Р Е
Ш Е Н
И Е
Град
София, 23.11.2015
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, I отделение, I състав, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при
секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 11429
по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищците Р.С.К., И.Д.К. и М. Д.
К., чрез процесуален представител, излагат в исковата си молба, че ответникът Е.Т.С.
е техен длъжник, като вземането им произтича от предявен граждански иск за извършено
престъпление за което е образувано НОХД № 17547/11 год. по описа на СРС.
Поддържат, че искът е предявен в наказателното производство в съдебно заседание
на 06.03.2012 год. Твърдят, че на 30.03.2012 год. първия ответник е дарил на
съпругата си С.С. недвижим имот, представляващ Апартамент № 70, находящ се в
гр.*************, със застроена площ от 97.44 кв.м., състоящ се от три стаи,
трапезария и сервизни помещения, заедно с мазе № 70, като договорът бил оформен
с нотариален акт № **, том I, дело № 10/12 год. по описа на Нотариус В.Б.. Поддържат, че
дарителя е знаел за увредата, тъй като срещу него е било налице динамично наказателно
производство него и е предявен граждански иск, а вторият ответник е негова
съпруга. В тази връзка молят да бъде обявен сключения договор за дарение за
недействителен по отношение на тях. Претендират разноските по делото.
Ответниците Е.Т.С. и С.З.С. не депозират
отговор, но в проведеното открито съдебно заседание, чрез процесуален
представител оспорват предявения иск и молят съда да го отхвърли. Претендират
разноските по делото.
Съдът като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
От договор за дарение на недвижим имот,
оформен с нотариален акт № 10, том I, дело № 10/2012 год. по описа на Нотариус В. Б. се установява, че
на 30.03.2012 год. Е.Т.С. е дарил на съпругата си С.З.С. собствеността си върху недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с индентификатор 68134.1384.2038.4.70 находящ се в сграда № 4,
разположена в поземлен имот с индентификатор 68134.1384.2038 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, с предназначение на имота – жилище - Апартамент
№ 70, находящ се в гр.*************, със застроена площ от 97.44 кв.м., състоящ
се от три стаи, трапезария и сервизни помещения, заедно с мазе № 70 без
посочена квадратура, заедно с 2.352 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху имота.
Представена е по делото
изпълнителен лист от 09.04.2013 год., издаден по НОДХ № 17547/12 год. по описа
на СГС, от който е видно, че по същото дело е влязло в сила споразумение
подлежащо на изпълнение, по силата на което Е.Т.С. е осъден да заплати на
ищците в настоящето производство парични суми. Представено е и съдебно решение
от 29.04.2014 год. по гр.д. 4398/13 год. по описа на СГС по предявен иск срещу
първия ответник по силата на което същият е осъден да заплати на ответниците на
правно основание чл.45 от ЗЗД парични суми. Не са ангажирани доказателства от
които да се установява, кога съдебният акт е влязъл в сила. Въз основа на него
е издаден изпълнителен лист от 13.08.2014 година.
Други релевантни доказателства
за настоящият спор не са ангажирани от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед на
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е
сезиран с отменителен /павлов/ иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Фактическият
състав на разпоредбата на чл.135, ал 1 от ЗЗД изисква комулативно следните предпоставки:
ищецът да има качеството на кредитор спрямо първия ответник; извършената сделка
да го уврежда; първия ответник да е знаел за това увреждане и втория ответник
да е знаел за това увреждане.
Наличието на първата
абсолютна процесуална предпоставка, а именно – качеството на кредитор на ищеца
по отношение на първия ответник не се установява от приетите по делото
доказателства. На първо място не се събраха доказателства за предявен в
наказателното производство срещу причинителя на вредите граждански иск. Отделно
от това даже такъв да е бил предявен, то самото му предявяване на придава на
лицето качеството му на кредитор спрямо делинквента. Такова качество
гражданския ищец би имал едва с постановяване на съдебното решение и след
влизането му в законна сила. В настоящият случай не се събраха доказателства за
влязло в сила присъда на наказателен съд и произнасяне по предявен граждански
иск или решение на граждански съд по предявен иск за обезщетение по чл.45 от ЗЗД, които да предхождат разпоредителната сделка, сключена на 30.03.2012 година
по силата на която първия ответник е дарил на втория. В този смисъл, към
момента на сключване на твърдяната увреждаща сделка ищците изобщо не са имали
качеството на кредитор по отношение на ответника Е.С.. По тези
съображения съдът приема, че първата предпоставки от
фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД не е установен от ищеца. Следователно
безпредметно е обсъждането на останалите предпоставки от фактическия състав на
павловия иск. Исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
При този изход на
спора ответника има право на разноски, но доказателства за заплатени такива не
се ангажираха пред настоящият състав, поради което искането следва да бъде
отхвърлено.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.К. с ЕГН **********, И.Д.К. с ЕГН ********** и М. Д. К. с ЕГН **********,
всички със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. срещу Е.Т.С. с ЕГН **********
и С.З.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД, за прогласяване недействителността спрямо ищците на договор за дарение
на недвижим имот, сключен на 30.03.2012 год. и оформен с нотариален акт № 10,
том I, дело № 10/2012 год. по
описа на Нотариус В. Б., като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНЕ искането на ответниците за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: