№ 489
гр. Благоевград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500340 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана
от адв. Г. Ю., в качеството си на процесуален представител на С. А. А.-А. О.,
против Решение № 330/12.10.2023г., постановено по гр.д. № 10/2022г. по
описа на Районен съд П. Сочи се, че атакуваното решение е недопустимо и
очевидно неправилно, постановено по нередовна искова молба и при непълен
доклад. Сочи се, че районният съд се е произнесъл по незаявени искания,
доказателствената тежест по първоначалния иск е възложена в тежест на
ответника. На следващо място се сочи, че в решението съдът не е обсъждал
събрания доказателствен материал в пълнота. Ищците не доказали с какво
процесната тръба им пречи. Твърди се, че инсталациите в сградата са правени
със знанието и съгласието на всички етажни собственици. Съдът изобщо не е
обсъждал заключенията на експерта във връзка с предявения насрещен иск.
Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение, респ. за
неговата отмяна, като се отхвърли искът на ищците и се уважи насрещният
иск на ответника. Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите Е. Г. П. и А. Г. П.,
от които чрез адв. А. Б. е постъпил подробен писмен отговор. Твърди се, че
жалбата е бланкетна, като единствените конкретни оплаквания са в частта
относно доклада на съда по предявения от ищците иск по чл. 109 ЗС. Излагат
се подробни доводи и съображения за правилността на атакуваното решение.
1
Прави се искане решението на районния съд да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
Районен съд П е сезиран с иск по чл. 109 ЗС, предявен от ищците Е. П. и
А. П. срещу ответника С. А. А.А.О.. В исковата молба ищците твърдят, че с
ответника са съседи, живеят в една и съща жилищна кооперация, състояща се
от четири етажа. Ищцата Е. П. живее и е собственик на трети етаж, ищецът А.
П. е собственик и живее на първи етаж, а ответникът на четвъртия етаж. Сочи
се, че през 2021г. последният е извършил ремонт в жилището си, като без
съгласието на другите етажни собственици е извел канализационна тръба по
източната фасадата на сградата от четвъртия етаж нагоре. По този начин се
твърди, че се препятства свободното движение на влага и миризми, загрозява
се фасадата на сградата. В о.с.з. ищците уточняват, че вследствие на
изградената тръба се получава отливане на вода по стълбището, която през
зимните месеци замръзва и това създава пречки за достъпа до сградата.
Предвид на това е направено искане ответникът да бъде осъден да
преустанови неоснователните си действия, като премахне изведената тръба и
да възстанови първоначалното положение на канализационното съоръжение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от
ответника против ищцата Е. П., с която също е предявен иск по чл. 109 ЗС.
Сочи се, че Е. П. е променила местоположението на тоалетната, изменила
/изместила/ е съответните канали за чиста и мръсна вода, както и щранговете,
премахнала е стената на помещението. По този начин в жилището на ищеца по
насрещния иск се усещат миризми и воня от санитарните помещения, както и
е застрашена конструкцията на самата сграда. Направено е искане Е. П. да
бъде осъдена да преустанови неоснователните си действия, като възстанови
състоянието на банята и тоалетната, такова каквото е било съгласно
първоначалното одобрени строителни книжа и документи.
Районният съд е уважил негаторният иск, предявен с първоначалната
искова молба и е отхвърлил претенцията по чл. 109 ЗС, предявена с
насрещната искова молба.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства,
изслушана е СТЕ, вкл. и допълнителна такава.
Въз основа на тези данни се установява следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че страните притежават жилища в процесната
сграда в режим на етажна собственост. Ищецът А. П. е собственик и живее на
първи жилищен етаж, ищцата Е. П. е собственик и живее на третия етаж, а
ответникът е собственик на четвърти жилищен етаж. Последният е придобил
имота чрез дарение от своята майка в края на 2020г. Над четвъртия етаж се
намира таванското помещение, за което е налице влязло в сила съдебно
решение за разпределяне правото на ползване измежду етажните собственици.
Не е спорно, че по източната фасада на сградата от четвърти етаж нагоре е
изведена тръба. Спорни са въпросите кога е поставена, от кого и дали пречи на
останалите живущи в сградата, в частност на ищците по посочения в исковата
2
молба начин.
Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства, като са
разпитани свидетели доведени както от ищците, така и от ответника.
Св. М. /дъщеря на ищеца А. П./ посочва, че през 2020г. С. извършил
ремонт, при който отрязал тръбата на канализацията и извел нова такава по
фасадата на сградата. Казал, че е извел тръбата, тъй като му пречи и му
потъмнява тавана. В резултат на това се появила страшна миризма в банята и
тоалетната на всички етажи, конкретно на първия етаж е много зле. При силни
дъждове подлива вода, вкл. на стълбището, където е входа на кооперацията. В
резултат на това живуща в сградата се подхлъзнала и паднала. На трети и
четвърти етаж се премахнала стената между баня и тоалетна и е направено
общо помещение.
Св. Е.С. /дъщеря на ищцата Е. П./ сочи, че след извеждане на тръбата по
фасадата на кооперацията се усещат миризми. При силен дъжд се стича вода и
се облива фасадата на сградата и стълбището. В жилището на майка й е
правен ремонт на баня, но ВиК инсталация не е местена, всички си е запазено.
Св. С.А. /майка на ответника/, посочва, че още през 2000г. тръбата е
изведена навън по указания на ищеца А. П., тъй като преди това тръбата била
изведена на тавана, в място което му е разпределено за ползване. През 2020г.
единствено се подменила тръбата с по - нова. От миризми никой не се е
оплаквал, не е имало течове.
Св. В.С. посочва, че през 2020г. бил нает от св. Алмейда за смяна на
тръбата, като трябвало да сложи по-голяма. Сменил тръбата, другите живущи
от кооперацията видели, че се променя тръбата, но не възразили.
Вещото лице по назначените пред районния съд основна и допълнителна
експертиза посочва, че действително по източната фасада на сградата има
изграден вентилационен клон, продължение на главния канализационен клон.
Сочи, че вентилационният клон е с дължина около 2 метра, изпълнен е от
PVC тръба Ф 110 и служи за вентилация на главния канализационен клон.
Няма данни за издавани строителни книжа и документи за вентилацонната
тръба, както и решение на собствениците за изменение на съществуващата
обща инсталация. Според нормативната уредба вентилационната тръба следва
да е продължение на канализационната тръба и да излиза над покрива.
Трасето на тръбата минава от гаража, пред трите етажа, на четвърти етаж е
изпълнено включване на тоалетната чиния в тръбата и след това
вентилационната част на канализационния клон е изведен с чупки по фасадата
на сградата. Експертът сочи, че чрез извеждането на вентилационната тръба се
препятства свободното движение на миризма и влага в по-долните етажи, тъй
като канализационният клон е следвало да е праволинеен, а не с чупки, както
е изпълнено. Създават се предпоставки за образуване на конденз, който може
да облива фасадата на сградата по трасето, през което преминава, водата от
конденза може да продължи и да намокри фасадата на жилищната сграда под
четвъртия етаж. По този начин е възможно нарушаване на мазилката, но
течове по време на огледа не са констатирани. Има опасност при валеж да
влезне вода в тръбата и по нея да се стича дъждовна вода. В сградата има само
3
един вертикален канализационен клон. Това е канализация на сградата,
обслужваща всички етажи, като в края си има вентилационна част. Или това е
вентилация на канализацията.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че така изпълнена вентилационната тръба
не осъществява функцията на канализация. Самата канализация не може да е с
чупки, тъй като така се пречи на свободното преминаване на изпаренията.
Именно поради това се получава миризмата.
Във връзка с предявения насрещен иск в заключението по основната
експертиза вещото лице посочва, че в жилището на третия етаж, собственост
на Е. П., е премахната разделителната стена между двете помещения – WC и
домашно помещение, като е образувано едно общо санитарно помещение,
тоалетната чиния е монтирана в частта, отредена за домакинско помещение.
Монтирана е и вана. При този ремонт няма преместване на водопроводни и
канализационни тръби, както и на сифони и на щрангове. Сочената промяна
не е довела до наличие на замърсен въздух, миризма, шум както и на
нормалното оттичане на нечистотиите. Не са засегнати основни
конструктивни елементи в жилището, които да се отразяват на сигурността на
сградата.
Видно от писмо на Зам. кмета по ТСУ, С и Б от дата 17.01.2022г. при
извършена проверка в жилището на ищцата Е. П. по повод жалба на ответника
и неговата майка не са констатирани нарушения по ЗУТ.
По повод на изградената тръба е подавана жалба от живущите в
кооперацията до началника на ДНСК, по повод на която е извършена
проверка. Видно от преписка изпратена от РДНСК Благоевград ищците са
подавали жалби против ответника и неговата майка, които са неотносими към
процесния случай.
Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящата
съдебна инстанция прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 109 ЗС, предявен с първоначалната
искова молба:
За уважаването на този иск е достатъчно да се установи, че ищецът е
собственик на вещта, и че ответникът извършва неоснователни действия, с
които пряко или косвено създава пречки за упражняване на правото му на
собственост в пълен обем. По настоящото дело тези предпоставки са
доказани. Установи се, че ищците са собственици на първи и трети жилищен
етаж от четириетажна жилищна кооперация, а ответникът е собственик на
четвъртия етаж. Експертът, изслушан пред първата инстанция, установи се, че
в сградата е изградена една единствена канализационна тръба /вертикален
канализационен клон, канализация на сградата/, чието трасе минава вътре в
сградата през гаража, трите етажа, като на четвърти етаж е изведена по
фасадата на сградата. Сочи, че предназначението на вентилационния клон е да
служи като вентилация на самия канал. По нормативни изисквания тази тръба
/клон/ следва да е изведена на 30 см. над покрива. Според вещото лице
извеждането на тръбата по фасадата на сградата е причина за появата на
неприятна миризма и влага по долните етажи на кооперацията. Свидетелите,
4
доведени от ищците, също установяват, че след извеждането на тази тръба се
появила неприятната миризма в другите жилища, особено на първия етаж.
Освен неприятна миризма и влага вещото лице сочи, че при силен дъжд е
възможно да се стича вода по изведената тръба, по този начин да се намокря
фасадата на сградата и да се руши мазилката, като свидетелите, доведени от
ищците, сочат, че вследствие на дъжда се стичала вода по стълбището, което е
общ и единствен вход за жилищната кооперация и станало причина за
инцидент през зимата, поради замръзване.
Поради това настоящата съдебна инстанция намира за доказано, че е
налице неправомерно изместване на трасета на канализация, представляваща
обща част по смисъла на закона, което освен че е сторено без съгласието на
останалите живущи им създава пречки за нормалното и пълноценно ползване
на жилищата им. Кога и от кого е изведена тази тръба е ирелевантно за
уважаване на иска по чл. 109 ЗС, доколкото за уважаването му е достатъчно да
се установи, че неправомерното положение съществува към датата на
сезиране на съда, а от кого е създадено и кога е без значение. Ирелевантно е и
това дали тръбата е изведена през 2020г. или през 2000г., важно е че тя създава
пречки за останалите собственици към момента на сезиране на съда. Въпреки
това въззивната инстанция намира за нужно да отбележи и това, че от
ангажираните доказателства се установи, че тази тръба е изведена през 2020г.,
когато е извършван ремонта на покрива и ремонта в жилището на ответника.
В тази насока са показанията на свидетелите, доведени от ищците, които съдът
кредитира изцяло, както и заключението на вещото лице, което е
констатирало, че преди извеждането на тръбата по начина, който съществува в
момента, тръбата е стигала до таванското помещение и с малка чупка излизала
под покрива на сградата. Според вещото лице такова е било положението към
2012г. Но дори и тръбата да е била изведена по фасадата на сградата още през
2000г. това не означава, че ищците нямат право да се защитят срещу
неоснователното изместване на трасето на общата част, каквато е
канализационната тръба на сградата.
По отношение на иска по чл. 109 ЗС, предявен с насрещната искова
молба:
Съдебното решение на районния съд се атакува и в частта, с която е
отхвърлена насрещната осъдителна претенция по чл. 109 ЗС, въпреки че във
въззивната жалба конкретни оплаквания срещу неправилността на решението
в тази част не са направени. Настоящата съдебна инстанция намира за нужно
да отбележи, че предявеният насрещен иск е напълно неоснователен и като
такъв правилно е отхвърлен от районния съд. Действително се установи, че Е.
П., ответник по насрещния иск, е извършила ремонт в банята си, като е
премахнала разделителна стена между две помещения – WC и домашно
помещение, преместила е тоалетната чиния, монтирана е вана. С тези си
действия обаче, според заключението на вещото лице, не са преместени
водопроводни и канализационни тръби, няма засягане на основни
конструктивни елементи на сградата, извършеното по никакъв начин не пречи
на нормалното отвеждане на нечистотии, замърсен въздух, шум и миризми.
Лицето като собственик на имота има пълното право да си извършва ремонт
5
на помещението /какъвто е извършил и самия ищец по насрещния иск,
обединявайки двете помещения/ и след като това не пречи на останалите по
начина, описан в насрещната искова молба, то този иск се явява напълно
неоснователен.
Във въззивната жалба са направени оплаквания, че първоначалната
исковата молба е нередовна, извършени са нарушения при изготвянето на
доклада по делото, поради което решението е недопустимо. Направените
оплаквания са твърде общо формулирани и не се сочат конкретни нарушения.
Въпреки това въззивният съд намира за нужно да посочи, че първоначалната
искова молба е редовна, съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл.
127 и чл. 128 ГПК. Изложени са обстоятелства за това, че страните притежават
имоти в четириетажната жилищна кооперация, за това, че ответникът,
извършвайки ремонт в жилището си е извел по фасадата на сградата
канализационна тръба, без знанието и съгласието на останалите живущи.
Посочено е, че с това се създават редица неудобства на останалите, доколкото
се появили неприятни миризми, влага и теч по фасадата на сградата, а това
възпрепятства нормалното ползване на жилищните помещение. Направено е
искане за осъждане на ответника да премахне изградената от него тръба и да
възстанови положението на канализационното съоръжение, такова каквото е
било преди това. Соченото е напълно достатъчно, поради което възраженията
за нередовност на исковата молба са напълно неоснователни.
Неоснователно е и оплакването за това, че по отношение на иска за
премахване на тръбата съдът не е разпределил доказателствена тежест.
Действително видно от доклада по делото районният съд е използвал общи
формулировки по отношение на доклада в частта за разпределение на
доказателствената тежест. Същевременно обаче доказателствената тежест при
предявения иск по чл. 109 ЗС е на ищците, а не ответника. Ето защо чрез
оплакванията за неправилно разпредЕ. доказателствената тежест ответникът
защитава чужди права – тези на ищците, което е недопустимо. Отделно от
това пред първата инстанция всички доказателствени искания на страните са
уважени, всички релевантни обстоятелна са доказани, дори са събирани
доказателства, които са неотносими към предмета на спора. Във въззивната
жалба не се правят конкретни оплаквания по отношение на това какви
указания е следвало да даде съда и кой факт е останал недоказан. Не са
направени и конкретни доказателствени искания. Ето защо соченото
възражение настоящата инстанция намира за напълно неоснователно.
Несъстоятелни са и оплакванията за това, че съдът не е анализирал
всички доказателства по делото поотделно и в своята пълнота, както и не било
ясно защо след като е кредитирал показанията на свидетелите на ответната
страна е достигнал до извода за основателност на предявения иск. Видно от
мотивите на решението районният съд е обосновал изводите си въз основа на
всички доказателства по делото – писмени, гласни и експертизите – основна и
допълнителна. Показанията на свидетелите на ответната страна не
обосновават извод за неоснователност на претенцията, доколкото както вече
се посочи кога и от кого е изведената тръбата е ирелевантно за
основателността на негаторната претенция, заявена с първоначалната искова
6
молба. Пречките, които се създават за собствениците в резултат на промяна
трасето на общата част се установява от свидетелите на ищците и най - вече от
двете експертни заключения.
Неоснователно е и възражението за това, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск. Действително в исковата молба е направено искане
ответникът да бъде осъден да премахне канализационна тръба, изведена по
източната фасада на стадата след четвъртия етаж нагоре до покрива. Вещото
лице сочи, че това представлява вентилационен клон, част от главен
канализационен клон /канализационна тръба/. В заключението си експертът
използвана както термина клон, така и тръба, т.е. това представлява едно и
също нещо. Видно от заключението на вещото лице процесният
вентилационен клон е част от главен канализационен клон /тръба/ и е
изграден от тръба ф 110 с дължина около два метра. Не се установява друга
тръба /клон/ да е извеждан по фасадата на сградата. Съдът е осъдил ответника
да премахне вентилационен клон, изграден по източната фасада на сградата.
Ето защо се касае за използване на различни термини, но с едно и също
съдържание. Поради това не е налице произнасяне по незаявено искане.
Съобразно всичко изложено по-горе ще следва решението на първата
инстанция да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, ще
следва жалбоподателят да заплати на въззиваемите страни сторените разноски
пред настоящата въззивна съдебна инстанция в размер на 1000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивира така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 330/12.10.2023г., постановено по гр.д. №
10/2022г. по описа на Районен съд П, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С. А. А.-А. О., с ЕГН ********** с адрес: гр. П, ул. „М.“ №
17, ет. 4, да заплати на Е. Г. П., ЕГН **********, от гр. П, ул. „М.“ № 17, ет. 3
и А. Г. П., ЕГН **********, от гр. П, ул. „М.“ № 17, ет.1, сторените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лв. (хиляда лева),
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8