№ 11230
гр. С., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110150363 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ....., е
предявил искове за признаване дължимостта на следните вземания от ответниците: от Т. С.
П., ЕГН ********** и адрес гр. С., ......, с дял 4/6 от задълженията – 780.41 лева цена на
доставена топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, 103.41 лева мораторна лихва за периода
от 15.09.2022г. до 22.04.2024 г., 22.87 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
30.04.2024 г. до изплащане на вземането, 4.78 лева мораторна лихва върху нея за периода от
16.07.2021 г. до 22.04.2024 г.; от Д. П. П., ЕГН ********** и адрес гр. С., ..........., с дял 1/6 от
задълженията – 195.10 лева цена на доставена топлинна енергия от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането,
25.85 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 22.04.2024 г., 5.72 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, 1.20 лева мораторна
лихва върху нея за периода от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г. и от М. Д. П., ЕГН ********** и
адрес гр. С., ........., ап.10 (55), с дял 1/6 от задълженията – 195.10 лева цена на доставена
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. , ведно със законна лихва за периода от
30.04.2024г. до изплащане на вземането, 25.85 лева мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 22.04.2024 г., 5.72 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до
изплащане на вземането, 1.20 лева мораторна лихва върху нея за периода от 16.07.2021 г. до
22.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
1
ГПК по ч.гр.д. № 26107/24 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди като съсобствении на топлоснабдявания имот – апартамент № 10 в
гр.С., .......... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна
енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава, признати със заповедта,
срещу която длъжниците възразили, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците М. П. и Т. П. са депозирали писмен отговор, в който
оспорват исковете. Твърдят, че не е доказано да са носители на вещно право върху имота и в
този смисъл, че са клиенти на топлинна енергия, доставяна в него. Оспорват легитимацията
на ищеца да претендира цената на услугата дялово разпределение, тъй като е извършена от
трето лице. Оспорват дължимостта на лихвите за забава. Не оспорват доставката на
топлинна енергия в претендираните количества и стойност. Молят за отхвърляне на исковете
поради липса на доказана облигационна връзка с тях.
Ответникът Д. П. е подал отговор в срок, в който оспорва иска като неоснователен, тъй като
не е съсобственик на имота, защото се е отказал от наследството на баща си, за което
представя удостоверение. Поради липса на пасивна легитимация, моли за отхвърляне на
исковете срещу него.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
2
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
В случая от приетия по делото нотариален акт № 188/2.12.1997 г., се установява че на
основание договор за покупко-продажба Д. П. П. придобил апартамент № 10 в гр.С., ..........
Д. П. починал на 15.1.2018 г. и оставил за наследници преживяла съпруга Т. П. и деца П. П.
и М. П., всеки с дял 1/3 от наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството
се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на
наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по отношение на
приемане на наследството до доказване приемането му по опис или отказ от него.
Ответникът П. П. е извършил отказ от наследството на баща си с молба от 17.4.2018 г.,
вписана в особената книга на СРС на 20.4.2018 г. Отказалият се от наследство не се счита за
наследник на наследодателя и не придобива права върху имуществото, включено в
наследството, съответно не отговаря и за задълженията в него. Съгласно чл. 53 ЗН отказът е
увеличил дела на останалите наследници – майка му и брат му, които не твърдят да са
направили отказ от наследството, при което след смъртта на наследодателя са придобили
съответна част от правото на собственост върху процесното жилище, а именно по ½, при
липса на установено друго /че е имотът е бил СИО, което да обуслови извод за по-голям дял
на съпругата/. Съответно, те са клиенти на топлинна енергия, доставяна в имота, и между
тях и ищеца е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията
между страните, съответно са задължени за заплащане стойността на доставената ТЕ,
съобразно дела си от съсобствеността.
Ответникът Д. П. П. е наследник на П. П., починал на 20.6.22 г., като нито по наследство,
нито в лично качество отговаря за процесните задължения поради липса на договорно
отношение с ищеца. Исковете срещу него следва да се отхвърлят в цялост.
По делото са безспорни обстоятелствата, че в имот - апартамент № 10 в гр.С., ........., е
доставена топлинна енергия на стойност 1170.61 лв. за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 и е извършена услугата дялово разпределение на стойност 34.31 лв. за периода от
1.5.2021 г. до 30.04.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
3
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. В този смисъл ищецът е легитимиран да получи
стойността на извършената услуга по дялово разпределяне на доставената топлинна енергия.
Доколкото не се представиха доказателства за плащане на задълженията за топлинна енергия
и дялово разпределение, исковете за тях следва да се уважат - в цялост срещу М. П., а срещу
ответницата – до размера на ½ от задълженията а именно за 585.31 лв. и 17.16 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й и
върху дължимите главници, обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.09.2022г. до 22.04.2024 г., възлиза на 77.56 лв. по иска срещу Т. П., и на 25.85 лв. -
срещу М. П..
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 122.66 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими
са 129.35 лв. от ответницата П. и 37.11 лв. от ответника М. П.. В заповедното производство
са дължими 44.93 лв. от ответницата и 12.88 лв. от ответника. Ответникът М. П., срещу
когото исковете са уважени в цялост, няма право на разноски. Ответницата не е представила
доказателства за направени по делото разноски. Ответникът Д. П. има право на направените
4
в цялост разноски - в размер на 100 лв. платени в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С., ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Т. С. П., ЕГН ********** и адрес гр. С.,
......, дължи сумите: 585.31 лв. цена на доставена топлинна енергия от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в апартамент № 10 в гр.С., ........., ведно със законна лихва за периода от
30.04.2024г. до изплащане на вземането, 77.56 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 22.04.2024 г., 17.16 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26107/24 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за цена на
топлинна енергия за разликата над 585.31 лв. до предявените 780.41 лв., лихва за забава
върху нея за разликата над 77.56 лв. до предявените 103.41 лв., цена на услуга за дялово
разпределение за разликата над 17.16 лв. до предявените 22.87 лв. и изцяло иска за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.78 лева за периода от
16.07.2021 г. до 22.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С., ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. Д. П., ЕГН ********** и адрес гр.
С., ........., ап.10, дължи сумите: 195.10 лв. цена на доставена топлинна енергия от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г. в апартамент № 10 в гр.С., ........., ведно със законна лихва за периода от
30.04.2024г. до изплащане на вземането, 25.85 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 22.04.2024 г., 5.72 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26107/24 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер 1.20 лв. за периода от 16.07.2021
г. до 22.04.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С., ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. П. П., ЕГН ********** и адрес
гр. С., ..........., дължи сумите: 195.10 лв. цена на доставена топлинна енергия от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. в апартамент № 10 в гр.С., ........., ведно със законна лихва за периода от
30.04.2024г. до изплащане на вземането, 25.85 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 22.04.2024 г., 5.72 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.04.2024г. до
5
изплащане на вземането, 1.20 лв. мораторна лихва върху нея за периода от 16.07.2021 г. до
22.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 26107/24 г. на СРС.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН ********** и адрес гр. С., ......, да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 129.35 лв. разноски в исковото производство и сумата от 44.93 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН ********** и адрес гр. С., ........., ап.10, да заплати на „Т. С.” ЕАД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 37.11 лв. разноски в исковото производство и сумата от 12.88 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ....., да
заплати на Д. П. П., ЕГН ********** и адрес гр. С., ..........., на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 100 лв. разноски.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т. с.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6