Присъда по дело №327/2024 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 11
Дата: 13 юни 2025 г.
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20243610200327
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Велики Преслав, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д.а Д. П.а
СъдебниБонка М. Василева

заседатели:Георги Ил. Г.
при участието на секретаря Полина Д. Стефанова
и прокурора К. Огн. В.
като разгледа докладваното от Д.а Д. П.а Наказателно дело от общ характер
№ 20243610200327 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. М. с ЕГН **********, роден в гр.******, български
гражданин, с постоянен адрес гр.******, ул.******, с основно образование, неженен, неосъждан,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19/20.08.2023 г. в с.******** се съвкупил със З. Х. Ю. с ЕГН
********** от с.********, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на
основание чл.152, ал.1, т.2, предл.1-во и 2-ро от НК и чл.54 от НК, ГО ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание
“Лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.59, ал.1 от НК в случай на привеждане в изпълнение на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, ПРИСПАДА времето, през което М. М. М. с ЕГН ********** е бил
задържан на осн.чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с постановление на ШРП до 72-часа на осн.чл.64 от НПК,
считано от 22.08.2023 г. до 29.08.2023 г.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на пострадалата З. Х. Ю.
с ЕГН ********** сумата от 5000.00 /пет хиляди/ лева, като уважен граждански иск за причинените
й неимуществени вреди от престъплението по чл.152, ал.1, т.2 предл.1-во и 2-ро от НК, ведно със
законната лихва, върху главницата, считано от 22.04.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
1
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия М. М. М. с ЕГН **********, да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск 200.00 лв. /двеста лева/.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия М. М. М. с ЕГН **********, да
заплати на адв.Д. А. Д. от ШАК, в качеството му на повереник на гражданския ищец и частен
обвинител З. Х. Ю. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждание определеното чл. 38, ал.2 вр. с
чл.38, ал.1, т.2 на осн.чл.13, ал.1, т.3 и по аргумент от § 2а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия М. М. М. с ЕГН **********, да
заплати сума в размер на 1 294,94 лева, в полза на държавата по сметка на ВПРС представляваща
направените по делото разноски по обвинението, по което е признат за виновен и 5.00 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата
разноски.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, ОТНЕМА в полза на държавата 1 бр. нож с дължина
23 см, дължина на режещата част 12 см, с пластмасова оранжева дръжка, обвит в лилава салфетка,
1 бр. ключ с надпис „9“, 1 бр. салфетки лилави на цвят с надпис „Зебра“, които поради липса на
стойност да се унищожат по реда на ПАС.
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, да се върне на подсъдимия М. М. М. иззетия като
веществено доказателство по делото 1 бр. мобилен телефон марка ZTE модел 8030 със силно
начупен дисплей и дълбока драскотина в долния десет ъгъл.
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, да се върне на подсъдимия З. Х. Ю. иззетите като
веществени доказателства по делото 1 бр. жълтеникаво покрилаво за легло; 1 бр. калъфка за
възглавница светлосиня; 1 бр. калъфка за възглавница жълтолилава; 1 бр. червена текстилна
завивка за фотьойл.
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, иззетите като веществени доказателства по делото 1 бр.
фас и празна кутия от цигари, поради липса на стойност да се унищожат по реда на ПАС.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд
град Шумен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на присъда по НОХД №327/2024 г. по описа на ВПРС
Настоящото наказателно производство е образувано въз основа на внесен от Районна
прокуратура град Шумен Териториално отделение град Велики Преслав обвинителен акт, ведно с
ДП№210/2023 г. по описа на РУ-В.Преслав, с който е повдигнато обвинение срещу М.М.М. с ЕГН
**********, роден на ******, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, строителен работник в дружество „******, с пост.адрес в гр. ******, за това че на
19/20.08.2023г. в с. *******, се съвкупил с лице от женски пол - З.Х.Ю. от с. *******, в дома й на
адрес ул. *******, като я принудил към това със сила /чрез притискане на пострадалата от страна на
дееца с ръце и тежест на тялото върху легло в стая на първия етаж на къщата й/ и заплашване /чрез
отправен от негова страна израз „...сега като те заведа някъде и те убия, никой няма да те намери и
да разбере, че съм го направил аз...“/, деяние, съпроводено с употреба на нож, последователно
опиран от дееца в корема и гърдите на пострадалата Ю. - престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, np.I-во
и II-ро от НК.
В разпоредителното заседание предвид липсата на основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила е постановено разглеждането му по общия ред.
В хода на разпоредителното заседание е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
З.Х.Ю. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. ******, ул. ******* срещу М.М.М. с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр. *****, за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000
лева, причинени с престъплението по чл.152, ал. 1, т. 2, пр. I-во и II-ро от НК, предмет на
обвинението по настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от деня на деянието -
19.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Пострадалата е конституирана в наказателното
производство в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В хода на съдебните прения прокурора поддържа повдигнатото обвинение. Намира същото
за доказано по несъмнен начин. Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен за престъпление
по чл.152, ал. 1, т. 2, пр. I-во и II-ро от НК, да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер 2 години, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 5 години. Счита гражданския
иск за доказан по основание и размер и моли съдът да го уважи изцяло.
Повереникът, счита че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, моли след като подсъдимия бъде признат за виновен да у бъде наложено
справедливо наказание и да бъде уважен гражданския иск в предявения размер, както и да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Гражданския ищец и частен обвинител се солидаризира изложеното от повереника.
Защитникът на подсъдимия намира, че повдигнатото обвинение на подзащитния му не е
доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Според защитата не е доказано от
обективна страна по несъмнен начин осъществен полов акт чрез принуда на пострадалата, което се
подкрепяло от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Липсата на субективния
елемент на деянието- умисъл, защитата обосновава с липсата на представи у подсъдимия за
осъществяване на насилствен полов акт, предвид дългогодишната интимна връзка с пострадалата
за което, освен множество гласни доказателства били налице и писмени-разписки за парични
преводи от подсъдимия на пострадалата. Поради което моли подзащитния му да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение и да бъде отхвърлен гражданския иск като неоснователен.
Подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото –показанията на разпитаните
свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М.М. притежавал и къща, находяща се в село *******. Познавал
пострадалата З.Х.Ю. ЕГН ********** отпреди, като двамата били в интимна връзка и живеели в
общо домакинство около седем години.
Пострадалата З.Х.Ю. с ЕГН ********** живеела в село ****** на административен адрес
ул. *******. Работела в ******
1
С подсъдимият били в дългогодишна интимна връзка и съжителствали заедно в период от
около седем години в общо домакинство, устроено в къща на административен адрес с. *******,
ул. ******* - жилището на пострадалата, в което същата живеела и понастоящем. З. Ю. била
разведена и имала две деца от бившия си съпруг /вече пълнолетни и понастоящем пребиваващи
постоянно в чужбина/, а подсъдимия – три деца от съжителството му с друга жена по-рано.
Двамата нямали общи низходящи. През 2020 година обаче, взаимоотношенията им се влошили и те
се разделили. Подсъдимият заминал да работи в РГермания, а Ю. останала на адреса си в с.
**********. Независимо от раздялата до процесната дата обаче, подс. М.М. не преустановявал
опитите си да се сближи отново с пострадалата и да възобнови връзката си с нея. Често я търсел и
й пишел съобщения чрез социалните мрежи. Последната обаче не била съгласна и не желаела да
възобновява отношенията си с него.
На 19.08.2023г., сутринта, пострадалата З.Х.Ю. се прибрала от работа в дома си на ул.
******* в с. **********. След това, около обед, се наложило да отиде до дома на родителите си,
живущи в същото населено място на друг адрес. Дамската чанта и телефона си оставила в
помещение на втория етаж в жилището си. Заключила входната дворна врата и заминала. През това
време, без пострадалата да знае, подсъдимият М.М. пристигнал в селото и отишъл в къщата си на
адрес *******. Същият притежавал, без Ю. да предполага, ключ за дворна врата към имота й. От
своята къща подс. М.М. взел нож с оранжевобяла дръжка, увил острието му с лилава салфетка /в
жилището си съхранявал салфетки с марка „Зебра“ с такъв цвят/ и го пъхнал в дрехите си. След
това с посочения ключ отишъл в отсъствието на пострадалата до имота й. Отключил дворната врата
и влязъл вътре. Било следобед, а на улицата нямало хора, тъй като имотите в близост не били
обитаеми. След това през незаключената врата на къщата проникнал в стаите на втория етаж. Там
намерил чантата и телефона на пострадалата. Разгледал телефона и отворил профила й във
„Фейсбук“. Там видял изпращани и получавани от нея електронни съобщения в контакти с други
мъже чрез платформата на Фейсбук“. Заснел със своя телефон част от съобщенията с интимен
характер, след което оставил всичко така, както го бил заварил и излязъл в двора. Скрил се,
запалил цигара и зачакал връщането на З. Ю..
Пострадалата се прибрала от дома на родителите си около 18.00 часа. Отключила дворната
входна врата на имота, след което влязла в къщата. Качила се в горните стаи за да вземе оттам
чантата и телефона си, след което слязла обратно с намерение да отиде в стаята, която предимно
обитавала на първия етаж/остъклена, т.нар. „джамлък“/. Точно тогава видяла с изненада, че
подсъдимият М.М. стои пред входа на къщата й, вътре в дворното място. Когато я видял, същият
извадил от дрехите си ножа с оранжевобяла дръжка и острие, увито в салфетка с лилав цвят.
Насочил го към нея и с думите: „...ела да се разберем, да видим ти с кого си пишеш...“. Завел я в
стаята, която обичайно Ю. обитавала на първия етаж /в джамлъка/. Пострадалата му обяснила, че е
свободна жена, че няма връзка с него и може сама да избира с кого да общува. Това подразнило
подсъдимия и той отново насочил към нея ножа си. Заявил й, че: „сега като я заведе някъде и я
убие, никой нямало да я намери и да разбере, че го е направил той“. Веднага след това подс.М.
хванал с едната си ръка нейните две ръце и ги стиснал една за друга със сила с цел да я обездвижи,
след това с тежестта на тялото си я принудил да легне по гръб върху леглото, разставено в стаята
/покрито с жълта завивка и две възглавници в светлосин цвят и жълт цвят/. После, със свободната
си ръка, в която държал ножа го насочил и опрял острието му последователно в областта на корема
й и в областта на гърдите й. Предупредил я, че няма смисъл да вика, тъй като нямало кой да я чуе.
Пострадалата опитала да се освободи, но не успяла. Тогава подсъдимия оставил ножа върху близко
разположена до леглото маса и продължавайки да държи ръцете на Ю. здраво стиснати и със
свободната си ръка я съблякъл от кръста надолу. Тя опитала отново да се освободи, но неуспешно.
Заявила му, че не желае да прави нищо с него. Подсъдимият обаче не се отказал от намерението си.
Отвърнал, че тя щяла да бъде само негова и нямало да я остави. След това със сила разкрачил
краката й и след като се освободил и от своите дрехи, се съвкупил с нея. Докато траел половият
акт, З. Ю. отново направила опит да се освободи от дееца, но не успяла. След като актът
приключил, тя се измила и облякла. Подсъдимият стоял близо до нея за да не й позволи да избяга
или да осъществи телефонна връзка с близките си. Отново се върнали в стаята, където били преди
това. Там подсъдимият отново започнал да я увещава да се съберат да живеят заедно, както било
преди години. Примирена от възникналата ситуация и от страх да не посегне на живота й или пък
2
да я отвлече, З. Ю. влязла в тона му и за да го успокои не му противоречала. Разговаряйки така, в
рамките на няколко часа през нощта двамата осъществили полов акт още три пъти, като при тях
пострадалата повече не опитала да се съпротивлява. Двамата останали заедно до сутринта. Около
05.30 часа на 20.08.2023г., подс. М.М. напуснал жилището й и се прибрал в своята къща на
*******. Преди това направил уговорката, че вечерта на следващия ден отново ще дойде при нея в
дома й.
След като той си тръгнал, пострадалата се изкъпала и изпрала дрехите си. След това отишла
в дома на родителите си и споделила на майка си за случилото се вечерта на 19.08.2023г. срещу
20.08.2023г. После двете жени чрез кметския наместник на селото отнесли случая до знанието на
органите на МВР при РУ - В.Преслав. Образувано било настоящото досъдебно наказателно
производство.
Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: показанията на пострадалата З. Ю., дадени в хода на съдебното следствие
и приобщените такива по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите, Ю.Ю./брат
на пострадалата/, З.И./майка на пострадалата/, Ю.Б., от приетите по делото съдебно медицинска
експертиза по писмени данни, психиатрична експертиза, както и от оценения като достоверен,
прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.
Показанията на пострадалата З. Ю., съдът кредитира изцяло. С тях се установяват всички
елементи, както от обективната, така и от субективната страна на престъплението: осъществяване
на полов акт с подсъдимия, обстоятелствата при които е осъществен, чрез физическа и психическа
принуда/заплаха/. Описанието и възпроизвеждането относно случилото се от пострадалата са
константни и последователни, първо след подаване на сигнала пред полицейския служител Ж.Ж.,
М.Ж., след което в хода на разследването пред разследващия полицай, в разпит пред друг състав на
съда, в хода на съдебното следствие, включително и пред психиатъра при проведеното изследване.
Поради което съдът приема за доказан факта на съвкупление с принуда. От показанията на св.З.И.
става ясно, че на нея първо е споделила пострадалата, от показанията на св.Ж.Ж. става ясно, че
пред него пострадалата е подала сигнал за това, че е била изнасилена, като разказала какво е
преживяла и показанията й дадени пред съдия са абсолютно идентични, което води до извода, че
същата излага абсолютно едни и същи обстоятелства от самото начало на наказателното
производство и без никакво колебание и е била категорична относно случилото се.
Показанията на пострадалата кореспондират със свидетелските показания на свидетелката
З.И., майка на пострадалата, с която последната е споделила за случилото се на следващия ден.
Кореспондират с показанията на свидетелите М.Г., Р.Ш., М.Ж., Ж.Ж.-полицейски
служители, които се работили по подадения от пострадалата сигнал.
Показанията на пострадалата косвено се подкрепят от показанията на Ю.Ю. и Ю.Б. в частта
им относно заплахата от подсъдимия, чрез използване на нож.
Изложеното от пострадалата в показанията й относно начина по който е осъществена
принудата, чрез заплаха с нож и с убийство, физическа принуда и осъществяване на полов акт от
подсъдимия без нейно съгласие се подкрепя от изложеното в показанията на св.Ж.Ж..
Изложената от съда фактическа обстановка по отношение на подготовката на подсъдимия
преди извършване на деянието, влизане в дома на пострадалата, в нейно отсъствие, с ключ, който
притежавал от преди, носенето на нож, ровене в личната й кореспонденция от социалните мрежи в
телефона й, отново без нейно знание и съгласие, изчакване на пострадалата да се прибере в дома
си, от подсъдимия, скрит в двора и то продължителен период от време, след което влизане къщата
отново без съгласи на пострадалата, се подкрепят от показанията на свидетеля М.Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите З. Ю., дадени в хода на съдебното
следствие и приобщените такива по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите,
Ю.Ю./брат на пострадалата/, З.И./майка на пострадалата/, Ю.Б. и полицейските служители, същите
са логични, последователни и непредубедени, подкрепят се от останалия доказателствен материал.
Показанията на пострадалата се подкрепят от протокола за претърсване и изземване от
извършеното действие по разследването в дома на подсъдимия в с.**********, общ.Смядово на
3
*******, от който се установява, че при извършеното претърсване бил установен и иззет като
веществено доказателство процесният нож с оранжевобяла дръжка и острие, увито в салфетка с
лилав цвят, както и ключа за дворната врата на имота на пострадалата /с надпис „9“ върху него/.
При огледа на телефона на подсъдимия с марка „ZTE“, модел „8030“, били открити в
паметта на устройството снимки на телефона на пострадалата Ю., на които били видни изпратени
от нея и получени електронни съобщения чрез платформата „Месинджър“ до нейни контакти в
социалната мрежа „Фейсбук“ от мъжки пол, което кореспондира изцяло с показанията й.
С назначена и извършена по делото съдебнопсихиатрична експертиза е установено, че З. Ю.
не страда от душевно заболяване и не страда от умствена недоразвитост. Същата притежавала
нормален интелект и може да бъде годен участник в наказателния процес. Вещото лице изрично
посочило, че осъществения престъпния акт провокирал у пострадалата остра стресова реакция,
причинила разстройство в адаптацията с тревожен облик на по-късен етап, но с времето
симптоматиката се е редуцирала без да се е наложила специализирана психологична и
психиатрична помощ, вследствие на добрите компенсаторни възможности, подкрепата от
семейството и своевременната намеса на институциите.
Неоснователно е възражението на защитата, че се правят опити да се криминализира една
дългогодишна връзка и то единствено поради „мъст“ и „междуличностен конфликт“.
Обстоятелствата, от които се прави този извод от защитата, че подсъдимия е пращал пари на
пострадалата, когато е работил в РГермания, че заедно са били на почивка, с нейните синове, че е
помагал на нейните роднини – родители, брат и др. са ирелевантни, тъй като по време са
предхождали раздялата им, т.е. това поведение е било по време на съвместното им съжителство.
Това, че подсъдимия неприема, че пострадалата вече има самостоятелен живот и не е обвързана с
него, че може да му отказва полови контакти и други контакти, че е самостоятелна личност и сама
определя връзките си, включително и други мъже, не е извинително обстоятелства за извършване
на деянието. Съдебната практика е константна по отношение на това, кога има изнасилване, дори
лицата от мъжки и женски пол да са в интимна връзка, липсата на съгласие от жената за
осъществяване на полов акт, обективирано с думи и/или действия е изнасилване.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, предвид
обстоятелството,че по тялото на пострадалата и по половите органи не са открити синини и
охлузвания или други травматични увреждания,което се потвърждава и от приетата и изслушана
по делото СМЕ. Действително няма констатирани обективно данни от белези от упражнена сила
върху пострадалата,но тяхната липса не е категорична индикация за липса на осъществена сила .
Константната съдебна практика е категорична, че липсата на следи от употреба на сила по тялото
на пострадалата не водят до извод за несъставомерност на деянието. Съдът следва да прецени
какви са били конкретните действия на подсъдимия във връзка с употребената от него сила. Видно
от доказателствата по делото, а и самото обвинение сочи,че употребената сила се изразявала в
принудително притискане на тялото, чрез хващане с ръка, отваряне на краката и принудително
проникване. Всички тези действия е възможно да не оставят следи по тялото и краката на
пострадалата,още повече,за да се оставят следи е необходимо да бъде осъществена активна
физическа съпротива от страна на принуденото лице, а такава липсва.
Вещото лице в съдебно заседание пред първата инстанция подробно е разяснило, че

влагалището има способност да се разтяга достатъчно и е нормално да не останат следи от
проникване.Няма спор,че пострадалата не е била девствена. Това обстоятелство може също да бъде
взето предвид в полза на обвинението, че при това положение пострадалата не й е било за първи
път и може да има годни и точни възприятия какво точно означава полов акт и проникване във
влагалището и да дава правдиви показания в тази насока.
С изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни е установено, че
по тялото на пострадалото лице не са констатирани причинени травматични увреждания от
извършеното принудително съвкупление, но вещото лице направило изричната уговорка, че при
раждала жена, наличието на следи от осъществен със сила полов акт невинаги е задължително да
присъстват като находка. С извършената по делото съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства, върху завивката на леглото, завивката на фотьойла и двете възглавници, иззети като
4
веществени доказателства от дома на пострадалата не били открити следи от кръв и човешка
сперма. От заключението на вещото лице по изготвената дактилоскопна експертиза се установява,
че иззетата дактилоскопна следа от пералнята на пострадалата, не е годна за дактилоскопно
идентификационно изследване. Чрез извършен следствен експеримент, в хода на разследването
било недвусмислено доказато, че ключът открит в дома на подсъдимия е предназначен за
ключалката на входната дворна врата имота на пострадалото лице.
Липсата на установени биологични следи – кръв и сперма по иззетите с протокола за оглед
от жилището на пострадалата завивки, калъфки и чаршаф, не водят до извод за липса на полов акт,
който не се отрича и от защитата/съотв. от подсъдимия.
Изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-дактилископна експертиза,
поради липса на годност за изследване на иззетата дактилоскопна следа не следва да бъде
обсъждана.
Показанията на свидетелите М. М. – майка на подсъдимия и А.Р.-негова сестра, освен
характеристични данни за същия и обстоятелства относно прекратените отношение между него и
пострадалата, в един отдалечен период от деянието не съдържан релевантни данни за предмета на
доказване.
Експертните заключения и останалия писмен доказателствен материал допълват
непрекъсната причинно следствена връзка с кредитираните показания на пострадалата и
останалите свидетели, която води до единствения извод за осъществяване на деянието от обективна
и субективна страна и то от подсъдимия.
Подсъдимият не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Макар и да не са
приобщени по реда на чл.279 от НПК, дадените от подсъдимия в качеството на обвиняем
обяснения в хода на досъдебното производство, за пълнота следва да се отбележи, че в частта им, с
твърдение за липса на насилие и доброволен полов акт се опровергават от останалия
доказателствен материал. Същите остават изолирани на фона на другите доказателства по делото,
като нелогични, непоследователни и вътрешно противоречиви. Повече от очевидно е, че с тях се
цели изграждане на защитна теза.
По този начин събраните по делото доказателства се явяват безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия М.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по основание
чл.152, ал.1, т.2, предл.1-во и 2-ро от НК. За да прецени тази квалификация, съдът взе предвид
следните правни съображения:
От обективна страна, с действията си подсъдимия е реализирал обективните признаци от
състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като се е съвкупил с лице от женски пол, като го
е принудил към това със сила и заплашване. Изнасилването е двуактно престъпление, чието
изпълнително деяние включва два акта – употреба на принуда, която може да се изразява в сила
или заплашване, което само по себе си представлява престъпление по чл. 143, ал.1 от НК и
съвкупление. Посочените два акта са функционално свързани помежду си, като осъществяването
на принудата чрез сила или заплашване се явява условие за извършване на съвкуплението. От
доказателствения материал по делото безспорно се установява осъществената от подсъдимия
спрямо пострадалата принуда, изразяваща се в сила, като я хванал с едната си ръка нейните две
ръце и ги стиснал една за друга със сила с цел да я обездвижи, след това с тежестта на тялото си я
принудил да легне по гръб върху леглото, за да не се съпротивлява, с цел да улесни
осъществяването на съвкуплението чрез сломяване на съпротивата на пострадалата. Освен това я
заплашил с насочен срещу гърдите й нож и с думите че: „сега като я заведе някъде и я убие, никой
нямало да я намери и да разбере, че го е направил той“. В резултат на упражнената сила от страна
на подсъдимия, пострадалата не е могла да се съпротивлява. По отношение обективната страна на
деянието, процесното престъпление с правна квалификация по чл. 152, а.. 1, т. 2 от НК е резултатно
престъпление, като се счита довършено в момента, в който фалосът проникне във влагалището, с
което вече се нарушава половата неприскосновеност. От показанията на пострадалата се
5
установява, че подсъдимият е успял да проникне с половия си член във влагалището й, поради
което и самото деяние, съдът намира за довършено.
Стъпвайки на тези принципни положения и в съответствие със закона, настоящият състав
намира, че освен от обективна, деянието е съставомерно и от субективна страна. Налице е пряк
умисъл у дееца, при наличието на всички интелектуални и волеви характеристики на предвидената
форма на вина. Деецът е съзнавал всички обстоятелства, характеризиращи обективната страна на
инкриминирания престъпен състав, включително и възрастта на пострадалото лице, но всички
негови действия са били насочени към осъществяването на инкриминирания полов акт.
Подсъдимият М.М.М. с ЕГН **********, роден в гр.******, български гражданин, с
постоянен адрес гр.******, ул.******, с основно образование, неженен, неосъждан.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитането от страна на
подсъдимия на правата на личността и до незачитане на чуждата телесна неприкосновеност.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления съдът
прецени следните отегчаващи обстоятелства: степента на обществената опасност на деянието -
висока, предвид на факта, че се касае за посегателство над личността; степента на обществена
опасност на подсъдимия: предвид начина на осъществяване на деянието, с предварителна
подготовка, заплаха с нож, съдът счита, че неговата обществена опасност е висока; подбудите за
извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения,
осигуряващи телесната неприкосновеност; упоритостта при извършване на деянието.
Предвид гореизложеното, съдът констатира следните смекчаващи вината обстоятелства:
социалния му статус, неосъждан, трудово зает, добросъвестно поведение в хода на досъдебното
производство, предишните отношения с пострадалата.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства и поради паритет между отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства определи наказанието на осн. чл.54 от НК в минималния предвиден
в закона размер - две години “лишаване от свобода”.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване
от свобода” за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а
освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
На осн.чл.59, ал.1 от НК в случай на привеждане в изпълнение на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, съдът постанови приспадане на времето, през което подсъдимия е бил
задържан на осн.чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с постановление на ШРП до 72-часа на осн.чл.64 от НПК,
считано от 22.08.2023 г. до 29.08.2023 г.
Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски направени в хода на досъдебното и
съдебното производство, включително и държавната такса за гражданския иск.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата 1 бр.
нож с дължина 23 см, дължина на режещата част 12 см, с пластмасова оранжева дръжка, обвит в
лилава салфетка, 1 бр. ключ с надпис „9“, 1 бр. салфетки лилави на цвят с надпис „Зебра“, които
поради липса на стойност да се унищожат по реда на ПАС.
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови връщане на подсъдимия М.М.М.
иззетия като веществено доказателство по делото 1 бр. мобилен телефон марка ZTE модел 8030
6
със силно начупен дисплей и дълбока драскотина в долния десет ъгъл, както и връщане на
пострадалата З.Х.Ю. иззетите като веществени доказателства по делото 1 бр. жълтеникаво
покрилаво за легло; 1 бр. калъфка за възглавница светлосиня; 1 бр. калъфка за възглавница
жълтолилава; 1 бр. червена текстилна завивка за фотьойл.
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови и иззетите като веществени
доказателства по делото 1 бр. фас и празна кутия от цигари, поради липса на стойност да се
унищожат по реда на ПАС.
По предявения граждански иск: При наличието на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД съдът
счете, че подсъдимия е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалата в резултат на
виновно и противоправно извършеното престъпно деяние по повдигнатото и доказано обвинение
за престъпление по чл.152, ал.1, т.2, предл.1-во и 2-ро от НК. Неимуществените вреди съществуват
обективно и се обуславят от конкретни обстоятелства. Справедливостта е само критерий за
определяне на размера на неимуществените вреди, въплътен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, който
не може да бъде прилаган абстрактно. Обезщетението за претърпените и търпящи се и в момента
болки и морални страдания, следва да бъде съответно на тежестта на причинените стрес, болки,
унижение, срам, незачитане на личността и авторитета, които пострадалата несъмнено е изпитала в
следствие на упражнената агресия и полов акт от подсъдимия. На основание гореизложеното съдът
определи като основателен гражданския иск предявен от пострадалата за неимуществени вреди в
размер на 5000.00 лева. Съдът прецени, че определения размер е справедлив, отговаря на характера
и вида на причинените морални страдания, виновно причинени от подсъдимия. След като прецени
доказаните морални и физически страдания съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец сумата от 5000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като счита иска в останалата му
част до пълния му размер от 10000 лв. като неоснователен и недоказан. Подсъдимият беше осъден
да заплати на гражданския ищец цитираната сума, ведно със законната лихва от датата на
причиняване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият беше осъден да заплати на повереника адвокатско възнаграждение
определено на основание чл. 38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 на осн.чл.13, ал.1, т.3 и по аргумент от §
2а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 1500.00
лв. /хиляда и петстотин лева/.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
7
Съобщи за изтекли лични данни