№ 23
гр. София , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС, 81 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело №
20201110144309 по описа за 2020 година
при секретаря Б. Радовенска, като разгледа докладваното от съдията Велкова гр. д. № 44309
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ във вр. с чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ.
Ищцата В. Х. Ц. твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 79/30.10.2019 г., чрез който
В.Ц. е назначена на длъжност „Отчетник счетоводство", код по НКПД 2011: /номер/ на
същата дата е подписана и длъжностна характеристика.
Ищцата сочи, че трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.
В.Ц. е постъпила на работа на 01.11.2019 г., която дата е надлежно отразена и като начало на
прослуженото в „/фирма/ време на стр. 9 от трудовата книжка.
Ищцата твърди, че на 15.06.2020 г. работодателят „/фирма/ е връчил на В. Х. Ц.
предизвестие от същата дата, с което я е уведомил, че след изтичане на законния срок от 30
1
дни, ще прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно: поради
намаляване на обема на работата. В. Х. Ц. чрез подписа си удостоверява, че предизвестието
й е връчено на същата дата (15.06.2020 г.). След изтичане на 30-дневния срок на
предизвестието съгл. чл. 326, ал. 2 от КТ, ответникът е издал Заповед № 1/16.07.2020 г.,
посредством която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратил трудовото
правотношение с В. Х. Ц., считано от дата 16.07.2020 г.
В трудовата книжка (стр.9) на В. Х. Ц. е съответно отразено основанието за
прекратяване на трудовото й правоотношение и датата на прекратяване: 16.07.2020 г.
Ищцата сочи, че към 16.07.2020 г. - датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение с /фирма/, е майка на дете до 3-годишна възраст - й Д.Г.Т., роден на
04.07.2018 г. Така към 16.07.2020 г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение с
/фирма/, В. Х. Ц. се е ползвала със закрила при уволнение (на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от
КТ) съгл. чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ като служителка, която е майка на дете до 3-годишна
възраст и работодателят е можел да я уволни само с предварително индивидуално (касаещо
този отделен случай) разрешение на инспекцията по труда.
В процесния случай става дума за предварително разрешение, което е било поискано
от работодателя, но не само не е било получено към момента на връчване на заповедта за
уволнение (16.07.2020 г.), а нещо повече: издаването му е било е отказано.
С оглед изложеното ищцата В. Х. Ц. моли съда да признае уволнението за незаконно
и да отмени заповед № 1/16.07.2020 г., издадена от управителя на /фирма/, като
незаконосъобразна, да я възстанови на предишната длъжност „Отчетник счетоводство" в
/фирма/, да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа съгласно
чл. 225, ал. 1 от КТ, като не е посочила размер и период. Претендира разноски.
Ответникът /фирма/, чрез пълномощник, е подал писмен отговор в указания срок и на
основание чл. 131 от ГПК. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Не спори, че ищецът е бил назначен с трудов договор № 307 от 12.05.2017 г. на
длъжност „печатар” в /фирма/.
Заявява, че не спори, че ищцата В. Х. Ц. е била назначена на трудов договор към
/фирма/, като от 01.11.2019 г. работи като отчетник счетоводство. На 15.06.2020 г. на В. Х.
Ц. е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. На 30.06.2020 г. към Инспекцията по труда е било подадено
заявление за издаване на предварително разрешение или отказ за уволнение на някои
категории работници или служители, ползващи специална закрила с вх. №
ВХ20065843/30.06.2020 г. На 16.07.2020 г. на В.Ц. е била връчена Заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като три седмици по-
късно, след като се запознава с тежкото финансова състояние на дружеството, на 11.08.2020
2
г. Инспекция по труда с писмо изх. № 20062006/11.08.2020 г. е дала предварително
разрешение съгласно чл. 333, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с
В. Х. Ц..
Ответникът сочи че дружество /фирма/ е преустановило дейността си още през
януари 2020 г. Приходите от продажби на продукция, стоки и услуги на /фирма/ за периода
от 01.02.2020 до 31.10.2020 г. възлизат на едва 468,11 лв. От 01.06.2020 Дружеството не
разполага и с офис, поради финансовата невъзможност да поддържа такъв.
От 01.05.2020 г. В. Х. Ц. е била единственият работещ служител в /фирма/. /На
справката излиза и лицето Н.М.Н., която е в отпуск по майчинство/. Към днешна дата
дружеството няма нито дейност, нито работещи на трудов договор лица.
В. Х. Ц. е била дългогодишен служител, близо 10 години, като е работила в /фирма/,
чиято дейност също е спряна. /фирма/ е собственост на управителя на /фирма/, Б.С.. От 2018
дейността на /фирма/ , отглеждане на птици, е изправена пред пандемията от птичи грип,
като поетапно дейността е намалявана и напълно прекратена през януари 2020 г.
Последвалата икономическа криза във връзка с пандемията от Ковид 19 не позволи
осъществяването на каквато и да е било дейност от тогава до днес.
Поради трудната ситуация дружеството е съкратило поетапно персонала си, като
всички заплати, обезщетения и социални осигуровки, дължими към персонала и държавата,
са били изплатени.
Ответникът счита, че дружеството е изпълнило задължението си да подаде искане за
получаване на съгласие от ИТ за прекратяване на трудовия договор на ищцата преди
прекратяване на трудовия договор, но поради забавяне на администрацията същото е
издадено вместо в 7 дневен срок, считано от 30.06.2020 г., на 11.08.2020 г., поради което
моли прекратяването на трудовия договор да не бъде отменяно.
Ответникът счита, че предявените искове от страна на ищеца са неоснователни и
излага съображения за отхвърляне и на останалите кумулативно съединени искове.
С допълнителна молба от 15.02.2021 г., след дадени изрични указания от съда,
ищцата е уточнила периода и размера на предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно в
размер на 11787,06 лв. за периода 17.07.2020 г. до 05.01.2021 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията
на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между страните трудов договор № 79/30.10.2019 г., което
е прекратено със заповед № 1/16.07.2020 г., издадена от управителя на /фирма/, считано от
3
16.07.2019 г. Преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е издал и връчил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на 15.06.2020 г. Прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл. 328, ал. 1,
т. 3 от КТ поради намаляване на обема на работа. В. Х. Ц. е заемала длъжността „Отчетник
счетоводство” в „/фирма/ с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 2100,00
лв. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че ищецът се
освобождава от длъжност „Отчетник счетоводство”.
Не е спорен и размерът на последно получено трудово възнаграждение, въз основа на
което е изчислена претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Висно от приложено удостоверение за раждане В. Х. Ц. е майка на дете до 3-годишна
възраст - й Д.Г.Т., роден на 04.07.2018 г.
Тъй като ищцата В. Х. Ц. е била майка на дете до 3-годишна възраст, същата се
ползва със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ. „/фирма/ е депозирал заявление до
Инспекцията по труда за издаване на предварително разрешение или отказ за уволнение на
някои категории работници или служители, ползващи специална закрила с вх. №
ВХ20065843/30.06.2020 г. на 30.06.2020 г. С писмо от 08.07.2020 г. Инспекцията по труда е
изискала допълнително информация относно подаденото заявление, като към момента не
дава разрешение.
На 11.08.2020 г. Инспекция по труда с писмо изх. № 20062006/11.08.2020 г. е дала
предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с В. Х. Ц..
С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства във
връзка с твърденията за преустановяване на дейността на предприятието.
Видно от представена трудова книжка ищцата е останала без работа за периода от
17.07.2020 г. до 05.01.2021 г., тоест 5 месеца и 19 дни.
При така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Предявените от В. Х. Ц. против „/фирма/ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 от КТ във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ, са процесуално допустими. Исковата молба е предявена по пощата (без дата), като е
входирана на 15.09.2020 г., т. е. спазен е двумесечния преклузивен срок за предявяване на
иска за отмяна на незаконно уволнение. Спазен е срока по чл. 358 от КТ и за останалите
предявени искове.
Разгледани по същество, исковете за признаване на уволнението на ищеца за
незаконно и за отмяна на заповед № 1/16.07.2020 г., издадена от управителя на /фирма/,
възстановяване на предишната работа, както и за присъждане на обезщетение в размер на
4
11 787,06 лв. за времето 17.07.2020 г. до 05.01.2021 г., през което е останала без работа, са
основателни и следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ:
С атакуваната Заповед трудовото правоотношение между ищеца и ответника е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради намаляване обема на работа. В
случая не се спори законосъобразността на уволнението по отношение действително
наличие на намаляване обема на работа в предриятието, а относно липсата на предварително
разрешение от Инспекцията по труда по реда на чл. 333 от КТ.
В. Х. Ц. е майка на дете до 3-годишна възраст - Д.Г.Т., роден на 04.07.2018 г. Същата
се е ползвала със закрила при уволнение (на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ) съгл. чл.
333, ал. 1, т. 1 от КТ като служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст и
работодателят е можел да я уволни само с предварително индивидуално (касаещо този
отделен случай) разрешение на инспекцията по труда.
Моментът, към който следва да е налице предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 от
КТ е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, т.е. моментът, към
който правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие
с достигането на писменото изявление до адресата. Това е правнорелевантният момент, към
който следва да се преценява законността на изявлението - моментът, към който следва да се
извършва преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено
то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ.
Без правно значение на преценката за спазване на предварителната закрила по чл.
333, ал. 1 от КТ е моментът на изготвяне на заповедта за уволнение. Съставянето й като
документ не поражда правни последици без материализираното в нея изявление да е
достигнало до адресата.
Работодателят може да упражни законно правото си на уволнение по чл. 328, ал. 1, т.
2, т. 3, т. 5 и т. 11 КТ и по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, в хипотезите на чл. 333, ал. 1, т. 1 - т. 6 КТ
само с предварително разрешение на инспекцията по труда. Даденото от инспекцията
разрешение за уволнение или отказ са задължителни за работодателя, но те са оттегляеми от
инспекцията, която може да измени становището си (при представяне на нови доказателства,
промяна в мнението на ТЕЛК, констатация за грешка или опущение и пр. възможности) и
тази й преценка не подлежи на контрол от гражданския съд, нито законът въвежда
изискване за мотивиране на становището й. Работодателят е обвързан от последното й
становище за всеки конкретен случай, което следва да бъде съобразено преди извършване на
уволнението.
В случая искането е депозирано едва след отправяне на предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение, като не е било налице разрешение от Инспекцията по труда
5
дори към издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед изложените съображения съдът следва да признание уволнението на ищеца
В. Х. Ц. за незаконно и да отмени заповед № 1/16.07.2020 г., издадена от управителя на
/фирма/ само на това основание, без да разглежда спора по същество.
Ищецът е предявил и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Предвид акцесорният характер на
този иск, постановяването на позитивно съдебно решение ще зависи от изхода по главният
иск за отмяната на уволнението, с който иск той е кумулативно съединен. По делото
безспорно се установи, че до уволнението ищецът е заемал длъжността „Отчетник
счетоводство”. Съдът с решението си следва да възстанови ищеца на въпросната длъжност,
като в правомощията на работодателя е пряко да преведе в изпълнение решението на съда.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:
КТ дава възможност на незаконно уволнения да потърси обезщетение за уволнението
си, като това обезщетение се лимитира законодателно до брутното трудово възнаграждение
за период от шест месеца, през които уволненият действително у останал без работа – чл.
225, ал. 1 от КТ. В конкретния случай, след незаконосъобразното уволнение, както се прие
по-горе, ищецът е останал без работа за срок по - кратък от шест месеца – видно от протокол
от проведено открито съдебно заседание на 22.02.2021 г. съдът е констатирал, че в трудовата
книжка на ищеца има отбелязване за сключен последващ трудов договор с „/фирма/ на
05.01.2021 г., като встъпването в длъжност е на 06.01.2021 г. Видно от становището на
ответника в писмения отговор същият не спори размера на трудовото възнаграждение на
ищеца, както и размера на претендираното от ответника обезщетение - поради което съдът
го взема предвид като установено по делото - брутно трудово възнаграждение за пълен
месец преди уволнението, това брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 2100,00
лв. Съдът взема предвид посоченото брутно трудово възнаграждение за база за
изчисляването на обезщетението за незаконно уволнение за периода 1317.07.2020 г. до
05.01.2021 г. и приема по правилата на чл. 162 от ГПК, че размерът на обезщетението за
незаконно уволнение възлиза на 11787,06 лв., поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС, сумата от 571,48 лв., съставляваща ДТ върху уважените искове (4% от
11787,06 лв. + по 50,00 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ), както и 5,00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 400,00 лв., за които е представен списък по чл. 80 от
ГПК, като съдът констатира, че изплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца
е в размер на 1400,00 лв. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност
6
на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. При
преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът изхожда, че по делото са предявени три
кумулативно съединени иска, два неоценяеми и един оценяем, взема предвид чл. 7, ал. 1, т. 1
и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Предвид
изложеното, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1400,00 лева.
При този изход на производството на ответника не се дължат разноски.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес /адрес/,
извършено със заповед № 1/16.07.2020 г., издадена от управителя на /фирма/, за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника „/фирма/ на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 от Кодекса на труда, и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 1/16.07.2020 г.,
издадена от управителя на /фирма/.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес /адрес/, на заеманата до уволнението
длъжност „Отчетник счетоводство”.
ОСЪЖДА „/фирма/, ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от К.В., ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес /адрес/,
сумата от 11 787,06 лв., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 17.07.2020 г. до
05.01.2021 г.
ОСЪЖДА „/фирма/, ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от К.В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сума в размер на 571,48 лв.,
представляваща държавна такса, както и 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „/фирма/, ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от К.В., ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес /адрес/ ап. 9,
сума в размер на 1400,00 лв., представляваща направените от него разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от обявяване на решението – 08.03.2021 г.
7
Съдия при СРС: _______________________
8