Решение по дело №1017/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 23
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Мария Иванова Колева
Дело: 20227150701017
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 23 / 24.1.2023г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, -ти състав, в открито заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1017 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на Ц.Г.Б., ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален представител адвокат А.К., срещу Решение № 1012-12-282#1/19.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което са потвърдени разпореждания №№ О-12-999-00-**********/23.09.2022 г. и О-12-999-00-**********/23.09.2022 на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които й е отказано изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове №№ Е20220991698 и Е20221614895. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, по които претендира отмяната й, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. М., в съдебно заседание и представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

Ц.Г.Б. е осигурявана за упражнявана трудова дейност по трудов договор при осигурителя „Инфрастрой“ ЕООД. На лицето са издадени болнични листове № Е20220991698 за периода от 27.04.2022 г. до 21.05.2022 г. и № Е20221614895 за периода от 22.05.2022 г. до 10.06.2022 г. Данните от същите са постъпили в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им по чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО, съгласно чл. 16 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им. На 21.09.2022 г. в ТП на НОИ-Пазарджик са постъпили и приети удостоверения с данни относно правото на парично обезщетение – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО по двата болнични листове от осигурителя – „Инфрастрой“ ЕООД, с които е декларирал, че към деня на настъпване на временната неработоспособност Б. не е осигурена за риска общо заболяване и майчинство и считано от 26.04.2022 г. осигуряването на лицето е прекъснато. Установено е, че данните, декларирани в удостоверенията от осигурителя съответстват на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в регистъра на осигурените лица.

За да потвърди разпорежданията, с които на Б. е отказано изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност органът е посочил, че съгласно чл. 54к КСО отпускането и изчисляването им се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и ред, определени с акт на Министерския съвет. Приел е, че от получените данни, към датата на временната неработоспособност Б. не е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Органът се е позовал и на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 КСО и е приел, че считано от 26.04.2022 г. Б. е загубила качеството си на осигурено лице, поради което няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване по двата болнични листове.

По делото са приложени Заповед № 26/08.06.2022 г. на „Инфрастрой“ ЕООД, с която на Б. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, както и съдебно удостоверение, че по нейна жалба е образувано гр. дело № 754/2022 г. на Районен съд-Пещера. Приложена е и Заповед № 35/22.06.2022 г., с която работодателят е прекратил Трудов договор № 65/29.12.1998 г.  и всички допълнителни споразумения към него.

Приложени са и доказателства, че осигурителят е обжалвал двата болнични листове, като вторият е потвърден, а за първичния – № Е20220991698 няма данни обжалването да е приключило.

По делото е представено удостоверение от 07.09.2022 г. – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО във връзка с болничен лист № Е20221614895 за периода от 22.05.2022 г. до 10.06.2022 г., в което осигурителят декларира, че Б. е осигурено лице. Във връзка с установени нередовности, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е изпратил писмо от 13.09.2022 г., с което осигурителят е задължен да уточни осигуряването на лицето в удостоверенията по болнични листове №№ Е20220991698 и Е20221614895 спрямо данните от Регистъра на осигурените лица. В изпълнение на указанията в ТП на НОИ-Пазарджик са постъпили удостоверения по двата болнични листове от 21.09.2022 г., с които „Инфрастрой“ ЕООД декларира, че считано от 26.04.2022 г. осигуряването на лицето е прекъснато.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното решение обаче органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби.

Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ-Пазарджик до извода, че жалбоподателката е загубила качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.

Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 КСО. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността на работника не е прекратена. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателката не е осигурено лице поради прекъсване на осигуряването й.

Съгласно чл. 54к КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В случая това е Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), като според нейния чл. 1, ал. 2 преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от изброените в разпоредбата регистри, както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата. За всеки болничен лист осигурителите представят в НОИ удостоверение по образец, съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. В раздел I, т. 1 от всяко удостоверение - приложение № 9 се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск. Съгласно чл. 8, ал. 2 НПОПДОО в случай, че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ), удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове.

Видно от представената административна преписка директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е бил уведомен с писмо вх.№ 1029-12-1193#1/31.05.2022 г., че осигурителят – „Инфрастрой“ ЕООД е обжалвал болничен лист № Е20220991698, издаден от специализирана ЛКК нервни болест. Жалбоподателката е представила с молба от 10.01.2023 г. Експертно решение (ЕР) № 3487/22.06.2022 г., с което ТЕЛК потвърждава издадения болничен лист като посочва, че в периода 27.04.2022 г. – 21.05.2022 г. лицето е било в състояние на временна неработоспособност. За същото обаче няма данни да е влязло в сила, което се потвърждава и от представените писмени бележки от процесуалния представител на ответника, в които е посочено, че „обжалването на първичния болничен лист не е приключило“. Иначе казано, органите на ТП на НОИ и към датата на издаване на разпореждането от 23.09.2022 г. и към датата на обжалваното решение от 19.10.2022 г. са били наясно, че тече процедура по чл. 112 ЗЗ, която не е приключила с влязъл в сила акт.

По отношение на втория болничен лист - с писмо изх.№ 1029-12-1193#4/30.05.2022 г. директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е изпратил по компетентност до директора на РЗИ жалба по чл. 112 ЗЗ от „Инфрастрой“ ЕООД срещу болничен лист № Е20221614895. С писмо вх.№ 1029-12-1193#5/17.08.2022 г. и на основание чл. 59 от Правилника за устройството и организацията на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника), ТП на НОИ е уведомено, че ЕР № 1180/27.06.2022 г. на ТЕЛК, с което се потвърждава болничен лист № Е20221614895 за периода от 22.05.2022 г. до 10.06.2022 г. е влязло в сила на 26.07.2022 г. с поставен печат от РЗИ-РКМЕ-Пазарджик.

Към жалбата е приложено писмо от 27.09.2022 г. на Националната експертна лекарска комисия (което е адресирано и до административния орган, но същото не е представено по преписката), с което НЕЛК уведомява, че е образувано административно производство по чл. 112 ЗЗ срещу ЕР № 1180/27.06.2022 г. на ТЕЛК. НЕЛК се произнася с ЕР № 1004/07.10.2022 г., с което отменя и връща ЕР № 1180/27.06.2022 г. на ТЕЛК за ново освидетелстване. С писмо от 05.12.2022 г. РЗИ-Пазарджик на основание чл. 67, ал. 1 от Правилника изпраща на заинтересованите лица ЕР № 1769/18.11.2022 г., с което ТЕЛК приема болничен лист Е20221614895 за основателно издаден.  

С оглед събраните по делото доказателства, анализирани през призмата на цитираните правни норми, съдът намира, че не са налице достатъчно данни, от които да се направи безспорен извод за обстоятелството на влизане в сила на решенията на ТЕЛК, съответно НЕЛК, касаещи обжалваните болнични листове, а от там да се потвърди като законосъобразен изводът на директора на ТП на НОИ-Пазарджик. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично заяви, че по делото е представена цялата административна преписка, но липсват доказателства за наличието на стабилни административни актове, удостоверени по съответния ред. Не може да се направи извод за влезли в сила решения на органите на медицинската експертиза, още повече, че в писмените бележки е отбелязано, че обжалването на първичния болничен лист не е приключило.

С оглед горното изводът на компетентния административен орган, съдържащ се в оспорените пред директора на ТП на НОИ-Пазарджик разпореждания се явява неправилен. Независимо, че данните, съдържащи се в Приложение № 9 към болничните листове са със специфична значимост, предвид факта, че се въвеждат директно в информационните масиви, обработвани от съответните длъжностни лица, при определяне правото и размера на обезщетенията, това не освобождава административния орган от задължението да постанови своя акт след като е събрал и анализирал всички относими към конкретния случай факти и обстоятелства, още повече, че органът е имал достъп до Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването. Тук е мястото да се посочи, че единствено компетентни по въпросите на работоспособността са органите на медицинската експертиза, посочени в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете, издавани от тях, в които се произнасят по наличието на временна или трайна неработоспособност, имат характера на индивидуални административни актове и са задължителни за осигурителните органи при преценка на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. До изтичане на срока за обжалването им, съгласно правилата на административния процес, те не са стабилни административни актове. Тъй като производството по издаването им е преюдициално спрямо производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение, то представлява основание за спирането му съгласно чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО. Последната разпоредба постановява, че длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. Видно е, че в тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да спре производството до окончателното решаване на въпроса относно наличието на неработоспособност от органите на медицинската експертиза.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение е издадено при допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Същите са съществени, доколкото са се отразили върху съдържанието и разпоредителната част на крайния акт, т. е. при недопускането им би се установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за издаване на решение с различен диспозитив. Неизпълнението на задълженията по чл. 35 и чл. 36 АПК е достатъчно оспореният административен акт да бъде отменен, като постановен при непълно изяснена фактическа обстановка. Така допуснатите процесуални нарушения са довели и до нарушаване на материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради което Решение № 1012-12-282#1/19.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което са потвърдени разпореждания №№ О-12-999-00-**********/23.09.2022 г. и О-12-999-00-**********/23.09.2022 на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на Б. е отказано изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове №№ Е20220991698 и Е20221614895. са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно указаното в мотивите на решението.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя, искане за присъждане на разноски по приложен списък, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ц.Б. сумата от 510 (петстотин и десет) лв., представляваща 10 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.11.2022 г. и реалното им изплащане по банков път с представена вносна бележка. Направеното възражение за прекомерност от ответника е неоснователно доколкото това е минималния размер на възнаграждението съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.Г.Б. Решение № 1012-12-282#1/19.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърдените с него разпореждания №№ О-12-999-00-**********/23.09.2022 г. и О-12-999-00-**********/23.09.2022 на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пазарджик за извършване нова преценка, относно правото на парични обезщетения за временна неработоспособност за жалбоподателката и провеждане на пълно и главно доказване по отношение релевантните за случая факти и обстоятелства, при съобразяване с направеното в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик да заплати на Ц.Г.Б., ЕГН **********,***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ КСО.

 

 

 

СЪДИЯ: /п/