Р
Е Ш Е Н И Е
№52
гр.
Бургас, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 363 по описа на БОС за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава XXXII от ГПК, „Търговски
спорове“.
Образувано е по искова молба на
„Водоканалстрой“ ООД, ЕИК102116887, със седалище гр. Бургас, ул. Хан
Аспарух№44, представлявано от управителя Желяз Железов Янев срещу
„Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, ЕИК204521636, със седалище гр. Бургас, бул.
Мария Луиза №59, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 184 626,02 лева, дължима въз
основа на договор за извършени строително-монтажни работи в гр. Бургас, за
която е издадена фактура №**********/13.05.2018г. за подмяна на съществуващ
водопровод по бул. Алеко Богориди и ул. Стефан Караджа, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба 13.07.2018г. до окончателното
плащане. В исковата молба се излагат
твърдения, че въз основа на сключен между страните договор за СМР ответникът е
възложил на ищеца доставка на кариерни отсевки за подложка и засипване, услуга
с механизация и трамбовка по повод подмяна на водопровод, съгласно
количествено-стойностна сметка, представляваща неразделна част от договора.
Поддържа, че е изпълнил договорените престации в срок, като е налице приемане
на работата без възражения от насрещната страна, за което е съставен двустранен
протокол акт образец 19 от 31.05.2018г.,
но ответникът не му е заплатил възнаграждение за извършената работа, възлизащо
на 153 855,02 лв. без ДДС съгласно договора или 184 626,02 лв. с ДДС
и изискуемо в 30-дневен срок след подписване на двустранния протокол и
представяне на фактура. Ангажира доказателства. Претендира се разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Възразява, че не е налице
надлежно изпълнение по договора от страна на ищеца, като с исковата молба не са
представени рамковите общи условия на договора и липсват приемо-предавателен
протокол, доказващ доставката, както и сертификат за качество, кантарни и
експедиционни бележки съгласно т.2.1 от ОУ. В частност излага, че за 1347,79
куб.м. кариерни отсевки няма
приемо-предавателен протокол, нито сертификат за качество. По отношение на
останалите позиции по приложение 1 към договора счита, че не са съставени
сменни репорти и такива не са подписвани
от негов представител. Оспорва изпълнението като развива съображения, че ищецът
не е изпълнил задълженията си по т.1.1, т.6.22 и т. 4.2 от ОУ да представи на
възложителя копие от застрахователните си полици по ЗУТ, копие от заповед
относно имената и професионална квалификация на техническите лица, застраховка
за трудова злополука. На следващо място посочва, че представените с исковата
молба протоколи образец 15 не са подписани от представител на ответника, като
ответникът не фигурира като страна в тях, и са съставени между ищеца и трети за
процеса лица. Позовава се на т.4.2 от ОУ, съгласно която възложителят има право
да задържи като гаранция за добро изпълнение 5 процента от окончателната
стойност на извършените работи и вложените материали за срок от 12 месеца,
считано от подписване на окончателния акт за приети работи без забележки, който
срок не е изтекъл. При условията на евентуалност предявява възражение за
прихващане със свое насрещно вземане в размер на 600 000 лева, основаващо
се на договор за прехвърляне на вземания от 09.07.2018г., с който е придобил от
цедента Д. Щ. К. част от вземането му към ищеца за изплащане равностойността на
дружествен дял на напуснал съдружник, ведно със съответните принадлежности и
привилегии. Твърди, че цесията е съобщена на длъжника с нотариална покана, с
която е направено изявление за извънсъдебно прихващане с процесните вземания.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба, предявена в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът моли към настоящото производство да бъде
присъединено т.д.№365/2018г. на БОС, образувано между страните с предмет
предявен осъдителен иск за вземания на ищеца Водоканалстрой ООД спрямо
ответника Водоканал Костови ЕООД на стойност 54 051,65 лева по друг
договор от 18.10.2017г. за СМР, по което производство в срока за отговор е
направено от ответната страна идентично възражение за прихващане. Оспорва твърденията
на ответното дружество, че не е налице изпълнение по договора. Излага, че
обектите са завършени, приети без забележки от държавна приемателна комисия,
като в тази връзка се позовава на издадени констативни протоколи за
установяване годността за приемане на строежа от 18.02.2018г. и от 02.02.2018г.
Посочва, че ответникът е приел фактурите без възражения, осчетоводил ги е и
ползвал данъчен кредит. Оспорва договора за цесия, от който черпи права
ответникът като нищожен поради липсата на каузално правоотношение и като
противоречащ на добрите нрави, поради което счита, че не е титуляр на
твърдяните права. Счита, че подписът върху цесията не е положен от В.Костова и
това потвърждава нейния симулативен характер. Намира, че липсва възможност за
прихващане, защото направеното материалноправно възражение за прихващане е без
съществени елементи-дата на изискуемост и ликвидност на насрещното вземане,
поради което е нищожно и негодно да произведе действие.
По
делото е постъпил допълнителен
отговор на исковата молба в срока по чл. 373,
ал.1 от ГПК, в който ответникът поддържа становището си по
иска. Счита, че окончателен приемо-предавателен протокол не е съставен между
страните и, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора. Прави
възражение за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД. Оспорва възраженията за
нищожност на договора за цесия. Не се противопоставя настоящото производство да
бъде обединено с т.д..№365/2018г. на БОС, с оглед процесуална икономия.
Съдът
е счел за основателно искането на
страните за служебно съединяване на исковете по т.д.№363/2018г. и
т.д.№365/2018г. на БОС на осн. чл. 213 от ГПК. Двете производства са образувани
между едни и същи страни, като срещу предявени осъдителни искове от ищеца
Водоканалстрой ООД спрямо ответника Водоканал Костови ЕООД за заплащане на
стойността на извършени СМР по два договора за изработка е предявено в срока за
отговор от ответника възражение за прихващане
с насрещно вземане с напълно идентичен предмет. И двете възражения за
прихващане почиват на едно и също основание, възникнало по договор за
прехвърляне на вземания от 09.07.2018г., с който ответникът е придобил от
цедента Д.Щ.Костов част от вземането му в размер на 600 000 лева към ищеца
за изплащане равностойността на дружествен дял на напуснал съдружник. При
самостоятелно разглеждане на делата в случай, че възражението за прихващане по
едното дело бъде уважено напълно или частично, със силата на присъдено нещо би
се преклудирала възможността на ответника за защита срещу главното
вземане-предмет на предявената искова претенция със същото насрещно вземане по
второто производство. Предвид това БОС е съединил на осн. чл. 213 от ГПК
т.д.№363/2018г. и т.д.№365/2018г. за общо съвместно разглеждане в едно
производство.
По т.д.№ 365/2018г. на БОС са
предявени искове от „Водоканалстрой“ ООД срещу „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 51 150,79
лева, дължима въз основа на договор за извършени строително-монтажни
работи от 18.10.2017г., за която е издадена фактура №**********/27.10.2017г. за
изграждане на водопровод за солена вода на малка докова камера, както и за
сумата от 3099,14лв. мораторна лихва за периода 03.12.2017г.-26.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба 16.07.2018г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 367,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който исковете се
оспорват като неоснователни и се възразява, че не е налице изпълнение по
договора. Предвид липсата на представени сертификати за качество на вложените
материали съгласно т.4.8 от договора ответникът намира, че не се доказва реално
изпълнение. При условията на евентуалност релевира възражение за неизпълнен
договор по чл.90 от ЗЗД, като отказва да заплати възнаграждение по договора
докато ищецът не изпълни насрещното си задължение. Прави възражение за
прихващане със свое насрещно вземане в размер на 600 000 лева, основаващо се на
договор за прехвърляне на вземания от 09.07.2018г., с който е придобил от
цедента Д.Щ.Костов част от вземането му към от ищеца за изплащане
равностойността на дружествен дял на напуснал съдружник, ведно със съответните
принадлежности и привилегии. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която ищецът
оспорва твърденията на ответното дружество, че не е налице изпълнение по
договора. Позовава се на подписан между страните окончателен
приемо-предавателен протокол, според който обектът функционира и е предаден.
Посочва, че ответникът е приел фактурите без възражения, осчетоводил ги е и
ползвал данъчен кредит. Оспорва договора за цесия по съображенията, развити в
допълнителната искова молба по т.д.№363/2018г.
По делото е постъпил допълнителен отговор на исковата молба в
срока по чл. 373, ал.1 от ГПК, в който ответникът поддържа доводите в
първоначалния отговор, както и тези в допълнителния отговор по по т.д.№363/2018г.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.
266, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД вр.
чл. 288 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото на стр. 8 и
9 е представен договор за строителство,
съгласно който ответното дружество Водоканалстрой-Костови ЕООД като възложител
е възложило на ищеца Водоканалстрой ООД като изпълнител да извърши доставка и
строително-монтажни работи, описани по видове, количества и единични цени в
Приложение№1, представляващо неразделна част от договора на обект „подмяна на
съществуващ водопровод по бул. Алеко Богориди и ул. Стефан Караджа-гр. Бургас.
В чл.2 е уговорено, че общата цена за изпълнението на предмета на договора е
ориентировъчна, като остойностяването е извършено на база
количествено-стойностна сметка, представляваща приложение№1 и другите
приложения към договора и включва всички разходи на изпълнителя, необходими за
цялостното изпълнение на предмета на договора според приложенията. Цената за
срочното и качественото изпълнение на предмета на договора е определена в
количествено-стойностната сметка-приложение 1, като съгласно същото възлиза в
общ размер на 184 626,02лева с ДДС.
Приложени са
констативни протоколи от 18.02.2018г. и 02.02.2018г., съставени между
възложителите ВиК ЕАД и Община Бургас, проектанта Ви К ЕАД, както и
строителите, сред които и ищцовото дружество, както и строителен надзор. Със
същите е установена годността за
приемане на процесните СМР, констатирано е, че
подмяната на водопроводите е извършено съгласно одобрените проекти,
изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, както и, че наличните
строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство, в това число че изпълнените СМР нямат недостатъци. Посочените констативни
актове са по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на
строежа, образец 15 от Наредба №3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството. Съгласно чл.176,
ал.1 от ЗУТ след завършване на
строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен
надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 и условията на
сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени
единични изпитвания на машините и съоръженията и се извършва предаването на строежа от строителя на възложителя.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, съставените и оформени съгласно
изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване
на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в
експлоатация на строежите. Констативен акт образец 15 представлява част от
формалното завършване на строителството и неговото съставяне зависи от волята и
действията не само на строителя, а на всички участници в процеса на
строителството, изброени в чл. 176, ал. 1 ЗУТ, включително и на самия
възложител.
С исковата молба от
ищеца са ангажирани двустранно подписан акт образец №19 от 31.05.2018г., с
който Щ. К. като представител на възложителя Водоканал строй- Костови ЕООД и
Георги Георгиев като представител на изпълнителя Водоканалстрой ООД след
проверка на място са установили, че са изпълнени и подлежат на заплащане
строително-монтажните работи-предмет на договора на стойност 184 626 лв.,
както и едностранно съставена фактура№1342 от 31.05.2018г. от ищеца, в
изпълнение на договора, обективираща изпълнение на СМР и начислено
възнаграждение в същия размер.
БОС отчете, че двустранно
подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР- акт образец 19, в който са
посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР по
своята същност представлява приемо-предавателен протокол
за конкретно извършените видове работи и удостоверява тяхното извършване по
вид, количества и стойност. След като е подписан от представител на ответника, следва да се цени като извънсъдебно признание за приемане на работата в посочените обем и остойностяване от изпълнителя. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя
тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени е върху
възложителя. Горното разрешение е възприето в решение № 34/22.02.2010 г. по т.дело № 588/2009 г. на ВКС, ТК,
решение № 94/02.03.2012 г. по т. дело № 133/2010 г. на ВКС, ТК.
Предвид това съдът намира, че ответникът не е
провел успешно доказване на възраженията си в отговора за неизпълнени или
неточно изпълнени СМР. Задълженията на изпълнителя за представяне на приемо-предавателен
протокол, доказващ доставката, както и сертификат за качество, кантарни и
експедиционни бележки съгласно т.2.1 от представените с отговора рамкови общи
условия имат вторичен характер и не водят на извод за липса на основание за
заплащане на дължимото възнаграждение. Това се отнася и до подписването на сменни
репорти, както и за задълженията на ищеца по т.1.1, т.6.22 и т. 4.2 от ОУ да
представи копие от застрахователните полици по ЗУТ, копие от заповед относно
имената и професионална квалификация на техническите лица, както и застраховка
за трудова злополука.
По делото не е спорно
между страните, че водопроводите са изградени и са въведени в експлоатация,
което изцяло подкрепя извода на съда, че е налице приемане на извършената
съгласно договора работа от възложителя по смисъла на чл.264 от ЗЗД. Освен това
страните не спорят и, че ответникът е осчетоводил процесните вземания в
счетоводството си и е ползвал данъчен
кредит, което представлява признание на факта, че изпълнението е пълно и точно в количествено и в качествено
отношение и отговаря на уговореното между страните, в какъвто смисъл е и
трайната съдебна практика.
При горните мотиви
БОС приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от от 184 626,02 лева, дължима въз
основа на договор за извършени строително-монтажни работи в гр. Бургас, за
която е издадена фактура №**********/13.05.2018г.
Страните са сключили
и договор за извършени строително-монтажни работи от 18.10.2017г. с предмет изграждане на водопровод за солена вода на
малка докова камера. Съгласно чл. 2, т.1 от договора е определена съгласно количествено-стойностна
сметка прогнозна стойност на възложените дейности в размер на
54 051,65лева. Предвидено е в т.2 на чл.2 след извършване на СМР
възложителят и изпълнителят да подпишат изпълнителна ведомост за приемане на
работа, а в т.3 дължимото възнаграждение да се заплати в срок от 30 работни дни
след подписване на изпълнителна ведомост по чл.2.2 без забележки и срещу
представена оригинална фактура от страна на изпълнителя. Представен е протокол
за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи към 24.10.2017г., подписан
от представител на възложителя, с които страните след проверка са се съгласили,
че са извършени и подлежат на заплащане СМР на обща стойност 64 861,98
лева с ДДС.
Стопанските операции
по престиране на уговорените дейности са обективирани в приложената по делото
едностранно съставена от изпълнителя фактура №**********/27.10.2017г. за сумата
от 64 861,98лв., представляваща стойността на извършените СМР с включено
ДДС. Не е спорно, че ответникът е приел фактурата, осчетоводил я е и е ползвал
данъчен кредит. Съгласно представеното банково бордеро е налице частично
погасяване в размер на 10 810,33 лева.
Безспорно доказано по
делото, предвид приложения протокол за установяване, завършване и заплащане на
процесните СМР, както и осчетоводяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество и ползването на данъчен кредит, е приемането на работата
без забележки. Възражението на ответника, че изпълнителят не е представил сертификати
за качеството на вложените материали, поради което не му се следва
възнаграждение, е неоснователно. За да се породи отговорността на възложителя
да заплати възнаграждение е достатъчно
извършване на договорената работа и нейното приемане. Няма данни за направени
възражения за недостатъци срещу изработеното или за отклонение от поръчката при
приемането на работата, като предвид недоказаност на характеристиката им на
скрити недостатъци с приемането на работата е настъпила преклузия относно некачественото
или неправилното неизпълнение. Основанието за заплащането на възнаграждение за
извършената работа не трябва да се обвързва от допълнителни факти, които не са
елемент от правопораждащия фактически състав на чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Представеният протокол, с който е приета работа, е подписан от представител на
възложителя, като ответното дружество следва да доказва некачественото
изпълнение, каквито твърдения нито излага в процеса, нито подкрепя с
доказателства. Неизпълнението на задължението за представяне на сертификат за
качество е свързано с несъщественото съдържание на договорната връзка и има
само вторичен характер в обезпечение на основното задължение за изпълнение,
поради което при липса на доказано лошо изпълнение в качествено отношение от
ответника, не може да обоснове основателност на възражението му за неизпълнен
договор. Съгласно разпоредбата на чл.
264, ал. 1 от ЗЗД след приемането на
изработеното поръчващият трябва да заяви всички свои възражения за
неправилно изпълнение, в това число след този момент се погасява правото му да
направи възражение с правно основание чл. 90 от ЗЗД.
Предвид това ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 54 0451,65лева частично непогасено възнаграждение по договор от 18.10.2017г. за извършени СМР.
Съгласно чл.2, т.2 от сключения между страните договор за
приемането на работата възложителят и изпълнителят след извършване на
уговорените СМР подписват изпълнителна ведомост. Според т.3 вна чл.2 от
договора ъзнаграждението е дължимо в срок от 30 работни дни след подписването
на изпълнителната ведомост /последната е
подписана на 24.10.2017г./ без забележки и срещу представена оригинална
фактура от изпълнителя. Следователно в периода
03.12.2017г.-26.06.2018г. ответникът е изпаднал в забава и дължи изтекли
мораторни лихви, чийто размер изчислен от съда по правилата на Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, възлиза на 3099,14лв.
С оглед основателността на предявените искове съдът
следва да разгледа предявеното възражение за прихващане с насрещно насрещно
вземане на ответника в размер на 600 000 лева, основаващо се на договор за
прехвърляне на вземания от 09.07.2018г., с който е придобил от цедента Д. Щ. К.
част от вземането му към ищеца за изплащане равностойността на дружествен дял
на напуснал съдружник.
По делото е представен договор за прехвърляне на
вземания от 09.07.2018г., с който Д. Щ. К. след като е прекратил участието си
като съдружник във Водоканалстрой ООД по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ с писмено
предизвестие, получено на 28.08.2017г. от дружеството, е прехвърлил част от
вземанията си за изплащане равностойността на дружествения му дял, която част
включва вземания в размер на 600 000лева в полза на Водоканалстрой Костови
ЕООД, като цедентът е останал титуляр на частта от вземанията над 600 000
лева до пълния размер на стойността на дружествения дял. Договорът за цесия е
сключен между Д. Щ. К. в качеството на
цедент и Водоканлстрой Костови ЕООД, представлявано от В. Т. К., в качеството
на цесионер. Съгласно чл.7, ал.1 от договора вземанията се прехвърлят срещу
цена в размер на 500 000 лева, която според ал.2 се заплаща от цесионера
на цедента в срок от 5 години, считано от подписването на договора за цесия.
Цесията е съобщена на 16.07.2018г. с нотариална покана от цедента Д.Щ.К.
на Водоканлстрой ООД на основание чл.
99, ал.3 от ЗЗД, като със същата нотариална покана новият кредитор
Водоканлстрой Костови ЕООД е направил изявление за прихващане на вземанията по
процесните фактури с насрещното цедирано вземане за равностойността на
дружествения дял на Д.Костов.
Възражението на ищеца, че подписът върху договора за
цесия не е положен от В.К. е неоснователно и недоказано. Видно от извършената
справка в търговския регистър към датата на подписване на договора за цесия
същата е била управител на ответното дружество. Въпреки, че от ответника, който
се ползва от документа, не са ангажирани доказателства съобразно правилото на
чл. 193, ал.3, изр. последно от ГПК за доказване истинността на договора за
цесия като подписан от неговия законен представител, доколкото се касае до
търговска сделка, следва да намери приложение презумпцията по чл.301 от ТЗ.
Дори и трето лице да е подписало договора за цесия от името на цесионера без да
е имало представителна власт, се смята, че търговецът е потвърдил действията,
ако не е се е противопоставил веднага след узнаването. Недоказани са по делото
и възраженията на ищцовото дружество, че договорът за цесия е симулативен
поради липса на съгласие, както и, че е нищожен поради противоречие на добрите
нрави.
Видно от служебно извършената от
съда справка в търговския регистър по партидата на ищцовото дружество на 28.08.2017г., когато е подписан оспорения
от ищеца договор за цесия, е било връчено на
Водоканалстрой ООД предизвестието от Д.Щ.К. на основание чл. 125, ал.2
от ТЗ за прекратяване на участието му като съдружник. Следователно участието на
Д.К. като съдружник е било автоматично прекратено с изтичане на тримесечен срок
от датата на получаване на предизвестието, като срокът на предизвестието не е
изтекъл към момента на сключване на договора за цесия.
Имуществените последици съгласно
ал.3 на на чл. 125 от ТЗ се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването. Под имуществени последици
съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ следва да се разбира възможността съдружникът,
който е прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към
момента на прекратяването. Това означава, че до настъпване на прекратяването с
изтичане на срока на предизвестието не е възникнало правото на съдружника на
онази част от капитала, наричана равностойност на дружествения му дял и
съответстваща на неговия дял по чл.127 от ТЗ. От друга страна до настъпването на прекратяването вземането – предмет
на договора за цесия е неустановено, неясно и неопределяемо по размер. Договорът
за цесия като каузална сделка може да
има за предмет само съществуващи вземания, установени по размер към сключването
му, а не бъдещи правни очаквания, неопределени и неустановени по размер към
момента на постигане на съгласие между страните. Неопределеността на прехвърлените бъдещи вземания води до
недействителност на цесията. След
като прехвърленото вземане не съществува към датата
на сключване на цесионния договор, той е нищожен поради липса на предмет по смисъла на чл.26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД.
При горните мотиви съдът намира, че договорът за цесия,
на който ответникът основава възражението си за прихващане е нищожен, поради
което предявеното възражение за
прихващане е неоснователно и следва да се остави без уважение.
На основание чл.
78, ал.1 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 9621,07лева за заплатена държавна такса.
При този изход на
спора неоснователно е искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Водоканалстрой-Костови“ ЕООД,
ЕИК204521636, със седалище гр. Бургас, бул. Мария Луиза №59, да заплати на
„Водоканалстрой“ ООД, ЕИК102116887, със седалище гр. Бургас, ул. Хан Аспарух№44,
сумата от 184 626,02 лева /сто осемдесет и четири хиляди
шестстотин двадесет и шест лева и две стотинки/-главница, представляваща
възнаграждение, дължимо въз основа на сключен между страните договор за
извършени строително-монтажни работи, за която е издадена фактура №**********/13.05.2018г.
за подмяна на съществуващ водопровод по бул. Алеко Богориди и ул. Стефан
Караджа, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
13.07.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Водоканалстрой-Костови“ ЕООД,
ЕИК204521636, със седалище гр. Бургас, бул. Мария Луиза №59, да заплати на
„Водоканалстрой“ ООД, ЕИК102116887, със седалище гр. Бургас, ул. Хан
Аспарух№44, сумата от 51 150,79 лева /петдесет и една хиляди сто и петдесет лева и седемдесет и девет
стотинки/ - главница, представляваща възнаграждение, дължимо по сключен
между страните договор за извършени строително-монтажни работи от 18.10.2017г.,
по издадена фактура №**********/27.10.2017г. за изграждане на водопровод за
солена вода на малка докова камера, както и сумата от 3 099,14 лева /три хиляди
деветдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ - мораторна лихва
за периода 03.12.2017г.-26.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба 16.07.2018г. до окончателното
плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на ответника „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД за прихващане с насрещно вземане в
размер на 600 000 лева, основаващо се на договор за прехвърляне на
вземания от 09.07.2018г., с който е придобил от цедента Д.Щ.К. част от
вземането му към ищеца „Водоканалстрой“ ООД за изплащане равностойността на
дружествен дял на напуснал съдружник, ведно със съответните принадлежности и
привилегии.
ОСЪЖДА
„Водоканалстрой-Костови“ ЕООД да заплати
на „Водоканалстрой“ ООД сумата от 9621,07 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: