Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

 

гр. Троян, 02.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на трети юни май две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1167 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:    

 

„Теленор България” ЕАД – гр. София е предявило срещу С.Х.Л. *** установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от  ГПК, във вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Л., че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 292,66 лева, представляваща стойността на незаплатени задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359….. за срок от 24 месеца по план „Нонстоп 29.99“ и договор за лизинг от 12.12.2016 г.

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. К.Д. от ЛАК. В срока по чл. 131 от ГПК адв. Д. е представил писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства: Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359….. от 12.12.2016 г., Договор за лизинг от 12.12.2016 г., Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги, 5 бр. фактури, удостоверение за актуално състояние на „Теленор България“ ЕАД, Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359….от 08.11.2016 г. и ч. гр. д. № 670 от 2019 г. по описа на ТРС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          С.Х.Л. е сключила с „Теленор България” ЕАД – гр. София допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359….. на 12.12.2016 г. Като пояснение следва да се отбележи, че съда в определението си по чл. 140 от ГПК, е указал на ищеца да представи посочения договор за мобилни/фиксирани услуги. В с. з. не се явява представител за ищеца, а с писмено становище от 18.03.2020 г. „Теленор България” ЕАД приложено е представил процесния договор, но реално такъв липсва, а отново са представени посочените горе писмени доказателства.

          Като доказателство по делото е представен договор за лизинг, сключен между С.Л. и „Теленор България” ЕАД на 12.12.2016 г., от който се установява, че ищеца се е задължил да предостави на ответницата устройство марка „Леново” с тел. номер 359….., което да бъде изплатено от Л. на 23 месечни вноски в размер на 10,99 лева. Падежа на последната вноска, съгласно погасителния план, е 12.11.2018 г. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред ТРС /30.07.2019 г./, срока на договора за лизинг е изтекъл.

В представените пет броя фактури са отразени следните суми за заплащане:

- фактура № **********/15.05.2017 г. за отчетен период 15.04.2017 г. - 14.05.2017 г., срок за плащане -30.05.2017 г., издадена за сумата от 43,94 лева, представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за предпочетен номер +359….., както следва: -  32,95 лева абонаментна такса и  използвани услуги; -10,99 лева лизингова вноска. По посочената фактура е имало частично погасяване на вземането;

-  фактура № **********/15.06.2017 г. за отчетен период 15.05.2017 г. - 14.06.2017 г., срок за плащане -30.06.2017 г., издадена за сумата от 53,43 лева, представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за предпочетен номер +359….., както следва: - 42,44 лева абонаментна такса и използвани услуги; - 10,99 лева лизингова вноска.

-  фактура № **********/15.07.2017 г. за отчетен период 15.06.2017 г. - 14.07.2017 г., срок за плащане -30.07.2017 г., издадена за сумата от 28,98 лева, представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен номер +359……, както следва: - 17,99 лева абонаментна такса; - 10,99 лева лизингова вноска.

- фактура № **********/15.08.2017 г. за отчетен период 15.07.2017 г. - 14.08.2017 г., срок за плащане -30.08.2017 г, издадена за сумата от 4,61 лева, представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +359…….

- фактура № **********/15.09.2017 г. за отчетен период 15.08.2017 г. - 14.09.2017 г., срок за плащане -30.09.2017 г., издадена за сумата от 577,12 лв., представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски за предпочетен номер +359……, както следва: - 412,27 лв. Неустойка, по посочената фактура е имало частично плащане. За тази фактура се твърди в исковата молба, че отразената сума от 164,85 лева представлява сбор от лизинговите вноски, „начислени накуп”

На 25.07.2019 г. „Теленор България" ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Троян срещу С.Х.Л., в което се претендират: главница в размер на 292,66 лева и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е на 30.07.2019 г. частно гр. д. № 670/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Троян. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед на изложената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че исковата претенция е неоснователна и недоказана: При разпределение на доказателствената тежест, съда е указал на ищеца, че следва да установи в процеса наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, както и че е налице изискуемо вземане по основание и размер. Относно твърдението, че между страните в процеса е сключен договор за мобилни услуги, то такъв договор не беше представен.

Договора за лизинг, сключен на 12.12.2016 г. е представен като доказателство, същия не е оспорен от особения представител на ответницата. Не беше установено обаче размера на вземането по този договор. От приложените 5 броя фактури, които отчитат дължимите суми за месечен период, е отбелязано по 10,99 лева – лизингова вноска /по четири от фактурите/, а по фактура № **********/15.09.2017 г. за отчетен период 15.08.2017 г. - 14.09.2017 г., срок за плащане -30.09.2017 г. сумата е 164,85 лева представлява сбор от лизинговите вноски, „начислени накуп”. По този начин, съда приема за недоказан претендирания размер на дължимата сума по договора за лизинг.

Наред с изложеното решаващия съд намира за основателни изложените аргументи от адв. Д.. Издадената фактура сама по себе си не е основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка на далекосъобщителни услуги. По делото по никакъв начин не е установено горното. Представеното допълнително споразумение би могло да се приеме като косвено доказателство за наличие на договор за мобилни услуги, но така или иначе такъв не беше представен и не се установи в процеса правата и задълженията на страните по него. 

    Доказателствената стойност на счетоводните книги е производна, което следва от изискването, установено в чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т. е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното вписване и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ /в този смисъл е практиката на ВКС- Решение № 413/ 16.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 964/ 2004 г., ТК/. Редовността на счетоводните книги не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Едва след като се установи, че счетоводните записвания се основават на документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, ще бъде в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи. В случая е видно, че във фактурите се включват друг вид задължения, представляващи неустойки и остатъчни задължения "от предходен период", без този период да е посочен. Прехвърлянето на останалите от предишни периоди задължения, не кореспондира с принципите на Закона за счетоводството за документална обоснованост на първичните счетоводни документи, каквито са приложените по делото фактури по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗСчет. и чл. 3 ал. 3 от ЗСчет. Не може да се приеме, че приложените фактури отразяват по достоверен начин наличието на неизпълнени предишни задължения ("задължения от предходен период"), тъй като в нарушение на чл. 6 ал. 1 т. 4 от ЗСчет. те не отразяват предмет (точно кои задължения и от кой период са), натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Съответствията на посочените в някои от приложените фактури с общата стойност на други предшестващи ги фактури са без правно значение, тъй като поради своята необоснованост те не могат да доведат до извод за последващо надлежно счетоводно отразяване на същите и поради това са само предположения. Относно посочените остатъци от предишен период не е налице документална обоснованост съгласно чл. 6 ал. 5 от ЗСчет., защото липсват надлежни други документи, които да я удостоверяват и да сочат на идентичност с другите фактури. От фактурите не се установява по несъмнен и категоричен начин, че Л. дължи на ищеца претендираната с исковата молба главница, а още по - малко се установява и доказва съществуването на вземане и в размер на посочената в заявлението и заповедта за изпълнение главница.

При тези изводи, настоящия състав намира исковата претенция за неоснователна и доказана.

По отношение на разноските:

          Ответника С.Л. не е сторила съдебно-деловодни разноски в процеса, предвид хипотезата на чл. 78 ал. 3 от ГПК.

          Така мотивиран, съдът

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, а именно да бъде признато за установено по отношенията на С.Х.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж. к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата 292,66 - двеста деветдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки, представляваща главница по неизпълнение по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359…… и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 Районен съдия: