Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. П., 29.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., Наказателна колегия, Х състав в
публично заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 422 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.В.П., с ЕГН- **********,
с адрес: ***, против Наказателно постановление № ЮЦР-01-07 от 01.02.2018 г.
издадено от Началник на РДНСК Южен централен район, с което за нарушение на
чл.144 ал.3 т.1 от ЗУТ на основание чл.232 ал.1 т.5 от ЗУТ му е наложена глоба
в размер на 1 000 лева.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до незаконосъобразност на НП, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, което води до неговата незаконосъобразност,
като се излагат и твърдения за липса на извършено от обективна и субективна
страна нарушение.
Жалбоподателят, редовно
призован се явява, като поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага бланкетно
становище за незаконосъобразност на НП с искане същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна в
съдебно заседание не се представлява от законовия, а от процесуален
представител, който оспорва жалбата и счита постановлението за законосъобразно,
като иска то да бъде потвърдено, излагайки подробни доводи.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните
и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на главен
архитект на Община С. не се е произнесъл в срок по искане за съгласуване и
одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за „Цех
за производство на пелети от дървена биомаса“ в поземлен имот /ПИ/ № 030033,
землище на с. С., общ. С., с възложител: „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: с. С., общ. С., ул. „П.“ № 68, представлявано от Магдалена
Пламенова М..
Нарушението било установено при извършена проверка от инспектори в РДНСК
Южен централен район по повод на жалба от управителя на „***“ ЕООД М. М.
депозирана на 05.09.2017 г. в РДНСК ЮЦР срещу мълчалив отказ на главния
архитект на Община С. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж за „Цех за производство на пелети от дървена биомаса“ в
поземлен имот /ПИ/ № 030033, землище на с. С., общ. С. по внесено в Община С.
от нейна страна искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж с Вх. № 2600- 821/08.08.2017г. до главния архитект на
общината. Към искането били приложени Оценка за съответствие на проектна
документация изготвена от „***“ ЕООД гр. П., проекти по части „Архитектурна“,
„Конструктивна“, „Електро“, „ВиК“, „Технологична“, „ЕЕ“, „Вертикална планировка“,
„ПБ“, „ПБЗ“, „ПУСО“, нотариален акт за покупко-продажба № 75, том I, peг. №
1583, дело № 71/2017г., скица-виза от 13.06.2017г. за проектиране на строеж
„Цех за производство на пелети от дървена биомаса“ в поземлен имот /ПИ/ №
030033, землище на с. С., общ. С. и актуално състояние на фирмата.
Началникът на РДНСК- Южен централен район с писмо изх. №
ДК-04/129-00-599/14.09.2017г. разпоредил на Община С. да уведомят дали главният
архитект е одобрил въпросният инвестиционен проект или е направил отказ по реда
на чл.146 от ЗУТ. В отговор на запитването, с писмо изх. №
2400-844/16.10.2017г. Община С. уведомила РДНСК- Южен централен район, че по
искането на М. М. с вх. № 2600-821/08.08.2017 г. няма извършено одобряване на
внесените проекти и не е издадено разрешение за строеж.
Впоследствие в РДНСК- ЮЦР на 23.10.2017 г. постъпил Отказ с изх. №
01/18.10.2017г. на главния архитект на Община С. да одобри инвестиционен проект
и издаде разрешение за строеж, като същият бил съобщен и на „***“ ЕООД на
23.10.2017 г.
При така установеното проверяващите инспектори приели, че арх. П.П., в
качеството си на главен архитект на Община С., е нарушил разпоредбата на чл.144
ал.3 т.1 от ЗУТ, а именно, че „Инвестиционните
проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145: 1.:
при изготвена оценка по чл. 142, ал. 6, т. 2 - в 14-дневен срок от внасянето
им“.
Нарушението било извършено в Община С. в периода от 08.08.2017 г. до
18.10.2017 г.
По-късно, с покана с
изх. № ДК-04-129-00-740/22.11.2017 г., връчена на 28.11.2017 г. на Б. Д.,
служител в Община С., с която гл. архитект на общината бил поканен на
04.12.2017 г. в 14,00 ч. за съставяне на АУАН. На посочената дата св. П.К.-Т.съставила
срещу жалбоподателя АУАН № ЮЦР- 01 за констатираното нарушение, в негово
присъствие и в присъствието на един свидетел, след което актът бил предявен на
нарушителя и връчен екземпляр срещу подпис.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН нарушителят подал писмено възражение до АНО,
което не било споделено от наказващият орган, който счел, че нарушението е
безспорно извършено, установени са самоличността и вината на нарушителя, поради
което издал и атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на
22.02.2018 г., а жалбата била подадена от санкционираното лице чрез АНО на
01.03.2018 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя- св. П.К.-Т..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са
достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Предвид
изложеното, като съобрази доводите изложени в жалбата и становищата на
въззивника и на въззиваемата страна, но и като е задължен да извърши цялостна
служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното
наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
При разглеждане на дела
по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, имайки предвид разпоредбата
на чл.63 ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, по аргумент на чл.314 ал.1 от НПК във
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и Наказателното постановление са съставени от компетентни
органи. На следващо място проведеното против жалбоподателя
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в
съответствие с разпоредбите на ЗАНН. Вярно е, че акта не е бил съставен на
датата на констатиране на нарушението, като по АНП липсват данни и
доказателства кога е установено, дали в деня, когато по проверката е приложен
последният изискан документ или по-рано или пък в по-късен момент, като не е
ясно и дали за самата проверка е бил съставен констативен протокол от
проверяващите инспектори. В случая АУАН е съставен след надлежна покана на
лицето-нарушител и в негово присъствие в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
В това производство обаче при издаване на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаването
на НП и по-конкретно на разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН, респ. чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. Това е така, т.к. на първо място не е посочено мястото на
извършване на нарушението. И в акта и в НП техните автори са написали, че
нарушението е извършено в Община С.. Не става ясно дали актосъставителят,
съответно АНО е имал предвид общината като административна единица от
територията на страната или пък е имал предвид общината като административно
учреждение- месторабота на жалбоподателя. И в двата случая обаче липсва
конкретизация, т.к. Община С. е твърде обширна територия, включващо множество
административни единици. Ако актосъставителят и АНО са имали предвид
посочването на Община С. като учреждение, то тогава най-малкото следваше да
посочат, че става въпрос за сградата на общината или съответния адрес, на който
се намира същата.
На следващо място не е посочена и дата на извършване
на нарушението. Действително е посочен период на извършване на нарушението- от
08.08.2017 г. до 18.10.2017 г. Никъде обаче в АУАН и в НП не е посочено как е
определен този период. Имайки предвид данните от събраните по АНП доказателства,
вероятно актосъставителят и АНО са фиксирали периода на извършаване на
нарушението като са приели за начална дата на същия датата на постъпване на
искането за одобряване на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж от управителя на „***“ ЕООД, а като крайна дата-
издаването на отказа на главния архитект. Като са приели обаче, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.144 ал.3 т.1 от ЗУТ, която норма
разписва, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването
им от органа по чл.145 при изготвена оценка по чл.142 ал.6 т.2- в 14-дневен
срок от внасянето им, то несъмнено следва, че с изтичането на този срок от
внасянето на искането при липса на произнасяне от страна на гл. архитект, той е
осъществил нарушението. Казано с други думи след като искането за одобряване на
посочения инвестиционен проект е внесено в Община С. на 08.08.2017 г., то
14-дневният срок за произнасяне на гл. архитект е започнал да тече от
09.08.2017 г. и е изтекъл на 22.08.2017 г. След като наказващият орган е приел,
че жалбоподателят не е постановил съответния акт- одобряване, респ. отказ да
одобри инвестиционния проект в посочения срок, то би следвало да се счете, че същият
е извършил вмененото му нарушение на 23.08.2017 г. При това положение актосъставителят
и АНО неправилно са приели, че нарушението е осъществено в периода- от
08.08.2017 г. до 18.10.2017 г. Освен това с посочването на период на извършване
на нарушението е неясна и волята на АНО- дали приема, че става въпрос за
извършване на нарушението на някоя от датите влизащи в този времеви период или
фиксира една продължителност на извършване на нарушението. Последното обаче при
административните нарушения не съществува, а първото не може да бъде споделено-
т.к. както се посочи по-горе наказващият орган е бил наясно коя е датата на
осъществяване на нарушението. В този смисъл са и показанията на св. К.-Т..
Както се посочи вече, освен че липсва описание в АУАН и НП относно начина
на определяне на инкриминирания период на извършване на нарушението, липсва и
ясно и конкретно описание на нарушението. Не е посочено дали внесеното искане е
съдържало всички изискуеми документи по закон, респ. въз основа на какви
обстоятелства е прието, че именно жалбоподателят е лицето по чл.145 от ЗУТ,
което е следвало да се произнесе по това искане, кои са обстоятелствата
очертаващи задължението му да се произнесе. Имайки предвид, че вменената нарушена
разпоредба изисква произнасяне в 14-дневен срок от внасянето на искането,
когато е изготвена оценка по чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ, то неминуемо това
обстоятелство е следвало да бъде изследвано. Най-малкото в АУАН и НП, техните
автори следваше да посочат дали към искането е била депозирана такава оценка и
да опишат този документ, още повече, че одобряването на инвестиционните проекти
е свързано със спазването на определена законова процедура, като има дори
предхождащи такива. В АУАН и НП описание на обстоятелствата и фактите,
осъществяващи състава на обявеното за наказуемо деяние, описани ясно и
последователно липсва. И в двата акта има единствено излагане на хронология на
постъпила и изискана кореспонденция по получаване на документи между
контролните органи и заинтересованите страни, без обаче да има анализ на тази
информация или да се обобщят и посочат конкретните факти и обстоятелства-
елементи от фактическия състав на нарушението. Така по недвусмислен начин следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, като се посочи крайната дата на изтичане на срока за
предприемане на дължимото действие, както и че същото не е извършено в този
срок и дата на самото нарушение. Това е абсолютно необходим реквизит на АУАН и
на НП, тъй като по този начин, от една страна, се индивидуализира нарушението и
се очертава предмета на доказване, а от друга, се следи за сроковете по чл. 34
от ЗАНН. За датата на нарушението, осъществено чрез бездействие, следва да
се приеме датата, следваща изтичането на определения за предприемане на
съответното действие срок. В процесния случай обаче, посочване в АУАН и в НП на
конкретна датата на извършване на нарушението липсва, а е посочен един
продължителен период от време.
Така допуснати нарушения на процесуалния закон във
връзка със съставянето на АУАН и НП, са съществени и драстично накърняват
правото на защита на санкционираното лице, като водят до незаконосъобразност на
НП, което е достатъчно основание за неговата отмяна.
Доколкото жалбоподателят навежда доводи и по съществото на спора и за
прецизност, съдът намира, че следва да изложи съображения и в този смисъл, а
именно извършил ли е жалбоподателят вмененото му нарушение на чл.144 ал.3 т.1
от ЗУТ и правилно ли е наказан на основание чл.232 ал.1 т.5 от ЗУТ.
Съдът намира, че дори и да не бяха допуснати посочените по-горе
процесуални нарушения в АНП, жалбоподателят е санкциониран неоснователно. По делото е безспорно, че жалбоподателят към онзи момент е изпълнявал
длъжността главен архитект на Община С., въпреки че доказателства в тази насока
от страна на АНО по административната преписка не са събрани. Не се спори от
страните и по отношение на обстоятелството, че М. М. в качеството й на
управител на „***“ ЕООД на 08.08.2017 г. е подала искане с вх. № 2600-821 за одобряване
на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за „Цех за
производство на пелети от дървена биомаса“ в ПИ № 030033 в м. „***“, землището на с. С., общ. С.. Към искането са приложени и представени и
документи. Съдът споделя направеното от жалбоподателя възражение, че към
искането не е приложена Оценка за съответствие на проектната документация с предвижданията на подробния устройствен план, с
правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към
строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна
достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната
съгласуваност между отделните части на проекта, каквато се изисква по смисъла
на чл.142 ал.2 от ЗУТ. Видно от материалите по представената АНП е че приложена
Оценка за съответствие на проектната документация със съществените изисквания
към строежа (л.49-54 от делото), изготвена от консултантска фирма за оценка на
инвестиционните проекти и строителен надзор инж. П. С.. Първо не е ясно кога е изготвена тази оценка, т.к.
липсва дата на същата. Второ не е ясно дали е представена към искането за
одобряване на инвестиционния проект, т.к. не е посочена като приложение към
искането. И не на последно място АНО сам не е изяснил тези обстоятелства. Но
същественото в случая е, че тази Оценка не представлява оценка по смисъла на
чл.142 ал.2 от ЗУТ. Това е оценка, която се изисква по чл.143 ал.1 т.1 от ЗУТ
при съгласуването на идейния проект с главния архитект на общината. До тази
процедура на съгласуване обаче се стига единствено когато е налице
предварителна оценка по смисъла на чл.142 ал.2 от ЗУТ. Данни за такава,
приложена към искането обаче липсват. Липсва и по административната преписка.
Освен това, внимателният анализ на
разпоредбата на чл.142 от ЗУТ, води до извода, че тази оценка за съответствие
представлява процедура, която обхваща проверка на съответствие с лимитативно
изброени в разпоредбата изисквания към проекта и ангажира определени лица и
институции. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.6 от ЗУТ тази оценка за
съответствие се извършва по два начина: с приемане от експертен съвет на
одобряващата администрация (чл.142 ал.6 т.1 от ЗУТ) или като комплексен доклад,
съставен от регистрирана фирма- консултант, несвързана с проектанта- за обекти
от П., втора и трета категория задължително, а за обекти от по-ниска категория-
по желание на възложителя (чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ).
В случая освен че
представената оценка, разгледана по същество не представлява оценка по смисъла
на чл.142 ал.2 от ЗУТ, най-малкото в същата липсват отразени резултати от
проверка на съответствията по чл.142 ал.3 от ЗУТ, така например предвижданията
на подробния устройствен план (ПУП); правилата и нормативите за устройство на
територията; изискванията по чл.169 ал.1 и 3 от ЗУТ и т.н.; а освен това не
става ясно дали фирмата-консултант, която е изготвила е несвързана с
проектанта, не е ясно и обекта от коя категория е за да се приеме дали е
задължително изготвянето на такава оценка или е по желание на възложителя. Така
изготвената оценка е част от процеса за оценка по смисъла на чл.142 от ЗУТ, при
съгласуването на инвестиционния проект.
На следващо място, главният архитект на
общината като лице по чл.145 от ЗУТ е ангажирано с одобряването или отказа да
се одобри един инвестиционен проект, в срок от 14 дни от внасянето на искането,
съгласно чл.144 ал.3 т.1 от ЗУТ, единствено при изготвена оценка по чл.142 ал.6
т.2 от ЗУТ- т.е. при наличието на комплексен доклад, съставен от регистрирана
фирма- консултант, несвързана с проектанта. При положение, че такъв към
искането липсва, то и главният архитект не е бил ангажиран с това си
задължение. Единствената възможност, за да има произнасяне по искането за
одобряване на проекта е да се извърши такава оценка за съответствие на проекта
по смисъла на чл.142 от ЗУТ, при липсата на изготвена такава от консултантска
фирма е следвало оценката за съответствие да се извърши с приемане от експертен
съвет на одобряващата администрация, съгласно чл.142 ал.6 т.1 от ЗУТ. Това е
сторено, т.к. видно от приложения към АНП Протокол № 10/07.09.2017 г. и взетото
решение от Общинския експертен съвет към Община С., на посочената дата е проведено
заседание на този съвет в изпълнение на нареждане от 31.08.2017 г. на гл.
архитект на общината във връзка със Заповед № 1326/30.08.2017 г. на кмета на
Община С., който е решил, че не приема представения инвестиционен проект, с
мотивите, че същият не отговаря на съществените териториално-устройствени
изисквания- не съответства на ПУП и на правила и нормативи за устройството на
територията. Общинският експертен съвет е излязъл със становище, с което
предлага на гл. архитект на общината да приеме за разглеждане представения
проект, едва след предоставяне от страна на възложителя на влязъл в сила ПУП
ПРЗ, с който са определени конкретното предназначение, характера и начина на
застрояване на парцела.
От
доказателствата по делото става ясно, че за конкретния имот- ПИ № 030033 в
землището на с. С., липсва одобрен и действащ ПУП ПРЗ и в този случай няма как
да се изготви оценка за съответствие по смисъла на чл.142 от ЗУТ.
Дори и да се
приеме, че решението на Общинския експертен съвет представлява своеобразна
оценка за съответствие или по-скоро оценка за липса на такова съответствие по
чл.142 от ЗУТ и абстрахирайки се от даденото заключително становище към гл.
архитект на общината, то по отношение на жалбоподателя е била налице хипотезата
на чл.144 ал.3 т.2 от ЗУТ- произнасяне в едномесечен срок, който би следвало
обаче да се брои от момента на изготвяне на оценката от експертния съвет на
одобряващата администрация- 07.09.2017 г., като в този случай срокът за
произнасяне ще изтече на 09.10.2017 г. (първият присъствен ден). Това обаче
съставлява отделно нарушение, а съдът е обвързан с фактическите констатации
очертани в НП (доколкото има такива) и не може да променя волята на АНО,
предвид строго формалният административен процес.
Ако се допусне
хипотетично, че не са били налице посочените по-горе пороци на АНП и изложеното
по същество и се приеме, че жалбоподателят е дължал произнасяне по искането за
одобряване на инвестиционния проект, като не е спазил срока, предвид
постановения отказ за одобряване от 18.10.2017 г. и чисто формално нарушението
е осъществено, то обаче АНО не е изследвал въпроса били ли са налице обективни
причини, които са препятствали главния архитект да се произнесе в срок
(доказателства в тази насока липсват), а наказващият орган е активно ангажиран
да събира доказателства за изясняване на тези обстоятелства, а от друга страна
при така изяснената фактология забавянето от страна на жалбоподателя за
произнасяне е с няколко дни. И тук се поставя въпроса не е ли налице хипотезата
на чл.28 от ЗАНН, обстоятелство което не е изследвано от АНО, който дори не е
изложил и аргументи защо не приема, че извършеното нарушение не съставлява
маловажен случай. Маловажността на деянието се поставя на въпрос и с оглед на
обстоятелството, че в крайна сметка срещу отказа на главния архитект е
депозирана жалба от възложителя до началника на РДНСК- ЮРЦ, който е и
съставител на атакуваното НП, която е отхвърлена като неоснователна, с мотиви,
които споделят тези в отказа на гл. архитект. При това положение се поставя
въпроса и за обществената опасност на конкретно извършеното нарушение, а също
така и тази на дееца, която също не е изследвана от АНО.
Поради всичко
изложено до тук и така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд П.,
в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЮЦР-01-07 от
01.02.2018 г. издадено от Началник на РДНСК Южен централен район, с което на П.В.П.,
с ЕГН- **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.144 ал.3 т.1 от ЗУТ на
основание чл.232 ал.1 т.5 от ЗУТ му е наложена глоба в размер на 1 000
лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: