Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 176
гр.Русе, 26.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 168 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.40,
ал.1 от ЗДОИ.
Образувано е по жалба на В.Ц.К. *** против писмо с изх.№
07-15-151/02.03.2023 г. на заместник-председателя на Националния статистически
институт, с което му е отказан достъп до обществена информация по заявление за
достъп до обществена информация с вх.№ 07-15-151/21.02.2023 г. и писмо с вх.№
07-15-151/27.02.2023 г. с допълнителни пояснения към заявлението. В
жалбата и в представените писмени бележки се развиват подробни оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят твърди, че оспореното
писмо не съдържа реквизитите, които би следвало да има едно решение за отказ
съгласно чл.38 от ЗДОИ. Поддържа, че исканата информация е обществена по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, защото чрез нея би могъл да си състави собствено
мнение за дейността на задължения по закона субект, в лицето на НСИ. Заявява,
че задълженията на този субект са посочени в чл.7, ал.1 от ЗСт, между които е и
правомощието по т.5 за събиране, обработка и съхранение на индивидуални и лични
данни и статистическа информация. Поддържа, че иска предоставянето на достъп до
съответната информация – годишните отчети за дейността за периода от 2017 г. до
2021 г. включително на сдружение „Училищно
настоятелство при ПГСС К.А. Тимирязев“, гр.Две могили, с ЕИК *********, именно
с цел установяване всеобхватността на създаваната от НСИ статистическа
информация, която следва да се основава на предоставена съгласно чл.20, ал.4 от ЗСт информация от всички юридически лица и ЮЛНЦ. Твърди,
че дори и да се приеме, че информацията засяга интересите на посоченото ЮЛНЦ,
то административният орган е следвало да изиска неговото съгласие по реда на
чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, което не било сторено. Възразява, че при липса на
съгласие от страна на същото за предоставяне на информацията, тя следвало да му
бъде предоставена поради наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла
на § 1, т.6 от ДР на ЗДОИ. По тези и по останалите подробно изложени
съображения жалбоподателят иска от съда да постанови решение, с което да отмени
оспорения отказ като незаконосъобразен и да задължи ответника по жалбата да му
предостави исканата със заявлението информация. Претендира присъждането на
направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – председателят на НСИ, чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Твърди,
че исканата от жалбоподателя информация не представлява обществена такава и,
доколкото съдържа индивидуални данни по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗСт, респ.
поверителни данни по смисъла на чл.3, § 7 от Регламент (ЕО) № 223/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно европейската
статистика, представлява статистическа тайна, която може да се използва само за
статистически цели съгласно чл.25, ал.1 от ЗСт, като предоставянето на тези
данни за други цели е забранено – чл.25, ал.2, т.1 от ЗСт и чл.20 от Регламент
(ЕО) № 223/2009. По тези и по останалите посочени в отговора съображения моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, в срока по чл.140, ал.1 от АПК, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява
неоснователна.
Според чл.28,
ал.2 от ЗДОИ компетентни да вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация са „органите или
изрично определени от тях лица“. Тези органи, както изрично сочи чл.3, ал.1
от същия закон, са държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България. Според чл.6, ал.1, изр.второ от
ЗСт, НСИ е със статут на държавна агенция със седалище София, чиято дейност,
съгласно чл.9, т.1 от ЗСт, се организира и ръководи от председател. Видно от
оспореното писмо, същото е издадено от заместник-председателя на НСИ М. К.,
оправомощен със заповед за заместване № РД-05-106/22.02.2023 г. В мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. са изяснени основните
положения при заместването – то се извършва в случаите, когато лицето, титуляр
на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи,
предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган,
по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването
му от друго, подчинено нему лице. Така, със заповед № РД-05-106/22.02.2023 г.
на председателя на НСИ (на л.10 от преписката), на основание чл.9а, т.3 от ЗСт
вр. чл.6, ал.3, т.12 и чл.9, ал.4 от Устройствения правилник на НСИ, поради
командироването на председателя на НСИ извън страната, е наредено през периода от 23.02.2023 г. до 05.03.2023 г. включително,
функциите на председател на НСИ да се изпълняват от доц.д-р М.К. – заместник –
председател на НСИ. Представена е и заповед № К-9/07.02.2023 г. на главния
секретар на Министерския съвет (на л.25 от преписката), с която председателят
на НСИ е командирован за 11 дни в САЩ, гр.Ню Йорк, считано от 23.02.2023 г., за
участие в 54-тата сесия на Статистическата комисия на ООН и участие във форум
на високо равнище за статистиката отвъд БВП.
