Решение по дело №52/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260120
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20211400500052
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е 260120

гр. ВРАЦА,  07.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 09.04.2021 год., в състав:

 

                       Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

        АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА

 

        при участието на секретаря Миглена Костадинова като разгледа докладваното от съдията Ангелова в. гр. дело №52 по описа за  2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

        Образувано е по въззивна жалба с вх.№260765/14.01.2021г. по опис на РС Враца, депозирана от адв. М.Д.-особен представител на ответника Ц.П.И. *** срещу  решение №260297/23.12.2020г. по гр. дело №1664/2020г. по описа на РС Враца, с което съда е признал за установено, че Ц.П.И. дължи на "Дайнърс Клуб България" АД, ЕИК *** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 247/2020 г. по описа на РС Враца, сумата от 2038.00 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК – главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 11.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2020г. до окончателното й погасяване; сумата от 241.67 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, представляваща дължима договорна и наказателна лихва на осн. т. 7 и т. 8 от договора и т.11.1 от раздел XI от общите условия за периода от 17.04.2019г. до 31.01.2020г. В тежест на ответника Ц.П.И., са възложени направени в производството съдебно-деловодни разноски: сумата от 785.39 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 1664/2020г. по описа на РС Враца, както и сумата от 95.59 лева, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело № 247/2020г. по описа на РС Враца.

Навеждат се доводи, че атакуваното решение е неправилно, тъй като предявения иск не е доказан по безспорен начин и с необорими доказателства. Твърди се, че в договора, по който се претендира вземането има неравноправни клаузи. Поддържат се изложените в писмения отговор по чл.131 ГПК, съображения. Искането е обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което съда да приеме, че И. не дължи сумите, с всички произтичащи от това последици. Претендира се присъждане на възнаграждение като особен представител.

От ответната страна е депозиран писмен отговор с вх. №261840/01.02.2021г.по описа на РС Враца, с който се оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа се, че с оглед представените по делото доказателства, в това число и заключението по изготвената ССчЕ, районния съд правилно и обосновано е постановил своя акт. Искането е първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Районен съд – Враца е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от "Дайнърс Клуб България" АД срещу Ц.П.И. *** за следните суми: 2038.00 лв. – просрочена главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 11.04.2019г.; 241,67 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 17.04.2019г. до 31.01.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020г. до окончателното й погасяване и разноски по делото в размер на 45.59 лв. – държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Издадена е заповед за парично задължение по чл.410 ГПК 99/03.02.2020г. по ч.гр.дело №247/2020г. по опис на РС – Враца, която е връчена на длъжника Ц.И. при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Районният съд на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя с разпореждане №2674/05.06.2020г. постановено по ч.гр.дело №247/2020г., че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 22.06.2020г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 20.07.2020г.,същият е предявил иск пред РС Враца, за което е уведомил и заповедния съд.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 2038.00 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от 31.01.2020г. до погасяването на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 241.67 лв., представляваща лихва за периода от 17.04.2019г. до 31.01.2020г., дължима на основание т. 2 и т. 5 от договора и т. 10.1 от раздел Х от Общите условия на "Дайнърс Клуб България" АД.

Ищецът "Дайнърс Клуб България" АД твърди, че на 11.04.2019г. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит между ищцовото дружество и ответника Ц.П.И. ***. Сочи, че на ответника е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 2000.00 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. Поддържа се, че с договора било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер на 4 отчетни периода, през които не се начислява уговорената промоционална годишна лихва за първата година в размер на 16%, при условие, че в срок от 12 отчетни периода не закрие издадената му кредитна карта. Сочи, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. Твърди се, че след изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква "и" на т. 1.1 от Общите условия /и т. 6 от договора/, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Твърди се освен това, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. Поддържа, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта/ т. 7.2 от договора, т. 11.1 от Общите условия/.

Твърди се, че ответникът е получил кредитната карта и ПИН код към нея на 17.04.2019г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Поддържа се, че кредитът въобще не бил обслужван от ответника, като погасителни вноски не са постъпвали от него. Съгласно уговореното в Общите условия, кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на 15.05.2019г. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, така както са заявени в заповедното производство. Претендират разноски.

Приложено е ч.гр.дело №247/2020г.по описа на Районен съд-Враца.

С разпореждане №260985/09.10.2020г. и на основание чл.47, ал.6 от ГПК районният съд е назначил адв.М.Д. *** за особен представител на ответника Ц.И..                       

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, адв.Д. е  депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове – както по основание, така и по размер. Счита, че сключеният договор е недействителен поради неспазване на императивни изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно - счетоводна експертиза, с вещо лице Г. Л.. От заключението на вещото лице се установява, че чрез кредитна карта DINERS CLUB с титуляр Ц.П.И. е усвоена сумата в размер на 2038.00 лв., от която 1038.00 лв.са изтеглени в брой от терминално устройство АТМ/банкомат/ и 1000.00 лв. са преведени онлайн при търговец "Balkanbet"-сайт за спортни и други залози. Експертът е посочил, че за процесния период от 01.04.2019г. до 31.10.2020г. не са постъпвали суми от ответника за погасяване на задълженията му. Вещото лице е посочило, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 30.09.2019г.-дата на анулиране на кредитната карта, а цялата дължима сума е в размер на 2279.67 лв., от която 2038.00 лв. главница; 53.79 лв. договорна лихва за периода от 01.08.2019г. до 14.10.2019г. и наказателна лихва за периода от 15.05.2019г. до 31.01.2020г. Районният съд е кредитира експертното заключение, като пълно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че обжалваният първоинстанционен акт се явява правилен и законосъобразен.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.9 ЗПК. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

Безспорно е установено по делото на валидно сключен договор за заем. Не се оспорва от ответника, че между него и ищеца е възникнала и валидна облигационна връзка по процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта, като ответникът оспорва действителността на договора поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Фактите на изпълнение на задълженията на кредитора да издаде и предостави кредитна карта на ответника, както и да му осигури използването на уговорения кредитен лимит, е установено от приетите по делото доказателства – приемо-предавателен протокол и съдебно-счетоводна експертиза.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне. 

Съдът споделя приетото от първоинстанционния съд, че от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта, в срок и съобразно условията на договора, докато ответника Ц.И. не е изпълнил насрещното си задължение, да върне сумата съобразно уговореното в договора.

В мотивите си, районния съд е приел, че съгласно т. 13.2.1 от приложимите Общи условия, ползваният кредит става автоматично и предсрочно изискуем при забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и Общите условия. Съгласно т. 1.1, б. "в" от общите условия, за дата на падеж на погасяване на задължението на ответника, се счита 15-то число на месеца, следващ изтичането на отчетния период, а ако 15-то число е неработен ден, датата на падежа е първият следващ работен ден. След изтичането на отчетния период, титулярът е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит съгласно т. 10.1 от общите условия или е бил длъжен да погасява минималната погасителна вноска съгласно т.1.1, б. "и" от Общите условия /5% от размера на главницата/ и т. 6 от договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. В случая ответникът е използвал целия процесен кредитен лимит на дати 17.04.2019г. и 18.04.2019г., видно от експертното заключение, като задължението му за погасяване на дълга е настъпило на 15.05.2019г. съгласно посочената разпоредба от Общите условия към договора. В този случай, изискуемостта на цялото вземане е настъпила поради настъпил падеж преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Районният съд правилно е приел, че в случая е неоснователно възражението на особения представител на ответника за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая, законовата разпоредба е спазена, като в сключения между страните договор е налице както посочване на ГПР, така и на общата сума, дължима от титуляра. Видно от чл.10 от Договора от 11.04.2019г., ГПР е в размер на 11,44 %, а общата дължима сума от ответника е в размер на 2215.72 лв.

Поради изложеното се налага извод за основателност на иска за главница за сумата от 2038.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2020г. до окончателното ѝ погасяване.

Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил иска, както и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за периоди, както е посочено по-горе, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта му за разноските.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а същия следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за назначаване на особен представител пред въззивната инстанция, в размер на 300.00 лв. и сумата в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, редуцирано по ред на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 Закона за правната помощ, вр. с чл.25, ал.1 ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ/. Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящият случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на  чл. 78, ал. 8 от ГПК "в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ". Въз основа на посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита съдът се ръководи от размерите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела и определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая сума от общо 150.00 лв., платима за въззивната инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е представляваната от него страна,а именно въззивника Ц.И.. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото.Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено,в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в размер на общо 55.47 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                                                                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260297/23.12.2020г. по гр.дело №1664/2020г. по описа на РС-Враца, с което съда е признал за установено, че Ц.П.И. дължи на "Дайнърс Клуб България" АД, ЕИК *** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 247/2020г. по описа на РС Враца, сумата от 2038.00 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК – главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 11.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2020г. до окончателното й погасяване; сумата от 241.67 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, представляваща дължима договорна и наказателна лихва на осн. т. 7 и т. 8 от договора и т.11.1 от раздел XI от общите условия за периода от 17.04.2019г. до 31.01.2020г. В тежест на ответника Ц.П.И., са възложени направени в производството съдебно-деловодни разноски: сумата от 785.39 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 1664/2020г. по описа на РС Враца, както и сумата от 95.59 лв., представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело № 247/2020г. по описа на РС Враца.

ОСЪЖДА Ц.П.И., с ЕГН**********, с адрес ***, чрез  особения му представител адв.М.Д. да заплати на "Дайнърс Клуб България" АД, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление, гр. *** сумата от 300.00 лв., представляваща възнаграждение за назначения му пред въззивната инстанция особен представител и сумата в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Ц.П.И., с ЕГН**********, с адрес ***, чрез  особения му представител адв.М.Д. да заплати по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 55.47 лева за въззивно обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                      2..........