Решение по дело №272/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 31.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Йовка Панайотова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 272 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № I-40-74 от 06.10.2016 г., постановено по гр. д. № 43989/2013 г., по описа на СРС, 40 състав, е отхвърлен предявеният от Й.Г.Д., М.Г.Д., Д.Б.Д., Г.Б.Д., Е.Б.Д., М.Г.И., Е.Й.Д., П.З.Б., С.З.И. и Е.Г.З. срещу Е.К.С. и С.К.Н. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 68134.2047.183 с площ от 774 кв. м. с адрес: гр. София, район „*********“ с начин на трайно ползване ниско застрояване и трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план УПИ I-183 от кв. 11, м. „Малинова долина“, II част“ по плана на гр. София, на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ с решение № 7753 от 29.03.2012 г. на ОСЗ „Овча купел“ и за осъждане на ответниците да им предадат владението.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Й.Г.Д., М.Г.Д., Д.Б.Д., Г.Б.Д., Е.Б.Д., М.Г.И., Е.Й.Д., П.З.Б., С.З.И. и Е.Г.З., в която същото се счита за неправилно и необосновано, поради което се иска отмяната му. Излагат се съображения, че в първоинстанционното производство се е установило, че спорният имот е част от възстановена в полза на ищците земеделска земя, неговата идентичност и обстоятелството, че ответниците се легитимират като собственици на деривативно основание, макар да е липсвала субективната страна на придобиването, поради което е неправилен изводът на районния съд, че те не са станали собственици по силата на проведена реституция. Сочи се, че неправилно е била извършена косвена проверка за материална законосъобразност на решението на ОСЗ. Намира се, че за установяване правото на собственост е представено извлечение от емлячен регистър, а съдът е приел, че собствеността на праводателката на ищците не се установява, тъй като не са установени граници, площ и местонахождение на имота. Намира се, че съдът не е зачел преклузията на чл. 133 ГПК, тъй като ответникът К. е следвало да докаже, че държи имота на правно основание, което той не е сторил. Счита се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като приложимата норма е била чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и при конкуренцията на права предпочитание следва да се даде на това на ищците, чиято собственост е възстановена по силата на земеделска реституция. Претендират се разноски.

В писмена защита, представена в о. с. з., проведено на 04.05.2017 г., въззиваемата страна С.К.Н. излага съображения, че при оспорване на правата на собственост при обобществяването от трето лице, в тежест на ползващите се от акта за възстановяване по ЗСПЗЗ е да докажат правото си на собственост. Намира, че няма доказателства, че имотът на праводателката на ответниците е съвпадал по местоположение с имота на наследодателите им и не се е установило, че възстановеният имот е бил тяхна собственост. Счита, че С.Н. и Е.С. са носители на законно придобити права на собственост върху имота въз основа на покупка от техните наследодатели и тъй като имотът е придобит в резултат на разпоредителна сделка, извършена след замяна на процесния имот с друг, е валидна забраната за възстановяване на имота. Претендира разноски.

            С отговор, представен в о. с. з., проведено на 01.11.2018 г., особеният представител на въззиваемата страна Е.С. излага съображения за неоснователност на жалбата, както и че въззивниците не са собственици на претендирания имот, а такива се е установило да са ответниците. Намира, че неподаването на отговор не се приравнява на признание на иска, а пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, тъй като е следвало на ответника да се назначи особен представител още в първата инстанция. Сочи, че идентичността на имота, получен от ответниците като наследство, е била установена от СТЕ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за уважаването на който е необходимо ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот, който се владее от ответниците без правно основание.

С решение № 7753 от 29.03.2012 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.Ф.Д. в съществуващи стари реални граници на нива от 1,891 дка, 4 категория, находяща се в строителните граници на с. Симеоново м. „Орлова круша“, имот № 3103, кад. л. № 756 от КП, изработен 1950 г., от която 681 кв. м. към УПИ I-183 от кв. 11, м. „Малинова долина II част“ по плана на гр. София.

Със заповед № РД-09-23 от 24.01.2012 г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 7 по протокол № 24 от 25.10.2011 г. за издаване на удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ от ОСЗ „Овча купел“ за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ на наследниците на М.Ф.Д. за имот, находящ се в м. „Малинова долина IIa част“, м. „Орлова круша“, от което се установява, че имот от 681 кв. м. към УПИ I-183 от кв. 11, м. „Малинова долина IIa част“ по плана на гр. София, е определен като незастроен.

От удостоверение за наследници № 957 от 18.06.2012 г. се установява, че всички въззивници са наследници наМ.Г.М./Ф. Д./.

Представен е препис – извлечение от емлячен регистър на кметство кв. Симеоново, София, том I, стр. 328, което удостоверява, че на името на М.Ф.Д. има записан имот нива в „Орлова круша“, с площ 2,6 дка.

Видно от представена скица на ПИ № 35944 от 14.06.2013 г. на АГКК, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, процесният имот е с идентификатор 68134.2047.183.

С НА за собственост на недвижим имот срещу замяна от ТКЗС № 11, том III, д. № 347/1961, Х.Т.С.е признат за собственик по замяна на нива, намираща се в землището на с. Симеоново – София, м. „Орлова круша“ с пространство от 2,680 дка, даден му от ТПС комисия в замяна срещу включения в блока на ТКЗС недвижим имот – ливада, находяща се в землището на ТКЗС – с. Симеоново – София, м. „Бедьовата ливада“ с пространство 4,000 кв. м.

С договор за покупко-продажба във форма на НА за собственост на имот, придобит по реда на ЗРПВПВННИ № 56, том XVIII, д. № 3099/1965 г. Х.Т.С.продава на К. С.К., Ж..Р.К., Т.К.Ч.и П.И.Ч.празно дворно място с пространство от 1680 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 146 кв. м., намиращо се в гр. София, м. „Малинова долина – вилна зона IIa част“, съставляващо парцел I-3103 от кв. 11 по плана на София – Малинова долина, II-a част, вилна зона.

С НА за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 146, том XI, д. № 2205/1965 г. К. С.К., Ж..Р.К., Т.К.Ч.и П.И.Ч.са признати за собственици по силата на дворищна регулация на празно място от 48 кв. м. от имот, собственост на СГНС и върху празно дворно място от 98 кв. м. от имот пл. № 3102, собственост на ТКЗС „Витоша“, кв. „Симеоново“, придаден към собствения им парцел I-3103 от кв. 11 по плана на вилна зона – II д част Малинова долина – София, като са спазени разпоредбите на ЗПИНМ и правилника за приложението му.

С определение от 16.04.1966 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 1384/1966 г., в следствие на която К. С.К. и Ж..Р.К. получават в дял парцел I-3103 от кв. 11, а Т.К.Ч.и П.И.Ч.- парцел XIII-3103 от кв. 11.

Според удостоверения за наследници № 749 и № 750 от 04.12.2013 г. въззиваемите са наследници на К. С.К. и Ж..Р.К..

От заключението на изготвената по делото СТЕ се установява, че ТКЗС „Витоша“, с. Симеоново съществува от 1948 г. до 1997 г. и за м. „Орлова круша“ е съществувал кадастрален план емисия 1950 г. Според вещото лице е налице идентичност между притежавания от Ф. М. имот с пл. № 3103, к. л. 756, отразен в КП от 1950 г. и признатия с решение № 7753 от 29.03.2012 г. имот от 2,955 дка на наследниците на М.Ф.Д.. Към датата на изработването на скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4, 5, 6 ППЗСПЗЗ от 28.03.2012 г., е съществувал РП, одобрен със заповед № РД-50-09-242 от 08.09.1992 г. Експертът е установил, че имот с пл. № 3103, притежаван преди замяната, е идентичен с имота на Х.Т.С., описан в НА № 11 от 09.02.1961 г., получен след замяна по ТПС комисия. Реална част от 681 кв. м., съставляваща част от имот с пл. № 3103, е идентична с част от имота на Х.Т.С., описан в НА № 11 от 09.02.1961 г., получен след замяна по ТПС комисия. Според експертното становище придадените по регулация 48 кв. м. от имот на СГНС и 98 кв. м. от имот с пл. № 3102, описани в НА № 146/1965 г. за обособяване на парцел I-3103, попадат извън възстановения стар имот пл. № 3103. Реална част от имот с пл. № 3103 с площ от 681 кв. м. попадат в УПИ I-183, кв. 11. Експертът е направил извод, че е налице приложен ПУП, одобрен при действието на ЗТСУ, който подлежи на отразяване в КК, а тя пресъздава регулационните граници на УПИ I-183, трансформирани в имотни. Частта от 681 кв. м. не е самостоятелен обект на кадастъра и затова не е отразена в КК.

Св. Е.Н.разказва, че баща наМ.е бил дядо А., а неин съпруг – дядо М.. Свидетелката знае, че в землището на м. „Орлова круша“,  намираща се между Бистришко и р. Бистрица, към пътя за Бистрица,М.е имала 2 дка и половина, подарени от баща ѝ за сватбата през 1920 г.

От разпитания по делото св. К.Н.се установява, че на последния е известен процесният имот от повече от 30 г. и същият е бил обработван от дядо К. и в него имало ягодови насаждения. Свидетелят си спомня, че мястото е било оградено и в него е имало постройка с бетонни основи и стая за инвентар, която впоследствие е била разбита. Свидетелят разяснява, че този имот е бил съсобствен със сем. Чалъмови, но е направена делба. Сочи, че имал пълномощия да се грижи за мястото в Бистрица от 1992 г. до към 2007 г. – 2008 г., когато ответницата С.Н. се е завърнала в България, като плащал редовно данъците.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по своето предназначение земеделска земя. Следователно, с извършване на нейното масовизиране тя е загубила своята индивидуализация, своите реални граници, тъй като при внасянето ѝ за общо ползване в ТКЗС, земята остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването ѝ в стопанството, но не в реалните ѝ граници, а в границите на кооперативните блокове. По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер, но впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените места, какъвто е настоящият случай. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за да се прецени, дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, вр. с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Тъй като ответниците не са участвали в административното производство, в което е издадено процесното решение за възстановяване правото на собственост върху спорния имот, съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК следва да извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на този индивидуален административен акт. В тежест на предявилите иска е да докажат по несъмнен начин, че са собственици на процесния имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му. На първо място жалбоподателите следва да ангажират убедителни доказателства, че праводателката имМ.Г. М. /Ф. Д./ е притежавала имота към момента на внасянето му в ТКЗС. 

Въззивният съд счита за правилен изводът на районния съд, че не е доказана идентичност между имота, притежаван от наследодателката на ищците и този, възстановен им по реда на земеделската реституция, като в тази връзка кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата СТЕ, което заключение намира за задълбочено, логично, убедително и съобразено с целия събран доказателствен материал. СГС счита, че идентичност не се установява поради обстоятелството, че от представените доказателствата, обосноваващи правото на собственост на праводателката на ищците, а именно препис – извлечение от емлячен регистър, не може да се направи категоричен извод, че именно този имот е бил възстановен на нейните наследници, тъй като няма яснота относно неговите граници и площ. Освен това, се различава общата площ на имота по емлячен регистър и възстановения имот. Липсата на описани граници/съседи на нивата, визирана в емлячния регистър, както и разминаването в площите, е пречка да се установи идентичност между имота по този регистър и имота по решението на ОСЗ за възстановяването му. Обстоятелството, че възстановения с решението на ОСЗ „Овча купел“ от 29.03.2012 г. имот с пл. № 3103 е идентичен с този, притежаван от Ф. М., също води към извода за липса на идентичност между притежавания отМ.Г. М. /Ф. Д./ и възстановения имот. За установяването на такова тъждество не спомагат и свидетелските показания по делото, от които с точност не може да се определи местонахождението на имота, принадлежал наМ.Г. М. /Ф. Д./

На следващо място правилен е изводът на районния съд за наличието на хипотезата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, според който когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, но при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В конкретния случай е налице тази законова хипотеза, тъй като, както и експертизата е установила, реална част от 681 кв. м. от имот с пл. № 3103 е идентична с имота, получен от Х.Т.С.след замяна по ТПС комисия. Впоследствие празно дворно място с пространство от 1680 кв. м., част от което е същият имот, е продадено с НА № 56, том XVIII, д. № 3099/1965 г. на Х.Т.С.продава на К. С.К., Ж..Р.К., Т.К.Ч.и Петра Илиева Чалъмова. Така се налага изводът, че и на това основание процесният имот не подлежи на възстановяване.

По отношение на наведения довод за настъпване на преклузията на чл. 133 ГПК, спрямо ответника К. и обстоятелството, че същият е следвало да докаже, че държи имота на правно основание следва да се изтъкне, че в първоинстанционното производство е била налице хипотезата на чл. 48 ГПК и съдът е следвало да му назначи особен представител за защита на интересите му. Това е сторено едва пред въззивната инстанция и поради факта, че в първоинстанционното производство е било допуснато процесуално нарушение, което е попречило интересите на страната да бъдат защитени в пълна степен, съдът намира, че не са настъпили процесуалните преклузии, включително и тази по чл. 133 ГПК и няма пречка отговор на исковата молба да бъде подаден във въззивното производство. Освен това при оспорване на индивидуалния административен акт, какъвто е решението на ОСЗ, тежестта за доказване на правото на собственост пада върху лицата, ползващи се от акта, а не следва ответникът да доказва, че държи имота на правно основание, поради което и ненавременното подаване на отговор на исковата молба не е разместило доказателствената тежест в процеса.

При така изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите страни. Пред въззивната инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна помощ и съдействие, в който е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение на адв. С.Ц., процесуален представител на С.Н., в размер на 700 лева, което се заплаща по банков път, но не са представени доказателства за заплащането му. С оглед приетото в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на С.Н. не следва да се присъждат разноски. Е.К. е бил представляван пред въззивната инстанция от особен представител, депозит за когото е внесен от въззивниците, поради което разноски не му се дължат.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на касационно обжалване при спазване изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІІ-В въззивен състав 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № I-40-74 от 06.10.2016 г., постановено по гр. д. № 43989/2013 г., по описа на СРС, 40 състав.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

          

                                                                                                       2.