О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
1287
гр.Бургас, 08.07.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с.
Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №832 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод частна жалба, с вх. № 22391/27.05.2019г., подадена от адв. Павлина Вълканова,
пълномощник на ищецът Т.П., с
която се обжалва Определение №9493/08.05.2019г., постановено по гр.д.№2577/2019г.
по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното определение районният съд е прекратил
производството по делото по исковете по чл.109 от ЗС, предявени от Т.С.П.
против "Стройконсулт България" ЕООД и Даниел Христомиров Радоев - за
осъждане на ответниците да възстановят съборения му гараж, както и да
преустановят преминаването през неговия имот, като недопустими.
Твърди се в частната жалба, че
първоинстанционното определение е неправилно. По-конкретно се посочва, че
незаконосъобразното събаряне на гаража на ищеца, от страна на ответника,
представлява действие, с което се пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост.
Изложени са подробни съображения. Иска се от съда да
отмени обжалваното определение и да върне делото на Районен съд Бургас за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по съществото на спора подадената частна
жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е започнало по
искова молба, подадена от Т.П., срещу „Стройконсулт България“ ЕООД и Даниел
Радоев.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на
идеални части от имот с идентификатор 07079.608.234, находящ се в гр. Бургас,
ул. „Болярска“ №1, а ответното дружество започнало строителна дейност в съседен
имот. При строителството се осъществило навлизане в имота на ищеца, от което
настъпили вреди, а именно: разрушаване /впоследствие цялостно премахване/ на
гараж, собствен на ищеца, граничещ с имота, в който се извършва строителството.
Посочва, че от тази дейност на ответника са настъпили и допълнителни вреди,
изразяващи се в следното: започнал да паркира автомобила си на открито, което
довело до неговото надраскване и нарязване на гуми, свързано с още разходи за
ищеца.
Посочва се, че ищецът изградил ограда между двата
имота, с цел да препятства преминаването на работниците на строителя през
собствения му имот, което довело до унищожаване на тревни площи в двора. Провел
многократни разговори с Даниел Радоев – управителя на дружеството строител,
които не довели до желания резултат. Ангажирал геодезист, който установил, че
гаражът е попадал изцяло в имота на ищеца. Отправил нотариална покана до
ответника, която също не дала резултат.
Гореописаната ситуация му създавала напрежение, стрес
и притеснения.
Претендира се от съда да постанови съдебен акт, с
който: да задължи ответниците солидарно
и за тяхна сметка да възстановят съборения гараж; да осъди ответниците
солидарно да заплатят сумата от общо 4165,80 лв., представляваща сбор от
следните суми:за претърпени имуществени вреди – 3640 лв., от които: 1000 лв. за
пребоядисване на автомобила; 100 лв. за пастиране на автомобила; 180 лв. за
закупуване и монтиране на гуми; 350 лв. – разходи за геодезическа услуга; 250
лв. за построяване на ограда; 160 лв. разноски за нотариална такса и адвокатско
възнаграждение; сумата от 1500 лв. неимуществени вреди; обезщетение за забава в
общ размер от 525,80 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава в
размер на законната лихва върху всяка от просрочените главници, заедно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от предявяване на иска –
18.03.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
С Разпореждане от 26.03.2019г., районният съд е дал
указания на ищеца да уточни претенцията си за премахване на гаража, като има
предвид, че при иск по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД може да се претендира единствено
обезщетение, представляващо равностойността на гаража и материалите, необходими
за възстановяване на унищоженото имущество. Дадени са и указания за уточняване
на останалите искови претенции.
С уточняваща молба от 05.04.2019г., ищецът е посочил,
че правното основание на претенцията му за възстановяване на гаража и преустановяване
преминаването през имота му е чл. 109 от ЗС, а в условията на евентуалност се
претендира заплащане на сумата от 1300 лв., представляваща равностойността на
труда и материалите, необходими за възстановяване на унищоженото имущество.
Районният съд, с
Разпореждане от 08.04.2019г. отново е дал указания на ищеца да отстрани
противоречията между първоначалната и уточняваща искова молба, а именно –
твърди, че е изградил ограда, която да препятства навлизането и преминаването
през имота му /и претендира равностойността ѝ/, а с уточняващата молба
претендира осъждане на ответника да преустанови преминаването.
С нова уточняваща молба от 30.04.2019г., ищецът е посочил, че оградата, която е изградил е
такава, че да попречи на ответника да преминава през имота и да продължава с
разрушителните си действия. В същото време твърди, че оградата е лека, паянтова
и не е в състояние да предпази от преминаване.
Обжалваният съдебен
акт съставлява определение на Районен съд
Бургас,
с което производството по делото е прекратено по отношение на
исковете по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да възстановят съборения
гараж, както и да преустановят преминаването си през имота на ищеца, като
недопустими.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е иск за защита на
правото на собственост, чрез който се цели да бъде прекратено неоснователно
въздействие върху чужд имот, което пречи на ищеца да упражнява собственическите
си правомощия. Искът може да бъде предявен и срещу съсобственик, когато
последният чрез извършване на неправомерни действия засяга собственическата
сфера на другите съсобственици.
Негаторният иск е средство за защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото
на собственост. Този иск не се погасява по давност. За да бъде приет като
основателен предявеният иск в тежест на ищцовата страна е да докаже, че
притежава право на собственост, че не може да го упражнява според
предназначението на имота или в съответния обем.
В настоящия случай ищецът претендира, на основание чл.
109 от ЗС да му бъде възстановен съборения от ответника гараж, в условията на
евентуалност се претендира равностойността на съборения гараж.
Така заявената претенция с правно основание чл. 109 от
ЗС, настоящият състав намира за недопустима. Защитата чрез предявяване на
собственически иск - негаторен иск по чл. 109 ЗС, е допустима само ако се касае
за индивидуално определена вещ, която съществува реално към момента на
предявяването на иска, което условие в случая не е налице.
Предвид твърдението на ищеца, че към датата на
депозиране на исковата молба в съда собствената му вещ - гараж вече е била
разрушена, съдът намира, че единствената възможност за собственика остава да
търси равностойността на разрушения имот. В този смисъл е Определение № 559 от
13.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 512/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Камелия Ефремова.
Същият извод за недопустимост следва да се направи и
по отношение на претенцията на ищеца за осъждане на ответниците да преустановят
преминаването през неговия имот. Въпреки многократно дадените указания от
районния съд, ищецът не е уточнил противоречието, изразяващо се в претендиране
равностойността на оградата, изградена от самия него, и претенцията за
преустановяване преминаването.
Доколкото в исковата молба, а и в уточняващите такива,
не се съдържат твърдения, че към този момент е налице неоснователно
преминаване, а е посочено, че оградата е лека и наклонена и не е в състояние да
спре такова преминаване, то предявеният иск е недопустим.
Като е стигнал до същия извод първоинстанционният съд
е постановил правилно разпореждане, което следва да се потвърди.
Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
Не са претендирани разноски в настоящото съдебно
производство от жалбоподателя, поради което съдът не следва да се произнася по
претенция за присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №9499/08.05.2019г.,
постановено по гр.д.№2577/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.