РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Велико Търново, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110103138 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Б. Н., чрез адв. И. З. –
САК, срещу Т. И. П. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД . В исковата молба
процесуалният представител на ищеца развива съображения, че на 26.05.2022 година
последният е превел на ответника по банковата му сметка сумата в размер на 5 000.00
евро с посочено основание: „В полза на Й. Н.а капаро за покупка на имот В. Търново,
ул. Полтава 7 магазин + офис“. Същевременно нито ищеца, нито неговата майка са
имали сключен предварителен договор за покупка на имота с ответника. Посочва, че за
имота са водени разговори, но тъй като ответникът и дъщеря му не са представили
необходимите документи не бил сключен както предварителен, така и окончателен
договор за имота. Твърди, че след телефонен разговор, ответникът е отказал да върне
преведената му сума. Направено е искане да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати ищеца сумата в размер на 5 000.00 евро, с левова
равностойност в размер на 9 779.15 лева, представляваща преведена на 26.05.2022
година сума и дължима на неосъществено основание, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване
на задължението. Претендира да му бъдат присъдени направените в настоящото и в
обезпечителното производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
1
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, като ответникът по делото развива
съображения, че предявеният иск е процесуално допустим и е основателен. Посочва, че
не е дал повод за завеждане на делото, тъй като именно ищецът е прекъснал
комуникацията с него. Твърди, че е бил в готовност за сключване на сделката, както
към момента на огледа, така и към настоящия момент. Посочва, че в тази връзка е
изпратил и нотариална покана до ищеца, т.е. не е имал каквото и да е поведение за
завеждане на настоящото дело. Направено е искане за постановяване на решение по
реда на чл. 237 ГПК при признание на иска, както и за прилагане на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
С съдебно заседание, проведено на 16.03.2023 година по делото процесуалният
представител на ответника изрично заявява, че признава предявения по делото иск,
поради което процесуалния представител на ищеца е поискал, на основание чл. 237
ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание
на иска.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани
в чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.
Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от ответника, с отговора
на исковата молба, което признание се поддържа и в съдебно заседание от
процесуалния му представител. Предявеният иск, с оглед на представените
доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се
постанови решение при признание на иска. Предявената претенция следва да се уважи
изцяло, без съда да мотивира решението си по същество по аргумент от чл. 237, ал. 2
ГПК.
По отношение на разноските, настоящият съдебен състав намира, че в случая по
делото намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възлагането разноските
в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в
посочената правна норма две предпоставки - с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези
предпоставки са изпълнени е винаги конкретна и с оглед фактите по делото, като за
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това
на ответника. Искът срещу ответника може да бъде основателен, но щом той не е бил
канен преди това да плати /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/ и след предявяване на иска признае
вземането, не ищецът, а ответникът има право на разноски. В случая от събраните по
делото се установява, че ответникът е бил добросъвестен. Същият е изпратил
нотариална покана до ищеца за сключване на договор за покупко-продажба на
недвижимия имот, за който е преведено капаро от ищеца, но по независещи от
ответника причини – ищецът не е бил открит, същата не е била връчена. Това му
2
поведение обаче, явно сочи намерението му да сключи договора, за който му е
преведена процесната сума. От друга страна по делото липсват както твърдения, така и
доказателства ищецът да е поканил ответника да му възстанови преведената сума
извънсъдебно, т.е. преди подаване на исковата молба. Действително в полза на ищеца е
било допуснато обезпечение на бъдещ иск, като от отговора на исковата молба става
ясно, че претендираната в производството сума е запорирана по сметка на ответника,
но дали това е станало преди подаване на исковата молба или след това, по делото
няма данни, още повече, както бе посочено по-горе, ответникът не е бил поканен да
изпълни задължението извънсъдебно, поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД
към датата на подаване на исковата молба ответникът не е бил в забава. Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ищеца, че липсва активно поведение
от страна на ответника, доколкото такова липсва и от страна на ищеца. Предвид
гореизложеното съдът, в настоящия му състав приема, че с поведението си ответникът
не е станал повод за завеждане на делото и с оглед извършеното от него признание на
иска, и в съответствие с чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не следва да бъдат възлагани в
негова тежест.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. И. П. от*, с ЕГН ********** да заплати на Д. Б. Н. от *, с ЕГН
********** СУМАТА В РАЗМЕР на 5 000.00 евро /пет хиляди евро/, равняваща се на
9 779.15 лева /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет
стотинки/, дължима на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022 година до
окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3