Решение по дело №1628/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Н. С. К., чрез адвокат У. против Решение № 803/07.06.2024 г., постановено по АНД № 4909/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0438-000858/27.09.2021 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на касатора, на основание чл. 175, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване право за управление на МПС за срок от 12 месеца. Възраженията на касатора са подробно развити в касационната жалба. Иска се от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени НП.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор при ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.

Районният съд е приложил правилно закона.

По делото по несъмнен начин е установено, че в гр.Пловдив на бул. България до № 118 по посока изток-запад Н. К. на 15.09.2021 г. в 00:30 ч., движейки се с автомобил [Марка] с рег. №****, е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, като е извършил рязка маневра и преднамерено е извел автомобила извън контрол чрез презавиване, довело до загуба на сцепление на гумите. В този момент зад управляваното от К. МПС, се намирал полицейски патрул, който извършил проверка на водача и му съставил АУАН серия АА, № 889295/15.09.2021 г., с който същият се е запознал и не е възразил при получаването му. Въз основа на съставения АУАН е издадено оспорваното пред районния съд НП.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В проведеното съдебно производство са разпитани всички свидетели, имащи отношение към случилото се. В мотивите на оспореното решение техните показания са подробно обсъдени, анализирани и съдът е обосновал кои от тях кредитира, с оглед доказателствата по делото. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са възраженията на касатора, че районният съд неправилно е приложил закона и е достигнал до погрешни изводи.

Безспорно се установяват всички елементи на административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. След като е установил фактите, съдът правилно е потвърдил НП, като е мотивирал и обосновал своите изводи въз основа на доказателствата по делото и техния анализ.

Основният спорен въпрос с оглед възраженията в касационната жалба е дали поведението на касатора е преднамерено и представлява „дрифт“, т.е дали е нарушил забраната за водач на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка РС Пловдив също е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав препраща към тях. Очевидно е, че описаното поведение в НП на касатора е достатъчно, за да се подведе под санкционната норма. Това се доказва от събраните по делото доказателства чрез показанията на разпитания полицейски служител и частично в показанията на св. П.. С. К. също признава пред ПРС, че е управлявал автомобила си над законоустановеното ограничение от 50 км/ч. Чрез тълкуване на понятието „дрифт“ и въвеждане на твърдения за характеристиките на автомобила от страна на касатора не се появява съмнение относно установената фактическа обстановка и спорни изводи на РС, обосноваващи незаконосъобразност на издаденото НП.

Очевидно е, че при подобно установени обективни обстоятелства от външна страна, пътят не е бил използван от К. за придвижване на пътници и товари, поради което напълно поведението му на процесната дата, място и час покрива признаците на нарушението, вменено с обжалваното НП от обективна и субективна страна.

Това по същество води до извод за извършване от касатора на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и съответно приложението на санкционна разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Актът и наказателното постановление са издадени в съответствие с изискванията относно тяхното съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържа достатъчно подробно описание на конкретните фактически действия, с които е осъществено описаното използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, извън предназначението им, посочено в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Районен съд Пловдив е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 803/07.06.2024г., постановено по АНД № 4909/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Н. С. К., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-[населено място] сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.