Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 113
гр.
Пловдив, 23.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6769/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на НЮ ПРОФЕТ ЕООД против Наказателно
постановление № 461851-F480778 /
05.09.2019 г., издадено от Началник на отдел Оперативни дейности
–Пловдив в ЦУ на НАП, с което НЮ ПРОФЕТ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се
моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения
В АУАН и НП нарушението е описано
по следния начин:
При извършена на 04.04.2019 г. в 10.30 часа проверка на търговски обект
по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция, находяща се в
с.Стряма, ул. „Васил Левски" №1 , стопанисвана от „НЮ ПРОФЕТ" ЕООД с
ЕИК ********* е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не е спазило изискванията на чл.7, ал.2 от
същата норма, като извършва продажби на течни горива чрез бензиноколонка TOKHEIM QUANTIUM 500 със сериен
номер D0142089/2001г., която не е от одобрен тип за работа с ЕСФП одобрено със
свидетелство на БИМ 129FS. Цялата налична в обекта система в своята съвкупност
е от неодобрен тип и липсва функциониращо фискално устройство в обекта за
отразяване на продажбите.
В хода на проверката
е установено, че от наличните в обекта резервоари за съхранение на дизелово
гориво с вместимост 31584 литра и за съхранение на бензин А95Н с вместимост
30867литра , към които са свързани един брои бензиноколонка, условно разделена
на две с по четири броя пистолети за зареждане, се извършват зареждания на
течни горива - дизел и бензин А95Н, като бензиноколонката
модел TOKHEIM QUANTIUM 500 със сериен номер D0142089/2001г се използва с
ЕСФП, което не е одобрено да работи с монтираното в обекта средство за
измерване на разход. Регистрирана е ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0Д-КЛ с ИН на ФУ OS001008 и
ИН на ФП58004707. Функциониращият в обекта разходомер - бензиноколонка, не е от
типа одобрен за работа с посоченото по-горе ЕСФП и същия функционира без да
отговаря на законовите изисквания.
Съдът намира, че
приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка остава неподкрепена от
доказателствата по делото, както и че деянието,
така както е описано в АУАН и НП е несъставомерно.
Не съществува спор
между страните, а това е и становището на съда, че за да са спазени
изискванията на сочената в АУАН и НП като нарушена норма на чл. 7, ал.2 от
Наредба Н-18 /13.12.2006, следва кумулативно да са налице три условия:
-използваната ЕСФП да
е от одобрен тип
-използваната
бензиноколонка да е от одобрен тип
-конкретно
използваната ЕСФП да е одобрена за работа с конкретно използваната бензиноколнка.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от доказателствата по делото, че конкретно
използваните от жалбоподателя ЕСФП / ОЙЛ СИС 1.0-Д-KL/ и бензиноколонка Tocheim
Quantium сами по себе си са от одобрен тип.
Спорен е въпроса дали
конкретно използваната ЕСФП е одобрена за работа с конкретно използваната
бензиноколонка.
За да се отговори на
този въпрос следва да се съобрази, че от представените от БИМ документи /л. 72,
л.132, л.41/ се установява, че има различни
видове бензиноколонки Tocheim Quantium и по конкретно от значение за
настоящото дело са:
- Tocheim Quantium 500
ххххх, вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване под
№ 4672 /л.41/
- Tocheim Quantium 500 вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под №
3537 /л.72/
- Tocheim Quantium xxxx вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № Т10001 /л.132/
Изрично следва да се
отбележи, че въпреки словесната
близост в наименованията се касае за три самостоятелни и отделни типа
бензиноколонки, които са вписани под самостоятелен номер в регистъра. И
по конкретно бензиноколонка Tocheim
Quantium 500 е различна от бензиноколонка Tocheim Quantium 500 ххххх.
Както вече се посочи
по-горе, както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят използва
колонка TOKHEIM QUANTIUM 500.
Видно от представените, както от въззиваемата страна, така и от БИМ документи
/л.55, л.59, л.72/ посоченият тип бензиноколонка не само е от одобрен тип, и е
вписана в регистъра под номер 3537, но и е одобрена за работа с използваната
от жалбоподателя ЕСФП- ОЙЛ
СИС 1.0-Д-KL. Тоест деянието,
така както е описано в АУАН и НП е
несъставомерно, доколкото описаната в
тях бензиноколнка е одобрена за работа с ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0-Д-KL.
Действително по
делото на л.47 е представено удостоверение за одобрен тип на бензиноколнка
Tocheim Quantium 500 ххххх, вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4672. Действително същата не е
одобрена за работа с ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0-Д-KL. Това обаче не може да
доведе до санкциониране на жалбоподателя, доколкото нито с АУАН, нито с НП му е вменено, че е използвал бензиноколнка
Tocheim Quantium 500 ххххх. Точно обратното и в АУАН и в НП е посочено,
че е използвана бензиноколнка Tocheim Quantium 500, която е вписана в регистъра
под различен номер, одобрена е за работа с ЕСФП ОЙЛ СИС
1.0-Д-KL и е съвсем отделен и
самостоятелен модел от бензиноколонка Tocheim Quantium 500 ххххх.
Предвид базисното правило
на административно-наказателния процес, че дееца
не може да бъде наказан за нещо различно от вмененото му с АУАН и НП, и
доколкото се установи, че описаното в тях е несъставомерно, то НП следва да се отмени.
Безспорно е и в
теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци
от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти
нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
На следващо място,
както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако
обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и
могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения
принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз
основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но
които не са посочени в АУАН, защото те
не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на
доказване. Да се приеме противното би означавало отговорността на дееца да се ангажира въз основа на факти,
предявени му едва с акта на въззивната инстанция /районния съд/, което е напълно несъвместимо правото му на
защита.
Налице е и още едно
самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото е приложена погрешна санкционна
норма. В случая дееца е наказан на основание чл. 185,ал..2 ЗДДС, предпоставка
за приложимостта, на която е нарушението
да води до неотразяване на приходи . Подобни твърдения липсват както в АУАН, така и в НП.
Действително актосъставителят, на въпрос на въззиваемата страна, отговори, че според
него нарушението може да доведе до неотчитане на приходи, но тези му твърдения
останаха голословни, доколкото се базират на предположения на актосъставителя,
а не на конкретно извършена проверка
на отчетността. А както е добре известно административно наказателна
отговорност не може да почива на предположения.
При този изход на
спора съгласно новелата на чл. 63 ЗАНН право на разноски би имал жалбоподателя,
но доколкото такива не са поискани, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № N° 461851-F480778 / 05.09.2019 г., издадено от
Началник на отдел Оперативни дейности –Пловдив в ЦУ на НАП, с което НЮ
ПРОФЕТ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.