О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…………02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №195 по описа за 2019г.,
Производството е по реда на
чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на Е.Д.Г., с ЕГН **********,
действащ чрез адв.Елена Топузанова-Жекова, със съдебен адрес:***, против
Определение №14925 от 19.12.2018г. по
гр.д.№9843/2018г. на Районен съд Варна, с което оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за
допълване на прекратяващото производството по делото Определение 13422/20.11.2018г., в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ответника, сторените от него разноски в процеса.
В частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано и неправилно, тъй като извода на съдът, че ответникът е бил уведомен с писмо с обратна разписка, за изплатената щета от ищеца, е неправилен. Поддържа се, че преди завеждане на делото, ответника не е получавал покана от ищеца за доброволно изпълнение, като и че по делото не са ангажирани доказателства за връчването на такава покана. Поддържа се още, че факта на връчването на поканата, е оспорен своевременно с отговора на исковата молба. Сочи се, че до предявяването на исковата молба, ответника не е знаел за претенцията на Гаранционен фонд, какъв е нейния размера и на какви фактите се основава. Ето защо се поддържа, че не е налице поведение на ответника, което да е станало повод за завеждане на иска. Сочи, се че веднага след получаване на исковата молба, ответника е платил задължението си към Гаранционния фонд, което изключва оспорване на иска от негова страна. Сочи се още, че извършеното плащане в срока за отговор може да се счита за признаване на иска, поради което са налице двете кумулативни предпоставки за присъждане на разноски в полза на ответника при условията на чл.78, ал.2 от ГПК. Моли се въззивният съд да отмени атакуваното определение и да осъди ищеца да заплати деловодни разноски на ответника.
Ответника по частната жалба Гаранционен фонд-гр.София, действащ чрез адв.Людмила Велева, със съдебен адрес:***, офис 205, е подал отговор, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че ответника е станал причина за завеждане на иска, поради което не следва да му се присъждат разноски. Сочи се, че с регресната покана с изх.№14/07.01.2014г., получена лично от ответника на 10.01.2014г., което е удостоверено с негов подпис в приложената по делото и неоспорена от него обратната разписка, същия е поканен да плати, като той е сторил това едва след завеждане на иска.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№9843/2018г. на Районен съд Варна, е с предмет регресна претенция на Гаранционен фонд за заплатено обезщетение на пострадал при ПТП по вина на ответника-жалбоподател. След получаване на препис от ИМ, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответника е извърши доброволно плащане по банков ред на претендираната сума. В отговора на исковата молба ответникът, е изложил, че не е получавал покана за доброволно изпълнение, както и че по делото липсват доказателства за уведомяването му. Предвид настъпилото в хода на процеса доброволно плащане, ищеца е оттегли иска си, което е довело до прекратяване на производството при условията на чл.232 от ГПК с Определение 13422/20.11.2018г. по гр.д.№9843/2018г. на РС Варна. След подадена молба от ответника по чл.248 от ГПК, първоинстанционния съд е постановил атакуваното определение, като е отказал да допълни прекратителното определение и да присъди разноски в полза на ответника, поради наличие на уведомяване за дължимостта на сумата предмет на иска, преди завеждане на делото.
При тези данни настоящия съдебен състав намира, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца, като според ал.4 на същата правна
норма ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
В разглеждания случай спора се свежда до установяване
на обстоятелството дали ответника е канен да плати преди предявяване на иска
или не. Действително с отговора на исковата молба ответника е оспорил факта на
получаване на покана за доброволно изпълнение, като е поддържал становище, че
по делото не са налице доказателства, че е подписвал документи с характер на
покана. От друга страна като приложения към исковата молба са представени въпросната регресна
покана и известие за доставяне от 10.01.2014г., чрез “Български пощи“ ЕАД, в
което е налице отразяване за получаване на поканата, чрез пощенска пратка, лично от ответника, с положен подпис на
адресата. Посоченото известие за доставяне, което както вече се посочи, съдържа
подпис на ответника, респективно има характер на частен документ и съставлява
доказателство за получаване на поканата, по смисъла на чл.180 от ГПК. Ето защо
оборването на доказателствената стойност на документа се носи от страната,
чиито подпис се предполага, че съдържа. Като това става с оспорване на античността
на подписа в документа по реда на чл.193 от ГПК най-късно с отговора на
съдопроизводственото действие, с което документа е представен. С оглед факта,
че известието за доставяне е представено с исковата молба, то оспорването на
истинността му, е следвало да стане с отговора на исковата молба. В отговора на
ИМ, не се съдържа оспорване на авторството на подписа в известието за
доставяне, в резултат, от което ответника е загубил възможността да стори това
в последващ момент, респективно известието съставлява годно доказателство за
получаване на поканата за плащане. Тук е мястото да се посочи, че оспорването
на документ при условията на чл.193 от ГПК, следва да е изрично и ясно
формулирано, т.е. да се индивидуализира документа, който се оспорва и да се
посочи, в какво се състои неистинността му. В случая изявленията на ответника,
че не е получавал покана за плащане, представляват оспорване на фактическото
твърдение на ищеца, за уведомяване на първия за процесното задължение, чрез
регресна покана от 07.01.2014г., но не и оспорване на истинността на документ.
Изложеното важи и по отношение на твърденията, че по делото не са налични
документи с характер на покана, които ответника да е подписвал, респективно, че
не е знаел за извършеното плащане по щетата, която той е причинил.
В заключение настоящият състав на съдът намира, че
процесното известие за доставяне удостоверява получаването от ответника на
регресна покана за доброволно изпълнение към ищеца, съответно, че поради липса
на извършено плащане до датата на подаване на ИМ, ответника е дал повод за
завеждане на делото и няма право на разноски при прекратяване на производството
по делото.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение частната жалбата на Е.Д.Г., с ЕГН **********, действащ чрез адв.Елена Топузанова-Жекова, със съдебен адрес:***, против Определение №14925 от 19.12.2018г. по гр.д.№9843/2018г. на Районен съд Варна, с което оставена без уважение молбата му за допълване на Определение 13422/20.11.2018г. по същото дело, в частта за разноските.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.