РЕШЕНИЕ №………..
гр. ВРАЦА, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, първи граждански състав, в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИНА ГЕНЖОВА
При секретаря Цветелина
Банинска, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4824 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпила искова молба от З.К.Б. срещу К.Б.К. за присъждане на издръжка в
размер на 160 лева месечно, считано от 01.06.2018г. до промяна на
обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
Предявен е иск с правно основание
чл. 144 СК, вр. чл. 149 СК за присъждане на издръжка.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че ищцата е дъщеря на ответника. Родителите на ищцета се разделили в
началото на м. юни 2018г. Ответникът останал да живее и работи в гр. Мездра, а
ищцата се преместила да живее при майка си в гр. Враца. Продължила обучението
си през учебната 2018/2019г. като редовна ученичка в 12 „а“ клас на Профилирана
езикова гимназия „Екзарх Йосиф“ гр. Враца. Твърди, че не притежава собствено
жилище, няма други недвижими имоти, няма доходи, от които да се издържа. Имала
нужда от финансова подкрепа за задоволяване на нуждите си от храна, облекло,
учебници, учебни помагала, транспорт, отопление. За покриването на тези нужди
към момента разчитала само на майка си, но същата изпитвала затруднения да ги
осигурява с получаваната от нея заплата като служител в Поделение за пътнически
превози, гр. София. Също така сочи, че майка й полага грижи и за непълнолетния
й брат В.К., който също е редовен ученик в 10 клас на Природо-математическа
гимназия „Академик Иван Ценов“ гр. Враца. Счита, че ответика като неин баща
също дължи заплащане на издръжка за покриване на нейните нужди. Твърди, че
същият получава трудово възнаграждение, което е достатъчно, за да може да
заплаща претендираната месечна издръжка. Моли ответникът да бъде осъден да й
заплаща издръжка в размер от 160 лева месечно, считано от 01.06.2018г. до
промяна на обстоятелствата за това.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК
ответника не е депозирал писмен отговор.
По делото са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, дават
основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е баща на ищцата, видно от представеното
удостоверение за раждане, въз основа на акт за раждане № 427/14.06.2000г. на Община Враца. Последната към настоящия
момент продължава обучението си в средно учебно заведение – ******За установяване на това обстоятелство е представено по
делото уверение изх.№РД-02-01/47/26.10.2018г.
Представено е удостоверение изх. №92-01-318/23.10.2018г.
на Поделение за пътнически превози София, от което се установява, че средният
доход на майката на ищцата Н.И.Т.за последната година е в размер на 1100 лева.
Изискана е справка от НАП относно сключените от ответника
трудови договори и размерът на декларираното от него трудово вързнаграждение,
от които се установява, че средният месечен доход на ответника за последните
десет месеца е в размер на 900 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
изслушването на двама свидетели. Свидетелят И., баба на ищцата, е изложила, че
живее заедно с дъщеря си и двете й деца. Ищцата посещавала редовно училище,
последна година на обучение. Издръжката й към този момент се осигурявала изцяло
от нейната майка, която й закупувала учебници, дрехи и осигурявала храна и
жилище. Посочила е, че ищцата не притежава собствено недвижимо имущество, както
и че ответникът работи и получава доход. Ищцата живеела с двамата си родители в
гр. Мездра до м. юни 2018г.
Свидетелят Н. е потвърдила вече дадените от И.данни, че
издръжката на ищцата се поемала изцяло от нейната майка, след като семейството
се раделило през м. юни 2018г., докогато живеели заедно в гр. Мездра.
Ответникът не помагал в издръжката на З.. Посочила, че доколкото й е известно,
ищцата няма собствени недвижими имоти.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Претендира се издръжка от пълнолетен учащ в средно
училище от родител. Разпоредбата на чл.144 СК предвижда дължимост на такава от родителите на пълнолетните си деца, ако учат редовно в
средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване
на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
От събраните по делото
доказателства се установи, че ищцата продължава обучението в средно учебно
заведение и към настоящия момент е на навършени 18 години. Едновременно с това
не се установи същата да има имущество или доходи, които да й позволяват да се
издържа сама. Наред с коментираните предпоставки на цитираната разпоредба е
необходимо кумулативно наличие на последната такава – родителят, от когото се
търси издръжка да може да я дава без особени затруднения. В настоящия случай ответникът
е в трудоспособна възраст, същият работи по трудово правоотношение, като
месечният му доход е в размер средно на 900 лева месечно, поради което следва да
се приеме, че е в състояние да дава на пълнолетното си учащо дете издръжка без
особени по смисъла на закона затруднения. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото. При
определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка
на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица. По делото не са събрани
доказателства ответникът да има особени нужди, свързани с личната му издръжка,
които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за
медикаменти, парични задължения с периодична изискуемост.
За да определи размер на
издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща
минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна
заплата за страната – понастоящем 140лв., нуждите на лицето търсещо издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Като се вземе предвид възрастта на
ищцата и че същата е ученичка в 12 клас на средно образователно заведение,
както и че ответникът е зает по трудово правоотношение и не е посочил да има
задължения и разходи, които да ограничават възможността му да предостави на
пълнолетното си дете издръжка, то съдът счита че същият следва да бъде осъден
да заплаща такава. Претендира се издръжка в размер от 160 лева за период,
считано от момента, в който ищцата и ответникът са спрели да живеят заедно.
Ответникът получава доход от средно 900 лева месечно, което е приблизително
двоен размер на минималната работна заплата, от която съобразно законово
определения минимален размер на издръжка е 140 лева. Не се установи ищцата да
разполага със собствени средства за издръжка, като разчита единстено на помощта
на майка си, с която живее. С оглед изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките за присъждане на претендираната издръжка в пълния заявен размер
от 160 лева месечно до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
но не по-късно от 12.06.2020г., когато ищцата ще навърши 20-годишна възраст.
Налице е и приложното поле на
чл.149 от СК, съгласно разпоредбата на който издръжка за минало време може да
се търси най-много за една година преди завеждане на иска, поради което следва
да се присъди изплащането на определената издръжка, считано от 12.06.2018г.,
като бъде отхвърлен по отношение на периода от 01.06.2018г. до 12.06.2018г., в
който период ищцата все още е била непълнолетна и издръжка се е дължала на различно
от заявеното основание.
Предвид императивната
разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
С оглед изхода на делото на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
203,60 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца /върху сбора от платежите на присъдената
издръжка/ и държавна такса от 50 лева върху уважения иск за издръжка.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски
в размер на 300 лева за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.144 вр. Чл.149 СК К.Б.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на З.К.Б., ЕГН **********, като негово пълнолетно учащо дете месечна
издръжка в размер на 160.00 лева /сто и шестдесет
лева/, считано от 12.06.2018г. за срока на редовното й обучение
в ******до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, но не по-късно от 12.06.2020г., когато
ищцата ще навърши 20-годишна възраст като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода
от 01.06.2018г. до 12.06.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Б.К., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на З.К.Б.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК К.Б.К.,
ЕГН ********** да заплати в полза съдебната власт по сметка на Районен съд
Враца държавна такса в размер на 203,60 лева /двеста и три лева и 60
ст./.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд
в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 22.05.2019г., която е посочена
от съда в открито съдебно заседание на 08.05.2019г. съгласно чл.315, ал.2 ГПК,
за което страните са били призовани редовно, а в частта му, в която е
постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение
– с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от 22.05.2019г.
на основание чл.315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………