.31-32 по делото).
Със заявление рег.№УРИ
819000-33773/21.07.2020г (л.27 по делото) „Интер Гард Варна“ ЕООД чрез
пълномощника си Елена Драгиева (л.33-35 по делото) е поискало от КАТ-Варна,
Сектор „Пътна полиция“ да им бъде издадено удостоверение за наличие на наложен
запор на л.а.“Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. №В **** РС, за което е посочено, че им е
необходимо за пререгистрация от едно на друго юридическо лице. Към това
заявление е приложен договорът за покупката на л.а. Въз основа на данните в
него на 23.07.2020г в АИС „КАТ“ е отразен договорът с рег.№2090/23.05.2013г, като
в данните по отчета на превозното средство са въведени данните на новия
собственик „Интер Гард Варна“ ЕООД (л.26 по делото). В отговор на заявлението е
издадено Удостоверение УРИ №819000-34524/23.07.2020г (по административната
преписка) в потвърждение на това, че по данни от АИС „КАТ“ към момента на л.а.
„Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. №В **** РС са наложени общо четири запора; препис от
удостоверението е връчено на Елена Драгиева на 28.07.2020г.
От данните в Справка по история за ПС с рег.№В **** РС (л.25 по делото)
е видно, че първоначалната регистрация на л.а.“Мерцедес ЦЛ 500“ и промяната на
номера на МПС са извършени на 08.09.2008г.; през м.02.2009г, м.12.2009 и
м.02.2010г. на автомобила са наложени запори за продажба, като единият от тях е
снет през м.11.2010г; през м.05.2011г и през м.07.2014г, т.е. след сключването
на договора за продажба с нотариални заверки на подписите през м.05.2013г, са
наложени още два запора; на 23.07.2020г е регистриран самият договор, с който
„Интер Гард Варна“ ЕООД са придобили автомобила; на 22.08.2020г регистрацията
на същия е прекратена на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП – поради непререгистрирането
му от новия собственик.
Със заявление рег.№УРИ 819000-44562/21.09.2020г до КАТ-Варна, сектор
„Пътна полиция“ (л.37 по делото) пълномощникът на „Интер Гард Варна“ ЕООД Елена
Драгиева е изложила, че дружеството е собственик на л.а.“Мерцедес ЦЛ 500“ с
рег.№ В **** РС, и че предвид задължения на предходния собственик по четири
изпълнителни дела са в невъзможност да променят регистрацията на автомобила на
свое име. Формулирани са две искания – да им бъде отговорено дали автомобилът
ще бъде свален от регистрация поради изтеклия срок за промяна на собственика, и
ако е започнала такава процедура – същата да бъде прекратена поради горепосочените
обстоятелства. В отговор началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна
е издал писмо рег.№819000-45085/25.09.2020г, с което е уведомил Б.А., че договорът
от 23.05.2013г, с който дружеството е придобило л.а., е регистриран в АИС „КАТ“
на 23.07.2020г, и са въведени данните за новия собственик „Интер Гард Варна“
ЕООД, както и че на 22.08.2020г регистрацията на автомобила е прекратена на
осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП – поради непререгистриране на МПС в 2-месечен срок от
придобиването му, за което собственикът, посочен в регистъра, не се уведомява,
т.е. че МПС е със служебно прекратена регистрация, считано от 22.08.2020г. Това
писмо е изпратено за връчване на адресата му на 28.09.2020г (л.49-50 по
делото), като според твърденията на жалбоподателите им е връчено на
01.10.2020г.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка и тези, представени от
ответника и приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената фактология,
по същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:
Предвид липсата на доказателства
за датата на връчване на писмо рег.№819000-45085/25.09.2020г от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна на управителя и представляващ „Интер
Гард Варна“ ЕООД, която следва да се тълкува в тяхна полза, съдът приема, че
жалбата им против служебното прекратяване на регистрацията на л.а.“Мерцедес ЦЛ
500“ с рег.№ В **** РС е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, от
легитимиран субект – собственик на л.а., и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
На първо място следва да бъде
отбелязано, че с определение №2785/01.03.2021г по адм.д.№1828/2021г на ВАС –
София, VІІ отд., е отменено определение №2634/09.12.2020г за прекратяване на
производството по настоящото дело и то е върнато на настоящия съдебен състав за
продължаване на съдопроизводствените действия. В отклика от приетото от
първоинстанционният съд, касационният съдебен състав е приел, че прекратяването
на регистрацията на л.а. на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП е предшествано от издаване
на ИАА – волеизявление, с което се преценява наличието на предвидените в
разпоредбата предпоставки, а именно – неизпълнение на задължението на новия
собственик за регистриране на МПС в 2-месечен срок от придобиването му.
Посочено е, че съответният орган измежду служителите на звената „Пътна полиция“
в съответните ОДМВР в изпълнение на задълженията си по Наредба
№І-45/24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на МПС
и ремаркета, теглени от тях , и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Наредба №І-45/2000г), е обективирал волеизявлението си
по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на
задължението за регистриране на ППС в 2-месечен срок) чрез отбелязването в
автоматизираната информационна система, следователно – в случая е налице акт по
чл.21 ал.2 от АПК. Пояснено е още, че независимо от липсата на изрично уредена
възможност в ЗДвП и в Наредба №І-45/2000г., волеизявлението за служебно
прекратяване на регистрацията на ППС подлежи на оспорване пред съда на
осн.чл.120 ал.2 от КРБ, като по този начин се гарантира правото на съдебна
защита на собственика на превозното средство.
Въз основа на така даденото
задължително за настоящия съд указание за прилагане на материалния закон този
състав приема, че отбелязването в АИС „КАТ“ за прекратяване на регистрацията на
процесния л.а.“Мерцедес ЦЛ 500“ с рег.№ В **** РС поради непререгистрирането му
от новия собственик в 2-месечен срок от придобиването му, представлява ИАА по
чл.21 ал.2 от АПК. Според писмо с.д.№4372/24.03.2021г от ответника (л.60 по
делото), прекратяването на регистрацията е извършено автоматично от АИС „КАТ“,
а не от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, т.е. това е ИАА,
генериран от автоматизирано техническо средство, аналогично с издаването на
електронен фиш по чл.189 ал.3 от ЗДвП, което прави безпредметно изследването на
въпроса за авторството му, съответно – и за компетентността на издателя му
съгл.чл.146 т.1 от АПК. Аналогично – не подлежат на изследване и въпросите за
формата и задължителните реквизити на ИАА по чл.59 от АПК, както и тези за
спазването на процесуалните правила при издаването му по чл.146 т.2 и т.3 от АПК. Така единственият подлежащ на контрол за законосъобразност въпрос е този
по приложението на материалния закон, конкретно – дали е правилна преценката за
неизпълнение на задължението на новия собственик за пререгистрация на МПС в
2-месечен срок от придобиването му.
Съгл.чл.3 ал.1 от Наредба
№І-45/2000г (изм. ДВ, бр.57 от 2007г., бр. 20 от 2018г.) моторните превозни средства и ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето
на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Според ал.4 на същия текст (обн. ДВ, бр. 31 от 2000г.), в сила при придобиването на
л.а. от дружеството-жалбоподател на 23.05.2013г, всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в 14-дневен срок
от настъпването й, като с последващо изменение на текста (ДВ бр.20 от 2018г.) срокът е удължен на един месец
от настъпването на промяната. Нормата на чл.4 ал.1 (изм. ДВ, бр.67 от 2012г.)
от Наредбата вменява задължение на собственика
да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията. В идентичен смисъл са и текстовете на чл.145 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото
доказателства е очевидно, а и между страните в производството е безспорно, че
„Интер Гард Варна“ ЕООД е придобило процесния л.а.“Мерцедес ЦЛ 500“ с рег.№ В ****
РС на 23.05.2013г, и не е изпълнил задължението си по чл.3 ал.4 от Наредба
№І-45/2000г нито в 14-дневния срок по актуалната към онзи момент редакция, т.е.
до 06.08.2013г, нито в месечния срок по изменената и по-благоприятна последваща
редакция, в сила при подаване на заявление рег.№ УРИ-819000-33773/21.07.2020г,
с което в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна е представен договора от
23.05.2013г, т.е. до 22.08.2020г. След като л.а. е придобит през 2013г, и до
2020г новият собственик не е изпълнил задължението си за пререгистрация на МПС
по реда на чл.3 ал.4 от Наредба №І-45/2000г, то безусловно в случая е налице
основанието по чл.143 ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията
на автомобила.
Основният спорен въпрос по делото
е налице ли са обстоятелства, изключващи възможността за служебно прекратяване
на регистрацията по този ред, а именно – наличието на запори върху автомобила.
От една страна следва да бъде
отбелязано, че дружеството-приобретател „Интер Гард Варна“ ЕООД не е предприело
никакви действия за пререгистрация (такива не са документирани в сектор „ПП“
при ОДМВР-Варна) за целия седемгодишен период, в който са притежавали същия преди
прекратяване на регистрацията му през м.08.2020г – първото изявление в този
смисъл е входирано от пълномощник на дружеството едва на 21.09.2020г. Поради
това съдът преценява като неоснователно възражението им, че промяната в
регистрацията им е била отказана от компетентните органи като извинително
основание за неизпълнение на това им задължение. Нещо повече – принципно промяната
на регистрацията на ППС с наложен запор не е изключена от законодателя,
напротив – с чл.143 ал.13 от ЗДвП е предвидено изрично, че тя може да бъде
извършена след отмяна на запорите или с писмено разрешение на органа,
постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. Предвид факта, че за
да бъде извършена продажбата на 23.05.2013г на жалбоподателите, предварително е
бил вдигнат наложения на автомобила запор (според горецитираната справка за
ППС), за тях е съществувала възможност да се снабдят със съответно разрешение
по чл.143 ал.13 от ЗДвП, за да изпълнят надлежно задължението си по чл.3 ал.4
от Наредба №№-45/2000г, което те не са сторили. Поради това липсва основание да
се приеме, че неизпълнението на задължението им за пререгистрация на л.а. се
дължи на обективни причини извън техните възможности за въздействие,
респективно – че в случая липсва основание за прекратяване на регистрацията на
автомобила.
От друга страна наличието на
наложени четири запора върху л.а.“Мерцедес ЦЛ 500“ с рег.№ В **** РС според
настоящия съдебен състав не е пречка да бъде прекратена регистрацията му по
реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. Изричен текст с такова съдържание липсва както в
ЗДвП, така и в Наредба №І-45/2000г., за разлика от възведената изрична забрана за
промяна на регистрацията на ППС преди отмяна на наложения върху него запор, или
без писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг
компетентен орган – в този смисъл чл.143 ал.13 от Закона и чл.18б ал.4 вр.ал.3 вр.чл.18
т.2 от Наредбата. Липсата на забрана за служебно прекратяване на регистрацията
на ППС с наложени запори е обяснима с това, че тя настъпва само в случай, че
новият собственик на такова ППС, за което е вдигната забраната или е получено
разрешение от надлежен орган за извършване на разпоредителната сделка, не заяви
вече настъпилата след съответно разрешение промяна в собствеността. Формулирано
по различен начин – прехвърлянето на собствеността на ППС е предпоставено от
вдигане на запора или получаване на разрешение от компетентния орган (с което
са защитени правата на кредиторите), а повторно вдигане на същия запор с цел
регистриране на промяната в собствеността е лишено от предмет, съотв. ново
такова изрично разрешение не е необходимо за тази цел.
Предвид изложеното съдът намира,
че в случая прекратяването на регистрацията на л.а. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП е извършено в условията на обвързана компетентност, при наличие на всички
предвидени в цитирания текст предпоставки, и поради това е законосъобразно.
Изложеното квалифицира жалбата на настоящия собственик на автомобила против
прекратяването на регистрацията като неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователна, а
ответната страна не са направили такова.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Интер Гард Варна“ ЕООД - Варна, ************, представлявано от
Изп.директор Б.А.А., против служебното прекратяване на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП
на регистрацията на собствения им л.а. „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег******
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: