№ 165
гр. Провадия, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130101389 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от „ЕОС Матрикс"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******,
срещу К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес *******.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2020г е сключен Договор за
отпускане на кредит между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и К. Д.
Г., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника
стоков кредит/паричен заем в размер 1 общо на 7643,49 лв. Сумата е
разсрочена на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 289,49 лева или
общо задължение — 9017,93 лева. Договорено е ползваният кредит да се
олихвява с годишен лихвен процент в размер на 10,00%. Кредитополучателят
се задължава да погасява задължението си считано от 21.07.2020г. Крайната
дата /падеж на задължението/ е 21.06.2023г.
На 20.04.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК ********* е
придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе
договор. В изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на
писмо-уведомление от дата 28.06.2021г., на длъжника е даден 7-дневен срок
1
за доброволно изпълнение.
За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е образувано
ч.гр.д. 583/2022г. по описа на РС Провадия, по което е издадена Заповед за
парично изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило възражение
от ответника, за което сме уведомени със съобщение, надлежно връчено на
05.10.2022г.
Към момента на подаване на исковата молба погасяване на
задължението по Договор за отпускане на кредит от 17.07.2020Г. не е
осъществено.
Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответника дължи на ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.583/2022г. на РС Провадия в размер на 4304,96 лв. (четири хиляди
триста и четири и 0,96 лева) - задължение с настъпил падеж по Договор за
отпускане на кредит от 17.07.2020г., от които 3800,00 лв. (три хиляди и
осемстотин лева) - непогасена падежирала главница и 504,96 ле. (петстотин и
четири и 0,96 лева) - непогасена падежирала възнаградителна лихва към
датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва за
забава върху главницата от подаването на заявлението, до окончателното й
изплащане, ведно със съдебно-деловодните разноски в заповедното
производство и тази инстанция. Претендират се разноски по исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК не депозиран отговор от ответника,
депозирания отговор е след изтичане на срока по чл.131 ГПК.
В проведените по делото открити съдебни заседания представител на
ищцовото дружество не се явява, в писмена молба поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване. Ответникът не се явява, не се
представлява и не изразява становище по спора в открито съдебно заседание
или в писмена молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото писмени Договор за потребителски кредит
№4219421; общи условия; погасителен план от 17.07.2020 г.; съгласие за
2
директен дебит 17.07.2020 г. се установява, че на 17.07.2020г. е сключен
Договор за потребителски кредит между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД и К. Д. Г., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал
на длъжника стоков паричен кредит в размер общо на 7643,49 лв. Сумата е
разсрочена на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 289,49 лева или
общо задължение — 9017,93 лева. Договорено е ползваният кредит да се
олихвява с годишен лихвен процент в размер на 10,00%, ГПР е 10,47%.
Кредитополучателят се задължава да погасява задължението си считано от
21.07.2020г., падежната дата е 21-во число на месеца. Крайната дата на
задължението е 21.06.2023г. По кредита не се дължат такси за разглеждане на
кредита. Начин на погасяване на кредита е от сметка на клиента. Кредита е
сключен без застраховка.
Договорът е подписан при действието на общи условия. Според тях за
предоставения кредит потребителят дължи лихва, чиито месечен размер е
посочен в погасителния план и в договора. Лихвата е фиксирана за целия срок
на договора и се начислява от отпускане на кредита. В случай, че има такси
по договора извън лихвата те се определят от общите условия и/или са
посочени в договора. Банката може да начислява такса за разглеждане на
искането за кредит.
Ответницата е получила и е подписала погасителен план по кредита, в
който е посочен размера и падежа на всяка една месечната вноска, с
посочване на включената в нея лихва и главница.
Ответницата е подписала искане за предоставяне на кредит на
17.07.2020г.
От индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.04.2021г., уведомление за настъпили промени относно кредитно
задължение изх. № МА 00025474/07.11.2022 г.; потвърждение за извършена
цесия; пълномощно изх. № 3787/05.03.2013 г.; пълномощни – 2 бр.;
приложение № 1 към договор за цесия от 20.04.2021 г. се установява, че на
20.04.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК ********* е придобило
вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор.
Вземането е описано в Приложение № 1 към цесията под номер 284.
„Уникредит Къстъмър Файнансинг“ ЕАД е потвърдило извършената цесия
3
Цедентът е упълномномощен да уведоми длъжниците за извършената
цесия. В изпълнение на това свое право ищецът е изпратил уведомление до
ответницата с изх.№ от 07.11.2022г., за извършената цесия, с уведомление, че
всички плащания по договора следа да се извършват в полза на ищеца. По
делото не са представени доказателства уведомлението да е достигнало до
ответницата.
От изготвената по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективна и
компетентно изготвена се установява, че за период 17.07.2020 г./дата на
договора за кредит/ до 20.04.2021 г. /дата на договора за цесия/,
кредитополучателят К. Д. Г. е направила две вноски:
на дата 17.07.2020 г. вноска в размер на 20.00 лв., с които са погасени
10.50 лв. възнаградителна лихва по договор и 9.50 лв. такси по
обслужване на кредит;
- на 09.09.2020 г. вноска в размер на 100.00 лв., с които са погасени
97.50 лв. възнаградителна лихва по договор и 2.50 лв. такси по обслужване на
кредит;
Извършени са погасявания в размер на 120.00 лв. към първоначалния
кредитор, от които 108.00 лв. за възнаградителиа лихва и 12.00 лв. такси по
обслужване на кредит.
В счетоводната система на ищцовото дружество, след датата на
цесията /20.04.2021 г./ до момента на изготвяне на експертизата не са
постъпвали плащания по погасяване на процесния кредит.
Кредитополучателят К. Д. Г. дължи общо 9 017.93 лв., от които 7
643.49 лв. главница по договор за кредит и 1 374.44 лв. възнаградителна лихва
за период 21.07.2020 г. до 21.06.2023г. при договорен годишен лихвен
процент 10%.
Извършени са погасявания в размер на 120.00 лв. към първоначалния
кредитор, от които 108.00 лв. за възнаградителна лихва и 12.00 лв. такси по
обслужване на кредит.
Кредитополучателят и ответник по настоящото дело дължи общо 7
643.49 лв. непогасена главница и 1 266.44 лв. непогасена възнаградителна
лихва за целия срок на договора.
Непогасените главница и възнаградителна лихва, падежирали към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК при действащ
4
първоначален лихвен процент, уговорен със същия договор са както следва:
Непогасена падежирала главница от 21.07.2020 г. до 21.04.2022г. в
размер на 3 836.76 лв.;
Непогасена падежирала възнаградителна лихва до 21.04.2022 г. в размер
на 1 020.43 лв.;
Или общо задължение до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК е 17.05.2022г. в размер на 4 857.19 лв.
От ч.гр.д. № 583/2022 г. по описа на РС-Провадия е видно, че ищецът е
подал заявление по чл.410 ГПК срещу ответника и по него е издадена заповед
за изпълнение № 305/10.06.2022 г. за следните суми: сума в размер на
3800.00 лева /три хиляди и осемстотин лева и 0 ст./, представляваща главница
по договор за отпускане на кредит сключен на 17.07.2020г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и К. Д. Г., сума в размер на 504.96
лева /петстотин и четири лева и 96ст./ от 21.07.2020г. до 18.05.2022г.
представляваща договорена възнаградителна лихва като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД в полза на “ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2021 г. е придобило вземането
спрямо длъжника, ведно със законната лихва за периода от подаване на
заявлението в съда – 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 86.10лв. /осемдесет и шест лева и 10ст./,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса.
Срещу издадената заповед е подадено възражение от ответницата, като
във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл. 415 от
ГПК е предявен настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.4, ал.1 от Закона за потребителски кредит, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите описани в издадената Заповед № 305/10.06.2022 г. за
изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 583/2022 г. на
ПРС, в размер: на 3800 лева, представляваща главница по договор за кредит,
5
сключен на 17.07.2020г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и К.
Д. Г. ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда
– 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер
на 504.96 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.07.2020г. до 18.05.2022г.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да докаже, че между “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и К. Д. Г., ЕГН ********** е бил сключен процесният
договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по него, падежирането, дължимостта и размера на
процесните суми, цедирането на процесните вземания на ищеца,
уведомяването на ответницата за извършената цесия.
Ответницата няма доказателства, които да са в нейна доказателствена
тежест.
От приетите по делото писмени доказателства се доказа, че между
ответницата и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е сключен на
17.07.2020г. г. договор за потребителски кредит, по силата на който
ответницата е получила кредит в размер общо на 7643,49 лв., която е следва
да върне на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 289,49 лева или
общо задължение — 9017,93 лева. Договорено е ползваният кредит да се
олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10,00%, ГПР е
10,47%. Кредитополучателят се задължава да погасява задължението си
считано от 21.07.2020г., падежната дата е 21-во число на месеца. Крайната
дата на задължението е 21.06.2023г. По договорът не се дължи такса за
разглеждане на кредита, както и застраховка. Договорът е сключен при
действието на общи условия, които заедно с погасителния план са връчени на
ответницата длъжник преди получаването им.
Процесните вземания са цедирани на ищцовото дружество видно от
договора за цесия и Приложение № 1 към него, което е упълномощено да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Видно от приетото по делото
уведомление ищецът е изпратил уведомлението за извършената цесия до
ответницата, но то не е получено от нея. Въпреки това с получаването на
6
исковата молба ведно с приложенията към нея от ответницата тя се счита
уведомена за извършената цесия.
Видно от приетата и кредитирана от съда ССчЕ кредитополучателят К.
Д. Г. дължи общо 9 017.93 лв. по процесния договор, от които 7 643.49 лв.
главница по договор за кредит и 1 374.44 лв. възнаградителна лихва за период
21.07.2020 г. до 21.06.2023г. при договорен годишен лихвен процент 10%.
Извършени са погасявания в размер на 120.00 лв. към първоначалния
кредитор, от които 108.00 лв. за възнаградителна лихва и 12.00 лв. такси по
обслужване на кредит.
Непогасените главница и възнаградителна лихва, падежирали към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК при действащ
първоначален лихвен процент, уговорен със същия договор са както следва:
Непогасена падежирала главница от 21.07.2020 г. до 21.04.2022г. в
размер на 3 836.76 лв.;
Непогасена падежирала възнаградителна лихва до 21.04.2022 г. в размер
на 1 020.43 лв.;
Или общо задължение до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК е 17.05.2022г. в размер на 4 857.19 лв.
С оглед на законовото задължение по чл.7, ал.3 от ГПК на съда да
следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договори с потребител
и възраженията на ответницата в тази насока направени в подадения отговор
след изтичане на срока, съдът намира че следва да вземе становище.
Процесният договор не съдържа неравноправни клаузи. В него ясно е
посочена заемната сума, дължимата лихва, фиксирания лихвен процент, ГПР,
сумата подлежаща на връщане с добавена лихва. В погасителния план към
договора е посочен размерът на всяка една от дължимите вноски като е
посочено каква част от вноската е за договорна лихва и каква за главница,
посочена е падежната дата на всяка едно от вноските.
Уговореният лихвен процент в договора е фиксиран 10 %, а не
референтен лихвен процент. Поради това разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а от
ЗПК е неприложим. В договорът е посочен размерът на ГПР 10,47%, посочена
е и окончателната сума, която подлежи на връщане, поради което съдът
намира за спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК.
7
Предвид гореизложеното предявените искове като основателни следва
да бъдат уважени в предявените размери - 3800 лева, представляваща
главница по договор за кредит, сключен на 17.07.2020г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и К. Д. Г. ведно със законната лихва за периода
от подаване на заявлението в съда – 18.05.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението; сума в размер на 504.96 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.07.2020г. до 18.05.2022г.
По разноските
Ищецът е претендирал разноски, и такива му се дължат предвид
уважаването на предявените искове. Претендираните разноски според
списъка по чл.80 ГПК и доказателствата по делото са следните: 86,10 -
държавна такса по заповедното производство, 86,10 лева държавна такса в
исковото производство, възнаграждение за вещо лице – 300 лева. Поради това
на ищеца следва да се присъдят 86,10 лева – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.583/2022г. на РС Провадия и 386,10 лева – разноски в
исковото производство.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
съществуването на вземането на „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ******* към К. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес *******, за което е издадена Заповед № 305/10.06.2022 г. за изпълнение
на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 583/2022 г. на ПРС, в размер:
на 3800 лева, представляваща главница по договор за кредит, сключен на
17.07.2020г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и К. Д. Г. ведно
със законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда –
18.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на
504.96 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.07.2020г. до 18.05.2022г.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ******* да заплати на
„ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******* сумата от 86,10 лв., представляваща направени разноски
8
по заповедното производство по ч.гр.д. № 583/2022г. на ПРС и сума в размер
на 386,10 лева разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
9