РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Перник , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500555 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
ОТ: „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Е. М.,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 714 от 03.06.2020 г. постановено по гр. дело № 7163 / 2019
г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е отхвърлил като неоснователни
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: ***, срещу С. С. В., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 575,83 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
включително и сумата от 95,22 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 05483/2019г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение
на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на същото, като бъде решен спорът
по същество и бъдат уважени исковете.
1
Въззивника, твърди, че по делото е било установено безспорно от представеното и
прието като доказателство - Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, том **, дело
5161 от 16.12.1997г., съгласно който дарителите са запазили за себе си правото на ползване
на имота. На следващо място въззивника се позовава на представена по делото молба от
***г., подписана от ответницата, за откриване на партида за имота на нейно име.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. С който моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител в писмено
становище, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по съображенията изложени във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си, оспорва
подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че видно от заверено копие на
Нотариален акт за дарение № **, том ***, дело № 5161/97г. на нотариус И. И. – нотариус
при Пернишки районен съд, се установявало, че ответницата е придобила правото на
собственост върху посочения топлоснабден имот чрез дарение, като дарителите Н. Н. С. и
С. А. С. са запазили правото си на ползване върху процесния имот докато са живи. Входа на
първоинстанционното производство не били ангажирани доказателства, които да сочат, че
по един или друг начин, запазеното право на ползване върху процесния имот, по време на
исковия период, да е било погасено.
Според приетото от първата инстанция, при учредено/запазено вещно право на
ползване, собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува
правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва
вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по
ползването на имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия,
е вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала
от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в
Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на насрещната страна по
правоотношението.
Предвид изложеното и доколкото не били ангажирани доказателства, установяващи
погасяването на правото на ползване на дарителите Н. Н. С. и С. А. С. за процесния имот за
исковия период, съдът е приел, че ответницата не се явявала „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди, съгласно изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Липсата на тази първа
задължителна положителна предпоставка за уважаване на исковете, а именно: наличието на
облигационна връзка между страните, водела до липса на необходимост от изследване на
въпроса, досежно основателността на исковете по размер.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
2
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 5483/2019г. по описа на Пернишкия районен съд. В срок е подаден установителния иск.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил
интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че ответника не е клиент на
топлинна енергия и спрямо него не била възникнала облигационна връзка, тъй като нямало
доказателства, че правото на ползване е прекратено.
Видно от Нотариален акт за дарение № **, том ***, дело № 5161/97г. на И. И. –
нотариус при Пернишки районен съд, С. С. В. е придобила правото на собственост върху
процесния имот, чрез дарение, като дарителите Н. Н. С. и С. А. С. са запазили правото си на
ползване върху топлоснабден имот находящ се в *** докато са живи.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК
се даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване
по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“
В мотивите на постановеното тълкувателно решение изрични се сочи, че “клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира
с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
3
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия
за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и
за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
С оглед на така даденото тълкувателно разрешение и според настоящия съдебен
състав няма пречка собственика на топлоснабдения имот, а не носителя на ограниченото
вещно право на ползване да е страна в облигационните отношения с топлопреносното
предприятие и да дължи заплащане на доставената до имот топлинна енергия, при
наличието на сключен между топлопреносното предприятие и собственика писмен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Но от представената по делото молба за
откриване на партида за жилищни нужди от ***г. от С. С. В. не може да бъде направен
извода, че същата в качеството си на собственик е отправила до „Топлофикация Перник“
АД за предложение за встъпване в договорна връзка за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тъй като няма данни така отправеното предложение да е прието от
топлопреносното дружество. От поставения ръкописен текст на молбата „да януари
18/13/11“ и неотразяването в представеното по делото извлечение от сметка е видно, че не е
открита партида на името на собственика на имота от което следва, че не е постигнато
съгласие за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, по силата на който
собственика на топлоснабдения имот да заплаща цената на доставената до имот топлинна
енергия.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 273 във вр с. чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата
страна следва да се присъдят направените в хода на въззивното производство разноски за
които е представен списък по чл. 80 от ГПК, а именно в размер на сумата от 300.00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от ***г.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 714 / 03.06.2020 г. по гр.д. № 7163 / 2019 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. В., с адрес: *** сумата от 300.00 лв. / триста лева / – сторени разноски
4
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5