Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Пазарджик, 25.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия ІХ състав в открито заседание на ***десети
април две хиляди и осемна*** година в състав:
Председател : МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева, като разгледа
докладваното от съдията Попова гр. дело № 418 по описа за 2018 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Правно основание чл. 49 СК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на К.И.Ц., с ЕГН **********,
с л.к. ****, изд. на 15.06.2017г. с адрес за призоваване: град Пазарджик,
ул."П. Я." №8, ЧРЕЗ пълномощника си адв. Д.С.- от ПАК, със служебен
адрес:г***, тел.********** против Ц.И.Ц.,
ЕГН: ********** ***.
Твърди
се в исковата молба, че страните сключили граждански брак на 20.08.2000г., като по време на брака се родило
детето И.Ц.Ц., ЕГН **********, което към момента е непълнолетно.
Първоначално съпрузите заживели в жилището на родителите на ответника,
находящо се в с.Л., общ. Септември, ул."***"27, а след това през
2015г. се преместили и в собствена къща. В началото на съвместния им живот
отношенията им били нормални, но от началото на 2001 година, започнали
прогресивно да се влошават, поради факта, че ответника много ревнувал ищцата и
никъде не я пускал да излезе. Излизала единствено, за да види майка си и
винаги, когато се приберяла от там имало скандали с нея. Постепенно съпругът й,
й ограничил изцяло социалните контакти. Той също постепенно изцяло спрял да се
събира с хора. Преустановил контакт с всичките си приятели и познати,
контактувал единствено с баща си. Положението за ищцата станало много
нетърпимо, тъй като постоянно я карал да напусне работата си като продавачка,
за да остане вкъщи с цел мъжът й да е спокоен.
Твърди се в молбата, че ответника не работил от много време и ищцата била длъжна
да работи, за да се прехранва семейството им. Тя била отговорен родител спрямо
детето си, на което искала да предостави всичко необходимо, за да завърши
образованието си.
Заявява, че всяка вечер след като се връщала от работа, заварвала ответника
да пие алкохол, след което последният винаги намирал нещо, с което да се заяде
и постоянно следвали скандали и проблеми. Многократно се била опитвала да говори
с него, с цел да се прекрати тази практика и да заживеят нормално. Даже на два
пъти се изнесла при семейството на брат си, за да избяга от упражнявания върху нея
тормоз. След като се връщала в семейното жилище, след хилядите извинения и
уговорки, че този път ще е различно, отношенията много бързо ставали отново
същите.
Ищцата твърди, че взетите от нея
мерки не помогнали и ответника от ден на ден ставал все по-агресивен към нея,
както вербално, така и физически.
Почти всяка вечер имало скандали,
неспирните викове. Постоянно плачела. Отношението към нея било грубо и
вулгарно. Ежедневие били случаите, когато била обиждана и ругаена, а понякога била
блъскана и удряна. За съжаление ответникът оказвал този системен психически и
физически тормоз върху нея в много от случаите в присъствието на детето, което било
травмирано от това. За съжаление детето им многократно е било свидетел на
агресията на баща си. Физическа агресия била упражнявана върху нея и пред майка
й и пред снаха й. Последно на 28.01.2017 г., след като сутринта излязла, ответникът
й забранил да излезе от семейното им
жилище и й казал, че ако посмее да излезе, въобще да не се връща и да остане да
живее където отивала,а ако се приберяла пред нея щял да изпотроши всички мебели
в къщата и щял да убие нея и семейството на брат й Г.М.-жена му Д. М. и детето
им Й. М.. Твърди ищцата, че изпитвала силен страх, защото не веднъж била нападана,
както психически, така и физически.
Твърди се, че през изминалите години търпяла, и се опитвала да бъде както морално,
така и материално с мъжа си в трудните периоди от съвместния им живот. Била кръгъл
сирак и не можела да разчита на помощта на никого. Търпяла лошото отношение и
скандалите толкова много години. За съжаление дори и когато й било посягано, а ответникът
след това с дни й се извинявал, не повикала полиция и не ходила да я преглеждат
в съдебна медицина, което отчитала като грешка в настоящия момент, тъй-като
нямала никакви други доказателства, освен свидетелите, които били преки
очевидци..
Твърди, че отношенията с ответника достигнали до нетърпимост от нейна
страна и тя го напуснала. Отишла в жилището на родителите си, находящо се в с.Л.,
общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. "******" №7., където да живеят с
детето й. Условията за живот били много добри за отглеждането на сина й. Работила
на постоянен трудов договор като продавач.
Заявява, че агресивното поведение на ответника и нежеланието му да бъде
нормален съпруг и баща, довело до настъпването на взаимно отчуждение помежду им.
Счита, че било невъзможно да заживеят отново заедно, тъй като между тях вече
липсвала взаимна обич, доверие и уважение. Страхувала се за живота си, за този
на детето и за този на семейството на брат си. Било видно, че при тези
обстоятелства бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това
имал единствено съпругът на ищцата, който започнал да има непоносимо лошо и
непристойно отношение към нея, което продължило повече от петнадесет години.
Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решение, с което да прекрати
брака по между им по вина на ответника.
Моли се упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното
дете И.Ц.Ц., с ЕГН ********** да бъде предоставено на ищцата, Ц. в качеството й
на майка и законен представител, а ответника да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лв./, считано от датата на
завеждането на иска, както и да се определи режим на лични контакти между
бащата и детето, който да бъде всяка първа събота от месеца от 10 до 18 часа.
Ищцата е изразила желание, след прекратяването
на брака да носи предбрачното си фамилно име М..
Претендират се сторените по делото
разноски.
Представени са писмени доказателства по опис.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва
така предявеният иск и наведените в исковата молба твърдения. Изразява се
становище, че брака можел да бъде съхранен с взаимните усилия на съпрузите и
поради тази причина, той бил за запазването му.
Претендира се, че в случай, че бъде допуснат развод, упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъде предоставено
на ответника и ищцата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за
отглеждането му размер на 100лв.
Ползването на семейното жилище да бъде предоставено на отвеника, а след развода
ищцата да носилла предбрачното си фамилно име.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с процесуалният си
представител – адв. С.. Ответникът се явява лично и с процесуалният си
представител – адв. Харалампиев.
Установява
се от разпита на допусната свидетелка М., че познава ищцата още от 1998г. Твърди, че през годините не са се разбирали
със съпруга си. За това на няколко пъти го напускала и се прибирала в дома на
родителите си, където живеел брат й и свидетелката М.-негова съпруга. Свидетелката заявява, че причината ищцата да
напуска дома си била –нанасяният й от ответника побой. Налаганата й забрана да
ходи на работа и лошото му отношение към нея. Твърди свидетелката, че преди две
години лично присъствала на скандал между страните. Ответникът бил изхвърлил покъщнина
от жилището, която била подарена на ищцата от родителите й. Свидетелката
твърди, че ищцата й се обадила по телефона и поради тази причина тя и майката
на ищцата /вече покойник/ отишли в дома й. Когато пристигнала, видяла че
ответникът и ищцата се бият. Освен, че си нанасяли физически удари и се
обиждали словесно.
Свидетелката установява също, че след като майката на ищцата се разболяла,
тя ходила в дома й да я гледа. Докато била там, ответникът й звънял през десет
минути и я карал да се прибира в домът им. Твърди, че ответникът не подкрепил
ищцата дори в най-тежкият за нея момент, когато майка й била болна. Категорична
е, че ответникът налага психически тормоз на ищцата и детето им. Виждала била синини по ръцете на ищцата, които
по думите на последната били от нанесени й от ответника удари. Според
показанията на свидетелката ищцата се опитала да запази брака си, но опитите били безуспешни.В момента, в който ищцата
подала молба за развод, ответника започнал да й звъни по телефона. Заплашил я,
че ще убие не само нея, но и брат й и съпругата му. В проведен между страните
разговор по телефона, когато същият бил пуснат на високоговорител, свидетелката
лично чула, че ответника отправил закана да си сложи край на живота.
Свидетелката заявява, че детето на страните не посещавало редовно училище,
който факт тя научила от бащата на ответника. Последният й бил казал, че учителката
била възмутена, че нито майката нито баща взели мерки по отношение на детето.
Установява се от показанията на св. А. – баща на ответника, че непосредствено след сключване на брака си живели 2 години при в неговата
къща къща в село Л.. След това, преди около 2-3 години се изместили в друга
къща, която той закупил с помощта на Ц.. Твърди свидетеля, че докато страните
живеели при него отношенията им били добри. Доколкото знаел преди два месеца К.
отишла и пуснала жалба в Полицията, синът му Ц. да не я приближава, но през
това време си ходила по дискотеки й пращала снимки по телефона, за да дразни ответника
– Ц..
Твърди, че детето не посещавало училище, за който факт нито майката, нито
бащата взели мерки. Твърди, че освен това детето не се прибирало до късно в
домът си.
Дава показания, че не знаел отношенията между синът и снаха му да били
влошени. Не може да каже дали се ревнували един друг.
Не бил чувал сина му да е отправял
каквито и да е заплахи и закани.
Пазарджишкият
Районен съд, като взе предвид, изложените в исковата
молба, доводи на ищцата и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и след съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Ищцата и ответникът са съпрузи от
20.08.2000г., съгласно приложеното удостоверение за сключен граждански брак
издадено въз основа на акт за граждански брак № 0280 от 20.08.2000г., от гр.
Пазарджик. От брака си имат родено едно дете -
И.Ц.Ц., ЕГН:**********.
От показанията на св. М., които
съдът прие като достоверни, хронично последователни и непротиворечащи на
останалите доказателства по делото се установяват многократни физически и
психически посегателства върху ищцата и то с години. Подлагана е била на
непрекъснати заплахи от страна на ответника, че ще се самоубие и ще убие нея и
близките й в случай, че тя го напусне. Била е ревнувана и непрекъснато спирана
от работа, като са ограничавани до крайна степен социалните й контакти. До
степен такава, че дори, когато майка й е била тежко болна, нямала възможност да
се погрижи спокойно за нея, тъй като ответникът непрекъснато я приканял да се
прибира в дома си.
Индиция за високата степен на
влошаване отношенията между страните, съдът взе впредвид и обстоятелството, че
синът им е спрял да посещава училище. Като според данни, получени от учителката
му бил разстроен.
Както се установи от
доказателствата по делото, поведението на ответника е провокирало семейни
скандали, съпътствани от обиди и
физическа саморазправа, на която нерядко е присъствало и детето Иван.
Ноторно известен факт е, че
децата преживяват силно емоционално и тежко, когато в семействата им има
проблеми. В настоящият случай съдът намира , че именно, поради тази причина
непълнолетното дете, което е в особено уязвима възраст /тинейджърска/ е
занемарило отношението си към училището и е започнало да не го посещава.
Брачният съюз винаги се изгражда
на базата на доверие, взаимност уважение, зачитане на личното пространство и
свобода на другия съпруг.По делото се събраха категорични доказателства,че
ищцата е правила опити да възстанови хармонията в дома си, но безуспешно.
Не се събраха данни по делото
ответникът да е полагал труд и да е осигурявал материално нуждите на съпругата
и сина си. Да е полагал грижи за него, докато данните за ищцата са, че за да издържа
семейството си тя работи на постоянен трудов договор като шивач.
Съдът констатира, че присъщите на
здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение, доверие, подкрепа между
съпрузите, напълно са изчезнали в брака на
страните по делото в резултат на
отношението на ответника към ищцата, което е довело до пълното
отчуждаване на последната. Незачитането на личността й, ревността, съпроводена с
агресивни упреци, обиди и заплахи за
физическа саморазправа с нея и близките й са
довели до там, че взаимното уважение и обич са отстъпила мястото на
страха и безпокойството за физическото оцеляване на ответницата.
Безспорно доказано по делото е, че ответника е нарушил един от основните
принципи в семейството – да зачита личността на другия, да го уважава и да го
подкрепя. Дори в съдебно заседание последният, изказвайки се по същество – с повишен тон и викайки, изрази
становище, че на него не му трябва нищо в случай, че няма семейство, който тон,
провокираше инстинктивно чувство за безпокойство, който факт бе възприет лично
и непосредствено от съда.
По същество се поддържа искането
от ищцовата страна за постановяване на решение, с което да се прекрати брака
между страните чрез допускане на развод, като съдът да вземе становище относно вината за влошаване
на брачните отношения и прекратяване на брака.
При така изяснената по делото
фактическа обстановка от правна страна Районният съд приема следното:
Безспорно се установи, че бракът
между ищецът и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Свидетелите установиха, че през последните години са
имали множество конфликти, прерастващи във физическа саморазправа от страна на
ответника спрямо ищцата.
По делото се събраха безспорни
доказателства, че ищцата е напълно отчуждена от ответника в резултат на отношението му към нея. Незачитането
личността на другия съпруг и нуждите му
са едно от най сериозните противобрачни поведения и са крайно укорими.
Безспорно доказано е също, че ответника
е нарушил едни от основните принципи в семейството – да зачита личността на
другия, да го уважава и да го подкрепя.
Предвид на гореизложеното съдът
стигна до безспорният извод, че предявеният от страна на К.и.Ц. иск по чл.49 от СК кодекс следва да бъде уважен като основателен.
С оглед направеното изрично
искане от страна на ищцата съдът следва да допусне развод, като постанови, че
вина за разстройство на брачните отношения има ответника.
Предвид на факта, че съпрузите
имат непълнолетно детето, родено от брака, съдът счете с оглед данните, че
бащата е имал недопустимо отношение към синът си, изразяващо се в изгонването
от дома им, като освен това липсват данни за полагани от негова страна грижи по
отглеждането му счете, че упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетният И.Ц.Ц., ЕГН:********** следва да бъде възложено на ищцата К.Ц. в
качеството й на майка и законна представителка, като местоживеенето на детето
да е на адреса на местоживеене ***.
За да вземе това решение, съдът
изходи и от факта, че детето И.от момента на раждането е живяло с майка си.
Майката живее в дома на родителите си, където са осигурени добри хигиенно –
битови условия и е подкрепяна от същите при отглеждане на детето. Не се
установи майката трайно да се е дезинтересирала от отглеждането и възпитаването
на детето, нито се събраха данни за лоши
прояви на майката, несъвместими с интереса на детето.
При преценка за възлагането на
родителските права, съдът отчете нестабилното поведение на ответника, който е
отправял заплахи за убийство и самоубийство, в случай, че ищцата го напусне,
като прояви и изказвания от този характер са в момент, в който се изгражда
неговата ценностна система, т.е ищецът би могъл да повлияе негативно върху
развитието, възпитанието и психиката на детето, което е в лабилната 17-годишна
възраст.
При определяне ежемесечната
издръжка, която ответникът следва да изплаща на непълнолетното си дете, съдът
изходи от исковата претенция и определи същата в размер на 150лв. месечно, в
едно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 29.01.2018г. до окончателното й изплащане
или настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване.
По отношение личните контакти
между непълнолетният И.Ц. и неговият баща Ц.Ц.,ЕГН **********, съдът счете с
оглед възрастта на детето /17г./, че същите следва да бъдат всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00ч. до 18.00ч., какъвто режим на свиждане определи.
По отношение ползването на
семейното жилище, находящо се в с.Л. , обл. Пазарджик, общ. Септември, ул. „***“
№27 и на основание чл.56 ал.1 от СК същото следва да бъде предоставено на ищцата
Ц. с оглед предоставеното й упражняване
на родителските права.
Съдът счита, че следва да
предостави законово предвидената възможност за напред ответницата да носи предбрачното си фамилно
име -М..
По отношение на издръжка между
съпрузите съдът не дължи произнасяне, тъй като няма такава претенция от
страните.
Съдът счита, че при този изход на делото следва ответника да бъде да заплати по сметка на РС
Пазарджик ДТ в размер на 216.00 лева, с оглед размера на определената
издръжка.Тъй като ищецът, при завеждане на исковата молба е внесъл- 25 лева, ответникът
следва да бъде осъден да доплати за всеки един от неоценяемите кумулативно
съединени искове ДТ от по 50лв. или общо 175лв. ДТ.
Предвид депозираният по чл. 80 от ГПК списък за претендирани разноски от страна на ищцата, за които са на лице
доказателства за реалното им изплащане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените съдебно деловодни разноски в размер на 825.00лв.
Предвид на гореизложеното и на
основание чл.49 ал.1 от СК ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака,
сключен на 20.08.2000 год. между Ц.И.Ц.,
ЕГН: ********** *** и К.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на ответника.
ВЪЗЛАГА
упражняването на Родителските права по отношение на роденото от брака дете И.Ц.Ц.,
ЕГН:********** на неговата майка и законна представителка К.И.Ц., с ЕГН **********,
с адрес ***, като детето ще живее на адреса на местоживеене ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти между бащата Ц.И.Ц., ЕГН: ********** *** и
непълнолетният И.Ц.Ц., ЕГН:**********
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до
18.00ч.
ВЪЗЛАГА ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в с.Л. , обл. Пазарджик, общ. Септември,
ул. „***“ №27 на ищцата К.И.Ц., с ЕГН ********** с адр. за призоваване: гр.
Пазарджик, ул.“П. Я.“ №8.
ОСЪЖДА Ц.И.Ц.,
ЕГН: ********** да заплаща ежемесечна издръжка
на непълнолетният си син И.Ц.Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител К.И.Ц.,
с ЕГН ********** в месечен размер на 150.00
лева, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 29.01.2018г.
до настъпване на причини, обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА К.И.Ц.,
с ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име - М..
ОСЪЖДА Ц.И.Ц.,
ЕГН: ********** да заплати на К.И.Ц., с ЕГН ********** сторените по делото
съдебно деловодни разноски в размер на 825.00лв.
ОСЪЖДА Ц.И.Ц.,
ЕГН: ********** да доплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 216.00
лева, с оглед размера на определената издръжка и 175лв. ДТ по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пазарджишкия
окръжен съд.
СЪДИЯ: