Р Е Ш Е Н И Е
№
260032
гр.Варна, 15.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА
ТОНЧЕВА СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Геновева
Ненчева
и в присъствието на
прокурор Иван Тодоров
изслуша
докладваното от съдия Янков ндв №400/2020г. на ВАС
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.424 ал.1 НПК
вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.Анна Мария Н. в
качеството й на защитник на осъденото лице И.Г.И. за възобновяване на
производството по нохд №205/2020г. на Районен съд-Разград, и на внохд №230/2020г.
на ОС-Разград. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон, за допуснати
съществени процесуални нарушения както и за явна несправедливост на наложеното
наказание.
Иска се
възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни
актове, и оправдаване на осъденото лице, алтернативно – връщане делото за ново
разглеждане, или намаляне на наказанието.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения
за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Защитникът на осъденото лице поддържа
искането във вида, в който е направено.
Варненски апелативен съд, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните, в
пределите на правомощията си намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419
ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в
законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / присъдата на Районен съд-Разград е влязла в сила на 20.08.2020г., а искането е
подадено на 15.10.2020г./. Разгледано обаче и по същество , то се явява
неоснователно.
С присъда №206/19.06.2020г. по нохд №205/2020г. Районен съд-Разград е
признал И.Г.И. за виновен в това, че на 15.02.2020г. на публично място в
гр.Разград, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – показвал половия си член и мастурбирал при
преминаването на жени, поради което и на основание чл.325 ал.5 вр. ал.1 НК вр.
чл.26 НК и чл.54 НК му наложил наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим. Било приспаднато
времето, през което осъденият бил задържан под стража.Съдът се произнесъл и по
разноските. Присъдата била обжалвана пред Разградски окръжен съд, който с
решение №260001/20.08.2020г. по внохд №230/2020г. потвърдил изцяло присъдата по
отношение на И.И., и тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на касационен
контрол то присъдата влязла в сила същия ден. А като съдебен акт, непреминал
през касационен контрол, срещу присъдата е подадено искане за възобновяване на
наказателното производство.
В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 НПК,
които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основания за
възобновяване – нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения
и явна несправедливост на наложеното наказание.
Въпреки че част от касационните основания в искането са изрично формулирани
като нарушение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения, то
изложената в тяхна подкрепа аргументация по съдържанието си е насочена срещу
фактическите констатации на решаващите
съдилища, въз основа на които те са формирали изводите си за обективна и
субективна съставомерност на действията на осъденото лице, или иначе казано
твърди се необоснованост. В
производството по възобновяване /което следва касационните правила/
необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на
съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването
/каквато се явява и Апелативният съд в това производство/ разполага с възможността
единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи
правилното формиране на вътрешното убеждение на редовните инстанции/които се
явяват и такива по фактите/. Тяхното вътрешно убеждение по отношение
достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение
единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му
и гарантиращи неговата правилност. На плоскостта на изложеното настоящият
съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на
районния и окръжния съд при събирането, проверката и оценката на
доказателствата по делото. Поради това, на проверка подлежи само
правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите
съдебни състави и
спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина по делото. Категорично може да
се приеме, че делото не страда от доказателствен дефицит, който да е
попречил на съдилищата да установят
по надлежен ред подлежащите на доказване факти. Събраните по
делото доказателства - свидетелските показания на Елиз Сабриева, Гюлнер
Салимова, Радостин Цонев, Димитър Недков и Бисер Маринов, протоколи за извършени разпознавания, частично заключението по назначената
видеотехническа експертиза, са достатъчни щото да се даде категоричен отговор
на въпросите, включени в предмета на доказване. Затова и правилно, и логически
издържано съдилищата са приели, че от анализа на доказателствените средства в
този им вид и обем без съмнение се установява, че е налице извършено
престъпление и негов автор е осъденото лице.
Въпреки това настоящият съд намира за уместно да отбележи /макар и с
известни резерви-предвид изложеното за същината на необосноваността/, че
основните критики по повод твърденията за допуснати процесуални нарушения са
отправени към налични според защитата противоречия между приетите от съдилищата
факти, и показанията на свидетелките Елиз Сабриева и Гюлнар Салимова. Такива
обаче не са налице. Категорично се установява от фактите по делото / и в
частност от тези, съдържащи се в показанията на свидетелките Сабриева и
Салимова/, че на публично място в централната част на гр.Разград, осъденото
лице подвиквайки на Сабриева се е държало за гениталиите по многозначителен
начин, а след нейното отминаване си е извадил половия член, започнал да
мастурбира и да го показва на преминаващи жени. Всичко това продължило в
значителен период от време, и на оживено място - от СТЕ на видеозаписите се установява, че в
рамките на 1 час и 10 минути през това място са преминали общо 19 лица, от
които 9 от женски пол, 6 от мъжки пол, две деца и двама младежи /следва да се
конкретизира, че осъденото лице не е било там през цялото това време/. Тези
действия са напълно достатъчни щото да бъдат квалифицирани като хулиганска
проява по смисъла на чл.325 НК. Без значение е, че св.Сабриева първо отминала,
а осъденият после се хванал за гениталиите, както и без значение е, че като преминавала
възрастна жена, той се обърнал с гръб,от който защитата извежда абсурдното
твърдение, че по този начин И. бил показал уважение към жената ?! Установено е
от показанията на Салимова, че край осъденото лице са минали и две момичета, и
видимо изплашени от действията му са побягнали. Т.е. повече от очевидно е, че
действията на подсъдимия са израз на неуважение към членовете на обществото, и
показват пълно незачитане на установените в това общество порядки. Именно и
затова правилна по съществото си е преценката на решаващите съдилища досежно
приложението на материалния закон – от обективна и субективна страна И. е
осъществил с действията си състава на престъплението, визирано в текста на
чл.325 ал.5 НК. Т.е. извършил хулигански действия при условията на опасен
рецидив, който от своя страна е обусловен от предходна съдимост на лицето.
Поради това и не е налице нарушение на закона, напротив – той е правилно
приложен.
Не е налице и липса на мотиви – като част от възраженията за допуснати
съществени процесуални нарушения. Мотивите на съдилищата отговарят в пълна степен
на законовите изисквания, поставени пред съдебните актове – присъдата на чл.301
и 305 НПК, а въззивното решение на чл.339 НПК. Доколкото са съществували
противоречия в отделните доказателствени материали /всъщност единствено между
обясненията на подсъдимия от една страна, и свидетелските показания-от друга/,
то те са били обсъдени от съдилищата, които в крайна сметка са изложили и
съображения защо не приемат за достоверна тезата с уринирането, поддържана от И..
Съображения, които макар и сравнително кратки, намират пълна подкрепа в
доказателствения материл по делото, а поради това – и в настоящия съдебен
състав.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. При
определянето му са били съобразени всички релевантни за това обстоятелства – както
отегчаващи, така и смекчаващи. Наказанието е определено към минимума – една
година и шест месеца лишаване от свобода, при предвидено такова от разпоредбата
на чл.325 ал.5 НК от една до шест години лишаване от свобода. Така определено към
минимално предвиденото, наказанието лишаване от свобода се явява в състояние да
изпълни целите на наказанието – съобразено е както с обществената опасност на
дееца, така и с тази на деянието. В този смисъл и то не се преценява като явно
несправедливо от настоящата инстанция. Липсват каквито и да било основания за
намалянето му.
По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице
релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради
което и
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подаденото от адв.Анна Мария Н. в качеството й на защитник на осъденото лице И.Г.И.
искане за възобновяване на производството по нохд №205/2020г. на Районен
съд-Разград, и на внохд №230/2020г. на ОС-Разград.
Решението е окончателно - не подлежи на обжалване и протест.
Председател : Членове
: