Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството по делото е образувано като въззивно гражданско по реда на чл. 258 и сл. ГПК, на основание жалба, подадена от С. Д. К. в качеството му на бивш управител на Е. С. на ул.”Ю.Г.” № 4 против Решение № 396 от 03.04.2012г. по гр.дело№ 4328 по описа на ВТРС. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение единствено в частта за разноските, като се излагат съображения за неправилност в изводите на първостепенния съд, предвид установените обстоятелства по делото, а именно, че жалбоподателят не е лигитимиран да представлява етажната С. и не той следва да понесе отговорността за разноските. В писмения си отговор насрещната страна в производството В. Г. И. изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и за правилност в изводите на първоинстанционния съд. Посочва, че именно жалбоподателя следва да понесе отговорността за разноски,доколкото поведението на последния е станал повод за завеждане на дело пред ВТРС.Претендира разноски за въззивна инстанция. Великотърновският Окръжен съд, в настоящият състав, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, но същата се явява недопустима по следните съображения: С постановеното от ВТРС решение № 369 /03.04.2012г. по гр. дело № 4328 по описа за 2011 г. са отменени по реда на чл. 42,ал.2 ЗУЕС взетите на общото събрание решение на собствениците на жилищни обекти на сграда в режим на Е. С. на ул.”Ю. Г.” № 4.На основание чл. 78,ал.1С. Д. К. е осъден да заплати сумата от 204 лева, разноски за производството. Видно от процесната жалба, а това не е спорно и между страните предмет на обжалване е решено на първоинстанционния съд, но само и единствено в частта за разноските. В разпоредбата на чл. 70 ГПК /отм./ бе предвидена възможност за самостоятелно обжалване, с частна жалба, на решението в частта за разноските, както и на определението за допълнителна държавна такса по чл. 65 ал. 1 ГПК /отм./, когато самото решение не се обжалва. В действащият ГПК не съществува такава разпоредба, поради което липсва възможност за самостоятелно обжалване на решение в частта за разноските, когато самият съдебен акт не се обжалва по същество. Безспорно настоящото производство, с оглед датата на постъпване на исковата молба в съда – 01.01.2011г., се разглежда по реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. и реда по чл. 70 ГПК /отм./ е неприложим. Ето защо районният съд неправилно е администрирал жалбата като частна по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Вярно е, че в частта за разноските решението на съда има характера на определение, но реда за атакуване на тази част от решението е друг - по чл. 248 ГПК. Съгласно тази разпоредба решението в частта му за разноските подлежи на изменение или допълване по искане на страната от съда, който го е постановил. В този смисъл след като жалбоподателят е останал недоволен от решението на ВТРС, в частта за разноските, е следвало да подаде молба по чл. 248 ГПК до ВТРС с искане съдът да допълни или измени постановеното решение в тази му част. В нарочното производство жалбоподателят може да изложи своите възражения развити в жалбата. С оглед на направените в процесната жалбата оплаквания, същата следва да се счита като молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, доколкото и срокът по чл. 248 ГПК е спазен. Жалбоподателят неправилно е озаглавил искането си „жалба” вместо „молба” и неправилно го е адресирал до горния съд, вместо до съда постановил решението. Недопустимо е въззивният съд като първа инстанция да се произнася по изменение на разноските, направени пред друг съд. Като въззивна инстанция, окръжният съд може да се произнесе по въпроса за изменение на разноските, едва когато определението на районния съд по чл. 248 ал. 3 ГПК се обжалва, каквато възможност е предвидена в изр. второ от същата разпоредба. При така установените фактически и правни положения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното производство пред ОС В. Т. следва да бъде прекратено, а жалбата на С. Д. К. да бъде изпратена на РС – В. Т. за разглеждането й по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изхода на спора претенциите за разноски в това производство от страна на жалбоподателката са неоснователни. Претенциите за разноски на насрещанта страна също са неоснователни, доколкото не са представени доказателства за извършени такива пред Окръжния съд. Водим от гореизложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 9207/18.04.2012г. на С.Д. К. от гр. В. Т. против Решение № 369 /03.04.2012г. по гр. дело № 4328/2011г. по описа на ВТРС, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В. Г. И. сумата от 204 лв. – разноски по делото, като недопустима. ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д. № 560/2012 г. по описа Ýа ОС – В. Т.. ИЗПРАЩА жалбата на С. Д.К. от гр. В. Т. по компетентност на Районен съд – В. Т. за разглеждането й по реда на чл. 248 ГПК. Настоящото определение да се връчи на страните. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |