РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11341 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „* срещу С.М.Т. обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 1245/10.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 2459/2018 г. по описа на Районен съд – *, 40 с-в, за сумата от 7014,74 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за студентски кредит от * г., сумата от 168,12 лв., представляваща
изискуема възнаградителна лихва („редовна лихва”) за
периода от 20.10.2017 г. до 05.03.2018 г., включително, и сумата от 22,27 лв., представляваща мораторна неустойка („наказателна лихва”) за периода от 20.11.2017
г. до 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и при условията на евентуалност обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7014,74 лв., представляваща незаплатена
главница по Договор за студентски кредит от 30.10.2013 г., сумата от 168,12
лв., представляваща изискуема възнаградителна лихва
(„редовна лихва”) за периода от 20.10.2017 г. до 05.03.2018 г., включително, и
сумата от 22,27 лв., представляваща мораторна неустойка
(„наказателна
лихва”) за периода от 20.11.2017 г. до 15.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът
твърди, че между страните бил сключен процесният
договор за кредит на 30.10.2013 г., по силата на който банката отпуснала на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 17 016 лв. с цел заплащане на
6 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 2836 лв.
Поддържа, че за ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на
банката фиксирана годишна лихва в размер на 7%, без да дължи заплащане на
такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и
управлението на кредита. Уговорено било при забава в плащането на дължими суми
по кредита, кредитополучателят да заплаща на банката наказателна лихва за
забава, съгласно чл. 3.2 от договора за кредит. Сочи, че крайният срок за
погасяване на кредита е 20.06.2027 г. Съгласно чл. 4.8 от договора страните се
договорили кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни
месечни вноски, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от
20.07.2017 г. до 20.06.2027 г., като по силата на чл. 4.2 от договора при
погасяване на кредита, кредитополучателят имал право да ползва гратисен период, от датата на сключване на договора до
20.06.2017 г., през който не дължал плащане на главница и лихва по кредита, но
лихва се начислявала и се капитализирала годишно. Излага, че съгласно чл. 6 от
договора за кредит банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем
при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни
вноски. Поддържа се, че банката е изпълнила всички свои договорни задължения и
на кредитополучателя е отпусната паричната сума за възмездно ползване. Навежда
се довод, че кредитополучателят изпаднал в забава по отношение на 4 анюитетни погасителни вноски с падежни дати 20.11.2017 г.,
20.12.2017 г., 20.01.2018 г. и 20.02.2018 г. Кредиторът изпратил писма с изх. №
* и изх. № *, които достигнали до постоянния и настоящ
адрес, посочен от кредитополучателя в титулната част и в чл. 9.3 от договора,
като на основание същия член се считали за надлежно получени. Сочи, че на
06.03.2018 г. – първият работен ден след датата на достигане на писмата за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до адресите на задълженото лице,
е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на банката по договора
за кредит. С оглед тези обстоятелства банката подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
ищецът предявява настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК. Моли за
уважаване на предявените установителни искове, а в
условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени поради липса на
предсрочна изискуемост на кредита, да бъдат уважени предявените осъдителни
искове. Претендира и за сторените съдебни разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.М.Т., чрез назначения му особен
представител, депозира писмен отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, вкл. получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Твърди
се, че приложеното по делото уведомление не било връчено на ответника, като
били без значение обстоятелствата свързани с невъзможността за връчване. Счита
се, че постигнатата между страните уговорка за фикция при връчване на съобщенията
по договора не може да обоснове извод за надлежно уведомяване на длъжника.
Поддържа, че за да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа на добрия
търговец за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост, не е
достатъчно изпращане на едно съобщение на адреса посочен в договора, тъй като
същият не е използвал всички механизми за уведомяване, с които разполага.
Излага се, че допълнителен такъв механизъм е връчването на съобщението по реда
на чл. 50 ЗННД, при което нотариусът имал задължение за проверка на постоянния
и настоящ адрес на лицето, както и за залепяне на уведомление, което в пълна
степен гарантира неговите права и обезпечава възможността изявлението на
кредитора да „достигне“ до него. Позовава се на Решение на Съда на ЕС по дело
С-327/17.11.2011г. в този смисъл. Изразява се становище за неоснователност и
недопустимост на предявените осъдителни искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства и заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд
– Варна, 50 състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Възникването
на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя
кредит под формата на заем
или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да
върне получената сума съгласно погасителния
план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) настъпването на обективните предоспоставки в договора при които за
кредитора възниква правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита и достигането
на това негово
волеизявление до кредитополучателя, както и 4)
валидно уговорена клауза за начисляване на мораторна неустойка, наречена от ищеца „наказателна лихва”, периода на забавата и размера на „наказателната лихва”.
Установява
се от представения по делото Договор за студентски кредит от 30.10.2013 г., че
между страните е сключен на посочената дата договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 ТЗ, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 17 016 лв. с цел
заплащане на 6 броя такси за обучение на кредитополучателя всяка в размер на
2836 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора. Видно от чл. 2.3 от същия страните са постигнали съгласие, че
кредитополучателят може да усвоява суми по кредита след отправяне на писмено
искане и представяне на необходимите за съответния превод документи в срок не
по-късно от седем дни преди датата, на която следва да се плати таксата за
обучение, като според чл. 2.4. всички отпуснати от банката суми се превеждат по
посочена в договора банкова сметка *** „Международен колеж – *“, с изключение на първата такса - в случай, че
същата е платена от кредитополучателя преди сключване на договора, сумата се
превежда по негова банкова сметка. ***, че кредитът не бъде усвоен до изтичане
на уговорения в чл. 2.2 срок (последната дата за заплащане на таксата за
обучение за съответния семестър), задължението на банката да предоставя
средства отпада. Страните са уговорили за краен срок на погасяване на кредита
20.06.2027 г. – чл. 2.1 от договора. Изяснява се от съдържанието на уговорките
в договора (чл. 3.1 и чл. 3.2), както и от приложения към него Погасителен
план, че за ползвания кредит кредитополучателят е поел задължението да заплаща
фиксирана годишна лихва в размер на 7%, като в едногодишния период след сключването
на договора, в който кредитополучателят не дължи плащане на главница, лихвата
се начислява и се капитализира годишно към главницата. Според клаузата на чл. 6,
вр. чл. 6.2 от
договора за банков кредит банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем
при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни
вноски. В чл. 3.2 от договора е уговорена неустоечна
клауза, съгласно която при забава в плащането на дължими суми по кредита
кредитополучателят дължи на банката лихва за забава в размер на основния лихвен
процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Според
заключението на назначената по делото и неоспорена от страните повторна съдебно-счетоводна
експертиза ищецът е предоставил на ответника по договора за кредит сума в общ
размер от 5672 лв. – на 31.10.2013 г. е усвоена сумата от 2836 лв. и на
27.02.2014 г. е усвоена сумата от 2836 лв. Вещото лице е пояснило, че към
главницата са капитализирани лихви на обща стойност 1510,18 лв., както следва:
на 20.10.2014 г. – 321,50 лв., на 20.10.2015 г. – 419,55 лв., на
20.10.2016 г. – 448,91 лв. и на 20.06.2017 г. – 320,22 лв. Така общият размер
на главницата по договора се формира от усвоена главница и капитализирана
редовна договорна лихва към главницата за сумата от общо 7182,18 лв. Установява
се от изложеното в заключението, че към 06.03.2018 г. кредитополучателят има
просрочени 4 погасителни вноски за следните падежни дати 20.11.2017 г., 20.12.2017
г., 20.01.2018 г. и 20.02.2018 г. в общ размер от 318,20 лв. Вещото лице е
предложило два варианта на заключението на съдебно-счетоводната експертиза
относно размерите на непогасените задължения на ответника по договора. В първия
вариант с отчитане на обявена предсрочна изискуемост на кредита на 06.03.2018
г. към датата на изготвяне на заключението (01.04.2019 г.) общото задължение за
редовна изискуема главница, съобразно настъпилия към тази дата падеж на
месечните погасителни вноски е 171,37 лв., предсрочно изискуемата главница
възлиза на 6843,38 лв., договорната лихва за периода от 20.11.2017 г. до
05.03.2018 г. е 168,12 лв., а наказателната лихва за периода от 20.11.2017 г.
до 15.03.2018 г. е 22,27 лв. Във втория вариант размерът на главницата е формиран
съобразно настъпилия падеж на погасителните вноски, без да е обявена предсрочна
изискуемост на кредита, а именно 671,50 лв. за периода от 20.07.2017 г. до
14.03.2019 г. (Приложение № 4 към заключението), като в този случай
„наказателната лихва“ възлиза за заявения от ищеца период от 20.11.2017 г. до
15.03.2018 г. възлиза на 3,33 лв.
Представени
по делото са изпратени до посочените в договора адреси на кредитополучателя
писма с изх. * и
изх. № *, които видно от приложените
обратни разписки от 02.03.2018 г. и 01.03.2018 г. не са получени от ответника,
а е отбелязано върху същите, че пратката е „непотърсена в срок“.
Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия
случай ищецът се позовава на клаузата на чл. 9.3 от договора, според която всички уведомления
и изявления във връзка с договора трябва да бъдат
направени в писмена форма и „ще се
считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата, или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат
до адресите на страните, посочени
в договора или в
уведомление за промяна на адреса“. В съдебната практика на ВКС относно клауза с
идентично на процесната съдържание константно се
приема, че „тълкуването на договорната клауза по правилата на чл. 20 ЗЗД налага
извода, че страните са определили способи за връчване на кореспонденция, както
и задължение за всяка от страните да съобщава на другата страна при настъпила
промяна на адреса, посочен в договора. Съобщение, изпратено на адрес, която не
е променен, като не е удостоверено доставянето му, не се счита за получено. В
клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на
фактическото му получаване. Както посочи настоящият състав на ВКС, фингирането на недоставено или само на изпратено съобщение
като получено цели защитата срещу недобросъвестно поведение на получаващата
страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава съобщения. При
липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които
кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на
дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за
връчване с конкретни последици за получаващата страна, настоящият състав ВКС
приема, че договорната клауза не предвижда фингирано
връчване на съобщения.“ – в този смисъл Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на ВКС, I т.о., Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014
г. на ВКС, I т.о. и Решение №
180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т.о.
При тези
съображения съдът намира, че в настоящия случай ответникът не е бил надлежно
уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Според
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС допустимо е предявеният по реда на чл.
422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ.
Преценката
на съда за
основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване
на иска. Поради това съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Следователно, доколкото към датата на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство е настъпил падежа на вноските за главница в размер на 671,50
лв. за периода от 20.07.2017 г. до 14.03.2019 г., според заключението на
повторната съдебно-счетоводна експертиза, съдът следва да съобрази и този
настъпил в хода на процеса факт с правно значение, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед гореизложените
обстоятелства и правни съображения се налага изводът, че предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД са частично основателни, а именно за сумата от
671,50 лв., представляваща незаплатена главница по
Договор за студентки кредит от 30.10.2013 г., сумата от 168,12 лв.,
представляваща изискуема възнаградителна лихва
(„редовна лихва“ за периода от 20.11.2017 г. до 05.03.2018 г. и сумата от 3,33
лв., представляваща мораторна неустойка („наказателна
лихва“) за периода от 20.11.2017 г. до 15.03.2018 г., съобразно заключението на
вещото лице по назначената повторна съдебно-счетоводна експертиза. Видно от
същото възнаградителната лихва е дължима именно за
този период, поради което предявеният иск за периода от 20.10.2017 г. до
19.11.2017 г. следва да бъде отхвърлен, както и искът за наказателна лихва за
разликата от 3,33 лв. до пълния предявен размер от 22,27 лв.
Предвид
отхвърлянето на част от предявените установителни
искове, поради липсата на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съдът счита, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалните осъдителни искове за предсрочно
изискуема главница и наказателна лихва съобразно отхвърлените части.
Както бе
изяснено, установено е по делото, че страните са уговорили в чл. 6, вр. чл. 6.2 от договора за банков кредит,
че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от
страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Изяснено
е, че още към 06.03.2018 г. кредитополучателят има просрочени 4 погасителни
вноски за следните падежни дати 20.11.2017 г., 20.12.2017 г., 20.01.2018 г. и 20.02.2018
г. в общ размер от 318,20 лв.
Според
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. №362/2015 г. на
ВКС, II т.о. и др., съобщаването на длъжника от страна на
банката на нейното изявление за упражняване на правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем, може
да се обективира
в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис
от нея на
ответника по иска. В настоящия случай в исковата
молба е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора предпоставки. В тази хипотеза, връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител
на ответника представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита – в този смисъл
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.
Следователно,
за ищеца е възникнало правото за заплащане от страна на ответника на предсрочно
изискуема главница в размер на 6343,24 лв., представляваща разликата между
общия размер на непогасената главница по договора за кредит от 7014,74 лв. и
главницата с настъпил падеж в размер на 671,50 лв. за периода от 20.07.2017 г.
до 14.03.2019 г., предмет на уважения установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ. От друга страна, размерът на дължимата мораторна
неустойка от ответника за периода от 20.11.2017 г. до 15.03.2018 г. се определя
от незаплатените вноски по договора за кредит с настъпил до този момент падеж и
същата възлиза на 3,33 лв. Доколкото обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита настъпва с връчването на исковата молба на ответника (на 27.12.2018
г.), т.е. след заявения период на претендираната
наказателна лихва от 20.11.2017 г. до 15.03.2018 г., обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита не променя размера на дължимата наказателна
лихва. Следователно, осъдителният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
разликата между претендираната сума от 22,27 лв. и
приетия за установен размер от 3,33 лв. на вземането за наказателна лихва по
предявения установителен иск, т.е. за сумата от 18,94
лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които
е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 1432,71 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
депозити за ССчЕ и депозит за назначаване на особен
представител на ответника, както и сумата от 22,71 лв., представляваща направени
в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че С.М.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „*, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, сумата от 671,50 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и петдесет
стотинки), представляваща незаплатена главница по Договор за студентски кредит
от 30.10.2013 г. с настъпил падеж за периода от 20.07.2017 г. до 14.03.2019 г.,
сумата от 168,12 лв. (сто шестдесет
и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща изискуема възнаградителна лихва („редовна лихва”) за периода от 20.11.2017
г. до 05.03.2018 г., включително, и сумата от 3,33 лв. (три лева и тридесет и три стотинки), представляваща мораторна неустойка („наказателна лихва”) за периода от 20.11.2017 г.
до 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед № 1245/10.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 2459/2018 г. по описа на Районен съд – *, 40 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаградителна
лихва („редовна лихва”) за периода от 20.10.2017 г. до 19.11.2017 г. и
предявения иск за мораторна неустойка („наказателна лихва”) за разликата над уважения
размер от 3,33 лв. до пълния претендиран размер от 22,27
лв.
ОСЪЖДА С.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „*, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, сумата от 6343,24
лв. (шест хиляди триста четиридесет и три лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
студентски кредит от 30.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *, със седалище и адрес на управление ***, р-н * срещу С.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18,94 лв., представляваща мораторна неустойка („наказателна лихва”) за периода от 20.11.2017 г.
до 15.03.2018 г.
ОСЪЖДА С.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „* със седалище и адрес на
управление ***, р-*, сумата от 1432,71 лв. (хиляда четиристотин
тридесет и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „*, със седалище и адрес на управление ***, *, сумата от 22,27 лв. (двадесет
и два лева и двадесет и седем стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: