№ 164
гр. В., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.Б.Й.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20251300500249 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 266 от 23.05.2025 г., постановено по гр. д. №
20241320101860 на Районен съд-В. по описа за 2024 г. е отхвърлен иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от М. С. Д., ЕГН
**********, чрез адвокат И. С. С. - АК - П., съдебен адрес: гр.С.**** против
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С.**** за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 306.00 лева, поради изтекла погасителна давност.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
М. С. Д., с ЕГН **********, чрез адв. И. С. С., вписана в АК П., с личен №
********** и със съдебен адрес: гр.С.*** .
Решението се обжалва изцяло, вкл. в частта за разноските като
неправилно и незаконосъобразно, постановено както в противоречие с
материалните и процесуалния закон, така и със задължителната тълкувателна
практика на ВКС, за което мотивите са следните:
1
В Решението съдът неправилно бил приел, че не е настъпила обща
погасителна давност от 5 /пет/ години за сумата от 306,00 лв. /триста и шест
лева/, която се претендира от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ********* от
М. С. Д..
На първо място, видно от съдържането на приетите като писмено
доказателство по делото и-мейли, М. С. Д. била изразила ясна и категорична
воля, че няма да погаси доброволно претендираните от нея суми, който
съгласно справка ЦКР са в размер на 306,00 лв. В ЦКР сумите винаги били
цяло число.
Възражение за настъпила погасителна давност било направено и с
исковата молба, с която било образувано гр. д. № 20241320101860 на 1 гр. с-в
по описа на РС - В..
На следващо място ,сам ответникът в отговора на исковата молба бил
посочил, че процесното вземане произтича от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
11.09.2017 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. По силата на
сключения договор за кредит, кредитодателят бил предоставил на ищеца сума
в размер на 659.00 лева с цел на кредита закупуване на стока или услуга -
смартфон, марка „Самсунг“, модел А5 gold , а последният се бил задължил да
погасява задължението си на месечни вноски, съгласно Погасителен план,
представляващ неразделна част от Договора. Съгласно изготвения
погасителен план, кредитополучателят се задължавал да погасява
задължението си на 24 бр. месечни вноски за периода от 01.11.2017 г. до
01.10.2019 г. в размер на 42.15 лева всяка. Кредитополучателят бил обслужвал
задължението си до 15.05.2019 г., след което плащанията били преустановени.
На дата 13.07.2020 г. бил сключен Договор за цесия между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който
последното дружество придобивало вземането, ведно с всички привилегии и
обезпечения към него в цялост. Съгласно Приложение № 1 към Договора за
цесия непогасеният размер на вземането към датата на цесия, възлизало на
сумата от 305.65 лева, от които непогасена главница 279.30 лева и 26.35 лева
лихва за забава.
И двете страни по делото посочили, че процесната сума е за едно и също
вземане.
2
Неправилно първоинстанционния съд бил посочил, че процесното
вземане е по друг договор за кредитна карта.
Видно от представения по делото Договор за кредит, същият бил с №
САRD- 15259534, с оторизационен код: а6652468, усвояване СREХ-15259502
от дата 11.09.2017 г., като в Договора, след данните на
Кредитополучателя, непосредствено преди „Параметри и условия“, било
посочено: „се извърши следното усвояване чрез функционалността покупка
на изплащане по револвиращ кредит с горепосочения номер“.
Поддържа се ,че и от приетите като писмени доказателства по делото, и
от отговора на исковата молба било видно, че процесната сума касае
непогасени месечни вноски по усвоен револвиращ кредит, чрез покупка на
изплащане. Касаело се за специфика на самият кредитен продукт на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., а не за два различни кредита.
Горните аргументи се потвърждавали и от цитираното в Решението на
съда съдържание на чл. 13 от Договора, в който било посочено, че месечни
погасителни вноски се правят до 1 число на месеца /която дата е и падежната
дата по погасителния план/.
Непогасените месечни вноски били за непогасена главница 279.30 лева
и 26.35 лева лихва за забава,като в отговора на исковата молба ответникът
бил посочил, че процесиите суми са за месечни погасителни вноски за периода
от 05.2019 г. до 01.10.2019 г.
Настоящото производство било по отрицателен установителен иск, т.е.
въпреки заведеното дело, давността на спирала да тече.
Иска се Съдът да вземе под внимание и че давността за месечните
погасителни вноски до 01.08.2019 г. е настъпила на 01.08.2024 г., на която дата
била входена исковата молба в съда, а за месечните погасителни вноски за
периода от 01.09.2019 до 01.10.2019 г., давността била настъпила в хода на
настоящото производство, обстоятелство, което било посочено и пред
първоинстанционния съд и било поискано от съда да го вземе под внимание
при постановяване на Решението си, в съответствие с разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК.
С ТР № 3 от 2023 г. върховните съдии постановили, че „при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
3
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска.
На самостоятелно основание следвало да се вземе под внимание и че по
делото не били представени никакви доказателства да е предоставена на
потребителя пластика/кредитна карта, както и извлечение от движение по
такава сметка, от което да може да се направи обосновано заключение, че се
касае за различни револвиращи кредити.
Иска се да бъде отменено Решение № 266 от 23.05.2025 г., постановено
по гр. д. № 20241320101860 на 1 гр. с-в по описа на РС - В., вкл. в частта на
неприсъдените разноски и да се постанови друго такова, с което да се приеме
за установено, че М. С. Д., с ЕГН ********** не дължи изпълнение /плащане/,
вкл. и по принудителен ред на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********,
поради настъпила обща погасителна давност от 5 /пет/ години, за което М. С.
Д. е направил изрично писмено възражение и писмено е заявила, че няма да
заплати доброволно сумата от 306,00 лв. /триста и шест лева/ .
Иска се да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски
както пред първа инстанция, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК,
така и за настоящото производство.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба вх.
№11610/30.09.2025 г. ,в който оспорва основателността на жалбата.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК от М. С. Д., ЕГН
**********, чрез адвокат И. С. С. - АК - П., съдебен адрес: гр.С.**** срещу
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С.****.
Твърди се от ищцата, че по повод искане за кредит същата е получила
отказ от кредитора, поради наличие на задължение в направената и Справка
ЦКР в БНБ, в която справка е посоченото, че ответното дружество подават
данни за текущо /активно/ задължение.
Излага, че съгласно Справка към 30.04.2024 г. задължението е с
балансова експозиция в общ размер на 305.00 лв. и задбалансова експозиция
4
от 0.80 лв. или общо по активни кредити към 30.04.2024 г. е декларирано от
кредитора, че към него се дължи сумата от 306.00 лева.
Сочи се, че на 10.05.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно обаждане
от телефонен номер +359 2 466 8559 в 15:00 часа. Същият ден тя в 15:01 ч. и в
15:02 ч. е направила опит да върне обаждане, без успех - не може да се върне
обаждане на този номер. На 14.05.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно
обаждане от телефонен номер +359 2 466 8554 в 08:11 часа. На 14.05.2024 г.
ищцата има пропуснато телефонно обаждане от телефонен номер +359 2 466
8553 в 11:48 часа. На 17.05.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно
обаждане от телефонен номер +359 2 466 8551 в 08:02 часа. На 03.06.2024 г.
ищцата е получила телефонно обаждане от телефонен номер +359 2 466 8539
в 14:34 часа. Разговорът е продължил 2 /две/ минути с лице, което се е
представило като служител на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и е поискало
заплащане на процесната сума. На 07.06.2024 г. ищцата отново е получила
телефонно обаждане, но от телефонен номер +359 2 466 8535 в 09:55 часа.
Разговорът е продължил 8 /осем/ минути с лице, което отново се е представило
като служител на ,.ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и отново е поискало заплащане на
процесната сума, с твърдение, че същата представлява непогасено задължение
по неин Договор с БНП Париба.
Твърди, че в резултат на проведения телефонен разговор, на 07.06.2024 г.
ищцата е изпратила 2 /два/ имейла с идентично съдържание до „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД на е-mail :******@**********.**. В имейлите посочила
трите си имена, ЕГН и искане на информация за датата, на която е станало
изискуемо задължението, което е при тях, както и е направила изрично
възражение за настъпила петгодишна погасителна давност за претендираните
от нея суми.
Направила е и искане задължението да бъде прекратено и да бъде
подадена информация към ЦКР за прекратяването му, като в случай че
задължението не бъде прекратено и не бъде подадена информация към ЦКР,
ще потърси правата си по законоустановения ред.
Сочи, че ищцата е изразила ясна и категорична воля, че няма да погаси
доброволно претендираните от нея суми. Още повече че ответникът по
никакъв начин не се легитимира пред нея като неин кредитор.
Поддържа, че на 01.07.2024 г. ищцата е получила отговор по имейл от
5
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в който в прикачен файл с техен изходящ №
01650/24.06.2024 г. е отговорено. В отговора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД са
посочили, че ищцата има неизплатено задължение към ответното дружество,
произтичащо от Договор за Кредитна карта от 11.09.2017 г., сключен между
нея и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., което е цедирано на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД на 13.07.2020 г., както и че въпросът дали за задълженията
е настъпила погасителна давност или не ,е от компетенция на съда.
Междувременно не спрели и телефонните обаждания.
Сочи ,че на 01.07.2024 г. ищцата получила телефонно обаждане от
телефонен номер +359 2 466 8538 в 12:32 часа. Разговорът е продължил 1
/една/ минути с лице, което се е представило като служител на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД и е поискал заплащане на процесната сума. На 08.07.2024
г. тя има пропуснато телефонно обаждане от телефонен номер +359 2 466 8530
в 12:37 часа. На 19.07.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно обаждане от
телефонен номер +359 2 466 8534 в 09:40 часа. На същата дата в 09:41 ч. има и
второ обаждане от телефонен номер +359 88 2160534. Твърди се, че всички
посочени номера са на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Посочва се, че ищцата проявила желание да реши извънсъдебно
отношенията си с „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което не се споделя от ответното
дружество.
Иска се от Съда да постанови решение, съгласно което да приеме за
установено, че ищцата не дължи изпълнение /плащане/, вкл. и по
принудителен ред на ответника, поради настъпила обща погасителна давност
от 5 /пет/ години, за което ищцата М. С. Д. е направила изрично писмено
възражение и писмено е заявила, че няма да заплати доброволно сумата от
306,00 /триста и шест/ лева.
Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен
отговор. Оспорва допустимостта и основателността на иска. Въведени са
възражения, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото
производство. Ответникът сочи, че по никакъв начин не е дал повод за
исковата претенция, тъй като подаването на информация за текущия статус на
кредита към ЦКР на БНБ не може да обоснове повод за завеждане на делото,
поради това, че е нормативно обусловено задължение на кредитора.
6
Излага се, че не е налице основание гражданският съд да разглежда
искане за заличаване от кредитния регистър.
По основателността на иска се излага следното:
Посочва се, че процесното вземане произтича от Договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
от 11.09.2017 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. По силата на
сключения договор за кредит, кредитодателят е предоставил на ищеца сума в
размер на 659.00 лева с цел на кредита закупуване на стока или услуга -
смартфон, марка Samsung , модел А5 gold, а последният се е задължил да
погасява задължението си на месечни вноски, съгласно Погасителен план,
представляващ неразделна част от Договора. Съгласно изготвения
погасителен план, кредитополучателят се задължава да погасява
задължението си на 24 бр. месечни вноски за периода от 01.11.2017 г. до
01.10.2019 г. в размер на 42.15 лева всяка. Кредитополучателят е обслужвал
задължението си до 15.05.2019 г., след което плащанията са преустановени. На
дата 13.07.2020 г. е сключен Договор за цесия между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който последното
дружество придобива вземането, ведно с всички привилегии и обезпечения
към него в цялост. Съгласно Приложение № 1 към Договора за цесия
непогасеният размер на вземането към датата на цесия, възлиза на сумата от
305.65 лева, от които непогасена главница 279.30 лева и 26.35 лева лихва за
забава.
Счита, че твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност са
неправилни, като следва да се има предвид също така, че давността е била
спряна на 13.03.2020 г. с приемане на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
От фактическа страна се установява следното :
Видно от представено по делото писмо изх. № 01650/24.06.2024 г. от
ответника до ищеца, в същото е посочено, че ищецът има неизплатено
задължение към ответника, произтичащо от Договор за кредитна карта от
11.09.2017 г., сключен между ищеца като кредитополучател и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. /кредитодател/. Посочено е в писмото, че
7
задължението е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 13.07.2020 г. Посочено е, че
въпросът дали за задълженията са настъпили последиците на погасителната
давност или не е от компетенцията на съда.
По делото е представен от ответника Договор за потребителски кредит
САRD-15259534, оторизационен код а6652468, Усвояване СREХ-15259502 от
11.09.2017 г., сключен между ищеца М. С. Д. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД. От договора за кредит е видно, че кредитодателят е
предоставил на ищеца сума в размер на 659.00 лева с цел на кредита
закупуване на стока или услуга - смартфон, марка SAMSUNG, модел А5 gold,
а последният се е задължил да погасява задължението си на месечни вноски,
съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от Договора.
Съгласно изготвения погасителен план, кредитополучателят се задължава да
погасява задължението си на 24 бр. месечни вноски за периода от 01.11.2017 г.
до 01.10.2019 г. в размер на 42.15 лева всяка.
В горецитирания договор е инкорпориран и Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта СARD -
15259534 от 11.09.2017 г. в размер на 1000.00 лева, като е посочено, че
кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта „Мастъркард“. В чл.
12 от договора е посочено, че кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15 число на месеца, което се изпраща на
кредитополучателя, като неполучаването на извлечението не е причина за
неплащане на погасителна вноска. В чл. 13 от договора е посочено, че месечни
погасителни вноски се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на
извлечението в най-малко минимален размер съгласно тарифата поместена по-
долу в договора. В чл. 17 от договора е посочено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава.
Посочва се от ответника в отговора на исковата молба, че М. С. Д. е
8
обслужвала задължението си до 15.05.2019 г., след което плащанията са
преустановени.
Посочено е от ответника в отговора на исковата молба, че на 13.07.2020
г. е сключен Договор за цесия между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който последното дружество придобива
вземането, ведно с всички привилегии и обезпечения към него в цялост.
Съгласно Приложение № 1 към Договора за цесия непогасеният размер на
вземането към датата на цесия, възлиза на сумата от 305.65 лева, от които
непогасена главница 279.30 лева и 26.35 лева лихва за забава.
Ищецът не оспорва валидността на сключения договор за цесия между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
9
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да
получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия
процес. В конкретния случай сезирането на съда с предявения иск е условие за
упражняване на субективни права на ищеца. Така, с предявяването на иска
ищецът цели да упражни възникналото в негова полза субективно право да се
позове на изтекла погасителна давност, като правомерно откаже изпълнение
на задължението си. Възражението за изтекла погасителна давност не може да
се направи извън исковия процес, в който смисъл е и действащата съдебна
практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение
№ 186 от 19.06.2013 по гр. дело № 927/2012г. IV. Г.О. на ВКС. В този смисъл
искът се явява допустим.
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е с предмет
установяване недължимост на парични суми по изтеглен потребителски
кредит, които ответникът претендира от ищеца. Районният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест съобразно изложените от него
съображения :при отрицателен установителен иск доказателствената тежест
10
между страните се размества, поради което ответникът носи тежестта да
докаже правопораждащите спорното право факти - основанието, от което
правото е възникнало и неговия размер. От друга страна при този вид искове
ищецът е в положението, каквото би имал като ответник по предявен
осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право - ако
ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника, то той носи и доказателствената тежест да
установи възражения си. При тези изходни позиции в тежест на ответната
страна е да докаже съществуването на договорно отношение, възникнало с
ищеца. В отговора си ответникът твърди, че такова съществува, като е
представен и горецитирания договор за потребителски кредит. Както се
посочи по-горе в процесния договор за потребителски кредит е инкорпориран
и друг договор за кредитна карта от 11.09.2017 г. сключен между ищеца и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Видно от писмо с изх. № 01650/24.06.2024 г. изпратено на ищеца от
ответника , същият го уведомява, че има неизплатено задължение към „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, произтичащо от Договор за кредитна карта от
11.09.2017 г., сключен между ищеца като кредитор и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. като кредитодател. Посочено е, че задължението е
прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. на „ЕОС Матрикс“
ЕООД с договор за цесия от 13.07.2020 г. В отговора на исковата молба
ответникът отново е посочил, че процесното вземане произтича от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта от 11.09.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Посочил е, че непогасеният размер на вземането към датата на
цесията възлиза на сумата от 305.65 лева, от които непогасена главница 279.30
лева и 26.35 лева лихва за забава.
Ищецът не оспорва валидността на сключения договор за цесия между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
С оглед гореизложеното Окръжен съд-В. приема, че процесното вземане
на ответника към ищеца произтича от Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 11.09.2017 г.
/инкорпориран в Договор за потребителски кредит за сумата от 659.00 лева от
същата дата/, сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
11
ЕАД, като вземането е цедирано на ответника с договор за цесия от 13.07.2020
г. Погасителният план, посочен в договора за потребителски кредит за сумата
от 659.00 лева касае изискуемостта на вземането на ответника към ищеца по
Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта от 11.09.2017 г. От разпоредбите на Договора за
кредитна карта от 11.09.2017 г. е видно, че месечни погасителни вноски се
правят до 1 число на месеца, следващ издаването на извлечението по чл. 12 от
договора, което се издава за осъществените трансакции до 15 число на месеца.
В Чл.17 е посочено , че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Ответникът твърди в отговора на исковата молба ,че последната
погасителна вноска е от 15.05.2019 г.(л.42 от гр.д.1860 от 2024 г.),следователно
ищецът не е погасил вноска №20/01.06.2019 г., вноска №21/01.07.2019 г.,
№22/01.08.2019 г. , вноска №23/01.09.2019 г.и вноска №24/01.10 .2019 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. №
3/2023 г., ОСГТК, докладчик съдията Н.М. при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.
Като се отчете фактът ,че теченето на давностните срокове е спряно с 4
месеца по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение ,обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020 г.,то
следва да се приеме ,че
-давностният срок за предявяване на иск по отношение на вноска
№20/01.06.2019 г.е изтекъл на 01.10.2024 г.;
-давностният срок за предявяване на иск по отношение на вноска
№21/01.07.2019 г. е изтекъл на 01.11.2024 г.;
- давностният срок за предявяване на иск по отношение на вноска
12
№22/01.08.2019 г. е изтекъл на 01.12.2024 г.;
- давностният срок за предявяване на иск по отношение на вноска
№23/01.09.2019 г. е изтекъл на 01.01.2025 г.;
- давностният срок за предявяване на иск по отношение на вноска
№24/01.10.2019 г. е изтекъл на 01.02.2025 г.
Не се спори между страните също така ,че ищецът не е предприемал
каквито и да било действия по принудително събиране на процесното вземане
до настоящия момент ,т.е. изтекли са повече от 5 години от момента ,в който
вземането е станало изискуемо ,поради което вземането е погасено по давност
на основание Чл.110 ЗЗД.
Неоснователни са развитите от районния съд доводи относно това ,че не
е ясно от кой момент започва да тече погасителната давност ,тъй като от
изложеното по-горе е видно ,че погасителната давност за всяка една от
посочените по-горе 4 вноски е започнала да тече от момента ,когато е
следвало да се извърши погасяване на вноската съобразно погасителния план.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено и да бъде постановено друго ,с което да се уважат предявените
искове.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото на основание Чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С.**** следва да бъде осъден да заплати на И. С. С. - АК – П. с
личен №********** сумата от 600 лв.за процесуално представителство на М.
С. Д., ЕГН ********** пред Районен съд-В. и пред Окръжен съд-В. .
Водим от горното и на основание Чл. 271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266 от 23.05.2025 г., постановено по гр. д. №
20241320101860 на Районен съд-В. по описа за 2024 г.,вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. С. Д., ЕГН
**********, чрез адвокат И. С. С. - АК - П., съдебен адрес: гр.С.**** и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
13
гр.С.**** ,че М. С. Д., ЕГН **********, чрез адвокат И. С. С. - АК - П.,
съдебен адрес: гр.С.**** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.**** сумата от 306.00
лева ,произтичаща от Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 11.09.2017 г., сключен с БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание Чл.38 ал.2 ЗА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.**** да заплати на И.
С. С. - АК – П. с личен №********** сумата от 600 (шестотин) лв.за
процесуално представителство на М. С. Д., ЕГН ********** пред Районен
съд-В. и пред Окръжен съд-В. .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14