Въз основа на
посочените обстоятелства съдът намира, че оспореното писмо е издадено от
компетентен орган при условията на заместване – от заместник-председателя на
НСИ, надлежно овластен да замества титуляра на длъжността, при доказана
обективна невъзможност последният да изпълнява присъщите й функции, включително
чрез издаване на решения за отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация за посочения период на командироването.
Решението за
отказ е издадено под формата на писмо, с което изискуемата от чл.38 от ЗДОИ и
чл.59, ал.2 от АПК писмена форма е спазена.
Съдът не
констатира в административното производство да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът намира
неоснователни възраженията на жалбоподателя, изложени в писмената защита,
според които оспореният акт не отговаря на императивните изисквания на чл.38 от
ЗДОИ. Посочената разпоредба предвижда, че в решението за отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание
за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото
обжалване. Видно от съдържанието на оспореното писмо, фактическото основание за
отказ е обстоятелството, че исканата информация съдържа индивидуални данни,
които касаят посоченото ЮЛНЦ - сдружение „Училищно настоятелство
при ПГСС К.А. Тимирязев“, гр.Две могили, поради което представлява вид защитена
тайна и по – конкретно статистическа тайна по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗСт. Вярно
е, че конкретната разпоредба, която регламентира правото на отказ за
предоставяне на информацията на това основание, а именно чл.37, ал.1, т.1 от
ЗДОИ, т.е. правното основание за отказа, не е посочена. Съдът намира обаче, че
това нарушение не е съществено, щом в същото време са посочени правните разпоредби
от националното и съюзното законодателство, които, според органа, придават на исканата
информация статут на защитена тайна и по този начин я изключват от обхвата на
обществената такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.
Щом отказът е
извършен на посоченото основание, то неприложимо се явява посоченото в
писмената защита на жалбоподателя задължение на административния орган – да се
обсъжда дали е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т.6 от ДР
на ЗДОИ. Следва да се посочи, че ако исканата информация се отнася до
индивидуални, респ. поверителни данни по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗСт и чл.3,
§ 7 от Регламент (ЕО) № 223/2009 и липсва изричното съгласие на субекта, за
които се отнасят тези данни, каквото е необходимо съгласно по чл.27, ал.5 от
ЗСт, респ. чл.20, § 3, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 223/2009, то исканата
информация, доколкото ЗСт се явява специален спрямо ЗДОИ, не може да бъде
предоставена на жалбоподателя дори по съображения за надделяващ обществен
интерес. Щом това обстоятелство в случая се явява ирелевантно, то
административният орган няма задължение да излага в своя акт съображения във
връзка с него.
Не представлява
процесуално нарушение и обстоятелството, че при произнасянето си жалбоподателят
не е съобразил допълнителното заявление на жалбоподателя. Същото е подадено
след издаването на оспореното писмо, поради което и по арг. от чл.29, ал.1 от
ЗДОИ не представлява уточнение на предмета на исканата обществена информация, тъй
като такова уточнение, след дадени от органа указания, може да бъде направено
само преди произнасянето с решение за предоставяне или отказ от предоставяне на
информацията. Това допълнително заявление всъщност представлява ново искане за
предоставяне на достъп до по естеството си същата информация, макар и в
по-ограничен обем – под формата на писмена справка за това подадени ли са
годишни отчети за дейността от посоченото сдружение или не, по което заявление е
постановен отделен отказ, обективиран в писмо с изх.№ 07-15-151/30.03.2023 г.
на председателя на НСИ, който подлежи на отделно обжалване.
Оспореният акт
съответства и на материалния закон.
Основният спорен
между страните въпрос е кой е приложимият материален закон – дали това е ЗДОИ
или ЗСт. Неговият отговор зависи преди всичко от характера на исканата
информация – дали същата представлява обществената такава или пък се касае до
индивидуални/поверителни статистически данни, които представляват защитена от
закон тайна и поради това ще е налице основанието за отказ по чл.37, ал.1, т.1
от ЗДОИ.
Тук следва да се
отбележи, че, противно на поддържаното от жалбоподателя, исканата информация всъщност
касае дейността на посоченото ЮЛНЦ – на сдружение „Училищно настоятелство при
ПГСС К.А. Тимирязев“, гр.Две могили (осигуряване на допълнителни финансови и
материални средства за училището чрез набиране на дарения в съответствие с
чл.309, ал.2, т.1 от ЗПУО), а не на административния орган, в лицето на
ответника по жалбата. В жалбата предоставянето на информацията е обосновано с
цел установяване всеобхватността на дейността на ответника по жалбата в
изпълнение на неговите задължения по чл.7, ал.1, т.5 от ЗСт, която гласи, че НСИ координира статистическата дейност на
държавата, като събира, обработва и съхранява индивидуални и лични данни и
статистическа информация. Посочената всеобхватност на събираната информация
обаче няма как да бъде установена чрез предоставянето на жалбоподателя на данни
само за едно конкретно ЮЛНЦ. Обективно не е възможно само въз основа на
информацията за това сдружение жалбоподателят да си състави собствено мнение
относно дейността на НСИ като задължен субект. Щом това е така, то очевидно е,
че исканата информация не представлява обществена такава по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗДОИ. Този извод се подкрепя и от съображенията, изложени от
жалбоподателя в писмо с вх.№ 07-15-151/27.02.2023 г., с което, в съответствие с
чл.29, ал.1 от ЗДОИ, последният е уточнил предмета на исканата информация и
причината, поради която тя се иска. От писмото е видно, че жалбоподателят иска
да се увери дали посочените в писмото две лица – Иван Стоянов Андреев,
председател на ЗКПУ „Филип Тотю“ гр.Две могили и на посоченото сдружение, и
Светлозар Милчев Донев – директор на ПГСС „К.А. Тимирязев“, гр.Две могили и
член на управителния съвет на ЗКПУ „Филип Тотю“ гр.Две могили, не използват
сдружението, в чиято полза, според твърденията, кооперацията прави редовни
дарения на значителна стойност, за извършването на незаконна дейност, напр.
изпиране на пари, отклоняване на финансови средства от кооперацията и от други
дарители за лична изгода и т.н. Както беше посочено, очевидно е, че исканата
информация касае дейността на това сдружение, а не на НСИ.
Както предвижда
и чл.15, ал.2 от ЗНА, в съответствие с принципа за примат на съюзното право
пред вътрешното право на държавите-членки на ЕС, ако нормативен акт противоречи
на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. Правната рамка за
разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика е зададена
чрез Регламент (ЕО) № 223/2009 – вж. чл.1, § 1 от същия. В съображение 23-то от
преамбюла на същия е предвидено, че поверителната информация, която
националните и общностните статистически органи събират за изготвянето на
европейска статистика, следва да бъде защитавана, за да бъде спечелено и
запазено доверието на страните, които отговарят за предоставянето на тази
информация. Поверителността на данните следва да удовлетворява едни и същи
принципи във всички държави-членки. В съображение 27-мо от преамбюла е изрично
записано, че използването на поверителни данни за цели, които не са изрично
статистически, като например административни, правни или данъчни цели или за
проверка по статистически единици, следва да бъде строго забранено. Според
дефиницията на чл.3, § 7 от регламента, „поверителни данни“ означава данни,
които позволяват разпознаването на статистическите единици, независимо дали
пряко или непряко, като по този начин се оповестява индивидуална информация. За
да се определи дали дадена статистическа единица е разпознаваема, трябва да се
вземат под внимание всички съответни средства, които биха могли в разумна
степен да бъдат използвани от трета страна за разпознаването на статистическата
единица. Разпоредбата на чл.20, § 4 от регламента урежда задължението на НСИ и
другите национални органи и Комисията (Евростат), в рамките на техните
съответни сфери на компетентност, да предприемат всички необходими регулаторни,
административни, технически и организационни мерки, за да гарантират
физическата и логическата защита на поверителните данни (контрол на
оповестяването на статистическите данни). Текстът на чл.20, § 3, б.“б“ от същия
съюзен акт гласи, че статистически резултати, които биха могли да направят
възможно разпознаването на дадена статистическа единица, могат да се
разпространяват от НСИ и другите национални органи и от Комисията (Евростат) в
следните изключителни случаи: когато статистическата единица по недвусмислен
начин се е съгласила с оповестяването на данни.
В същия смисъл е
и националният ни закон. Разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗСт предвижда, че получаваните
и събираните при статистическите изследвания индивидуални данни са
статистическа тайна и могат да се използват само за статистически цели.
Индивидуалните данни, получени за целите на статистическите изследвания, не
могат да се ползват като доказателства пред органите на изпълнителната и
съдебната власт. Според чл.25, ал.2, т.1 от ЗСт, НСИ и органите на
статистиката и техните служители не могат да разгласяват или предоставят
индивидуални статистически данни. За нарушаване на тази забрана те носят и
административнонаказателна отговорност по чл.55 от ЗСт. Легално определение на
индивидуални данни се съдържа в § 1, т.2 от ДР на ЗСт – това са данните за
отделна статистическа единица. Последното понятие пък е дефинирано в § 1, т.1 от
ДР на ЗСт като единица на наблюдението, която може да бъде физическо лице,
домакинство, икономическа единица или друга организация, за която се отнасят
данните.
Поисканите от
жалбоподателя годишни отчети за дейността на посочената статистическа единица, в
лицето на сдружение „Училищно настоятелство при ПГСС К.А. Тимирязев“, гр.Две
могили, както и самото обстоятелство дали такива са били подавани или не за
посочените в заявлението години (за неподаването им в срок се носи отговорност по
чл.276 от ЗКПО, респ. чл.52 от ЗСт), представляват индивидуални/поверителни
данни и следователно са статистическа тайна, чието предоставяне, без изричното
съгласие на субекта, за който се отнасят, е забранено. Този извод е очевиден
предвид факта, че годишните отчети за дейността се подават именно на основание
чл.20, ал.4 от ЗСт, т.е. те касаят именно индивидуални статистически данни,
събирани от НСИ. Тук следва да се отбележи, че за разлика от чл.31, ал.2 от
ЗДОИ, нито посочения регламент, нито ЗСт, предвиждат задължение за административния
орган служебно да изисква в хода на административното производство изричното
писмено съгласие на третото лице, за да бъдат предоставени посочените
индивидуални/поверителни статистически данни на заявителя, в лицето на
жалбоподателя. Следователно в тежест на последния е сам да се снабди с
изричното писмено съгласие на това трето лице, ако иска да му бъдат
предоставена подобна защитена от закона информация.
Както беше
отбелязано, самият жалбоподател твърди, че е член на ЗКПУ
„Филип Тотю“ – Две могили, чийто председател е председател и на посоченото
ЮЛНЦ, за което се отнасят данните, а един от членовете на управителния му съвет
е дългогодишният директор на училището, към което е създадено настоятелството –
на ПГСС „К.А.Тимирязев“ гр.Две могили, който бил член и на управителния съвет
на кооперацията. В качеството си на член на кооперацията жалбоподателят
разполага с правото по чл.9, ал.1, т.4 от ЗК - да иска информация от нейните
органи за изпълнението на приети решения и да иска сведения по въпроси, които
засягат интересите му, както и интересите на кооперацията. В тази връзка
жалбоподателят би могъл да иска пряко от председателя на кооперацията
информация за размера на направените през процесните години дарения в полза на
посоченото сдружение.
Според чл.306,
ал.4 от ЗПУО, настоятелствата се създават като юридически лица с нестопанска
цел за осъществяване на общественополезна дейност и организират дейността си
при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и в
съответствие с разпоредбите на този закон, на устава или на учредителния си
акт. Разпоредбата на чл.309а от същия закон предвижда, че настоятелствата може
да разходват приходите от имуществото си, включително приходите от земеделски
земи, само за дейности, насочени към постигане на основната си цел по чл.
309, ал. 1, и в полза на детската градина, училището или центъра за
подкрепа за личностно развитие. Контролът за евентуалното нецелесъобразно
разходване на набраните от настоятелството средства, получени от дарения, включително
такива, направени от страна на ЗКПУ „Филип Тотю“ – Две могили, се осъществява,
съгласно чл.309б, ал.1 от ЗПУО, от министъра на образованието и науката и
оправомощени от него длъжностни лица, както и от регионалните управления на
образованието. При извършване на проверки от тези органи, съгласно чл.309б,
ал.2, т.1 от ЗПУО, те имат правото на свободен достъп до всички дейности и до
всички документи на настоятелството. С искането си за предоставяне на годишните
отчети за дейността на сдружението за посочените в заявлението години
жалбоподателят на практика иска сам да извърши подобна проверка за целесъобразното
разходване на средствата от сдружението, чието извършване обаче е в
компетентността на държавните органи.
В обобщение
следва да се посочи, че исканата информация представлява защитена със закон
тайна – статистическа тайна по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗСт, поради което и в
съответствие с чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ административният орган е постановил
законосъобразен отказ за нейното предоставяне. Подадената срещу оспореното
писмо жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, с оглед своевременно
направеното искане (в отговора на жалбата), в полза на ответника по жалбата следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, предвид липсата
на правна и фактическа сложност на делото, съдът, на основание чл.24, изр.първо
от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 лева.
Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. №
5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото
лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на НСИ, който институт има качеството на
юридическо лице съгласно чл.6, ал.2, изр.първо от ЗСт.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване – чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.К., с ЕГН **********,***8, против писмо с изх.№
07-15-151/02.03.2023 г. на заместник-председателя на Националния статистически
институт, с което му е отказан достъп до обществена информация по заявление за
достъп до обществена информация с вх.№ 07-15-151/21.02.2023 г. и писмо с вх.№
07-15-151/27.02.2023 г. с допълнителни пояснения към заявлението.
ОСЪЖДА В.Ц.К., с ЕГН **********,***8, да заплати
на Националния статистически институт, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул."П. Волов" № 2, представляван от председателя А. А.,
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: