Р Е Ш Е Н И Е№230
гр. Видин, 28.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: НИНА НИКОЛОВА
при
секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 48 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.200 от КТ.
Подадена е искова молба от Т.Н.Г. от
гр.Видин против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД за заплащане на сумата
19 300.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука.
Твърди се , че страните са били в
трудово правоотношение. На 17.01.2018г. сутринта, в работно време , на излизане
от сградата на ЧЕЗ Видин, при тръгване на обход към адреси на абонати за
отчитане, поради зле почистени и заледени стълби на сградата, ищецът се подхлъзнал, загубил равновесие и
паднал, при което получил счупване на лява глезенна става . От работодателя е
подадена декларация за трудова злополука, която е приета за такава с
Разпореждане на основание чл.60, ал.1 КТ на ТП на НОИ- С.. Счупването на външен/латерален/ малеолус,
довел до гипсова имобилизация за 45 дни , впоследствие –до постепенно
възстановяване , ограничени и болезнени движения до месец юли 2018г., въпреки
провежданото лечение , възстановяване след продължителен отпуск и рехабилитация
в продължение на шест месеца. Придвижването на ищеца било затруднено, което
влошило качеството му на живот и наложило допълнителни грижи. Ищецът бил
принуден да търпи постоянни болки и слабост в крака по време на
възстановяването си, както и след това и до момента – при застудяване на
времето, при по-дълго натоварване на крака ипри движение на глезена в
определена позиция.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор, в който се прави възражение по
основателността и размера на претенцията.
Сочи се от ответника, че на ищеца е
проведен инструктаж за безопасна работа през 2018г., предприети са всички
превантивни мерки за недопускане на подобни злополуки. Твърди се, че на ищеца е
изплатено обезщетение за претърпяна трудова злополука в размер на 739.59 лева,съгласно
сключен договор за задължителна застраховка срещу трудова злополука между
работодателя и ЗД „Уника Живот“ АД , както и че е получил 4000-5000 лева обезщетение от
общественото осигуряване по време на временната нетрудоспособност на
ищеца.Твърди се, че причина за падането е самия ищец, поради проявена груба
небрежност, което било установено при вътрешно разследване на злополуката.
Твърди се, че стълбите били почистени и незаледени, по тях в същия ден били
минали стотици хора, като никой друг не е паднал и не се е наранил. Твърди се,
че размерът на претенцията е завишена и несъобразена с чл.52 ЗЗД.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и взе
предвид доводите и становищата на страните, при което намери за установено
следното:
Не се спори, че страните са били в трудовоправни
отношения , като ищецът е изпълнявал длъжността „отчетник измервателни уреди“в
Д“Мерене и отчитане на данните“ в Направление „Отчитане на данни“ с месторабота гр.Видин. Горното е видно и от
представено Допълнителни споразумения №ДС-10-341/02.01.2018г към Трудов договор
№ТД-1007/22.05.2013г. , №ДС -10-340 от 18.06.2018г. , № ДС-335/02.01.2020г.,
Заповед №ЗП-157/31.07.2020г. за прекратяване на
трудово правоотношение ,считано от 01.08.2020г. на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ. Не се спори и по обстоятелствата, че на 17.01.2018г. сутринта, в
работно време, на излизане от сградата на ЧЕЗ Видин, при тръгване на обход към
адреси на абонати за отчитане, на стълбите на сградата ищецът се подхлъзнал,
загубил равновесие и паднал, при което получил счупване на лява глезенна става
. От работодателя е подадена декларация за трудова злополука №56/19.01.2018г.,
която е приета за такава по чл.55 ал.1 от КСО с Разпореждане № 21615/22.01.2018г. на основание чл.60, ал.1 КТ на ТП на НОИ- С..
Не се спори, и че в резултат на падането ищецът е
счупил външен/латерален/ малеолус, довел до гипсова имобилизация за 45 дни ,
впоследствие –до постепенно възстановяване. Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза
гипсовата имобилизация е била с разрешен режим на движение с две помощни
средства-патерици ,без натоварване на крайника. След сваляне на на
имобилизацията, поради вероятния оток и ограничени движения е провел
неколкократно рехабилитация и физиолечение. В резултат на проведеното лечение и
продължителната враменна нетрудоспособност се е възстановил напълно.При такова
счупване, сочи вещото лице, в първия момент се получават силни болки и изразен
оток. С поставянето на гипсова имобилизация и спазването на определен
двигателен режим, включващ и поставяне във високо положение на крака при покой
за няколко дни, задължителното движение с патерици без натоварване болките
намаляват, като в срок от два до три месеца от началото могат да изчезнат
напълно. Възможна е появата на болки и дискомфорт при промяна на времето и
прекомерно натоварване за срок от една година. Причинено е трайно ограничение
на движенията на левия долен крайник, като в съдебно заседание допълва, че
трайното ограничение означава лечение с гипс повече от 30 дни. Пострадалият е
претърпял болки и страдания, като факторът възраст също може да окаже влияние
занапред.
От показанията на разпитания свидетел Ц. – баща на
ищеца, се установява, че след злополуката ищецът живеел при свидетеля, Ц. поел изцяло грижите за ищеца, обслужвал го -
храна , хигиена, денонощно бил с него. Ищецът не можел да се обслужва, бил на легло, изпитвал силни
болки, взимал болокуспокояващи, бил се отчаял. След месец и половина свалили
гипса, кракът бил отекъл, не можел да се движи още месец и нещо, След това
започнал леко да се раздвижва с патерици, било много тежко, защото изпитвал
силни болки, бил се отчаял.Като започнал работа и се прибирал вечер, кракът му
бил отекъл от преумора.
Свидетелят С.
сочи, че работи в ответното предприятие, бил на работа в деня на злополуката,
обадили му се, че ищецът е паднал, ,заедно с другия свидетел С. го завели в
Спешна помощ, изчакали медицинските процедури и го завели вкъщи. Излага, че
стълбището се почиства винаги, там има каси на „Изипей“, в сградата има и друго
предприятие, влизат и излизат хора , чистачката постоянно чисти и осолява,няма
как да не е било почистено. В деня на злополуката също било изчистено
стълбището. От работодателя са получили служебни зимни и летни обувки, зимните са
високи кубинки и ищецът бил с тях в този ден.
Свидетелят С. сочи, че е служител на
ответника, не е присъствал лично на злополуката, но му се обадили, закарали
ищеца до Спешна помощ, после вкъщи, помогнали му да се качи във входа.Откакто е
служител площадката винаги е изчистена, , не си спомня да е имало заледяване.
При така изяснените факти и обстоятелства, съдът прави
следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им.
Трудовата злополука се характеризира със следното:
травматично увреждане на здравословното състояние, т.е. внезапно еднократно
външно въздействие върху човешкия организъм, което уврежда неговите нормални
функции; функционална връзка на увреждането с работата по трудовото
правоотношение, изразявана чрез формулата “през време и във връзка или по повод
на извършваната работа”; специфичен резултат от травматичното увреждане –
временна неработоспособност, трайна неработоспособност /инвалидност/ или смърт;
причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата неработоспособност
или смърт.
Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза,
заключението по която е прието по делото, не е оспорено от страните и съдът го
възприема като обективно и компетентно
изготвено, вследствие злополуката счупена е латералния/вънншния/ малеол на
малкопищялната кост /фибула/, на ищеца е причинено трайно ограничение на
движенията на левия долен крайник, като пострадалият е претърпял болки и
страдания.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства се
установи по безспорен и категоричен начин, че са налице цитираните по-горе
предпоставки – налице е увреждане; увреждането е причинено по време на работа;
увреждането е довело до временна неработоспособност; налице е и причинна връзка
между увреждането и настъпилата временна нетрудоспособност.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за
ангажиране отговорността на работодателя, която е безвиновна.
По отношение направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ повелява,
че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Правнорелевантна
е не всяка форма на вина, а само грубата небрежност. Тя е съответна на
самонадеяността в наказателното право. Грубата небрежност е налице, когато
работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено е смятал и се е надявал, че той няма да настъпи или че ще го
предотврати. При приемане на наличието на хипотезата на чл.201 ал.2 КТ,
отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се
съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на
вредата.
Като взе
предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че не се доказа да е
налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ, по следните съображения: Твърди се от
ответника наличие на груба небрежност, проявена от ищеца, но не се изложиха
никакви факти и обстоятелства, действия на ищеца, които да представляват
небрежност, напротив дори от
показанията на свидетеля С. се изяснява, че ищецът е бил със служебните
зимни обувки. Не се твърди и не се установява от ответника, който носи и
доказателствената тежест за установяване на небрежността, ищецът да е извършил
някакви необичайни, неподходящи, неразумни или други действия / скачане,
тичане, обуване на неподходящи обувки /, извън нормалното слизане по стълби,
или да е нарушил някакви установени правила или разпоредби, за да се
квалифицират същите като груба небрежност.
Видно от
представените по делото Декларация за трудова злополука, вх.№56/19.01.2018г. ,
досие 21615, т.25 е отразено, че пострадалият ,при слизане от стълбите пред
административната сграда се подхлъзва върху заледен участък върху стълбите и
пада на земята. Същото е описано и в
Протокол №1 за резултати от извършено разследване на злополука станала
на 17.01.2018г. Поради изложеното, съдът
счита, че не може да се приеме, че е налице хипотезата на допусната от
пострадалия груба небрежност. От ангажираните от същия доказателства не може да
се направи извод, че пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи.
При
определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът
се съобрази с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗИ. Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или
субективна – в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във
всеки случай преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да вземе предвид характера и броя на счупванията ,
обстоятелствата, че е причинено трайно ограничение на движенията на левия долен
крайник, пострадалият е търпял
интензивни болки и страдания около 5-6 месеца, по-слаби в последващия период
след раздвижване и до пълното му възстановяване. Видно от представените
амбулаторни листове №000402/19.02.2018г.,
№000036/22.02.2018г.,№000500/02.03.2018г.,№000513/06.03.2018г.,№000045/08.03.2018г.,
№000600/19.03.2018г., №000613/21.03.2018г., №000058/22.03.2018г., №
000186/02.04.2018г., № 000071/10.04.2018г., №000899/23.04.2018г.,
№000083/24.04.2018г., №001002/08.05.2018г., №000093/10.05.2018г.,
№001129/21.05.2018г., №000102/22.05.2018г., №000121/07.06.2018г.,
№000138/21.06.2018г.,състоянието на ищеца в периода е с оточна става с
ограничени , болезнени движения. Видно от болнични листове за временна неработоспособност №Е20176255731,
№Е20176255760, №Е20176255789, №Е20176255816, №Е20180933857, №Е20180933877,
№Е20180933897, №Е20180933918, №Е20180933934, №Е20180933965, №Е20180933997,
ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност 169 дни. Освен
физическите болки и страдания, същият е търпял и психически и емоционални
такива - отчаяние, страх , безпомощност заради необходимостта да стои в покой,
да не може да се обслужва в ежедневието, да
извършва елементарни дейности, да води нормален живот, да се движи в
посочения период, видно и от свидетелските показания. Същият е бил в активна
възраст, и е бил принуден да промени изцяло начина си на живот за периода на
възстановяване. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е
напълно възстановен ,не са налице усложнения или д съгласно заключението на
вещото лице. Събраните в производството доказателства не са оспорени,
кореспондират помежду си изцяло и съдът ги кредитира.
По отношение на възраженията за плащане на ищеца на
обезщетение по сключена от ответника застраховка със ЗД Уника живот АД, видно е
че е изплатен обезщетение от 739.59 лева, която съдът взе предвид при
определяне на размера. Изплатеното обезщетение по застраховката обаче, не
препятства установяване на по-високи вреди от ищеца.
Видно от Удостоверение №005-00122756/22.03.2021г.на
НОИ-ТП Видин, установява се , че на ищеца е изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност за периода 01/2018г. до 06/2018г. в общ размер
4538.61 лева. Това обезщетение обаче, репарира неполученото от ищеца за
процесния период трудово възнаграждение, вследствие на злополуката, причинените
на същия имуществени вреди. Предявеният в настоящото производство иск е за
неимуществени вреди, поради което не следва да се взима предвид факта на
изплащането на това обезщетение – Решение №54/23.04.2019г.на ВКС по
гр.д.№3649/2018г.
Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира болките, страданията, неудобствата
и другите нематериални последици, като следва да се има предвид, че те
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самата злополука
болки и страдания, а продължават и след това, при промяна на времето,
прекомерно натоварване , видно от заключението на вещото лице , за срок до една
година.
Предвид
горното съдът счита, че обезщетение в размер на 8 500.00 лева, би бил
справедлив и би компенсирал преживените от ищеца болки и страдания.
Така
определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от
датата на увреждането .
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че
искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан в горепосочения
размер, в който следва да бъде уважен. В останала му част до претендирания
размер искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. На ищеца следва да
бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от претенцията . На основание
чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ ,
разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение следва да се определят
в посочения размер от 450.00 лева.
С
оглед горното Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.С. ,
п.к.1784,р-н М., бул. Ц.Ш. №159, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на Т.Н.Г. с адрес гр.Видин , ж.к.Б.Т. бл.2, вх.В, ет.6, ап.59, ЕГН : ********** сумата от 8500.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от 17.01.2018 год. до окончателното
издължаване, както и 460.00 лева адвокатско възнаграждение, като в останалата
част до пълния претендиран размер – ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.С. , п.к.1784,р-н М. ,бул. Ц.Ш. №159, БенчМарк Бизнес Център,
да заплатят на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата
340.00 лева ДТ, и 65.00 лева
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Т.Н.Г. с адрес гр.Видин , ж.к.Б.Т. бл.2, вх.В, ет.6, ап.59, ЕГН : ********** да заплати на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.С. , п.к.1784,р-н М. ,бул. Ц.Ш. №159, БенчМарк Бизнес Център,
сумата от 450.00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :