№ 2952
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20231110156036 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. И. срещу И. Б.
М., с която е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата 4513,13 лв., представляваща обезщетение за
лишаване ищцата от ползването на собствения й недвижим имот – апартамент *****,
находящ се в гр. ****, за периода 19.05.2021 г. – 10.10.2021 г., ведно със законната
лихва от 11.10.2023 г. до окончателното й изплащане (с протоколно определение от
29.11.2024 г. по настоящото гр.д. № 56036/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, е допуснато,
на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на иска по размер – от сумата 3335 лв. на
сумата 4513,13 лв.)
Ищцата твърди, че ответницата е бивша съпруга на сина й ******, като бракът
им е прекратен с влязло в сила решение на 23.03.2016 г., постановено по гр.д. №
68382/2015 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав. По силата на съдебното решение, в
полза на ответницата било предоставено ползването на семейното жилище – на
процесния апартамент. С писмо от 16.10.2020 г. ищцата е уведомила ответницата, че от
01.10.2020 г. помежду им е налице облигационно правоотношение във връзка с
ползването на процесното жилище за срока от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., съгласно
чл. 56, ал. З СК, поради което кани ответницата да й заплаща обезщетение в размер на
700 лева на месец. С решение № 2190 от 14.02.2023 г. по гр.д. № 27633/2021 г. на СРС,
ГО, 167 състав, ответницата била осъдена за сумата от 4791,28 лв., представляваща
обезщетение за ползването на процесния имот в периода от 01.10.2020 г. до 18.05.2021
г. Твърди, че в периода от 19.05.2021 г. до 10.10.2021 г. ползването продължило, без
1
ответницата да й заплаща обезщетение, съизмеримо с наема, поради което ищцата я
поканила да й заплати сумата от 3335 лв., представляваща наемната цена за посочения
период. Излага се, че ответницата е следвало да предаде държането на имота на
ищцата на 01.10.2021 г., като на 09.10.2021 г. последната получила уведомление от
ответницата, че апартаментът е освободен, а на 11.10.2021 г. получила и ключовете от
апартамента чрез „****“. Твърди, че до настоящия момент вземането й към
ответницата за процесната сума не е удовлетворено, поради което иска уважаване на
предявения иск в пълен размер. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответницата поддържа неоснователност на
предявения иск. Сочи, че към датата на прекратяването на брака й със сина на ищцата
жилището е било негова собственост, като впоследствие същият дарил апартамента на
майка си И. И. И.. Съгласно поставеното решение по чл. 50 СК на ответницата било
предоставено правото на ползване на имота, като същата имала задължение да заплаща
единствено консумативите за жилището. Твърди, че съгласно чл. 56 СК, правото й е
противопоставимо на собственика на имота. Твърди, че в периода от 01.10.2021 г. до
11.10.2021 г. обитаването на имота е било невъзможно поради прекъснато
електрозахранване в него, по искане на ищцата. Иска отхвърляне, като неоснователна,
на претенцията на ищцата, евентуално – уважаване на иска до размера на наема,
посочен в заключението на съдебнооценителната експертиза по гр.д. 27633/2021 г. по
описа на СРС, 167 състав и за периода 19.05.2021 г. – 01.10.2021 г. Претендира
присъждане на разноски.
При условията на евентуалност е направено и възражение за прихващане, между
стойността на дължимия наем и стойността на извършените от ответницата, в периода
от 01.10.2020 г. до 16.10.2020 г., подобрения в имота в размер на 1622,46 лв., с която
сума твърди, че ищцата се е обогатила неоснователно. С протоколно определение от
29.11.2024 г. възражението за прихващане не е прието за разглеждане на основание чл.
126, ал. 1, вр. чл. 298, ал. 4 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като това възражение е
било предявено и разгледано по гр.д. № 27633/2021 г. на СРС, ГО, 167 състав, по което
искът е бил отхвърлен частично поради прихващане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От влязло в сила решение № 558 от 08.02.2016 г. по гр.д. № ********** г. на
СРС, 117 състав, се установява, че сключеният между И. Б. М. и ****** брак е
прекратен по реда на чл. 50 СК, като родителските права над родените от брака деца
****, роден на 18.09.2009 г., и ***., родена на 13.01.2011 г., са предоставени на
майката, и е постановено семейното жилище – процесният апартамент *****, находящ
се в гр. ****, да се полза от децата и жената, като последната е задължена да заплаща
2
консумативите за жилището.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** г. по описа на
нотариус ****, на 10.10.2016 г. ****** дарил на майка си - ищцата И. И. И. процесния
апартамент.
С протокол за предаване на владение на недвижим имот – въвод във владение от
01.10.2020 г. по изп.д. № 20208380403286 по описа на ЧСИ **** владението на
жилището е предадено на ответницата И. Б. М. на 01.10.2020 г., на основание
изпълнителен лист, издаден на 18.12.2019 г. въз основа на решение № 558 от
08.02.2016 г. по гр.д. № ********** г. на СРС, 117 състав.
Страните не спорят, а и видно от имейл разпечатка (л. 7 от делото), с
уведомление, отправено от И. И. И. до И. Б. М.(л. 8), на 16.10.2020 г. ищцата е
уведомила ответницата, че считано от 01.10.2020 г. между тях, е възникнало наемно
правоотношение с предмет процесния апартамент, за срок от 1 година ( 01.10.2020 г. –
01.10.2021 г.), и ответницата дължи на ищцата месечен наем в размер на 700 лв.
С протоколно определение от 20.09.2024 г. по настоящото дело е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода 19.05.2021 г. –
01.10.2021 г. ответницата е ползвала имота.
От уведомление от 09.10.2021 г. (л. 16) и от разписка, издадена от „****“ (л. 9)
се установява, че на 09.10.2021 г. ответницата е освободила жилището и е предала
ключовете от същото на ищцата чрез куриер, като пратката е получена от ищцата на
11.10.2021 г.
Страните не спорят, а и по делото няма данни в периода 01.10.2020 г. –
10.10.2021 г. ответницата да е плащала на ищцата обезщетение за ползването на
апартамента.
С решение № 2190 от 14.02.2023 г. по гр.д. № ********** г. на СРС, ГО, 167
състав, И. Б. М. е осъдена, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да заплати на И. И. И. сумата
3737,37 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния имот в периода
01.10.2020 г. – 18.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата
над сумата 3737,37 лв. до сумата 4791,28 лв. – поради прихващане, а за разликата над
сумата 4791,28 лв. до пълния предявен размер от 5600 лв. – като неоснователен. Не се
спори между страните, че решението е влязло в сила в частта, с която е присъдена
сумата 3737,37 лв., и е обжалвано от И. И. И. в частта, с която искът е отхвърлен над
сумата 3737,37 лв. до сумата 4791,28 лв. поради прихващане.
Както бе посочено по-горе, поради наличие на друго висящо производство, по
което е направено възражение за прихващане, което е идентично с възражението за
прихващане, направено в настоящото производство, и на основание чл. 126, ал. 1, вр.
3
чл. 298, ал. 4 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с протоколно определение от 29.11.2024 г. не
е прието за разглеждане направеното от ответницата с отговора на исковата молба
възражение за прихващане с вземания на ответницата към ищцата за извършени
подобрения в имота за периода 01.10.2020 г. – 16.10.2020 г. на стойност 1622,46 лв.
Поради това не следва да се обсъждат представените към отговора на исковата молба
документи, касаещи основателността на възражението за прихващане (л. 54, л. 60 - л.
63 от делото).
От имейл кореспонденция (л. 17) се установява, че на 22.08.2023 г. ответницата
е била поканена да заплати на ищцата сумата 3335 лв. обезщетение за ползването на
процесния апартамент в периода 19.05.2021 г. – 11.10.2021 г.
От приетото по делото заключение на съдебнооценителната експертиза се
установява, че за периода 19.05.2021 г. – 10.10.2021 г. средният пазарен наем за
процесния имот възлиза на 4513,13 лв. (по 31,56 лв. на ден).
От правна страна:
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: 1)
обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за
обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка
между обедняването и обогатяването – същите да произтичат от един и същ факт или
фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на
друг иск за защита на обеднелия.
По делото е установено, че в процесния период ищцата е собственик на
процесния апартамент, като го е придобила по дарение от сина си, след постановяване
на бракоразводното решение между него и ответницата.
Съгласно чл. 57 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК, възниква наемно
отношение, като решението може да бъде вписано в имотния регистър, а вписването
има действието по чл. 237, ал. 1 ЗЗД (според тази разпоредба, при прехвърляне на
недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил
вписан в имотния регистър, а съгласно ал. 2 от същата, договорът за наем, сключен
преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за
приобретателя до предвидения в него срок, но за не повече от една година от
прехвърлянето). Всяка от страните по решението (т.е. съпрузите) може да поиска
съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер
на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
В решение № 61 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 671/2011 г. на ВКС, III г. о. и
решение № 60165 от 4.04.2022 г. по гр. д. № 2046/2021 г. на ВКС, I г. о., е прието, че
решението по чл. 56 СК поражда само облигационно право на ползване на жилището,
4
което не е противопоставимо на последващ (след предоставяне на правото на
ползване) приобретател на жилищния имот, като новият собственик би могъл с
едномесечно предизвестие да поиска освобождаването му от заварените държатели (по
аналогия на чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД) и да претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД от
обитателите му. В случаите по чл. 56, ал. 2 и 3 СК титуляр на правото на ползване е
съпругът-несобственик, а не непълнолетните деца, макар техният интерес да е
обусловил произнасянето на съда. Непълнолетните деца не са страна по наемното
правоотношение. Тяхното право да ползват жилището, при това без за това ползване
да се дължи наем, се основава на родствената им връзка със собственика, който като
родител също е длъжен да полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание,
независимо, че родителските права са предоставени на другия съпруг. Това право също
няма вещен характер. То е от значение само в отношенията между децата и родителя-
собственик, но е непротивопоставимо на последващ приобретател, който е придобил
правото на собственост върху жилището.
В случая ответницата не твърди, нито по делото има данни решението по чл. 56
СК да е било вписано в ****. Същото обаче е с достоверна дата. С придобиването от
страна на ищцата на недвижимия имот на 10.10.2016 г. между нея и ответницата е
възникнало облигационно отношение, по силата на което ответницата е имала право
да ползва жилището за срок от една година от прехвърлянето на имота, т.е. до
10.10.2017 г.
След 10.10.2017 г., включително и за процесния период 19.05.2021 г. –
10.10.2021 г., ответницата не е имала право (нито вещно, нито облигационно) да
ползвала апартамента, т.е. ползването за процесния период е изцяло без основание.
Обстоятелството, че ответницата е ползвала апартамента в периода 19.05.2021 г. –
01.10.2021 г. е отделено като безспорно от съда. Недоказано е възражението на
ответницата, че в периода 02.10.2021 г. – 10.10.2021 г. не е обитавала жилището, тъй
като електрозахранването в него е било преустановено. Напротив, установява се, че
ответницата е предала на ищцата, чрез куриер, ключовете от апартамента на 11.10.2021
г. Тоест налице е ползване без основание на жилището от ответницата за целия
процесен период 19.05.2021 г. – 10.10.2021 г.
От упражняването на фактическа власт и ползването без основание от страна на
ответницата на собствения на ищцата апартамент произтичат както обедняването на
ищцата, изразяващо се в лишаването й от възможността да ползва собствената си вещ
или да я отдава под наем на другиго през процесния период, така и обогатяването на
ответницата, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването на
процесната вещ през исковия период от време.
Установен е размерът на обогатяването, съответно обедняването, т.е. размерът
на дължимото обезщетение – сумата 4513,13 лв., представляваща средна пазарна цена
5
на наема за процесния период и имот.
Ищцата не разполага с друг ред за защита на правата си – не би могла да
предяви иск по чл. 57 СК, тъй като не е страна по бракоразводното решение и
процесният период на ползване е след изтичане на едногодишния срок по чл. 237, ал. 2
ЗЗД, нито иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като страните не са съсобственици на процесния
апартамент.
Ответницата не твърди, нито по делото има данни в процесния период да е
плащала парично обезщетение на ищцата за ползването на жилището в процесния
период.
С оглед изложеното предявеният от И. И. И. срещу И. Б. М. иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата
4513,13 лв., представляваща обезщетение за лишаване ищцата от ползването на
собствения й недвижим имот – апартамент *****, находящ се в гр. ****, за периода
19.05.2021 г. – 10.10.2021 г., ведно със законната лихва от 11.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски, възлизащи на сумата 1424,92 лв., включваща 180,92
лв. платена държавна такса за разглеждане на делото, 644 лв. платен депозит за вещо
лице и 600 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да заплати
на И. И. И., ЕГН **********, сумата 4513,13 лв., представляваща обезщетение за
лишаване ищцата от ползването на собствения й недвижим имот – апартамент *****,
находящ се в гр. ****, за периода 19.05.2021 г. – 10.10.2021 г., ведно със законната
лихва от 11.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на И. И. И., ЕГН **********, сумата 1424,92 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6