Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на
втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3808 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Н.А.А. и Т.Н.А. искова молба, с която
молят ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД да бъде осъден да им заплати обезщетения за
неимуществени вреди от ПТП на 01.04.2011 г., ведно със законните лихви от
датата на уврежданията до окончателното изплащане.
Ищците
твърдят, че на 01.04.2011 г. около 9.44 часа на АМ 3, в близост до Майнхаузен, Германия настъпило тежко ПТП между товарен
автомобил-цистерна, марка „МАН“, с немска регистрация и микробус марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ с ДК № ******, управляван от З.Е.. Вина за произшествието
имал водачът на микробуса, който поради недостатъчно внимание допуснал
настъпване на ПТП, като се блъснал в движещата се пред него цистерна. Н.А. и Т.А.
били пътници в микробуса и получили силен шок при настъпване на инцидента. По
спешност били откарани в болнични заведения в Ханау и
Франкфурт. Установило се, че Н. е с фрактура на дясна ръка, обусловила трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни, а Т.А.
– със счупване на тялото на дясна бедрена кост и на бедрена шийка на десен
долен крайник, които също затруднили движенията му за срок, по-дълъг от 30 дни.
Т.А. претърпял операция за поставяне на метална остеосинтеза и налагане на кюнчери, след което бил транспортиран до България за
продължаване на лечението. На 26.09.2011 г. постъпил в болницата в гр. Тутракан
поради силни болки в дясна тазобедрена става и дясно коляно и свързаните с тях
затруднения в движението. Установил се занижен рехабилитационен
потенциал по отношение на походката и двигателната функция на десния крак. Към
момента движенията н тазобедрена и колянна става били силно ограничени, а
десният долен крайник бил скъсен с 3 см. С решения на ТЕЛК от 2013 г. и 2014 г.
му определили 53% трайно намалена работоспособност. Търпял силни болки през
първите 6 месеца, поради което приемал силни обезболяващи; провеждал
рехабилитация и физиотерапия. Силни болки изпитвал и към момента. Страдал и от
депресия, нарушения на съня и апетита, главоболие, страх и тревожност.
Оказаната
на Н.А. медицинска помощ се изразявала в поставяне на гипсова имобилизация,
която я поставила в невъзможност да се грижи сама за себе си. Зависимостта от
чужда помощ повлияла на психическото й състояние. Търпените и понастоящем болки
налагали прием на обезболяващи. Десният горен крайник бил ограничен в
движенията. След преживения стрес Н. станала напрегната и затворена, не
контактувала с хора извън дома си и лесно проявявала раздразнителност.
Виновният
за настъпване на произшествието водач имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК-З.“ АД. След
сезирането му ответникът отказал изплащане на обезщетения, тъй като според него
се прилагало немското законодателство, което предвиждало 3-годишна погасителна
давност за този вид обезщетения.
Ищците
считат за приложимо българското материално право, според което застрахователят
отговаря за претърпените от пострадалите неимуществени вреди.
Н.А.
претендира заплащане на 30 000 лева обезщетение за търпените болки и
страдания, а Т.А. – 60 000 лева, като молят съдът да присъди и законни
лихви върху главниците от датата на произшествието до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на ПТП, вината на З.Е.
и твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, които
пътували без поставени обезопасителни колани и наличие на предхождащи
заболявания. Счита размерите на претендираните обезщетения за прекомерни.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът не
споделя наведените от ответника съображения за приложимост на материалното
право на ФРГ. Не се спори, че произшествието е настъпило на територията на ФРГ,
както и че водачът на увреждащото МПС С.Е. и пострадалите Н.А. и Т.А. са
български граждани и имат обичайно местопребиваване в РБ. По силата на чл. 4, §
2 от 1 от Регламент № 864/2007 на ЕП и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения, приложимо е правото на държавата
по обичайното им местопребиваване.
Поради
това съдът приема, че е сезиран със субективно активно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Нормата на чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.) е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22
от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
Не се
спори и от приетата по делото застрахователна полица № 231100035668 се
установява, че за товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „312D“ е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към 01.04.2011 г. при ЗАД „ОЗК-З.“ АД, валидна
от 29.04.2010 г. до 28.04.2011 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
В
изслушаната по делото комплексна авто-техническа и медицинска експертиза е
описан и онагледен механизма на ПТП: на 01.04.2011 г. около 9.44 часа на АМ 3 в
близост до Майнхаузен, Германия движението се е
осъществявало само в дясна пътна лента, тъй като другите две са били затворени
за извършване на ремонтни дейности. Това обстоятелство било причина за
задръстване и придвижване на автомобилите с намалена скорост, под разрешената
от 80 км/ч. Най-отзад се движил т.а. „МАН“ с немска регистрация със скорост 19
км/ч. Микробус „Мерцедес“ с ДК № ****** се приближавал към колоната, но поради
отвличане на вниманието на водача С.Е., последният възприел късно т.а. „МАН“ и
реагирал със закъснение. Успял леко да отклони микробуса наляво, но въпреки
това настъпил удар на предната част на управляваното от него превозно средство
в тегленото от товарния автомобил ремарке.
При така
описания механизъм безспорно причина за настъпване на произшествието е
поведението на С.Е., който закъснял с реакцията си за аварийно спиране, в
резултат на което реализирал удар в движещия се пред него т.а. „МАН“.
При удара
е реализиран контакт между предна дясна част на микробуса и задна лява част на
ремаркето, теглено от т.а. „МАН“. Вина за настъпилия инцидент има водачът на микробуса
– С.Е., като от удара са настъпили травматични увреждания за ищците, пътници в
превозното средство.
От правна
страна са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя
по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ответник в
настоящото производство ЗАД „ОЗК-З.“ АД.
При процесното ПТП Н.А. е получила счупване на дясна лъчева
кост в средната й част с разместване на фрагментите. Поради отказ на
пострадалата от оперативно лечение й е поставена гипсова имобилизация на дясна
предмишница и са й дадени указания за продължаване на лечението в друго лечебно
заведение. В България било приложено консервативно лечение с гипсова
имобилизация. Счупването на фрагментите на дясна лъчева кост в средна част
зараснало с разместване на фрагментите. Според вещото лице д-р С. през първия
месец пострадалата търпяла болки с по-висок интензитет. При обичайно протичане
на лечението срокът за възстановяване при тези увреди бил около шест месеца.
Разпитаният
по делото свидетел Й.Ш., брат на Н.А. разказва, че когато видял сестра си, тя
била с гипсирана ръка и изпитвала болки. Изглеждала и стресирана. След като се
прибрала в България в продължение на шест-седем месеца не можела да върши
обичайните си домакински задължения. Изпитвала трудности в ежедневието, тъй
като не можела да си служи с дясната ръка и ползвала чужда помощ. Ръката й
зараснала накриво. От 2016 г. започнала да работи като шивачка, но не можела
пълноценно да си служи с дясната ръка. Все още бил стресирана и се страхувала
да се вози в автомобил.
В трудоспособна
възраст – на 36 г., Н.А. е претърпяла увреждания, които са променили
принудително и в негативна насока начина на живот, който е водила преди 01.04.2011
г. В продължение на шест месеца не се е чувствала пълноценна и е зависила от
чужда помощ в ежедневните си дейности. Трайни последици за здравословното й
състояние представлява неправилното зарастване на счупването, както и
непреживян страх от пътуване в автомобил.
При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази датата на
ПТП - 01.04.2011 г., когато минималните застрахователни суми са в размерите по
§ 27 от ПЗР на КЗ (отм.) - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт за всяко събитие при две или повече пострадали лица
- 5 000 000 лева, както и икономическата обстановка в
страната към датата на произшествието. Предявеният иск съдът намира за
основателен за сумата от 20 000 лева, като за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в пътуване в т.а.
„Мерцедес“ без поставен обезопасителен колан и за наличие на придружаващи
заболявания, които са препятствали нормалното възстановяване на Н.А..
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Съдът
приема направените възражения за недоказани. Според вещите лица данни за
поставен предпазен колан по време на движението липсвали, но дори и да не е бил
поставен, това не е допринесло за тежестта на уврежданията, получени от Н.А.,
тъй като те са в областта на предмишницата на дясната ръка, а горните крайници
не се фиксирали от предпазния колан.
Ответникът не доказа и наличие на такива придружаващи
заболявания на Н.А., които да са попречили на нормалното протичане на
оздравителния процес.
Не следва да се отчита и отказът на ищцата да се проведе
лечение в Германия, доколкото това възражение принадлежи на ответника, който
следва да го е релевирал своевременно в процеса.
Правото да въведе възражение за съпричиняване на вредоностния
резултат по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД принадлежи на ответника в процеса и от
неговата воля зависи дали да го упражни валидно и своевременно или не. В случая
той не се е възползвал от това свое право, поради което отказът на Н.А. да се
проведе своевременно лечение и свързаните с него негативни последици не могат
да се съобразяват като обстоятелство, водещо до намаляване на размера на
отговорността на застрахователя. Определеното от съда обезщетение в размер на
20 000 лева не подлежи на редуциране и ответникът дължи да го заплати в
този размер.
В причинна
връзка с ПТП на 01.04.2011 г. са и получените от Т.А. телесни увреждания,
изразяващи се в счупване в областта на шийката и в горната трета на дясна
бедрена кост. Т.А. претърпял оперативно лечение за наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с дълъг бедрен пирон и серклажи.
Десният долен крайник бил скъсен с 3 см, за което ТЕЛК определила 10% трайно
намалена работоспособност. Обичайният срок за възстановяване бил около една
година, като през първите два месеца болките, които пострадалият търпял били с
по-висок интензитет. Т.А. страдал и от псориазис,
като вещото лице допуска честотата и тежестта на пристъпите да са се увеличили,
включително поради изживения психически стрес.
Въпреки че
вещото лице е заявило, че няма доказателства за пряка причинно-следствена
връзка между ПТП и счупването на долния десен крайник, съдът приема, че така
получената травма е резултат именно от настъпилия на 01.04.2011 г. инцидент.
Фрактура на дясно бедро е нараняване, фигуриращо в констативен протокол за ПТП.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 2551/15.09.2014 г., за ограничен обем в движенията на
дясна тазобедрена става на Т.А. са определени 20% трайно намалена
работоспособност, а за скъсен с 3 см долен десен крайник – 10%. Периодът на
нетрудоспособността е две години.
Показанията
на свидетеля О.А., брат на ищеца Т.А. съдържат подробни сведения за здравословното
състояние на пострадалия и за процеса на възстановяването му. Освен че търпял
неимоверни болки при изваждане на металните импланти, поставени при проведената
във ФРГ операция, в продължение на година бил на легло, като 5-6 месеца не
можел изобщо да става. За елементарни хигиенно-битови нужди се нуждаел от чужда
помощ. При първоначалните си придвижвания използвал патерици. Към момента не
ползвал помощни средства, но изпитвал болки при промяна на времето. Отделно от
това, псориазисът, от който страдал, се засилил след
инцидента. Т. бил в абсолютна невъзможност да полага труд.
До
01.04.2011 г. ищецът е бил трудоспособен, като псориазисът
не е пречил на възможността му да води нормален и пълноценен живот. Поради
преживения стрес от произшествието проявите на заболяването му се засилили.
Тежестта на травмата в тазобедрената става е довела до трайно неблагоприятни
последици, изразяващи се във видимо скъсяване на десния долен крайник и
свързаното с това затруднение в походката. Качествено се е променил в негативна
насока начина на живот на ищеца, който на 42-годишна възраст се е оказал лишен
от възможност да полага труд, за да реализира доходи за издръжката на семейството
си. Искът за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили от процесното ПТП
съдът намира за изцяло основателен. Претенцията от 60 000 лева съдът
намира за справедлив размер на обезщетението, предвид неблагоприятните и
необратими последици за състоянието на Т.А..
Според медицинската част от комплексната експертиза, данни за поставен
предпазен колан при ищеца не са налице, а ако е бил с обезопасителното
средство, уврежданията биха били по-леки и съответно тялото му не би полетяло
напред. При отчитане
приносът на ищеца, изразяващ се в непоставяне на предпазен колан, който да
намали тежестта на травмите, съдът намира, че на Т.А. следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 40 000 лева.
Ответникът не доказа да е заплатил обезщетения за болките
и страданията на ищците от претърпяното от тях ПТП, поради което следва да ги
заплати в размер съответно на 20 000 лева и 40 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Законната
лихва върху обезщетенията се дължи от датата на увреждането – 01.04.2011 г.
Ответникът е направил възражение за погасителна давност
на акцесорните претенции за мораторни лихви, които
съдът приема за основателни. В случая приложима е нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, според която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
лихви. В този смисъл е и т. 14 от постановеното ППВС № 7/04.10.1978 г. и
решение по чл. 290 от ГПК № 96/18.07.2011 г., т.д. № 610/2010 г., І т.о. на
ВКС. Исковата молба е заведена на 30.03.2016 г., поради което за периода от
01.04.2011 г. до 29.03.2013 г. вземанията за лихви за погасени по давност.
Върху определените от съда главници се дължат лихви от 30.03.2013 г. до
окончателното изплащане.
Тъй като ищците са били освободени от заплащане на
държавни такси, ЗАД „ОЗК-З.“ АД дължи да заплати по сметка на СГС, съразмерно
на уважената част от исковете държавна такса в размер на 2 400 лева и 266.67
лева депозит за експертиза по делото.
На Н.А.
и Т.А. е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. Д. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 3 168 лева.
Ищците
дължат да заплатят на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Съдът определя 400 лева юрисконсултско възнаграждение. От сторените
от ЗАД „ОЗК-З.“ АД разноски Н.А. и Т.А. дължат 576.67 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Н.А.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 01.04.2011
г. във ФРГ, ведно със законната лихва от 30.03.2013 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
30 000 лева и за мораторни лихви за периода 01.04.2011 г. – 29.03.2013 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 01.04.2011 г. във ФРГ,
ведно със законната лихва от 30.03.2013 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лева и за
мораторни лихви за периода 01.04.2011 г. – 29.03.2013 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „ОЗК-З.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 2 400 лева държавна такса и 266.67 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „ОЗК-З.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Г.З.Д.,
с адрес *** сумата от 3 168 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.А.А., ЕГН ********** и Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 576.67 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: