ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. П., 21.05.2021
г.
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно
заседание проведено на 21 май 2021 година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Тодорова гр. д. № 425 / 2019 г. по описа на ОС -
П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
С
молба вх. № 260875 от 19.04.2021 г.
ищецът Я.В.П. е поискал на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
производството по делото да бъде спряно до решаване на гражданско дело № 340/2020
г. по описа на ПОС, тъй като решението по последното ще има значение за
правилното решаване на настоящия спор. В подкрепа на твърденията си към молбата
е представил удостоверение с изх. № 340/2020 г. от 15.03.2021 г., издадено от
ПОС в което е посочено, че гр.д. № 340/2020 г. на ПОС е образувано по иск за
обявяване на нищожност поради привидност, като прикриваща дарение на
обективираната в нотариален № 148, том I, рег. № 3650, нот. дело № 143 от
2014 г. сделка за продажба на право на строеж. В удостоверението е посочено, че
страни по делото са Я.В.П., като ищец, „Деми Трейд“ ЕООД, като ответник и Д.Д.П.,
конституирана като главно встъпила страна и като ответник по първоначално предявения
иск.
Постъпилата
молба е докладвана от съда в проведеното на 19.04.2021 г. открито съдебно
заседание по делото, в което ответницата е заявила становище за неговата
неоснователност, а съдът е обявил, че по молбата за спиране, ще се произнесе в
закрито съдебно заседание.
Съдът
като взе предвид направеното искане и становищата на страните, намира следното:
Съгласно
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг
съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора.
За
да са приеме, че основанието за спиране е налице, следва да има висящ процес
относно спор, който е преюдициален, и по който със сила на пресъдено нещо ще
бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
на производството. В тази връзка са разясненията дадени в Тълкувателно решение
№ 1 от 09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК, ВКС. Обусловеността между
двата спора следва да се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните
правоотношения, като разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено
от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение.
С
оглед горното, за да е налице основание за спиране на производството по реда на
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК следва да е налице обективна зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящ и обусловен спор, която винаги
е конкретно съществуваща, и касае пряко допустимостта или основателността на
иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на
съда по двете дела.
В
конкретния случай, съдът намира, че не е налице връзка между двете дела,
доколкото предмет на настоящото дело е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.23, ал.1 от СК, с който ищецът Я.П. е поискал от съда да бъде установено по
отношение на ответницата – Д.П., че имота придобит по време на брака на
страните – СГРАДА за търговия с идентификатор *** по КККР на гр. П., със ЗП от
91 кв.м., брой етажи 2, е изключителна лична собственост на ищеца на основание
пълна трансформация.
В
исковата молба ищецът твърди, че процесната сграда е придобита чрез
покупко-продажба на право на строеж по време на прекратения между страните
брак, която сделка е обективирана в нотариален № ****. Твърди, че придобитото
от него право на строеж е реализирано с въвеждането на сградата в експлоатация
през 2015 г. по време на брака, като поддържа, че същата била изградена изцяло
с лични средства на ищеца, а ответницата нямала принос за нейното построяване,
поради което счита, че тя е негова изключителна собственост на основание
трансформацията.
Видно
от представеното от ищеца удостоверение от 15.03.2021 г., ищецът и ответницата
са страни и по гр.д. № 340/2020 г., но предмета на делото не е във връзка на
преюдициалност с предмета на настоящото дело. Това е така доколкото по
настоящото дело няма спор между страните, че процесната сграда е изградена на
основание придобито по време на брака право на строеж. Следва да се има
предвид, че правото на строеж представлява ограничено вещно право върху чужд
недвижим имот, по силата на което притежаващото го лице може да построи определена
постройка в този имот и да стане неин собственик. Ирелевантен за предмета на
настоящото дело, е способа, по който е придобито правото на строеж – възмезден
или безвъзмезден, доколкото предмет на настоящото дело не е самото право на
строеж, а придобитата въз основа на неговата реализация сграда, поради което и
решението по гр.д. № 340/2020 г. няма да има субективни предели на силата на
пресъдено нещо по отношение предмета на настоящото дело. С оглед на това липсва
връзка на обусловеност между предмета на гр.д. № 425/2019 г. на ПОС и предмета на гр.д. № 340/2020 г. ПОС,
поради което и не са налице предпоставките за спиране на настоящото дело по
реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
В
горния смисъл молбата е неоснователна, и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Тъй
като молбата е оставена без уважение, то и не се прегражда по нататъшното
развитие на делото, поради което и настоящото определение не подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол.
В горния смисъл, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я.В.П.,
по молба вх. № 260875 от 19.04.2021 г., с която е поискал на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК производството по гр.д. № 425/2019 г. на ПОС-- да бъде спряно
до решаване на гражданско дело № 340/2020 г. по описа на ПОС.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ.