Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, ……..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ХІV
въззивен състав, в открито заседание на дванадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на
прокурора Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНОХД №4009/2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда
от 21.06.2018 година по нохд№20908/16г. Софийски районен съд, НО,
112 – ти състав е признал за невиновен подсъдимия А.Д.С. за това, че на 23.06.2014 г. в гр. София, в семейното
жилище, находящо се на адрес ж.к. „****“, бл. ***********, в шкаф, прикрепен
над спалното легло, като държи късо огнестрелно оръжие — зачислен служебно 1
бр. служебен пистолет „Макаров“, със сериен № ВА271372, с 9 (девет) броя
патрони и един брой пълнител, заведен в партидна книга за зачисляване на
въоръжение на 23.01.2012 г., в съответствие със Заповед за условията
и реда на носене от държавните служители в МВР, с per. № 1-37/12.01.2012 г.,
както и заповед № I з- 39/12.01.2012 г. относно създаване на организация за
носене на служебно оръжие от държавните служители в МВР при изпълнение на
служебните им задължения и завършен курс по професионална подготовка №
84/09.03.1999 г., не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките и
особено мерките предвидени в надлежни правилници, наредби или инструкции — чл.
14, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите,
свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия и контрола над тях в МВР „Служителите на МВР могат да съхраняват
зачисленото им огнестрелно оръжие (пистолет, револвер) и зачислените им
боеприпаси за тях в домовете си в периода между два работни дни или две
дежурства. В тези случаи зачисленото огнестрелно оръжие задължително се
съхранява без патрон в патронника и без да е заредено с патрони, в неподвижно
закрепени метални каси (шкафове), снабдени
със секретно заключващи се устройства“, като от деянието е последвало причиняване на смърт на В.Л.С.,
с ЕГН **********, която се самопростреляла
със служебно зачисленото огнестрелно
оръжие — пистолет „Макаров“, със сериен № ВА ***
когато деецът не е искал и не е допускал това- престъпление по чл. 338, ал. 3, пр. 1, алт. 3, вр. ал. 1, пр. 1, алт.2 от НК, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправдава по така повдигнатото обвинение.
Срещу
така постановената присъда е подаден въззивен протест и допълнение към него от
прокурор от СРП, в който се излагат доводи, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и не съответства на събраните по делото доказателства. Според
него превратно СРС е тълкувал събраните по делото доказателства и оттам е
достигнал до погрешен извод за недоказаност на обвинението. Твърди се, че от
събраните доказателства безспорно се установява, че е осъществено от подсъдимия
престъпление по чл.338, ал.3, вр.ал.1 от НК. Предлага присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена
осъдителна присъда.
В съдебно заседание пред
настоящия съдебен състав представителят на СГП не поддържа въззивния протест.
Твърди, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин, поради опорочаване
на първото действие по разследване – оглед на местъпрестъплението. Пледира
присъдата да се потвърди оправдателната присъда на СРС.
Защитникът на подсъдимия С. счита,
че присъдата на СРС е съобразена със събраните по делото доказателства,
обоснована е и правилна, и като такава, следва да бъде потвърдена. Твърди, че
обвинението не е било доказано по несъмнен начин и н второ място, че след
промяна в законодателството деянието е станало несъставомерно.
Подсъдимият С. моли съда да се
потвърди оправдателната присъда.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за отмяната ѝ и връщането на делото в предходна
процесуална фаза.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, обсъдени подробно в мотивната част на обжалвания
съдебен акт. Районният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не
намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка приета за
установена от първата съдебна инстанция, която е следната:
Подсъдимият А.Д.С., роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, вдовец, с висше образование, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият
А.Д.С. живеел заедно със съпругата си В.Л.С. и детето им А.А.С. ***. Същият
работел в ОПП-СДВР, като младши автоконтрольор, на която длъжност бил назначен
със заповед № АЗ-2617/12.10.2007 г. Във връзка със службата му, на подс.С. му
бил зачислен един брой служебен пистолет „Макаров” със сериен № ВА **** и
патрони за него, заведен в партидна книга за зачисляване на въоръжение на дата
23.01.2012г., в съответствие със Заповед за условията и реда на носене на
служебно оръжие от държавните служители в МВР с peг. № I - 37/ 12.01.2012 г.,
обн, ДВ, бр. 7/2012 г., както и Заповед № I з — 39/12.01.2012 г. относно
създаване на организация за носене на служебно оръжие от държавните служители в
МВР при изпълнение на служебните им задължения и завършен курс по професионална
подготовка № 84/09.03.1999 г.
Още
от 2010 г. в жилището, обитавано от подсъдимия и семейството му, имало
монтирана метална каса, която се заключвала както с ключ, така и с електронен
код. Въпросната каса била монтирана за стената на комуникационната шахта в
апартамента, намираща се между банята и втората спалня (детската стая) на жилището
и точно срещу вратата на основната спалня на апартамента. Монтажът на касата
бил извършен от подсъдимия и свидетеля Д.Г..
Подсъдимият
С. притежавал и лично късо огнестрелно оръжие - боен пистолет “Ruger’ Р89”,
калибър 9 мм. X 19, със сериен № 30448939 и два пълнителя с по 14 бр. патрони.
Този пистолет подсъдимият съхранявал в жилището си в нарушение на правилата за
това, като го държал в шкаф, прикрепен над спалното легло в спалнята на
посоченото по-горе жилище. Оръжието било съхранявано в отделна кутия, тъй като
било смазвано с течна смазка и следвало смазката да изтече в тази кутия, за да
не се цапат околни предмети. Именно защото въпросната кутия, в която било това
оръжие, не можела да влезе в металната каса в дома на С., то същият оставил
кутията с личния си пистолет в шкаф в спалнята на жилището си.
На
23.06.2014 г. подс.А.С. бил в почивка от работа и заедно със своята съпруга В.Л.С.
били решили да заведат малолетният си син А.А.С. на кино. Преди обяд същите
тръгнали от дома си в гр. София, ж.к. „****”, бл. *********** и се отправили
към кино „Арена — Запад” с автомобил марка „БМВ” , модел „318”, с peг. № *******.
Там съпрузите се скарали, защото В.била забравила 3D очила за прожекцията, след
което се върнали до вкъщи. Прибирайки се в жилището, подс. С. казал на
съпругата си да остане у дома, а той ще се обади на своя приятел А.(св. А.О.В.),
тъй като неговата дъщеря си играела със сина им А.. Двамата мъже се чули по
телефона и се разбрали А.С. да отиде да ги вземе със своя автомобил. Съпругата
му В.останала сама в жилището. По-късно С. взел своя приятел и детето му и
отишли в киното. Купили билети и пуканки за децата и ги вкарали в залата.
Бащите разбрали, че прожекцията ще приключи към 14:00 часа и решили да пият
кафе. В кафето постояли около час след което се върнали към киното.
След
като взели децата си двамата мъже решили да отидат в градинката, намираща се
първи микрорайон на жж. „****”, където децата да си играят.
Междувременно,
В.Л.С., която била сама в апартамента, по неясни причини решила да сложи край
на живота си, като за целта взела служебния пистолет на съпруга си „Макаров”
със сериен № ВА 271372, и държейки го с дясната си ръка, произвела изстрел в
дясната си слепоочна област, който довел до летален изход.
Следобед
на същия ден св. Веса Кирилова Тодорова (майка на В.С.) се обадила на А.С. и го
попитала дали В.е в тях, тъй като й звъняла по телефона, но тя не отговаряла на
повикванията й. Към 18:10 часа, С. и сина му А. се прибрали вкъщи и видели, че В.Л.С.
лежи по гръб на пода, с глава към вратата на хола, в голяма локва кръв.
Местопроизшествието
било посетено от дежурен следовател и екип от експерти, като е бил извършен оглед,
открити и събрани са доказателства, иззети са необходимите вещи, сред които и
два броя огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, а именно пистолета „Макаров” №
ВА 271372, който е бил намерен между краката на трупа, пълнител с патрони,
намерени на бар-плота в хола, както и пистолет „Ruger” с № 304 48939, кал. 9x19
с два пълнителя с патрони, който е бил намерен в шкаф, над спалното легло в спалнята.
При
извършения оглед на местопроизшествието разследващите органи пропуснали да
огледат въпросната комуникационна шахта, поради което и установяването на
металната каса в жилището на С. се случило едва в хода на съдебното следствие
извършено от първоинстанционния съд, при извършените от него оглед и следствен
експеримент.
Изложената фактическа обстановка се
установява след анализ на ангажираната по делото доказателствената съвкупност,
а именно: 1.Писмени доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествието, ведно със снимковия
материал към същия (л. 3-23 от том 1 на ДП), както и на базата на констатациите
по време на огледа от съдебното следствие и извършения следствен експеримент,
отразени в съдебния протокол.
2. Гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелите В. Т., А.В., Л.С., И.Б., Г. Ш., П.Г., Л.Т., С.Т., И.Б., Д.Г.(л. 9-10 от том 4),
Б. Н., К.И..
3. Способи за
доказване: съдебномедицинска експертиза на труп (л. 81-84 от том 1 от ДП),
химическото изследване на проби от кръв и урина, взети от трупа на В.С. (л.
85-6 от том 1 на ДП); заключението на физикохимичната експертиза, заключението
на видеотехническата експертиза, заключението на балистичните експертизи,
заключението на съдебно-медицинските експертизи на
веществени доказателства, заключението на дактилоскопната експертиза,
заключението на съдебните компютьрно-технически експертизи, заключението на
комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза, заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза на В.С..
4. Писмени доказателства: справките от
мобилните оператори, справка от СОТ, удостоверение от МВР, ведно с длъжностна
характеристика, акт за смърт и удостоверение на наследници, разрешително за
носене на оръжие и удостоверение за годност на същото, справката за съдимост на
подсъдимия, заповед за назначаване на С. в МВР, удостоверение за завършен курс
по професионална подготовка, както и останалите писмени доказателства, приети и
прочетени по реда на чл. 283 от НПК.
Настоящият съдебен състав споделя
доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че
контролираната инстанция е събрала необходимите доказателства и доказателствени
средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е
допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да
сочат доказателства. Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен е
изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на
истината. Проявил е процесуална активност при събиране на нови доказателства в
съотвествие с принципите на служебното начало и разкриването на обективната
истина. Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил
ясни и мотивирани съображения, кои доказателствени източници кредитира и кои
не, с които настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
Правилен е извода на районния съд, че
една част от фактическите обстоятелства са безспорни между страните в процеса,
и са категорично установени от доказателствата по делото. Такива са семейните
отношения между подсъдимия и покойната В.С., обстоятелството, че по време на
самоубийството С. е бил на кино с детето си и негов приятел, настъпването на
смъртта, оръжието, с което В.С. се е самопростреляла, а именно служебното
оръжие на подсъдимия. Безспорно е също по делото и че С. е държал в шкаф над
спалнята личния си пистолет, като същият е намерен там в кутията си и по време
на огледа на местопроизшествието. Тъй като доказателствата за тези обстоятелства
са непротиворечиви и са еднопосочни законосъобразно пъвоинстанционният съд не
ги е анализирал в детайли.
Въззивният
съд споделя становището на райония, че органите на ДП са пропуснали да извършат
оглед на комуникационната шахта в жилището на С.. От друга страна от
свидетелските показания и от извършения оглед на това помещение по време на
съдебното следствие на СРС е категорично установено, че подсъдимият е имал
монтирана към стена метална каса, която да се заключва с ключ и с код. От
свидетелските показания на свидетелите Д.Г., Б.Н.и К.И.се установява, че
подсъдимият е монтирал тази каса още към 2010 г., а същата е монтирал заедно
със свидетеля Гелин, с когото по едно и също време купили апартаментите си.
Правилно контролираният
съд е определил като спорен въпроса къде е било служебното оръжие на А.С. към
момента, в който С. е излязъл с детето на кино. По делото няма категорични
доказателства нито че това оръжие е било извън касата, нито че същото е било в
нея. Въззивният съд напълно споделя логическия извод на първоинстанционния съд,
че само заради факта, че личното му оръжие е било в шкафа в спалнята, не може
да се направи обосновано заключение, че и служебното оръжие е било там. Това може
да бъде само предположение въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, но той не е достатъчен за да се направи несъмнен извод за
местоположението на служебното оръжие към инкриминирания момент.
Никой от
свидетелите не може да даде точна информация къде точно е бил служебният
пистолет преди той да бъде използван от В.С., за да се простреля. Огнестрелното оръжие е намерено до нейния
труп.
Въззивният
съд също счита, че повечето косвени твърдения на свидетелите сочат именно на
това, че подс.С. е взел необходимите мерки за съхранението на оръжието. Правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че много от свидетелите заявяват, че
знаят, че А.С. е имал метална каса, в която е съхранявал служебното си оръжие,
като в тази насока са и обясненията на самия подсъдим. От показанията на
свидетеля В. се установява и че С. е имал навика да прибира служебното си
оръжие в касата още щом се прибере от работа.
В обясненията
си подс.С. дава своя версия за това как съпругата му е отворила касата. По
делото е установено както от обясненията на С., така и от показанията на
свидетеля В., че кодът на касата е съвпадал с кода на СОТ системата на
жилището. А самият код представлявал годината на раждане на сина на подсъдимия
и В.С. — „2006“. Последното обстоятелство е било установено от
първоинстанционния съд и по време на следствения експеримент, проведен в
съдебно заседание. При това положение макар обясненията на обвиняемия да
представляват освен доказателствено средство също и средство за защита, поради
липса на други противоречащи доказателства, не може да се изключи като възможна
именно тази версия на подсъдимия. Поради това въззивният съд също приема, че не
може да се изключи логически, че С. лесно би могла да се сети за кода на
касата, дори и да не го знае.
Правилно
контролираният съд е отбелязал, че заявеното от подс.С. намира опора и в
показанията на свидетелите В., Г., Н., К.И., Л. С., а в хода на съдебното
следствие майката на В.С. — свид. В.Т. изрично се е отрекла от твърдението си
на ДП, че е знаела от подсъдимия, че си държи оръжието в шкаф в спалнята и е заявила
изрично, че с А.С. никога не е говорила за оръжие. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че свидетелят Ш. изрично уточни в хода на разпита му пред
съда, че не е видял двете оръжия заедно в шкаф в спалнята на жилището и никой
не му е казвал къде са били двете оръжия по време на огледа, а той сам е видял
това. Свидетелят сам уточнява, че е видял личното оръжие на С. в шкаф в
спалнята на апартамента, а служебния му пистолет „Макаров“ е бил до трупа.
При така установената и от
въззивната инстанция фактическа обстановка, обоснован се явява правният извод
на районния съд, че не се доказа по несъмнен и убедителен начин подс.А.С. да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано
в престъпление по чл. 338, ал. 3, пр. 1, алт. 3, вр. ал. 1, пр. 1, алт.2 от НК,
за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт на СРП.
Правилно първоинстанционният съд
се е мотивирал, че по делото не е доказано изрично, че пистолетът на С. се е
намирал извън металната каса и В.С. е имала безпрепятствен достъп до оръжието. Няма
никакви преки доказателства, които да сочат, че въпросния служебен пистолет
„Макаров“ е бил на друго място извън касата. Въззивният съд също като районният
счита, че няма и косвени такива доказателства, които да образуват верига, която
да води до несъмнен и категоричен извод, че пистолетът е бил извън въпросния
метален сейф.
Обвинението е за това, че подсъдимият
не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в
надлежни правилници, наредби или инструкции - чл. 14, ал. 2 от Наредба за
условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях
в МВР: „Служителите на МВР могат да съхраняват зачисленото им огнестрелно
оръжие (пистолет, револвер) и зачислените им боеприпаси за тях в домовете си в
периода между два работни дни или две дежурства. В тези случаи зачисленото
огнестрелно оръжие задължително се съхранява без патрон в патронника и без да е
заредено с патрони, в неподвижно закрепени метални каси (шкафове), снабдени със
секретно заключващи се устройства”. По делото обаче са налице множество
доказателства за точно обратното, а именно, че подсъдимият е съхранявал
оръжието си в метална каса, както е бил длъжен да го стори по инструкция. От
друга страна липсват доказателства в обратния смисъл.
Районният съд е направил подробен
анализ на разликата в обхвата на задълженията за лицата притежаващи огнестрелно
оръжие съгласно чл.14, ал.2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на
дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия и контрола над тях в МВР и чл. 48, ал. 1 от Правилника
за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия
и боеприпасите, който е бил отменен с ДВ. бр. 99 от 14.12.2012 г., т.е. не е
бил вече действащ към инкриминирания момент – 23.06.2014г. Правилно е посочено,
че нормата на чл.48, ал.1 от Правилника възлага много по-широк кръг задължения
за лицата притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси в сравнение с нормата на чл.14,
ал.2 от Наредбата, тъй като първата освен всичко друго изисква задължение да ги
опазват от кражби, изгубване и достъп на
други лица.
Както вече беше посочено по-горе,
такова задължение към момента на деянието по процесното дело не е съществувало
за А.С., тъй като нормата, посочена от прокурора като попълваща бланкетния
състав на чл. 338, ал. 3 НК не съдържа такова изискване. Към момента на
деянието е била в сила нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата, която изисква
само зачисленото огнестрелно оръжие (когато се съхранява в дома на служителя)
задължително се съхранява без патрон в патронника и без да е заредено с
патрони, в неподвижно закрепени метални каси (шкафове), снабдени със секретно
заключващи се устройства. По делото са налице множество доказателства, че тези
изисквания са изпълнени от С. и той не е допуснал нарушение в този смисъл.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че няма доказателства, дали С. е знаела изрично кода на касата, или е
налучкала последния. По делото няма свидетели които да посочват, че С. е знаела
кода й. В разпита на свидетеля В. се съдържа твърдение, че подсъдимия му казал,
че най- вероятно същата е налучкала кода, тъй като той бил еднакъв с този на
СОТ системата на жилището, а представлява и цифрова комбинация свързана с
годината на раждане на сина им. Т.е. налице са косвени данни, че всъщност В.С.
е налучкала кода на сейфа, за да стигне до оръжието.
Въззивният съд счита, че да се
стигне до оправдателната присъда от съществено значение е грешката допусната
при извършения оглед на местопроизшествието, при който разследващите не са
направили цялостен оглед на апартамента, като за едно от помещенията в него са
посочили единствено, че има алуминиева врата, без обаче да проверят какво има
зад нея, тъй като била заключена. Същите не са възползвали от правомощията си и
не са изследвали какво точно представлява това помещение, какво има в него и
съответно да го опишат. Те са можели да се възползват от близостта на
подсъдимия в този момент до апартамента и да изискат от него съдействие, за да
се отключи вратата, но не са го направили. Поради тази причина не е възможно да
се провери по категоричен и несъмнен начин достоверността на твърдението на
подсъдимия и някои свидетели, че именно в това помещение се е намирала и
изискваната от закона каса, в която е било съхранявано служебното огнестрелно
оръжие, с което се е простреляла В.С..
Поради тези аргументи направените
в протеста и допълнението към него възражения за незаконосъобразност и
неправилност на оправдателната присъда на районния съд следва да се отхвърлят
като неоснователни.
По изложените съображения, както
и при липсата на допуснати при разглеждането на делото от районния съд
съществени процесуални нарушения, не са налице основания за отмяна или
изменение на първоинстанционната присъда и същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание
чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, СГС, НО, ХІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА присъда от 21.06.2018 година на Софийски
районен съд, НО, 112 – ти състав постановена по н.о.х.д. № 20908/2016 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.