Присъда по дело №2444/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 50 от 14.06.2021г. по НОХД № 2444/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети н.с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М. Б.
Г., за това че периода от месец април 2019 г. до месец юли 2020 г.
включително в гр. Пловдив, след като е осъден с влязло в сила Решение №
1196/27.03.2019 г. по гр. дело № 15241/2018 г. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, IV бр.с, в сила от 27.03.2019 г., да издържа свой низходящ - дъщеря
си М. М. Б., чрез нейната майка и законен представител - В. А. Г., като
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лева, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16
месечни вноски, всяка в размер на 140 лева, на обща стойност 2240 лева -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството по делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК,
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Съдът на основание чл.
372, ал. 4 НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на
страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде определено
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че
целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание
пробация, което да включва първите две задължителни пробационни мерки за
срок от осемнадесет месеца.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора
досежно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна.
Моли за наказание при съобразяване на наличните по делото смекчаващи
вината обстоятелства.
В правото си на лична защита подсъдимият поддържа казаното от своя
защитник. С последната си дума моли за наказание, което да му позволява да
работи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият М. Б. Г. ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. ***, ***,
български гражданин, разведен, работещ, със средно образование, осъждан, с
адрес гр. ***.
С Решение № 1196/2019 г. постановено по брачно дело № 15241/2018 г. по
описа на Районен съд - гр. Пловдив, бракът между подсъдимия М. Б. Г. и
свид. В. А. Г., бил прекратен. Упражняването на родителските права спрямо
1

роденото от брака дете - М. М. Б. с ЕГН ********** били предоставени на
майката В. А. Г., а бащата - подс. М. Б. Г., бил задължен да заплаща на
непълнолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител, месечна
издръжка в размер на 140 лв. Посоченото Решение влязло в сила на
27.03.2019г. Свид. В. А. Г. живее в гр. Пловдив ул. „Босилек“ № 9, ет. 1, ап. 2,
като на същия адрес живее и дъщеря й М. М. Б..
Тъй като подсъдимият, макар и да знаел, че е осъден с влязлото в сила
съдебно решение да издържа дъщеря си, не изпълнявал това свое задължение,
свид. Г. се снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително дело при
ЧСИ М.. Въпреки горецитираното съдебно решение и заведеното
изпълнително дело, подс. Г. не заплатил нито веднъж изискуемата месечна
издръжка.
Именно поради това бездействие на подс. Г., свид. Г. сигнализирала
Районна прокуратура – Пловдив. След образуване на досъдебното
производство подс. Г. продължил да не изплаща месечна издръжка на детето
си.
Така, подс. Г. съзнателно не изпълнил задължението си да заплаща месечна
издръжка от по 140 лева на дъщеря си – М. М. Б., чрез нейната майка и
законен представител- свид. Г., като за периода от месец април 2019 г. до
месец юли 2020 г. в гр. Пловдив, съзнателно не изплатил повече от две
месечни вноски, а именно общо 16 месечни вноски, по 140 лева всяка, всички
вноски на обща стойност 2240 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на
подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, включително свидетелски
показания на В. А. Г., писмени доказателства, сред които: Решение №
1196/2019 г. постановено по брачно дело №15241/2018 г. по описа на Районен
съд - гр. Пловдив, удостоверение за раждане, справка за съдимост,
характеристична справка, протокол за предупреждение, справка от Агенция
по вписванията за вписани актове на името на Г. за периода от 08.07.1991г. до
30.07.2020 г., справки от ТД на НАП за регистрирани трудови договори,
писмо от ЧСИ М..
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика – т.4 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. №
1/2008г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
2

фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. №
1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по
н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 347 от
23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд.
При налична констатация, че събраната доказателствена съвкупност
подкрепя направеното самопризнание, съдът е обвързан да възприеме
фактическа обстановка, аналогична на изложената в обстоятелствената част
на обвинителния акт и призната от подсъдимия, без да дължи обстоен
доказателствен анализ на всички приложени по делото гласни и писмени
доказателства.
Така изрично Решение № 93 от 22.04.2016 г. по н. д. № 346 / 2016 г. на
Върховен касационен съд.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност и
безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183,
ал.1 от НК са налице.
Установява се, че в периода от месец април 2019 г. до месец юли 2020 г.
включително в гр.Пловдив, след като е осъден с влязло в сила Решение №
1196/ 27.03.2019 г. по гр. дело № 15241/2018 г. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, IV бр.с, в сила от 27.03.2019 г., да издържа свой низходящ - дъщеря
си М. М. Б., чрез нейната майка и законен представител - В. А. Г., като
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лева, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16
месечни вноски, всяка в размер на 140 лева, на обща стойност 2240 лева.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението
по чл. 183 НК - подсъдимият е осъден с влязло в сила решение да изплаща
издръжка на своята дъщеря, като за периода след влизане в сила на
решението, не са изплатени повече от две последователни вноски, в
конкретния случай –шестнадесет.
Тук следва да се съобрази и имащото базисно значение Определение № 9
от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о. на ВС, в което е изяснено, че
издръжката следва да се заплаща в хода на месеца, за който се дължи, като
това следва от алиментния й характер. Задължението за издръжка цели да
3

задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се доставя периодично
и редовно, за да се избегне противоправното състояние, при което
нуждаещият се би останал без средства, които да задоволяват нуждите му.
Ето защо законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно,
като с изтичането на съответния календарен месец, може да се приеме, че не
е изпълнено и задължението за заплащане на издръжка за този конкретен
месец.
Същевременно, след като веднъж е реализиран период от време, през който
не са платени две дължими месечни издръжки, престъплението се явява
довършено, като евентуално последващо погасяване на задължението може
да има значение само за прилагане на привилегията по чл. 183, ал.3 НК, но не
и за преценката за съставомерност на деянието.
Така Решение № 355 от 26.VI.1976 г. по н. д. № 331/76 г. на ВС.

Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване
на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите, доколкото
съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си." В този смисъл не подлежи на
преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да
изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при
индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 по н.д № 690/2017 год. на
ВКС, Решение № 182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на ВКС,
Решение № 116/11 юли 2017 г., по н.д № 416/2017 г. на ВКС, Решение № 126
от 06.04.2015 г. по н. д. № 205 / 2015 г. на ВКС, Решение № 188 от 04.07.2011
г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение № 111/04.07. 2016 по н. д №
434/2016 година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. №
3081/2011 г. на ВКС, Решение № 138/27 октомври 2017 г., по н.д № 612/2017
г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 / 2015 г. на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
„съзнателност“ на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно
две условия:
- деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден
да изплаща издръжка. В конкретния случай това обстоятелство е налице,
доколкото от събраните доказателства се установява, че на подсъдимия е
връчено самото решение, с което е утвърдено постигнато между съпрузите
споразумение по чл. 51 от СК и с което подсъдимият Г. е осъден да заплаща
месечна издръжка на дъщеря си, чрез нейната майка и законен представител-
св. Г..
- да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които да
са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела:
4

- неработоспособната възраст;
- наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото
си на труд;
- продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна,
въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни
усилия за намиране на работа и др.
Изрично следва да се отбележи, че според цитираната по-горе практика
липсата на трудова заетост, предвид безусловния характер на задължението
да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по
себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на
деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и
здравословното му състояние позволява да работи. Още по-малко може
липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето притежава
секвестируемо имущество, което да бъде осребрено за изпълнение на
задължението му за издръжка или деецът не се е регистрирал в бюрото по
труда, доколкото това действие представлява израз на минималните
възможни и необходими усилия, които всеки би могъл да положи, за да
създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си задължение да
издържа своите низходящи. С липсата на регистрация в бюрото по труда
лицето само и съзнателно се поставя невъзможност да изпълнява
безусловното си задължение и не може да черпи права от това си
недобросъвестно поведение. Това е така доколкото невъзможността за
плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка не с
някоя обективна непреодолима причина, а със субективното поведение на
задължения субект.
Евентуалните промени в имуществения статус на дееца (намаляване на
разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на решението
на гражданския съд също са неотносими към отговорността му, доколкото
той е разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да реализира правата
си по 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в сила осъдително
решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на субективното
поведение (под формата на бездействие) на самия издържащ.
Във връзка с безусловния характер на задължението да се заплаща
издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012
г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че
дори пребиваването на издържащия в затвора не води до обективна
невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който
му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на
упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност да
изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския съд,
което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на деянието.
В аналогичен смисъл е и Решение № 77 от 05.03.2015 г. по нак. д. №
5

1996/2014 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че деецът не се
освобождава от отговорност, ако се констатира, че липсата на доходи и
подлежащо на осребряване имущество се дължи на целенасочените му
действия по освобождаване от такова имущество чрез прехвърлянето му на
трети лица, доколкото в този случай деецът сам и съзнателно се поставя в
невъзможност да изпълнява задълженията си по закон.
В настоящия случай следва да се съобрази, че производството е протекло
по реда на съкратеното съдебно следствие - чл. 371, т.2 НПК, като при тази
процедура според трайната съдебна практика признанието на дееца обхваща
всички факти описани в обвинителния акт, относими към съставомерността
на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, тоест
признанието обхваща и „съзнателността на неизпълнението“, което се явява
основен факт от субективна страна на престъпния състав. Същевременно,
веднъж направено, самопризнанието по реда на чл. 371, т.2 НПК е
неоттегляемо.
Така Решение № 3 от 03.02.2015 г. по нак. д. № 1976 / 2014 г. на ВКС,
Решение № 2/ 16 март 2018 по н. дело № 1254/2017 година на ВКС, Решение
№245/24.01.2020 по дело №743/2019 на ВКС, Решение № 246/ 16.11.2017 г. по
н.д № 885 по описа за 2017 на ВКС, Решение № 303/16 януари 2017 година,
по н.д. № 1046/ 2016 година на ВКС, Решение № 303/16 януари 2017, к. д. №
1046/ 2016 на ВКС, Решение № 40/ 29.06.2017 г. по н.д № 1328/2016 г. на
ВКС.
Освен това в обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано
наличието на някоя от непреодолимите пречки, поставящи дееца в обективна
невъзможност да изпълнява безусловното си задължение за издръжка -
нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др. Предвид
характера на процедурата, по която е протекло производството, а именно
съкратено съдебно следствие с признание на всички факти обстоятелства,
описани в обвинителния акт, за съда съществува забрана да установява нови
факти относими към обективната или субективна съставомерност на
деянието, които не са описани в обвинителния акт.
Така изрично Решение № 118 / 24.04.2017 г. по н.д 86/17 г. на ВКС,
Решение № 142/ 04 юли 2017 г. по н.д № 533 по описа за 2017 г. на ВКС,
Решение № 140/ 03 октомври 2017 год. по н.д № 636/2017 год. на ВКС,
Решение №165/01.10.2019 по дело №571/2019 на ВКС, Решение
№46/08.04.2019 по дело №47/2019 на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съзнателността на
неизпълнението на задължението за издръжка в процесния случай реално се
установява от доказателствата по делото, дори вън и независимо от
направеното самопризнание и процедурата, по която е протекло
производството.
На първо място през целия инкриминиран период подсъдимият не само, че
е бил трудоспособен, но и от приложената характеристична справка се
установява, че реално е работил и същевременно не страда от тежки
6

физически или психически заболявания.
Отделно от горното, видно от приложената по делото справка от ТД на
НАП през почти целия процесен период - април 2019 г. – юли 2020г.
подсъдимият е имал сключени трудови договори, като от 22.06.2016г. до
01.04.2020г. е реализирал постоянен трудов доход.
Всичко изложено води до извод, че деянието освен от обективна, е
съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и изискуемото от
субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението за плащане на
издръжка, съпроводено с осъзнаване на субективната възможност това да
бъде сторено, при полагане на дължимите от чл. 143, ал.2 СК необходими и
възможни усилия.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно
трайната съдебна практика деянието е несъставомерно по чл. 183 НК при
издръжка, дължима за минал период. Затова и изцяло законосъобразно
обвинението е повдигнато само за периода следващ влизането на решението
на гражданския съд в сила, но не и за присъдената издръжка, дължима за
предшестващи периоди, за които се носи само гражданска отговорност.
Така изрично Решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о.
Решение № 111/04.07. 2016 по н. дело № 434/2016 година на ВКС.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 183, ал.1 НК се предвижда наказание до една
година лишаване от свобода или пробация. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-леката от двете
алтернативно предвидени санкции.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното
признание на вината, оказаното съдействие, доброто процесуално поведение
както в досъдебната фаза, така и в съдебна фаза, стремежа към полагане на
труд и заявеното желание за заплащане на дължимата издръжка.
Относно направеното самопризнание следва да се отбележи, че съдът го
съобразява като смекчаващо обстоятелство, но неговото значение не следва
да се надценява. Съдът намира, че в процесния случай направеното
признание е чисто формално и не е резултат от един вътрешен коректив,
който да индикира начало на вече започнал процес на поправяне и
превъзпитание на дееца. В същото време в конкретния случай не е налице
забраната по смисъла на т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 по т. д. № 1/2008 на
ОСНК на ВКС направеното формално признание предвид проведената
процедура по съкратено съдебно следствие да се третира като допълнително
смекчаващо обстоятелство. Това е така, доколкото бонификацията за
самопризнанието под формата на редукция на наказанието с една трета е
приложимо само при наказание лишаване от свобода, но не и при пробация.
7

Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат констатираното в хода
на досъдебното производство пълно дезинтересиране на подсъдимия от
детето му М.Б. и от нейната майка, данните за предходни осъждания, по
отношение на които е търпял ефективно наказание лишаване от свобода.
Съобразен беше и немалкият брой на дължимите издръжки, а именно 16
месечни вноски, съответно тяхната обща стойност 2240 лева.
При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Така изрично Решение № 144/ 20.02.2019 г. по дело № 598/2018
на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 г. по дело № 327/2018 на ВКС, Решение №
37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на ВКС, Решение № 90/ 18.09.2018 г.
по дело № 329/2018 на ВКС; Решение № 208/29 ноември 2018 г. по н.д № 600
по описа за 2018г. на ВКС.

При съвкупния анализ на посочените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства съдът намира, че на дееца следва да се наложи наказание
пробация в размер на 1 година и три месеца при следните пробационни
мерки:
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес: гр.
***, за срок от една година и три месеца, с периодичност два пъти седмично;
по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и три месеца;
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Така наложеното наказание според съда не би
се явило пречка за подсъдимия свободно да упражнява трудова дейност, за
да е в състояние за в бъдеще да изплаща издръжката за която е осъден, като в
същото време размера на определената санкция не позволява на дееца да
остане с впечатление, че е останал ненаказан за неправомерната си и
обществено опасна постъпка.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и че съгласно
трайната съдебна практика, спецификата на престъплението по чл. 183 НК е
такова, че налагането на наказание лишаване от свобода по него следва да
бъде изключение, доколкото то се явява неблагоприятно за интересите на
издържания. Затова и ако съпоставката на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства го позволява, следва да се предпочитат наказания без лишаване
8

от свобода, при които подсъдимият запазва възможностите си за социална
интеграция, контакт с издържания и трудова заетост.
Така Решение № 447/06 януари 2014 година по наказателно дело под №
1483/2013 година на ВКС.
Според настоящата съдебна инстанция неприложим в случая е чл. 55 НК,
доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито
са изключителни по своя характер, което налага определяне на наказанието по
реда на чл. 54 НК в посочените размери. Още повече, че по делото са
констатирани и отегчаващи обстоятелства.
Не на последно място следва да се съобрази, че при приложение на чл. 55
НК наказанието пробация би се заменило с глоба, което се явява изцяло
неадекватно с оглед естеството на престъплението, за което е осъден дееца.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	50
Дата:	14 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20215330202444
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2021 г.

Присъда по дело №2444/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите