Решение по дело №149/2021 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260172/17.6.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                Председател: Ростислава Георгиева

 

Секретар: Ил.Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №149 по описа на ШРС за 2021 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №26-60/03.12.2020 год. на Началника на отдел „Рибарство и контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което на основание чл.73, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Д.М.Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА.  Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в жалбата си моли същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата, като излага допълнителни мотиви в подкрепа на искането си и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            За ИАРА - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в последното съдебно заседание по делото не се явява представител.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2020 год. около 10.20 часа при извършване на проверка от служители към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“, област Шумен към ИАРА в района на язовир Соара в землището на с.Мараш, област Шумен било извършено наблюдение с бинокъл. Било установено, че жалбоподателят Д.М.Д. извършва риболов чрез мрежени уреди, намиращи се в работно положение, като в момента на проверката ги изваждал от язовира.  В същото време било констатирано, че язовир Соара не  е регистриран по чл.25 от ЗРА. По време на проверката били установени и иззети 10 броя хрилни мрежи с обща дължина 600 метра и 60 кг. каракуда. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение №В0016351 от 21.10.2020 год., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.39а, ал.1 от ЗРА. Актът за установяване на административното нарушение е бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него, след като е изложил под формата на възражения, че е бил нает от собственика на язовира да му извади риба с негови мрежи и че не е знаел, че няма нужните разрешителни.  Впоследствие се е възползвал от законното си право  и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които излага, че язовир Соара разполага с Разрешително за ползване на воден обект №24/19.10.2020 год., издадено от зам.кмет ИР на Община Шумен, като след издаването му е била инициирана процедура по вписване на „Хемус Консулт БГ“ ЕООД в регистъра към ИАРА, съгласно разпоредбата на чл.25 от ЗРА. Твърди, че към момента на извършване на риболова не е знаел, че язовира няма нужната регистрация, поради което счита, че няма вина за извършеното деяние. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №26-60/03.12.2020 год. на Началника на отдел „Рибарство и контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което на основание чл.73, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Д.М.Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА.

Намерената и иззета по време на проверката риба от вида „каракуда“ с тегло 60 кг с Договор за дарение била предадена като дарение на Защитено жилище за лица с психични разстройства №2, гр.Смядово.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя  – П.Т.П. и на свидетелите С.С.И. и С.Б.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите  П.Т.П.С.С.И. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите лично са участвали в извършената проверка и в показанията си пресъздават своите лични впечатления от възприетите факти и обстоятелства. Показанията им са еднопосочни, непротиворечиви и напълно кореспондират, както помежду си, така също и със събраните в хода на производството писмени доказателства, като напълно подкрепят отразената в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка. 

По отношение показанията на свидетеля С.Б.М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която същият потвърждава факта, че в момента на извършване на проверката жалбоподателят е извършвал риболов в язовира, както и че нито последния нито дружеството е притежавало регистрация по чл.25 от ЗРА. В същото време в частта, в която свидетелят заявява, че жалбоподателят е бил нает от него за извършване на посочената дейност и че последният не е знаел, че дружеството няма регистрация съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. Тази част от показанията на свидетеля са изолирани, заинтересовани, не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.39а, ал.1 от ЗРА Забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.3, ал.1, с изключение на риболова, извършван във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл.17 и от лица, регистрирани по реда на чл.25 – във водните обекти, за които е извършена регистрацията.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, че на 21.10.2020 год. по време на извършване на проверката жалбоподателят е  извършвал риболов във водите на яз.Соара, намиращ се в землището на с.Мараш, област Шумен чрез използване на мрежени уреди, които са се намирали в работно положение и жалбоподателят лично ги е изваждал от язовира, заедно с намиращата се в тях риба. Не се спори и че посоченият язовир не попада във водите на Черно море или на река Дунав.

В същото време от материалите по делото се установява по безспорен начин, че към посочената дата жалбоподателят не е притежавал регистрация по смисъла на чл.25 от ЗРА, като такава не е притежавало и дружеството, стопанисващо водния обект. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че дружеството, за което се твърди, че стопанисва водния обект – „Хемус консулт Бг“ ЕООД е притежавало Разрешително за ползване на воден обект №24/19.10.2020 год., издадено на основание чл.46,  ал.1, т.2, във вр. с чл.52, ал.1, т.3 от ЗВ, но не е притежавало регистрация по чл.25 от ЗРА. По делото липсват доказателства дали такава регистрация е била извършена и след издаване на акта за установяване на административно нарушение.

С оглед на изложеното и липсата на доказателства жалбоподателят да е притежавал регистрация по смисъла на чл.25 от ЗРА по време на извършване на риболова чрез мрежени уреди, се налага извода, че същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗРА.

Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че е бил нает от собственика на язовира, за да му извади рибата и че не  е знаел, че последния няма нужните разрешителни. В тази връзка по делото липсват доказателства между  дружеството, стопанисващо водния обект – „Хемус консулт Бг“ ЕООД и жалбоподателя да са били налице каквито и да е трудови, граждански или други взаимоотношения, които да водят до извода, че последният е бил нает или ангажиран с посочената дейност, за която му е наложено съответното административно наказание. В същото време, дори да приемем, че между страните е имало някакви договорки и взаимоотношения, доколкото от материалите по делото става ясно, че Д. очевидно  е лице, което по занятие се занимава с такъв род дейност, то същият е бил запознат с реда за осъществяване на риболов, условията и нужните разрешителни и регистрации за неговото извършване. 

В тази връзка съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П.П., който в съдебно заседание на 10.03.2021 год. заявява, че по време на проверката на жалбоподателя са му задали въпроса дали притежава регистрация по чл.25 от ЗРА, но Д. им е отговорил, че не притежава такава.

Следователно от изложеното се обосновава и извода, че жалбоподателят е извършил деянието виновно, при ясното съзнание,       че не притежава нужната регистрация по чл.25 от ЗРА за извършване на риболов чрез мрежени уреди.

При така установеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.39а, ал.1 от ЗРА.   

Административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като правилно е определил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл.73, ал.1 от ЗРА,  която предвижда наказание глоба от 1000 до 2000 лева за лице, което лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл.35, ал.1, т.4, 5 и 7, чл.36, 37 и чл.39а, ал.1 от ЗРА. Правилно е индивидуализирал и размера на наказанието, като отчитащо визираните в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН обстоятелства е наложил наказание в размер на минималния, предвиден в закона.

Съдът напълно споделя изложения от административно-наказващият орган извод, че в настоящия случай деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от приобщените материали, лицето, извършващо риболова не е притежавало нужните за това регистрации, поради което е извършвало дейността изцяло в нарушение на изискванията за осъществяване на този род дейност. ЗРА охранява особен род обществени отношения, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми. Основна цел на закона е устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми, прилагане на правилата за отговорен риболов и др. Именно поради естеството на тези обществени отношения, които охранява са поставени сериозни изисквания и условия за осъществяване на риболова чрез използване на различни уреди и средства. В настоящия случай жалбоподателят не е извършвал любителски риболов, доколкото при установяване на деянието са били открити и конфискувани 10 броя хрилни мрежи с обща дължина 600 метра и 60 броя уловена риба от вида „каракуда“ с тегло 60 кг. От изложеното се налага извода, че деянието на жалбоподателя не се отличава  с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушенията по чл.39а, ал.1 от ЗРА. А с оглед на изложеното същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Доколкото от страните по делото не  е направено искане за присъждане на разноски, то такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №26-60/03.12.2020 год. на Началника на отдел „Рибарство и контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което на основание чл.73, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Д.М.Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Закона за върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: