РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289 / 19.2.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и трети януари през
две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 532 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е сложено в ход по Частна жалба, заявена от „Булгар Минерали Стрелча“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча,
ул. „ Рудник Фелдшпати“, № 1, представлявано от синдика И.Л.К., срещу
Заповед № ДК-10-ЮЦР-04 от 30.01.2019г. на Началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол - Южен Централен район, Пловдив, с която е прекратено
производството по жалба вх. № ДК-04-25-00-046 от 17.01.2019г. на „Булгар
Минерали Стрелча“ АД – в несъстоятелност, в частта и по искането за отмяна като
незаконосъобразно на Разрешение за строеж № 39 от 22.11.2016г., издадено от
Главния архитект на Община Стрелча за строеж „Производствена база за пегматит,
съоръжения и складове към нея“ в поземлен имот 000680, м. „Радин дол“, землище
с. Стрелча, обл. Пазарджик с възложител „Булгармин Инженеринг“ АД.
2. Петитума,
който е отправен към Съда е „…. С оглед изложеното и след като установя пред
Вас твърдените обстоятелства, моля да отмените издадената заповед като
незаконосъобразна…“. Това точно искане е поддържано от процесуалния
представител на жалбоподателя в представената по делото писмена защита и в
пледоарията по същество, в съдебно заседание на двадесет и трети януари 2020г.
Иска се също така, да бъдат присъдени сторените разноски по производството.
Заявеният и
поддържан от дружеството факт на който се основава това искане е, че Разрешение
за строеж № 39 от 22.11.2016г., на Главен архитект на Община Стрелча не е било
съобщено на „Булгар Минерали Стрелча“ АД в качеството му на заинтересовано от
административния акт лице. Оспорва се автентичността на Известие за доставяне №
ИД PS 4530 000Т2X L относно подписа и посоченото като получател лице В..
3. Началника
на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Южен Централен район,
Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. М. е на становище, че частната
жалба е неоснователна и недоказана. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи, съдържащи се в оспореното решение на
административния орган.
Сочи се, че
строежа е осъществен и е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 3
от 21.03.2017г. от Главния архитект на община Стрелча, като с издаването на
този акт се счита, че правото възложителят да извърши строежа е изчерпано
-създаденото с разрешението за строеж право за извършване на строежа е усвоено
в пълнота и строежът е станал част от обективната и правна действителност.
Иска се
частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, като се присъди
съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Така
очертания правен спор между страните и необходимостта да се определи
процесуалния ред по който да бъде разгледан и разрешен, налага да се съобразят
следните нормативни правила :
Според чл.
216, ал. 1, т. 2(редакция
ДВ, бр. 101 от 2015 г. - отм.) от ЗУТ, не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните административни
актове на главните архитекти на общините (районите): разрешенията за строеж заедно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и
отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за
инвестиционна инициатива. Съответно, според чл. 216, ал. 2(редакция ДВ, бр. 101 от 2015 г. -
отм.) от ЗУТ,
административните актове по ал. 1 подлежат на обжалване по законосъобразност
пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Съобразно
чл. 216, ал. 5(редакция
ДВ, бр. 101 от 2015 г. - отм.) от ЗУТ пък, преди да разгледа жалбата или
протеста по същество, началникът на регионалната дирекция за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на
тяхната допустимост. Ако прецени, че жалбата или протестът са недопустими,
производството се прекратява с изрична заповед. Заповедта може да се оспори с
частна жалба или протест по реда на чл. 215. Съответният административен съд се
произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
5. Според §
38 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(Oбн., ДВ,
бр. 25 от 26.03.2019 г.), член 216
се отменя. Съответно, според § 44 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(Oбн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г.)
подадените по реда на отменения чл.
216 жалби и протести, по които до влизането в сила на този закон няма
произнасяне от органа по чл. 216, ал. 2, се изпращат служебно по компетентност
на съответния административен съд.
Според чл.
214, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, индивидуални административни актове по смисъла на този
закон са: актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване
на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на
актове, издадени по административен ред, с които се създават права или
задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или
юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати; актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за
национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните
архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и
районните администрации;
Най сетне,
според действащата редакция на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, индивидуалните
административни актове по този закон, отказите за издаването им и
административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да
се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на
недвижимия имот. Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните
работи се обжалват пред Върховния административен съд.
6.
Съвкупната преценка на цитираните действащи и отменени нормативни текстове
налага извода, че с отмяната на чл. 216 от ЗУТ,
отпада необходимостта от задължително обжалване по административен ред
на отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато не са
съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива; на разрешенията
за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато
такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на
комплексния проект за инвестиционна инициатива.
В този
контекст, разпоредбата на § 44 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(Oбн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г.) очевидно не следва да бъде разбирана
в смисъл, че освен задължителното обжалване по административен ред е изключена
и факултативната възможност, прежде посочените индивидуални административни
актове да се обжалват пред контролния орган по административен ред. Тази
възможност, пряко произтича от правилото на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ според което,
на обжалване пред съответния административен съд, подлежат административните
актове, с които индивидуалните административни актове по този закон са отменени
или оставени в сила. Актовете с които индивидуалния административен акт се
отменя или оставя в сила, са именно тези които постановява контролния орган в
образуваното служебно или по жалба на заинтересовано лице, административното
производство по проверка на законосъобразността на индивидуалния административен
акт.
7. На
следващо място, ясно е, че процесната Заповед № ДК-10-ЮЦР-04 от 30.01.2019г. на
Началника на РДНСК - ЮЦР, Пловдив е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 214, т. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУТ. Това ще рече, че не нещо друго, а
именно проверката за законосъобразност на тази заповед е предмет на настоящото
производство. По аргумент от противното, доколкото § 44 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(Oбн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г.)
налага прилагането на новия
процесуален ред в случаите, когато до влизането в сила на ЗИД на ЗУТ няма
произнасяне от органа по чл. 216, ал. 2 от закона, то след като в казуса е
налице произнасяне, то проверката за законосъобразност на индивидуалния
административен акт, ще следва да бъде осъществена по действащия до изменението
на закона процесуален ред, т. е. съобразно правилата на Глава Тринадесета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 216, ал.
5(отм.) от Закона за устройство на територията. Това определя
и надлежните страни, които бяха конституиране в настоящото производство.
ІІ. За
фактите :
8. С
Разрешение за строеж № 39 от 22.11.2016г., Главния архитект на Община Стрелча е
разрешил на „Булгармин инженеринг“ АД, ЕИК *********, гр. Пещера да осъществи
строеж : „Производствена база за пегматит, съоръжения и складова база към нея“,
със застроена площ от 545,00м² и разгъната застроена площ от
545,00м², в поземлен имот пл. № 000680, местност „Радин дол“, землище гр.
Стрелча.
9. По силата
на сделка по покупко – продажба, извършена с нот. акт рег. № 447 от
09.06.2008г., акт № 134, том ІІ, дело 379/2008г. на Служба по вписванията към
Районен съд Панагюрище, „Булгар Минерали Стрелча“ АД е придобило собствеността
върху поземлен имот – производствен терен с площ от 35000,00м², означен с кадастрален № 000680, в
местността „Радин дол“, по картата на възстановената собственост на землището
на гр. Стрелча, заедно със застроените в имота постройки : мелница, едноетажна
масивна сграда – трошачно, едноетажна масивна сграда – караулка 2, едноетажна
масивна сграда – склад ВВ 3, едноетажна масивна сграда –склад ВВ 2, едноетажна
масивна сграда – склад ВВ 1, едноетажна масивна сграда –склад материали 2, едноетажна
масивна сграда – склад ГСМ, едноетажна масивна сграда – работилница 2,
двуетажна масивна сграда – административно битова сграда със стол и едноетажна
масивна сграда –склад за материали 1, двуетажна масивна сграда – химическа
лаборатория, едноетажна масивна сграда – автоработилница, едноетажна масивна
сграда – навес и мертел, едноетажна масивна сграда – трафопост, едноетажна
масивна сграда – компресор, едноетажна масивна сграда – склад готова продукция,
тоалетна, едноетажна масивна сграда – караулно.
10. С Решение № 157 от 25.11.2015г.(л.442), постановено по т. дело № 66 по
описа на Окръжен съд Пазарджик, „Булгар Минерали Стрелча“ АД е обявено в
несъстоятелност; постановено е прекратяване на дейността; обща възбрана и запор
върху имуществото на търговското дружество ; прекратяване на правомощията на
органите на акционерното дружество ; лишаване на дружеството от право да управлява и да се разпорежда с имуществото ; постановено е осребряване на
имуществото включено в масата на несъстоятелността. С Определение № 532 от
14.07.2016г.(л.434) по т. дело № 66 по описа на Окръжен
съд Пазарджик за 2010г. за постоянен синдик на „Булгар Минерали Стрелча“ АД/в
несъстоятелност/ е назначен Н.Д.В. ***. Според данните от публичния търговски
регистър, с Определение № 843 от 23.11.2016г.(л.575), по т. дело № 66 по описа на Окръжен съд Пазарджик за
2010г. за постоянен синдик на дружеството е назначен И.Л.К., от гр. Смолян, ул.
„Острица“, № 26, ап. 13, а съответно е заличен Н.Д.В.. Това обстоятелство е
вписано в търговския регистър на 24.11.2016г.
11. С
Постановление за възлагане на основание чл. 717з от Търговския закон от
13.07.2016г., по т. дело № 66 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2010г.,
вписано вх. № 2507 от 23.12.2016г., Акт №37, том 9 на Служба по вписванията към
Районен съд Панагюрище, на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас е възложен
поземлен имот – производствен терен с площ от 35000,00м², означен с кадастрален № 000680, в
местността „Радин дол“, по картата на възстановената собственост на землището
на гр. Стрелча, заедно със застроените в имота постройки : едноетажна масивна
сграда – караулка 2, едноетажна масивна сграда – склад ВВ 3, едноетажна масивна
сграда –склад ВВ 2, едноетажна масивна сграда – склад ВВ 1, едноетажна масивна
сграда – трафопост, едноетажна масивна сграда – компресор, едноетажна масивна
сграда – склад готова продукция, тоалетна, едноетажна масивна сграда – караулно,
както и строителни съоръжения -водопровод мелница, електропровод, ограда, площадка
асфалтова, подкранова площадка, площадка промишлена товаро-разтоварна, резервоар,
ограда газова площадка.
12.
Очевидно, не всички сгради описани в нот. акт рег. № 447 от 09.06.2008г., акт №
134, том ІІ, дело 379/2008г. на Служба по вписванията към Районен съд
Панагюрище са предмет на Постановлението за възлагане. При липсата на други
данни в тази насока, следва да се приеме, че „Булгар Минерали Стрелча“ АД е
носител на ограничено вещно право на собственост върху постройки, намиращи с
процесния имот с кадастрален № 000680, в местността „Радин дол“, по картата на
възстановената собственост на землището на гр. Стрелча. Това е достатъчно да се
формира извод, че търговското дружество е заинтересовано лице по смисъла на чл.
149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Тук трябва
да се посочи, че въпроса с вещните права, които титуляря на процесното
строително разрешение има или няма по отношение на имота, са извън рамките на
текущото производство, доколкото каза се, предмет на същото е установяване
наличието или не на право на жалба срещу административния акт по отношение на „Булгар
Минерали Стрелча“ АД.
13.
Поменатото търговско дружество е подало до Началника на РДНСК-ЮЦР, съвместно
със „Сайлест“ ЕООД, жалба рег. № 8 от 15.02.2017г.(л.71 и л. 458), на Община Стрелча, срещу Разрешение за строеж № 39 от 22.11.2016г., на
Главния архитект на Община Стрелча.
Със Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-23 от 07.04.2017г.(л.57), контролния
административен орган е прогласил разрешението за строеж за нищожно. Заповедта
е била обжалвана по съдебен ред и отменена с Решение № 686 от 28.12.2017г.,
постановено по адм. дело № 414 по описа на Административен съд Пазарджик. Този
съдебен акт е оставен в сила с Решение № 9540 от 11.07.2018г., постановено по
адм. дело № 3428 по описа на Върховния административен съд.
14. Последвала
е Молба вх. № ДК-04-25-00-046 от 17.01.2019г.(л.19), заявена от „Булгар Минерали Стрелча“ АД, с която е поискано от Началника
на РДНСК-ЮЦР да се произнесе по жалба рег. № 8 от 15.02.2017г. на Община
Стрелча, в частта по искането за отмяна на Разрешение за строеж № 39 от
22.11.2016г., на Главния архитект на Община Стрелча, като незаконосъобразно.
15. В
рамките на тази хронология е издадена процесната Заповед № ДК-10-ЮЦР-04 от
30.01.2019г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, Пловдив, с която е прекратено производството
образувано по молба вх. № ДК-04-25-00-046 от 17.01.2019г., с която се иска
произнасяне по жалба вх. № ДК-04-25-00-046 от 17.01.2019г. на „Булгар Минерали
Стрелча“ АД – в несъстоятелност и „Сайлест“ ЕООД, гр. Бургас, срещу Разрешение
за строеж № 39 от 22.11.2016г., в частта по искането за отмяната му като
незаконосъобразно.
16. По
административната преписка е представено Известие за доставяне № ИД PS 4530
000Т2X L, адресирано от общинска администрация Стрелча до „Булгар Минерали
Стрелча“ АД с което е изпратено Съобщение №27 от 23.11.2016г., за това, че е
издадено Разрешение за строеж № 39 от 22.11.2016г.
Относно възраженията
за автентичността на подписа на „..Х. В.…“, посочен за получател на писмото, по
делото е прието заключение по съдебно почеркова експертиза. Според вещото лице Н.(л. 873), подписът на получателя с буквена
транскрипция върху оригинала на Известие за доставяне с бар код ИД PS 4530
000Т2Х L не е положен от Н.Д.В.. Елементарният строеж на щриховия подпис на получателя
в Известието за доставяне не позволява изявяването на индивидуализираща
съвкупност от графични признаци и изграждането на експертно заключение.
Разпитани
бяха свидетелите Александър Йорданов Комсийски и Н.Д.В..
Свидетеля Комсийски
сочи, че е бил синдик на „Булгар Минерали Стрелча“ АД в периода 2011г. до
2013г. Пояснява, че процесният имот е разположен извън регулационните граници
на гр. Стрелча. На
15.09.2016 г. с новия синдик на дружеството В. посетили имота във връзка с прекратяване
на наемните правоотношения, но от страна
на наемателя на имота - „Ватия холдинг“ АД, категорично отказали да предадат
владението. Когато излизали от имота видял, че в югозападната част, оградената
част от имота, на една голяма площ има осъществен кофраж на земята и имало
работници, които полагали арматура на строежа. Когато е издадено процесното разрешение за строеж, „Булгар
Минерали Стрелча“ АД било собственик на имота
и затова разрешението за строеж е било изпратено на синдика В.. Постановлението
за възлагане на имота било вписано в средата на месец декември 2016 г. Свидетеля
твърди, че В. през ноември 2016 г. имал здравословни проблеми и на 24.11.2016
г. било обявено в търговския регистър, определението на съда за смяна на
синдика. Според Комсийски, В. на практика не е влизал в имота, защото имало
охрана и те не допускали присъствие в имота. Единствено на 15.09.2016 г. заедно
В. били в обекта. „Булгар Минерали Стрелча“ АД имало пощенска кутия в Пощенска
станция Стрелча още от преди 1990 г., понеже имотът е извън регулация, като служител
на дружеството, който е работил в имота, получавал кореспонденцията от пощата и
след това я предавал на синдика.
Свидетеля В.
твърди, да е бивш синдик на „Булгар Минерали Стрелча“ АД през периода от м. юли
2016 г. до м. ноември 2016 г. Още с назначаването си, искал да приема
имуществото на дружеството, което включвало земя, сгради и съоръжения.
Представителите на „Ватия Холдинг“ АД обаче, категорично отказали да предадат
сградите, замята и имуществото на „Булгар Минерали Стрелча“ АД. Имало е сключен
договор между предишната синдичка и „Ватия холдинг“ АД да ползват целия имот и
сградите под наем за определен срок. След това В. назначил охрана която също не
била допусната в имота. При едно от посещенията си забелязал, че в източната
част на имота има строителна площадка и около нея се строяла сграда. Подавал е
сигнали във връзка с това строителство до РДНСК Пазарджик. Поради тези обстоятелства,
адреса му за кореспонденция като синдик ми бил в гр. Свиленград. Спомня си, че
на 24.11.2016 г. бил в болница, когато му се обадил адв. Комсийски и му съобщил,
че е освободен като синдик. Твърди, че не е виждал никакво разрешение за строеж
от когото и да е по отношение на имота на жалбоподателя.
Представено
по делото е Удостоверение № 3 от 21.03.2017г. на Главния архитект на Община
Стрелча, за въвеждане в експлоатация на строежа, относно който е издадено
процесното Разрешение за строеж № 39 от 22.11.2016г.
ІІІ. За
правото :
17. Както се
посочи в предходния раздел на настоящото решение, подадената от „Булгар
Минерали Стрелча“ АД, Жалба рег. № 8 от 15.02.2017г. на Община Стрелча,
срещу Разрешение за строеж № 39 от
22.11.2016г., на Главния архитект на Община Стрелча е била предмет на
производство по административно обжалване, развило се пред компетентния да я
разгледа и разреши, контролен административен орган, който към този момент е
Началника на РДНСК-ЮЦР, Пловдив. Сезирания с жалбата контролен орган се е
произнесъл със Заповед № ДК-10-ЮЦР-23 от 07.04.2017г. Тази заповед и съответно
жалбата по повод на която тя е постановена, са били предмет на административно
съдебно производство по адм. дело № 414 по описа на Административен съд
Пазарджик, в хода на което заповедта е отменена с Решение № 686 от 28.12.2017г.
на административния съд. Този съдебен акт е обжалван, по повод на което се е
развило касационно съдебно производство по адм. дело № 3428 по описа на
Върховния административен съд. С Решение № 9540 от 11.07.2018г., касационната
инстанция е оставила в сила първоинстанционното съдебно решение.
18. В случая
трябва да се допълни, че по адм. дело № 3428 по описа на ВАС е била подадена
Молба от „Булгар Минерали Стрелча“ АД вх. № 13001 от 01.08.2018г., в която е посочено,
че в първоначалната жалба от 15.02.2017г.,
освен искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж № 39 от
22.11.2016г. е заявено и искане за неговата отмяна като незаконосъобразно. В
този смисъл е поискано, Върховния административен съд да допълни своето
решение, като постанови връщане на административната преписка за произнасяне от
Началника на РДНСК – ЮЦР по жалбата на „Булгар Минерали Стрелча“ АД в частта ѝ по искането за отмяна на
разрешението за строеж като незаконосъобразно.
С
окончателно Решение № 13976 от 14.11.2018г., постановено по адм. дело № 3428 по
описа на ВАС, е било отхвърлено искането на „Булгар Минерали Стрелча“ АД за
постановяване на допълнително решение. За да постанови този резултат, Върховния
административен съд е посочил, че когато
отмени решението, ВАС решава делото по същество или връща делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, когато са налице някои
от основанията по чл. 222, ал.2 АПК. Единствено в случай на отмяна на
първоинстанционното решение и решаване на делото по същество ВАС може да отмени
оспорен административен акт и да изпрати преписката на съответния
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона (чл. 221, ал.2 вр. чл. 222, ал.1 вр. чл. 173, ал.2 АПК). В разглеждания
случай, състава на ВАС се е произнесъл изцяло по касационното оспорване и е
оставил в сила обжалваното решение на Административен съд Пазарджик. С това
окончателно се решава въпроса относно незаконосъобразността на оспорения пред
съда административен акт - заповед ДК-10-ЮЦР-23 от 07.04.2017г. на началника на
РДНСК ЮЦР.
19. Все в
тази насока, трябва да се отбележи, че производството по оспорване
(административно и съдебно) на Разрешение за строеж №39 от 22.11.2016г. на Главния
архитект на Община Стрелча е сложено в ход по Жалба рег. № 8 от 15.02.2017г.,
подадена от „Булгар Минерали Стрелча“ АД
и „Сайлест“ ЕООД с която е оспорена действителността и
законосъобразността на административния акт. Така заявеното от двете дружества
оспорване, определя и предмета на производството по обжалване в двете му фази –
административна и съдебна. Казано с други думи, предмет на това производство е
както действителността, така и законосъобразността на разрешението за строеж.
Този извод не се променя в никаква степен от обстоятелството, че със Заповед № ДК-10-ЮЦР-23 от 07.04.2017г.,
контролния административен орган е прогласил разрешението за строеж за нищожно.
Последица от така постановения по жалбата на двете дружества резултат, не е и
не може да бъде, разделяне на производството по оспорване на две отделни части
– едната по отношение на действителността на административния акт и друга по
отношение на неговата законосъобразност. Тоест, последващото оспорване на Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-23 от 07.04.2017г. по съдебен ред, не означава, че първоначално
заявеният предмет на оспорване с жалба № 8 от 15.02.2017г. е редуциран
единствено до възражение относно действителността на разрешението за строеж.
Предмета на оспорване и във фазата на съдебно обжалване е отново
действителността и законосъобразността на Разрешение за строеж №39 от
22.11.2016г. на Главния архитект на Община Стрелча, преценени в контекста на
резултата от предприетото обжалване по административен ред. Указанието на чл.
416, ал. 6, изр. последно(отм.) от ЗУТ, че заповедите на началника
на регионалната дирекция за национален строителен контрол се обжалват по реда
на чл. 215 от ЗУТ, не означава, че първоначално заявеният с жалбата предмет –
оспорване на действителността и законосъобразността на административния акт се
изчерпва и погасява, а на негово място възниква някакъв нов предмет на
административно правния спор, обемащ единствено въпроса за валидността и
законосъобразността на заповедта на контролния орган, без да се държи сметка за
валидността и законосъобразността на първоначално обжалвания индивидуален
административен акт.
20. В този
смисъл, изискването на чл. 168 от АПК, Съдът
да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а
въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 означава, че
във фазата на съдебното производство, Съдът следва да прецени съобразно всяка
една от предпоставките изброени в чл. 146 от АПК и да разреши правния спор с
който е сезиран, чийто предмет е не нещо друго, а действителността и
законосъобразността на индивидуалния административен акт с издаването на който се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации.
Изложените
до тук фактически и правни съображения, налагат извода че административно
правния спор относно действителността и законосъобразността на Разрешение за строеж №39 от 22.11.2016г.
на Главния архитект на Община Стрелча поставен с Жалба рег. № 8 от
15.02.2017г., подадена от „Булгар Минерали Стрелча“ АД и „Сайлест“ ЕООД е разгледан в хода на
административно контролно и административно съдебно производства и окончателно
разрешен с крайният съдебен акт, постановен от Върховния административен съд.
Тоест, този административно правен спор е приключил и е недопустимо отново да
бъде преразглеждан било от контролния административен орган, било от съда. При
това положение молбата и искането на „Булгар Минерали Стрелча“ АД, Началника на
РДНСК - ЮЦР отново да разгледа и се произнесе по Жалба рег. № 8 от 15.02.2017г.
е недопустима. Това ще рече, че Заповед № ДК-10-ЮЦР-04 от 30.01.2019г. на
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Южен
Централен район, Пловдив като краен резултат е законосъобразна.
ІV. За
разноските
21. С оглед
изхода на делото, на ответника се дължи присъждане на възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Доколкото в
нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и
присъждане на възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита, ще следва във
връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, дължимите разноски следва да бъдат определени в
размер на 100,00лв.
Ето
защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Булгар Минерали
Стрелча“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стрелча, ул. „Рудник Фелдшпати“, № 1, представлявано от синдика И.Л.К.,
срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-04 от 30.01.2019г. на Началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Южен Централен район, Пловдив, с
която е прекратено производството по молба вх. № ДК-04-25-00-046 от
17.01.2019г. на „Булгар Минерали Стрелча“ АД – в несъстоятелност, с
искане да се произнесе по жалба вх.
№ ДК-04-25-00-223 от 21.02.2017г. на „Булгар Минерали Стрелча“ АД и „Сайлест“ ЕООД в частта ѝ по искането
за отмяна като незаконосъобразно на Разрешение за строеж № 39 от 22.11.2016г.,
издадено от Главния архитект на Община Стрелча за строеж „Производствена база
за пегматит, съоръжения и складове към нея“ в поземлен имот 000680, м. „Радин
дол“, землище с. Стрелча, обл. Пазарджик с възложител „Булгармин Инженеринг“
АД.
ОСЪЖДА „Булгар Минерали Стрелча“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча,
ул. „Рудник Фелдшпати“, № 1, да заплати на Дирекция за национален строителен
контрол, София сумата от 100,00лв. ( сто лв.) представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия :/п/