Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12858 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 26.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 14827/
2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 113 състав, е отхвърлен
предявеният от „Р.М91”
ЕООД- гр. София /ЕИК
********/ срещу „И.П.И.С.” ЕАД- *** /ЕИК
********/ иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 537.74
лева, представляваща платена без основание цена за доставена електрическа
енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, жк „Хаджи Димитър”, бл.26,
ап.54, дължима за периода от 01.02.2013 г. до 1.03.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Р.М91” ЕООД е
осъден заплати на ответника „И.П.И.С.” ЕА
сумата 100 лв.- разноски по
делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Р.М91”
ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
Подадена е
въззивна жалба срещу постановеното
от СРС решение и от Л.В.Ч.
/трето лице- помагач на ответника по делото/, с искане да бъде постановена
отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна „И.П.И.С.” ЕАД- *** /ответник по
делото/ оспорва жалбите и моли постановеното от СРС решение да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба на ищеца „Р.М91“ ЕООД е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и като процесуално
допустима следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата
на третото лице- помагач Л.Ч. е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради липсата на
обжалваем за подпомагащата страна интерес.
Това
е така, тъй като жалбоподателката Ч. е конституирана като трето лице- помагач
на ответника „И.П.И.С.” ЕАД /молба за привличане
и определение на СРС от з.з. на 16.11.2017 г./, а не като трето лице- помагач
на ищеца „Р.М91“ ЕООД, чийто иск е отхвърлен и по чиято жалба е
образувано настоящото въззивно производство. Тъй като Ч. е подпомагаща страна
на ответника по делото, в чиято полза е постановено обжалваното решение, също
както подпомаганата от нея страна няма интерес да обжалва решението, тъй като,
независимо от вътрешните отношения между страните, решението- съгласно чл.223,
ал.1 ГПК, има установително действие в отношенията й с насрещната страна- ищец
по делото.
Според
даденото в Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК-
т.9, разрешение привличането на трето лице- помагач в процеса е средство за
защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си
срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен
за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на
мотивите. За да е основателно искането за привличане на трето лица- помагач, е
необходимо страната, която иска привличането, да има интерес от това. Интересът
от привличане и участие на трето лице- помагач се определя от материално-правните
отношения между привличащия и привличания, които позволяват на първия да
предяви иск против втория при неблагоприятно решение за него по главния иск.
Съответно- наличието на интерес се обуславя от правната възможност третото
лице- помагач да съдейства за постановяването на благоприятно за привличащата
го страна съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно
положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.
Предвид
горното, тъй като в случая предявеният срещу подпомаганата страна осъдителен иск
е отхвърлен, за подпомагащата страна липсва интерес от обжалване на
постановеното от СРС решение и жалбата й като процесуално недопустима следва да
бъде оставена без разглеждане, съответно- образуваното въз основа на нея
производство пред въззивния съд следва да бъде прекратено.
Разгледана
по същество, въззивната жалба на ищеца „Р.М91“ ЕООД е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно като
краен резултат, поради което и следва да бъде потвърдено.
С
оглед заявените по делото фактически твърдения искът на “Р.М91“ ЕООД за
присъждане на процесната сума следва да бъде квалифициран като такъв за
неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД. Независимо от посочената от ищеца
във въззивната жалба квалификация на спорното право- като такова, произтичащо
от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, от същия не са направени фактически твърдения за настъпили за него вреди вследствие
Л.2 на Реш. по гр.д.№
12858/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
виновното
противоправно поведение на ответника, поради което и искът следва да бъде
разгледан като такъв за неоснователно обогатяване.
Основателността
на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащането на обезщетение за неоснователно
обогатяване е предпоставена от настъпило за ищеца обедняване, което да е в
причинна връзка с настъпило за ответника обогатяване, като за уважаването му следва
да е налице още една предпоставка- да отсъства друга правна възможност да бъдат
защитени интересите на обеднелия.
Според
фактическите твърдения на ищеца през периода 1.02.2013 г.- 1.03.2017 г. /4
години и 1 месец/ ответникът следвало да заплаща потребена в недвижи имот,
представляващ ап.*********”- гр. София, електрическа енергия, което не сторил,
като дължимата за това сума от 537.74 лв. била заплатена от ищеца на третото за
спора лице „ЧЕЗ Електро България” АД- доставчик на потребената електрическа
енергия, вследствие на което настъпило твърдяното обедняване на ищеца за сметка
обогатяването на ответника.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод
на въззивния съд за настъпило за ответника „И.П.И.С.” ЕАД
обогатяване, което да е в причинна връзка с обедняването на ищеца „Р.М91“ ЕООД,
поради което и искът на последния като недоказан и неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Установява се
от доказателствата, че ищецът е бил собственик на процесния имот: апартамент № *********”-
гр. София, до 15.04.2015 г., когато
е влязло в сила издаденото за същия Постановление за възлагане на недвижим имот
от 20.02.2013 г., продаден на публична продан по изп. дело № 20102580400662 на
ЧСИ У. Д. с рег.№ 858 на КЧСИ.
След влизане
в сила на възлагателното постановление, с което имотът е възложен на ответника
по делото „И.П.И.С.” ЕАД /купувач при
публична продан/, е извършен въвод на същия на 18.07.2016
г., като при съставяне на протокола за
въвод на управителя на дружеството „Р.М91“ ЕООД- Р. С., е даден 3- седмичен
срок за изнасяне на намиращите се в имота движими вещи.
В последствие с Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 3/ 16.02.2017
г. на софийски нотариус с рег.№ 329
на НК е сключен договор за продажба на процесния апартамент, по силата на който
„И.П.И.С.” ЕАД е продало същия на Л.В.Ч., като се задължило да й предаде
владението върху него в деня на изповядване на сделката след получаване на
цялата покупна цена.
Не е спорно по делото, а е видно от
приложената в първоинстанционното производство електронна фактура от 16.03.2017
г. /неподписан документ/, че към тази дата откритата за имота клиентска партида
при „ЧЕЗ Електро
България” АД- с клиентски № 200024342377, е била на
името на ищеца „Р.М91“ ЕООД.
При така събраните в процеса
доказателства за периода 1.02.2013 г.- 15.04.2015 г., през който ищецът е бил
собственик на процесният апартамент, а и до 18.07.2016 г., до която дата е бил
във владение на имота, същият не би могъл да претендира част от процесната сума
на основание чл.59 ЗЗД, тъй като, ако е заплатил същата за консумирана в имота
електрическа енергия, е изпълнил свое задължение към електропреносното
предприятие- доставчик на тази енергия, а не задължение на ответника по делото.
За част от процесния период- от 15.04.2015
г. до 15.02.2017 г., като собственик на имота действително се легитимира
ответникът „И.П.И.С.” ЕАД, но от една страна до 18.07.2016 г. той не е бил
въведен във владение на същия, респ. не може да се приеме, че е потребил
електрическа енергия в него, и от друга страна- по делото не са представени
както доказателства процесната сума от 537.74 лв. или част от нея да е
начислена за ползвана в имота през този период електрическа енергия, както и доказателства
такава сума да е заплатена от ищеца „Р.М91“ ЕООД на доставчика на електрическа
енергия. Доказателствената тежест за установяването на тези релевантни факти и
обстоятелства принадлежи на ищеца /чл.154 ГПК/, като дължимото от същия
доказване е главно и пълно, каквото в случая не е проведено по делото. Така, при прилагане неблагоприятните
последици от недоказване на производящите спорното материално право факти във вреда
на ищеца се налага приемането на извод за отхвърляне на осъдителния му иск по
чл.59 ЗЗД като недоказан и неоснователен, тъй като не се установява от
доказателствата да е налице обогатяване на ответника, намиращо се в причинна
връзка с обедняването на ищеца. Това се отнася и за останалата част от
процесния период от 16.02.2017 г. до 1.03.2017 г., през който като собственик
на имота се легитимира третото лице- помагач Л.Ч., а не ответното
дружество.
При тези съображения предявеният от
„Р.М91“ ЕООД осъдителен иск, при правилна квалификация- чл.59 ЗЗД, правилно е
отхвърлен с обжалваното решение, а поради съвпадане крайните изводи на двете
съдебни инстанции по съществото на спора същото следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Л.В.Ч. /ЕГН **********/- трето лице-
помагач на ответника по делото „И.П.И.С.” ЕАД- ***, срещу Решение от 26.02.2018 г. по
гр.д.№ 14827/ 2017 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 113 състав, като процесуално
недопустима, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 12858/ 2018
г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Б въззивен състав, в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 26.02.2018 г., постановено
по гр.д.№ 14827/
2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА „Р.М91”
ЕООД- гр. София /ЕИК ********/ да заплати на „И.П.И.С.” ЕАД- *** /ЕИК
********/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
12858/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Определението
за частично прекратяване на въззивното производство подлежи на обжалване в 1-
седмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Софийския апелативен съд.
Въззивното
решение /в останалата му част/ не подлежи на касационно обжалване- съгласно
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.