Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 214
04.06.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица
Чиркалева-Иванова
при секретаря Дорета Атанасова и
в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева–Иванова АНД (К) № 12 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „АТИНА ТРАНС 2015“ ЕООД,, със седалище и адрес на управление с.К. А., ул.“А.
И.“ №., общ.Свиленград, подадена чрез пълномощник, против Решение №172 от 28.11.2019г.,
постановено по АНД №700 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
В касационната жалба се твърди,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при издаване
на наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Нарушена била разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН. Неправилно съдът бил достигнал до извода, че административното
наказание било правилно и законосъобразно определено, както по вид, така и по
размер. Наказателното постановление било незаконосъобразно и поради липса на
изчерпателно описание на обстоятелствата, при които било осъществено твърдяното
нарушение. Не били изложени съществени аргументи от обективна страна от състава
на нарушението, в това число къде било извършено последното. Сочи се, че
мястото на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП, пряко рефлектиращ
върху правото на защита на наказаното лице, и в тази връзка не следвало да се
презюмира. Безкритично било прието от съда, че мястото на извършване на
нарушението било седалището на дружеството. Това обаче не било вярно, защото
изпълнителното деяние допускане се осъществявало на мястото, където се
извършвал превоза, а не в седалището на дружеството, както било прието в
случая. Отделно от това, не било отчетено, че нямало как да се ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството за пропуски на друго
юридическо лице. Във връзка с последното се сочи, че в случая фирмата-превозвач
ползвала услугите на шофьори от друга фирма, което било видно от договор за
наем. Поради това отговорността следвало да се ангажира на другата фирма –
предоставящата въпросните шофьори. Последното обстоятелство въобще на било
обсъдено от районния съд, който приел, че било извършено нарушение, въпреки
представените договори за наем. Предвид неотчетеното обстоятелство се твърди,
че нарушението не било установено по безспорен начин, което водило до
незаконосъобразност на наказателното постановление. По изложените съображения
се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът – Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Хасково, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №172/28.11.2019г.,
постановено по АНД №700/2019г., Районен съд – Свиленград потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 45-0000295 от 19.09.2019г., издадено от Началник ОО „АА“ –
Хасково, с което на „АТИНА ТРАНС 2015“ ЕООД, с.К. А., за нарушение на чл.7а,
ал.4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвтП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лв.
За да постанови решението си,
районният съд е приел, че АУАН и НП са законосъобразни от формална и
процесуална страна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения при
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водили до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, и които да били
основания за незаконосъобразност и отмяна на НП. Последното, както и АУАН, били
издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не
били допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, както и на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Правилна била и правната квалификация на нарушението, налице било и пълно
съответствие между описанието на нарушението и нарушената законова разпоредба,
като и санкционната норма съответствала на извършеното. Съдът приел, че
нарушението е извършено в седалището на дружеството, като в тази връзка
посочил, че това е така, защото от там юридическото лице ръководило своята
оперативна дейност по извършване на превози. Началният и крайният пункт на
международния превоз не били от значение при определяне на мястото на
извършване на нарушението, доколкото релевантният факт за отговорността по
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП бил допускането до управление на МПС за
международен превоз на водач, който не притежава Сертификат за извършването на
такъв вид превоз. Отбелязал, че задължителното изискване водачите на автомобили
за международен превоз на товари да имат сертификат по чл.7а, ал.4 от ЗАвтП
било спрямо лицензирания превозвач, който ги бил наел, т.е. жалбоподателя, а не
спрямо водача. Поради това неоснователно се явявало възражението на
процесуалния представител на дружеството, че последното било санкционирано
заради пропуск на друго юридически лице. В конкретния случай било санкционирано
поведението на превозвача, допуснал до работа водач, неотговарящ на някои от
изискванията за управление, а не било санкциониране извършването на самия
превоз. Дори и превозът да бил извършен извън страната, допускането му било
осъществено в седалището на юридическото лице, предвид санкционирането на
допустителство, а не на извършителство. Съдът описал характеристиките на
понятието „международен превоз“, като установил, че действително в случая бил
осъществен такъв на 21.01.2019г от гр.Истанбул (Турция) до гр. П. (Черна гора)
от лицето O. A., нает от фирмата превозвач и с МПС на наказаното дружество, като
последното нарушило задължението си да не го допуска до управление на
превозното средство, предвид липсата на Сертификат за международен превоз.
Изложеното несъмнено представлявало нарушение на чл.7а, ал.4 от ЗАвтП, като в
случая не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
При касационната проверка на
оспореното решение, настоящата инстанция намира, че същото е законосъобразно.
Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като са събрани необходимите
доказателства за правилното изясняване на делото от фактическа страна и
анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд е направил
законосъобразни правни изводи.
От данните пред районния съд се
установява, че при провеждане на административнонаказателната процедура няма
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. АУАН, както и наказателното постановление, са съставени в
съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Изцяло се споделят
изложените доводи в оспореното решение относно законосъобразността на АУАН и
процесното НП, що се отнася до спазването на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Касационната инстанция намира за неоснователни наведените възражения, че
НП било незаконосъобразно, тъй като в същото липсвало изчерпателно описание на
обстоятелствата, при които било осъществено твърдяното нарушение, съответно не
били изложени твърдения за всички съществени елементи от обективната страна на
състава на нарушението, в това число къде е извършено нарушението. Съображения
в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който обосновано е приел,
че самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Т. е. нарушението е описано по начин, даващ възможност
на санкционираното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между
описанието на нарушението, от фактическа страна, и законовата разпоредба, която
е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства
на установеното нарушение. Както е приел и районният съд, нарушението е
извършено в седалището на дружеството. Видно е от описанието на деянието, че
този адрес на дружеството изрично е визиран като място на нарушението, а не
като място на установяването му. Т. е. процесното нарушение се осъществява от
задълженото лице (превозвач) в неговото седалище, защото от там то ръководи
своята оперативна дейност по извършване на превози. Ето защо там е и мястото на
конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на водач, който не
притежава Сертификат на водач, като не се споделя довода, че мястото на
нарушението не е ясно. Както правилно е посочил районният съд, началният и
краен пункт на международния превоз не е от значение за определяне мястото на
нарушението, доколкото релевантния факт за отговорността по чл. 96г, ал.1, пр.2
от ЗАвтП е този, че превозвачът допуска до управление на МПС за международен
превоз водач, който не притежава сертификат за такъв. В тази връзка, мястото е
достатъчно ясно и точно посочено.
Наред с горното, въз основа на
доказателствата по делото, както и с оглед разпоредбата на чл.7а ал.4 от ЗАвтП,
според която лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз
на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския
съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно
средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица, следва да се направи
несъмнен извод за това, че в случая е налице нарушение, извършено от
санкционираното лице „АТИНА ТРАНС 2015“ ЕООД. Безспорен е факта, че дружеството
има качеството лицензиран превозвач, доколкото не се оспорва приетото с НП, че
същият притежава лиценз на Общността № 17496 за международен автомобилен превоз
на товари, валиден до 22.05.2027 г. В тази връзка за него възниква задължението
по чл.7а ал.4 от ЗАвтП – да осъществява международен превоз на товари само с водачи,
които притежават сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от
него длъжностни лица. Въведеното императивно правило за поведение в посочената
материалноправна норма е нарушено, доколкото при проверката на контролните
органи на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Хасково е установено
извършването на международен превоз на товари с МПС, управлявано от водача Orhan
Aslanlar – турски гражданин, без последния да притежава съответния сертификат,
доколкото е гражданин на държава, която не е членка на ЕС. Доказаното нарушение
правилно в НП е скрепено със санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвтП,
съгласно която който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв. В този смисъл, правилно и законосъобразно
АНО е ангажирал отговорността на „АТИНА ТРАНС 2015“ ЕООД с потвърденото от
районния съд наказателно постановление.
Не се споделя доводът, че след
като фирмата-превозвач няма наети по трудови правоотношения шофьори, а ползва
услугите на шофьори на друга фирма, нямало как да се ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството за пропуски на друго
юридическо лице, чието задължение било да осигурява годни за извършване на
дейността, за която са били наети, лица. В тази връзка правилно районния съд е
приел, че задължителното изискване водачите на автомобили за международен превоз
на товари да имат издаден сертификат по чл.7а, ал.4 от ЗАвтП е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т. е. дружеството-жалбоподател, и това
е видно от текста на нормата, а не спрямо водача.
Неоснователни са и възраженията
за неправилност на извода на съда, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер. Наложената
имуществена санкция е фиксирана в нормативен акт и не е възможна промяната
ѝ, както от АНО, така и от съда.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Преценявайки фактите,
Районен съд - Свиленград е анализирал правилно фактическата обстановка и е
достигнал до верните правни изводи, поради което неговото решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №172/28.11.2019г., постановено по АНД №700/2019г., Районен съд –
Свиленград за 2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.