Решение по дело №3661/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              04.07.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар А.Ламбева  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3661 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3661/2019 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №482832 от 05.09.2018 г постановено по гр.д.№65510/2015 г на СРС , 44 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр. Чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Ю.В.И. ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено срещу И. , че същият дължи разликата над 1640,57 лева до предявения размер от 1697,67 лева – незаплатена топлинна енергия за ап.№12 в гр.София ж.к.*********за периода м.05.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 16.06.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над 263,12 лева до предявения размер от 276,51 лева и за дата 30.06.2012 г – лихви за забава върху посочената главница за периода 01.07.2012 г – 28.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.06.2015 г по ч.гр.д.№33832/15 г на СРС , 44 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;

- и по въззивна жалба на Ю.В.И. ЕГН ********** *** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр. Чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу И. , че същият дължи сумата от 1640,57 лева – незаплатена топлинна енергия за ап.№12 в гр.София ж.к.*********за периода м.05.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 16.06.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 263,12 лева  – лихви за забава върху посочената главница за периода 01.07.2012 г – 28.05.2015 г ; за която сума е издадена заповед за изпълнение от 22.06.2015 г по ч.гр.д.№33832/15 г на СРС , 44 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ ответникът е длъжен да заплаща месечните сметки в 30-дневен срок от изтичане на периода , за който се отнасят . Изготвени са изравнителни сметки за съответните периоди , а части от претендираната главница и лихви представляват стойност на дялово разпределение и лихви върху тях .

Въззивникът Ю.В.И.  излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/. Към исковата молба не са представени съответните писмени доказателства и не са му връчени . Процесните вземания не са посочени по месеци , дати , суми и фактури и исковете са недоказани .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.

 

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 25.09.2018 г и е обжалвано в срок на 09.10.2018 г . Решението на СРС е връчено на въззивника И. на 08.10.2018 г и е обжалвано в срок на 19.10.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По жалбата на Ю.И.     

Действително към исковата молба не са приложени описаните в нея молба-декларация за откриване на партида и данъчни фактури за процесния период . От това обаче не следва , че исковата молба е нередовна . Писмените доказателства като приложения не са част от исковата молба и наличието или липсата им не се отразява на редовността на исковата молба . Исковата молба е редовна – посочен е периодът , за който се претендира незаплатена топлинна енергия и нейния размер . Не е необходимо да се посочват вземанията „по месеци , дати , суми и фактури“.

По жалбата на „Т.С. „ ЕАД

За да уважи частично исковете СРС е кредитирал СТЕ , според която на ответника са начислени суми по фактури в размер на 1308,83 лева , както и сума от 331,74 лева „за доплащане“ ; или общо  1640,57 лева. Съответно , признал е , че ответникът дължи и 263,12 лева лихви за забава .

На практика въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД се явява бланкетна , с изключение на довод , че частичното отхвърляне на исковете се дължи на това , че СРС не е включил при изчисляване на вземанията за главница за топлинна енергия и за лихви за забава дължимите суми за дялово разпределение и лихви върху тях .

Настоящият съд констатира , че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били посочени и 57,12 лева главница за дялово разпределение , и 13,39 лева лихва за забава върху нея . Тези вземания не са отделно посочени в издадената заповед за изпълнение , което е било задължително , защото фактическият състав за тях е различен . Вземанията не са били включени и в основанието и петитума на исковата молба по чл.422 ГПК . СРС правилно не е взел предвид тези вземания , защото те не представляват неплатена цена за доставена топлинна енергия , а биха представлявали отделни искове , каквито няма предявени .   

  Налага се извода , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на ответника са деловодни разноски в размер на 107,07 лева /по компенсация/ .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №482832 от 05.09.2018 г постановено по гр.д.№65510/2015 г на СРС , 44 състав .

 

ОСЪЖДА Ю.В.И. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 107,07 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.