№ 39
гр. 1000 София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Н. Кацарска Пантева
Членове:Нели Б. Алексиева
Диляна Г. Господинова
като разгледа докладваното от Нели Б. Алексиева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506440 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Столична община срещу съобщение от
15.04.2021 г. на частен съдебен изпълнител А.Б., рег. № 850, по изп. д. №
20218500400128, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя до 200 лева, както и пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител не е уважил
направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя се дължи
единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в
размер на 200 лева. Твърди, че изпълнителното дело не се отличава
фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело.
Поддържа, че претендирането на адвокатски хонорар кумулативно, както по
силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, така на основание чл. 10, т. 2 от
Наредбата, е обусловено от извършването на допълнителни действия с цел
удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не са предприемани. Иска
1
и намаляване на определената като дължима такса по по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, тъй като поддържа, че тя трябва да се
начислява единствено върху главницата, която е предмет на принудителното
изпълнение. Претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Взискателят по изпълнителното дело Т.Л.С. не подава възражение
срещу жалбата в законоустановения срок.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20218500400128 е изложил
подробни мотиви по обжалваното съобщение, съгласно разпоредбата на чл.
436, ал. 3 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е допустима.
На 05.04.2021 г. по молба на взискателя Т.Л.С., подадена чрез адв. П.,
е образувано процесното изпълнително дело срещу Столична община, въз
основа на изпълнителен лист от 16.03.2021 г., издаден от Софийски районен
съд, по гр. д. № 19601/2020 г., с който длъжникът е осъден да заплати на
всичкателя сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г.
до окончателното изплащане и разноски в размер на 2150 лева. Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие от 01.04.2021 г., с който е
уговорено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и
процесуално представителсво по него в размер на 460 лева, платено при
подписване на договора, като е посочено, че договорът служи като разписка
за платената сума.
С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния
изпълнител да събере присъдената от съда сума, както и разноски по
изпълнителното за адвокатско възнаграждение от 460 лева по приложения
договор от 01.04.2021 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело,
взискателят възлага на съдебния изпълнител извършването на изпълнителни
действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 08.04.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка”
АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 06.04.2021
2
г. третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител, че към датата на
налагане на запора наличността по банковата сметка на длъжника е
достатъчна за покриване на посочената в запорното съобщение сума от
14 808.27 лева и тази сума е преведена по сметката на ЧСИ. На 16.04.2021 г.,
с оглед превеждането на сумата, съдебният изпълнител вдига наложения
запор
На 09.04.2021 г. на длъжника е връчена изпратената от съдебния
изпълнител покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
задълженията на длъжника по изпълнителното дело, а именно главница от
10 000 лева, ведно със законна лихва върху нея в размер на 876.74 лева, както
и разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер
на 460 лева; такси по ТТРЗЧСИ 66 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 1235.05 лева.
Видно от изготвената сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, начислените от ЧСИ
обикновени такси са следните: за образуване на делото; за връчване на
призовка и за налагане на запор, които са на обща стойност от 66 лева с ДДС.
На 14.04.2021 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя от 460 лева на 200 лева, както и на пропорционално начислената
такса по ТТРЗЧСИ.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на
подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и
кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
3
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в цялост
копие на изпълнителното дело, извършените от адвоката на взискателя
действия по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване
на молбата за образуване на изпълнително производство. В представения от
взискателя договор за правна защита и съдействие изрично е постигнато
съгласие, уговореното с него възнаграждение да се дължи, както за
образуване на изпълнителното дело, така и за извършване на всякакви
необходими действия по него във връзка със събирането на вземането.
Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа
на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и безспорно е
бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно
задължението към взискателя, тъй като изпълнителното дело е образувано
повече от половин месец след издаване на изпълнителния лист, т.е. след
влизане на осъдителния акт в сила. Няма законова разпоредба, която да
постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за
доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до
отпадане на отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата.
Затова следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че
дължимото на взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата
от 200 лева, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за образуване на
изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят. Съгласно чл. 10,
т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. / в редакцията, изменена с ДВ, бр. 68/31.07.2020
г./, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания над 1000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е ½
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Следователно
дължимото на взискателя възнагаждения, определено съобразно нормата на
чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възлиза на 628.15 лева, в това
число 200 лева за образуване на изпълнително дело и 428.15 лева за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
4
парични вземания. Съдебният изпълнител е приел като дължимо адвокатско
възнаграждение на взискателя такова в по-нисък от горепосочения размер от
628.15 лева, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера на заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство
до искания от жалбоподателя размер от 200 лева. Този извод не се променя от
обстоятелството, че процесуалното представителство в случая е по
изпълнително дело, по което длъжник е Столична община. Наистина
обоснован се явява доводът на жалбоподателя, че не е налице правна и/или
фактическа сложност на делото, предвид естеството на извършените от
представителя на взискателя действия, но същевременно не може да се
приеме и че се дължи единствено и само възнаграждение за подаване на
молбата, тъй като възнаграждението изрично е уговорено и за процесуално
представителство по делото.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при
изпълнение на задължения за парични вземания, съдебният изпълнител
събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с ПМС №
38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008
г./, а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн.,
ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г./. В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по
описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния
лист. Както е посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума,
поради което доводът на жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени
и разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение не може да бъде
споделен. Предвид извода на съда за неоснователност на възражението за
намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че искането на
жалбоподателя за допълнителнто намаляване на определената от ЧСИ такса
по т. 26 от Тарифата е неоснователно.
Не се установи и незаконосъобразност при определяне на дължимите
от длъжника обикновени такси, тъй като същите са начислени в установения
5
в ТТРЗЧСИ размер и са за действително извършени по изпълнителното дело
действия.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Столична община срещу
съобщение от 15.04.2021 г. на частен съдебен изпълнител А.Б., рег. № 850, по
изп. д. № 20218500400128, с което е отказано намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя до 200 лева, както и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6