Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 15.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 5188 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с
две идентични въззивни жалби на О.К.П.,
подадени срещу решението на СРС, І Г.О., 41 състав, постановено на 12.01.2018
г., с което съдът е отхвърлил предявените от О.П. срещу „М.К.“ ЕООД искове с
правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 236.20 лв. - главница,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за покупко- продажба в
размер на покупната цена с включен ДДС на лицензиран инсталационен пакет с
продуктов ключ на операционна система Microsoft
Windows 10 Home (64-bit), и c правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 15.29
лв., представляваща обезщетение за забава на главницата за времето от
22.10.2016 г. до 12.06.2017 г.
Жалбоподателят оспорва
изводите на СРС, с които последният е отхвърлил исковете му, а именно: че между
страните не е възникнало договорно правоотношение по
покупко-продажба на комплект, включващ хардуер - преносим компютър марка „Lenovo“, модел „IdeaPad
110, 15.6 инча, Intel Pentium
N3710, 80T7007YBM“, и софтуер - операционната система Microsoft Windows 10 Home (64-bit) към същия, а
само за преносим компютър. Жалбоподателят счита, че съдът превратно е тълкувал
чл.47, ал.1 от ЗЗП, твърдейки, че хардуерът е една стока, а софтуерът – друга,
което в случая противоречи на събраните доказателства, съгласно които
предложената стока и поръчката на П. е именно за хардуер с инсталиран софтуер.
Жалбоподателят сочи и че СРС се е позовал на Директива 2002/65/ЕО, цитирайки
текст, който липсва в нея и която е неприложима в случая, тъй като се отнася до
продажба от разстояние на финансови услуги. П. намира за спекулативни изводите
на съда, че е съществувала опция за сравнение на цените и че П. е следвало да
допусне, че вероятно е налице грешка. Излага, че между страните е възникнал
валиден договор за покупко-продажба на Лаптоп марка „Lenovo“, модел „IdeaPad
110, 15.6 инча, Intel Pentium
N3710, 80T7007YBM“, с операционна система Microsoft
Windows 10 Home (64-bit), като ответникът не е изпълнил
задължението си да продаде поръчаната стока, поради което дължи претендираните
по делото обезщетение за неизпълнение и обезщетение за забава.
Насрещната страна счита
въззивната жалба за неоснователна. Намира за законосъобразни и правилни
изводите на СРС, че по делото не се установява съвпадение на насрещни
волеизявления между страните по отношение на софтуерен продукт и то именно на
претендираната от П. цена от 236.20 лв. с ДДС.
Пред СГС не са събрани
нови доказателства.
След преценка доводите
на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното:
Производството
пред СРС е образувано по искова молба на О.К.П., подадена срещу „М.К.“ ЕООД, с
която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 236.20 лв. -
главница, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за
покупко-продажба в размер на покупната цена с включен ДДС на лицензиран
инсталационен пакет с продуктов ключ на операционна система Microsoft Windows 10 Home (64-bit), който не е
бил престиран от ответника по договора, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба - 30.05.2017 г., до
окончателното плащане, както и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 15.29 лв.,
представляваща обезщетение за забава на главницата за периода 22.10.2016 г. -
12.06.2017 г.
Ищецът
твърди, че на 15.10.2016 г., на електронната страница на ответника с адрес Mallbg.com, направил поръчка с peг.№ 58504 за покупка и доставка на 1 брой преносим
компютър марка „Lenovo“, модел „IdeaPad 110, 15.6 инча, Intel Pentium N3710, 80T7007YBM“, с
операционна система Microsoft
Windows 10 Home (64-bit), за сумата от
574.20 лв., която стока била описана под каталожен № 83559. Заявява, че на
18.10.2016 г. получил стоката чрез „Еконт Експрес“ в офис „Ален мак“, находящ
се в гр. Петрич, ул. „*******, където с наложен платеж заплатил покупната цена
от 574.20 лв. След получаване на стоката констатирал, че липсва обявената
операционна система, за което уведомил продавача-ответник, от когото поискал
доставка на стока в съответствие с обявеното. Последният посочил, че при
описанието на артикула е била допусната грешка, като моделът е без вградена
операционна система Microsoft
Windows 10 Home (64-bit), вещта може
да бъде заменена с друга, като разликата в цената бъде кредитирана или
доплатена. Ищецът твърди, че предложението не го удовлетворило и поискал да му
бъде предоставен лицензиран инсталационен пакет с продуктов ключ на операционна
система Microsoft Windows 10 Home (64-bit); впоследствие
поискал привеждане на стоката в съответствие с обявеното. Доколкото ответникът
бездействал, а на електронната му страница била публикувана цена от 236.20 лв.
с включен ДДС за покупка на горепосочения инсталационен пакет, то О.П. претендира
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за вреди, равняващо се на
обявената от продавача покупна цена на този пакет, който пакет не му е бил
осигурен от „М.К.“ ЕООД в съответствие с уговореното по договора. Заявява, че
привеждането на вещта в съответствие с
договореното би струвало именно посочената сума, необходима за закупуването на
операционната система. Претендира законна лихва върху главницата за периода от
22.10.2016 г. (датата, следваща тази на връчване на покана за привеждане на
стоката в съответствие), до датата на завеждане на иска - 12.06.2017 г., в
размер на 15.29 лв.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че по направената поръчка № 83559/15.10.2016 г. ищецът поръчал и
получил единствено хардуерен продукт - 1 брой преносим компютър марка „Lenovo“, модел „IdeaPad
110, 15.6 инча, Intel Pentium
N3710, 80T7007YBM“, за сумата от 574.20 лв., която цена е под средната за
този продукт. Заявява, че не е бил поръчван посоченият в исковата молба
програмен продукт. Излага, че към 15.10.2016 г. е била допусната на
електронната му страница техническа грешка при описание на характеристиките на
компютъра, като вместо операционна система MS DOS била посочена операционна система MS Windows. Последната не била фактурирана и доставяна. Сочи, че
за допуснатата грешка ищецът бил уведомен, като му била предложена замяна или
връщане на вещта. Сочи, че ищецът не развалил договора и задържал артикула. Ответникът
счита, че между страните не е налице валидно възникнал договор за
покупко-продажба на лицензиран инсталационен пакет с продуктов ключ на
операционна система Microsoft
Windows 10 Home (64-bit). Навежда, че
за разумния, внимателен, средно информиран купувач е ясно, че е допусната
грешка, довела до нереално ниска цена на продукта.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като неоснователни. Същият е
приел, че по делото се установява наличие на съвпадащи насрещни волеизявления
на страните за покупко-продажба от разстояние на преносимия компютър, но не е
налице съвпадение на насрещните волеизявления по отношение на операционната
система Microsoft Windows / 10 Home (64-bit). Посочил е, че ответникът се е позовал на грешка при публикуване на обявата, досежно вида
на операционната система. Съгласно решението „М.К.“ ЕООД е публикувало обява за
продажба на преносим компютър марка „Lenovo“,
модел „IdeaPad 110, 15.6
инча, Intel Pentium N3710, 80T7007YBM, в чиито
характеристики е посочена операционна система MS Windows. Тъй като такава окомплектовка не била налична, в конкретния
случай е била налице основателна причина за търговеца да не приеме
предложението на купувача. СРС се е позовал на разпоредбите на чл.47, ал.11, т.1
и т.5 от ЗЗП, съгласно които, преди потребителят да бъде обвързан от договор от
разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение за
сключване на договор, търговецът е длъжен да му предостави по ясен и разбираем
начин основните характеристики на стоката и крайната цена, като тези разпоредби
обвързват потребителя, а не на търговеца. Съдът е посочил и че софтуерният
продукт - операционна система Microsoft
Windows 10 Home (64-bit), не би могло
да се приеме, че представлява характеристика на хардуера, доколкото е
самостоятелен продукт, като се е мотивирал и с това, че в публикуваното от
ответника предложение не е посочено, че се касае за комплект, включващ хардуер
и софтуер; в предложението отсъства посочване, че хардуерът се предлага с
лицензиран стикер за програмния продукт с платени авторски и сродни права. Съгласно
възприетото в решението, окомплектоването на две стоки и общото им предлагане в
един пакет обичайно предполага цена на пакета, по-висока от стойността на всеки
от продуктите и по-ниска от общата им стойност. СРС е споделил в тази връзка
възражението на ответника, че средният потребител, по смисъла на т.18 от
преамбюла на Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета, следва да
е сравнително добре информиран, умерено наблюдателен и внимателен при избора си
на стока или услуга, и в конкретния казус О.П. е могъл да допусне, че вероятно
е налице грешка при описание на предложението, като отчете обстоятелството, че
обявлението не е касаело комплект, включващ отделно предлагания като стока
софтуерен продукт с лицензиран стикер за платени права, а „лаптоп Lenovo IdeaPad 110, 15.6
инча, Intel Pentium N3710, 80T7007YBM“, както и обстоятелството, че цената на
програмния продукт надхвърля с 40% тази на сделката. Същевременно съдът е отчел и обстоятелството, че ответникът е предложил на
ищеца да се откаже от покупката като получи обратно заплатената цена, да бъде
извършена замяна на същия, изтъкнал е причините за невъзможността да приведе
стоката в търсения вид, но ищецът не е упражнил правото си на отказ или
разваляне на договора.
Въззивният
съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По
делото не се спори и се установява от доказателствата по делото, че на 15.10.2016
г. на електронната страница на ответника, с адрес Mallbg.com, била публикувана обява за продажба на преносим
компютър марка „Lenovo“, модел „IdeaPad 110, 15.6 инча, Intel Pentium N3710, 80T7007YBM“, със следните
характеристики: наименование на процесора Intel Pentium N3710 up to 2.56 GHz, процесор Intel Pentium, наименование
на видеото Intel HD Graphics, видео Intel HD Integreted, памет 4096, твърд диск 128 GB
SSD, размер на екрана 15.6 инча HD /1366 х
768/, LAN 10/100/1000, WiFi стандарт 802
1 la/ц, име на операционната система Microsoft Windows 10 Home (64-bit), операционна
система MS Windows, Bluetooth, USB 2.0 - 2,
USB 3.0 - 1, HDMI, батерия 3-cell, живот на
батерията (часове) up to 3 hour, тегло 2.2, цвят black, гаранция 2 години, вградена камера за покупната цена от 574.20 лв.
с ДДС. Не е спорно и се установява, че на артикула бил даден каталожен номер
83559.
Не се
спори и се установява, че на горепосочената дата О.П. направил поръчка за
закупуване на артикул с каталожен номер 83559, вписан в потвърждението на
поръчката, в което фигурирало и наименованието на продукта - „лаптоп Lenovo IdeaPad 110, 15.6
инча, Intel Pentium N3710, 80T7007YBM“.
Не се спори
между страните и по делото се установява, че на 18.10.2016 г., чрез „Еконт
Експрес“, в офис „Ален мак“, находящ се в гр. Петрич, ул. „*******, П. получил
преносим компютър марка „Lenovo“, модел „IdeaPad 110, 15.6 инча, Intel Pentium N3710, 80T7007YBM, където с
наложен платеж заплатил покупната цена от 574.20 лв.
Не се
спори по делото, че доставеният преносим компютър не бил снабден с
операционната система Microsoft
Windows 10 Home (64-bit).
Видно от разменената
между страните в периода 18 – 21 октомври 2016 г. електронна кореспонденция,
жалбоподателят уведомил ответника, че операционната система, посочена в обявата, не е
инсталирана на доставеното устройство, а от страна на „М.К.“ ЕООД било
отговорено, че е допусната грешка в описанието на продукта и че компютърът не е
снабден с посочената операционна система. Ответникът посочил, че не е в
състояние да замени вещта с друга от същия вид, която има инсталирана
посочената операционна система, тъй като не се предлага в подобен комплект.
Предложението на „М.К.“ ЕООД за замяна на вещта не било прието от П., който
поискал инсталационен пакет с продуктов ключ. Това искане било отхвърлено като
възможност, поради липса на операционна система от посочения вид в
окомплектовката на модела, и продавачът изтъкнал правото на купувача да върне
вещта и да получи обратно платената сума или да избере друг продукт. О.П. изпратил
до ответника писмо, получено на 21.10.2016 г., с което търговецът бил приканен
да приведе вещта в съответствие, като предостави лицензиран инсталационен пакет
с продуктов ключ на операционна система Microsoft Windows 10 Home
(64-bit) за сметка на ответника. Не се спори, че искането не било изпълнено.
Въз
основа на изложеното, въззивният съд прави извод, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на посочения
по-горе лаптоп, съгласно вида и характеристиките му, визирани в обявата,
включително наличието на инсталирана операционна система, при цена на вещта от
574.20 лв. с ДДС. Договорът за покупко-продажба е консенсуален и се счита
сключен в момента, в който продавачът е потвърдил направената от купувача
поръчка (чл.14, ал.1 от ЗЗД), което в случая е станало на 15.10.2016 г.
Въззивният
съд не приема възраженията на ответника, че е била налице грешка в описанието
на продукта на страницата му, като погрешно е било посочено наличието на
вградена операционна система MS Windows. В случая става дума само за изложени твърдения по делото, неподкрепени
с доказателства.
Неоснователни са и
доводите на ответника, че О.П. е следвало сам да се досети за наличието на очевидна
грешка в описанието на продукта, тъй като не било реалистично последният да
включва, при така посочената цена, и обявения софтуерен продукт. Съдът няма основание да направи подобен извод, въз основа
на материалите по делото.
Отношенията между
страните в случая се уреждат от Закона за защита на потребителите, тъй като
става дума за сделка между потребител-купувач и търговец-продавач по смисъла на
пар.13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП.
Тъй като доставеният на
купувача преносим компютър (лаптоп) не е бил с инсталирана операционна система Microsoft Windows 10 Home (64-bit), по становище на съда същият не
е съответствал на договора за продажба (чл.105 и чл.106 от ЗЗП). Същевременно
по делото се установява от разменената кореспонденция между страните, че
купувачът е направил рекламация по реда на чл.112 от ЗЗП, като продавачът е
отказал да приведе вещта в съответствие с договора за продажба и е предложил
връщане на вещта или замяната й с друг модел.
При
това положение приложими са разпоредбите на чл.113 от ЗЗП, като купувачът
разполага с една от двете възможности, уредени в закона: да развали договора и
поиска възстановяване на платената от него сума или да иска намаляване на
цената със стойността на липсващия софтуерен продукт. Едновременно с това
купувачът има право и на обезщетение за претърпените вследствие на
несъответствието вреди (чл.113, ал.5 от ЗЗП).
В
случая О.П. е избрал да запази вещта и да потърси обезщетение за вреди по
чл.113, ал.5 от ЗЗП. Общата уредба на тези вреди се намира в ЗЗД. В настоящия
казус се претендира обезщетение за компесаторни вреди по чл.79, ал.2 от ЗЗД,
тъй като се иска заплащане на обезщетение вместо изпълнение (заплащане
стойността на операционната система, необходима за привеждане на стоката в съответствие
с договора за продажба).
По становище
на съда, съобразно правомощията му по чл.162, пр. първо от ГПК, претендираната
главница отговаря на средните цени на визираната по-горе операционна система.
По
изложените съображения въззивният съд намира иска за главницата за изцяло
основателен и доказан.
Върху
сумата от 236.20 лв. ответникът дължи обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД не от 22.10.2016 г., а от 22.11.2016 г. Това е така, защото съгласно
чл.113, ал.2 от ЗЗП привеждането на потребителската стока в съответствие с
договора за продажба следва да бъде
извършено в 1-месечен срок от предявяването на рекламацията от потребителя.
Едва след изтичане на въпросния срок продавачът изпада в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Крайната дата на начисляване на
обезщетението за забава е 29.05.2017 г. – датата преди подаване на исковата
молба пред съда. От 30.05.2017 г. ответникът дължи законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на сумата.
За
периода 22.11.2016 г. – 29.05.2017 г. обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД,
определено от съда, възлиза на 12.43 лв.
Горното
обуславя уважаване на исковете за горепосочените суми, ведно с разноските,
съобразно с уважената част от исковете. Ответникът има право на разноски за
отхвърлената част от претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.01.2018 г. на СРС, І Г.О., 41 състав, постановено по гр. дело № 78267 по описа за 2017 г., в частта, в която искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за периода 22.10.2016 г. – 21.11.2016 г. и за сумата над 12.43 лв. до предявения размер от 15.29 лв., както и в частта, в която в полза на „М.К.“ ООД са присъдени разноски в размер на 3.41 лв.
ОТМЕНЯ решението в останалата част, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, да
заплати на О.К.П., ЕГН **********,***, на основание чл.113, ал.5 от ЗЗП, във
вр. с чл.79 от ЗЗД, сумата от 236.20 лв. (двеста тридесет и шест лева и 20 ст.)
- обезщетение за неизпълнение на договор за покупко-продажба в размер на
покупната цена с включен ДДС на лицензиран инсталационен пакет с продуктов ключ
на операционна система Microsoft
Windows 10 Home (64-bit), ведно с обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за периода 22.11.2016 г. – 29.05.2017 г. в размер на 12.43 лв. (дванадесет лева и 43
ст.), ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2017 г. до
изплащането, както и разноски пред СРС и СГС в размер на общо 148.29 лв.
ОСЪЖДА О.К.П. да заплати на „М.К.“ ЕООД разноски пред СГС в размер на 3.41 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.