Р Е
Ш Е Н И Е
№260019 07.03.2023г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
Тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Дарина
Костова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията
Костова
т.д.№ 170 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, предявена от „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Индустриална зона“,
представлявано от д-р Гаетано Римини – изпълнителен директор, чрез адв. Рада
Илиева и адв. Росица Колева – АК – гр. Сливен против „Венод“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Аспарух“ №54,
представлявано от Еркин Ибрашевич Каримов – управител за осъждане на ответника
като трето лице, обезпечаващо чужд дълг по договор за заем от 28.08.2007г. да
заплати на ищеца като ипотекарен длъжник и поръчител сумата от 250 000лв.
– частичен иск от неиздължена главница в размер на 428 758,56лв., въз
основа на Нотариален акт №******** от 31.08.2007г. на Веселина Кирилова – Съдия
по вписванията с район на действие гр. Средец за вписване на договорна ипотека
върху недвижим имот – самостоятелни обекти – сгради, построени върху държавна
земя, находяща се в землището на с. Дебелт, Община Средец, с ЕКТТЕ 20 273,
в местността „Циганска чешма“, по нотариален акт „До селото“, представляваща
поземлен имот № 000180 по плана на земеразделяне, бивш войнишки лагер –
временно поправителен батальон на ГУСВ, с площ 16.113дка, при граници: имот
000172 – др. селищна територия на държавата, имот 000179 – др. територия на
държавата, имот 000185 – пасище, мера на ЕТ „Карацинов – ЛГ – Г. Манолов“, имот
000178 – стопански двор на ДПФ – МГЗ, а именно сграда –
контролно-пропусквателен пункт на един етаж, разположена в източната част, до
входа на бившия казармен район, с площ 124 кв.м.; сграда на два етажа,
разположена в източната част на бившия казармен район с площ от 567кв.м. и
сграда –бивша лечебница и масивен склад
за хим.препарати на един етаж с обща площ от 341кв.м. Моли за присъждане и на
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът е
изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му
е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В
законовия срок по чл.367 от ГПК, за
депозиране на писмен отговор, такъв е постъпил в канцеларията на съд.
Съдът е
изпратил препис от отговора на ответника, като в предоставения двуседмичен срок
за отговор по чл.372 от ГПК, ищецът е
депозирал допълнителна искова молба.
Същата
е изпратена на ответника с възможността за подаване на допълнителен отговор.
Такъв е подаден в срока по закона.
По
делото е депозиран от ищеца и документ, наименован „писмено становище“, с който
взема отношение по допълнителния отговор на ответника.
При
това положение, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е
предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и
пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на
съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да
водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е
допустим.
Ищецът твърди,
че ответникът дължи претендираната от ищеца сума като трето задължено лице –
ипотекарен длъжник и поръчител, поел задължение да обезпечи сключен договор за
заем.
Ищецът
посочва, че пред БОС било образувано т.д. № 23/2012г. , по което бил предявен
частичен иск за това задължение. Делото
било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК.
Посочва
се , че на 28.08.2007г. бил сключен
договор между ищцовото дружество като заемодател и „Бтекс“ ЕАД като
заемополучател и ответника, като „трето лице, обезпечаващо чужд дълг“, по
силата на който договор предоставили на „Бтекс“ ЕАД заем в размер на
300 000 евро с падеж, съгласно погасителен план 01.09.2012г. Договорът бил
преподписан от ответника, като трето лице, чрез учредяване на договорна ипотека
в полза на ищеца. Уговорено било, че ако се окаже, че това обезпечение е
недостатъчно за покриване на пълния размер на задълженията на заемополучателя,
ответникът ще отговаря за остатъка като поръчител. Сумите били изплатени по
начина, уговорен между страните в раздел II от договора за заем. Левовата
равностойност на сумата от 252 000 евро, равняваща се на сумата от
492 869,16 лв. била преведена по левовата сметка на „ДЗИ Банк“ АД на
04.09.2007г. за погасяване на задължения на заемополучателя. Равностойността на
сумата от 48 000 евро, равняваща се на 93 879.84лв. била преведена по банковата сметка на „Бтекс“ ЕАД, на 11.09.2007г.
Договорили се, че за ползването на заема заемополучателят ще им заплати
възнаградителна годишна лихва в размер на 7%, която ще се начислява от датата
на усвояване на сумите по заема. За обезпечаване на задължението на
заемополучателя, ответникът се задължил да учреди в полза на ищеца договорна
ипотека до пълния размер на
предоставените суми, включително уговорените лихви и разноски, върху подробно
описани недвижими имоти, находящи се в землището на с. Дебелт. В договора било
уточнено заемът да се издължава съгласно погасителен план, посочващ броя,
размера на вноските, техните падежи, който да бъде неделимо Приложение 1 към
договора. Споразумели се погасяването на
заема да започне на 01.10.2007г., т.е. една година и 1 месец след усвояването.
Дължимата за този период възнаградителна лихва в размер на 24 500 евро
включили в размера на главницата и той станал 324 500 евро. За
начислената лихва за периода от
м.09.2007г. до м. 09.2008г. ищецът издал
фактура № 020496 от 28.01.2008г. за сумата от 1369.81 лв. и фактура №
036400/30.09.2008г. за сумата от 34 227.03лв. Погасителния план, в който
главницата на заема била 324 500евро, бил подписан от страните по договора
за заем. Съгласно Погасителния план погасяването на заема, включително и на
лихвите трябвало да стане на 48 вноски от 7770.56 евро с падеж на първата
вноска 01.10.2008г. до 01.09.2012г.
На
31.08.2007г., в изпълнение на сключения договор за заем и поетото от ответника
задължение в т.I.1.3. от договора, бил издаден Нотариален акт № ****. на
Веселина Кирилова – Съдия по вписванията с район на действие гр. Средец, по
силата на който за предоставения от ищеца заем на „Бтекс“ ЕАД в размер на
300000евро, както и за обезпечаване на вземанията им, ответникът учредил в
полза на ищеца договорна ипотека върху гореописания имот.
Заемополучателят
„Бтекс“ ЕАД погасил сумите – главница и лихва, за първите девет вноски,
определени в Погасителния план. За погасяването били издавани фактури –
подробно описани в исковата молба. След извършените прихващания задълженията на
заемополучателят „Бтекс“ ЕАД останали за: сумата от 270 349.96 евро,
равняваща се на 528 758.56 лв. главница; сумата от 32 701.88евро или
63 959.31 лв. – сбор от
възнаградителната лихва за редовна главница и сумата от 3 270.19 евро или
6 395.94лв., или общо с
възнаградителната лихва 63 959.31лв. Заемополучателят „Бтекс“ ЕАД не
направил други плащания , поради което и бил предявен иск против него по т.д.№
628/10г. за заплащане на посочените по-горе суми, общо в размер на
609 113,44лв.
Междувременно
по т.д.№454/10г. по описа на БОС била обявена неплатежоспособността на „Бтекс“
ЕАД и било открито производство по несъстоятелност. Във връзка с това образуваното от ищеца т.д.№628/2010г. било
спряно на основание чл. 637 от ТЗ с
определение от 28.02.2011г., а по-късно и прекратено с определение от
20.02.2013г., след като вземанията на ищеца били одобрени и приети в списъка на
кредиторите по чл. 692 от ТЗ. Към момента на депозиране на исковата молба т.д.№ 454/2010г. било във фазата на
осребряване на имуществото и разпределение на осребреното имущество. Стойността
на останалото за осребряване имуществото на длъжника, съгласно заключение от
31.10.2013г. било в размер на 31 040лв., впоследствие оценката му била
намалена от синдика Милен Козарев на 24 832лв. Към този момент осребряване
на имуществото и разпределение не било извършвано и плащания към дружеството не
били правени.
По
силата на чл.4 от договора за заем неизпълнените от заемополучателя задължения
рефлектирали върху ответника „Венод“ ЕООД. От установеното от съда по
несъстоятелността по т.д. №454/10г. за финансовото състояние на заемополучателя
„Бтекс“ ЕАД и имуществото, останало за осребряване и разпределение се виждало,
че удовлетворяване на вземането не било възможно. Поради гореизложеното за
ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Представя и
ангажира доказателства.
Ответникът
„Венод“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул.“Аспарух“ №54, представлявано от Еркин Ибрашевич Каримов – управител чрез
адв. Николай Иванов, със съдебен адрес:*** е депозирал по делото отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск. Претенцията за
осъждане на ответника като ипотекарен длъжник била недопустима. Това било така,
тъй като ответникът отговарял за дълга си с ипотекираните имоти и нямало как да
бъде насочена претенцията за заплащане на суми от същото. Действително в чл.
4.4 от договор за заем било записано, че ако сумата реализирана от публичната
продан на ипотекираните имоти се окажела недостатъчна за покриване на цялото
задължение по договора за заем, то ответникът отговарял като поръчител за
остатъка, който се получава до пълния размер на задължението. Към настоящия
момент ипотекираните имоти не били изнесени на публична продан и същите не са
продадени, поради което и не била ясна сумата, която би останала от
неудовлетворена и съответно, за която има поръчителство.
На
следващо място предявеният иск следвало да бъде отхвърлен, тъй като вземането
на ищеца било включено в списъка по чл.
686, ал. 1 от ТЗ на приетите предявени вземания на кредиторите по т.д.
№454/2012г.
Ищецът
е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва
исковата си молба. Моли съдът да прогласи ипотечното право на ищеца и да му
признае правото на предпочително удовлетворение от добитата цена от публичната
продан на ипотекирания имот, описан по-горе. Моли за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 250 000лв. Твърди, че не било налице основанието за
спиране на настоящото производство.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с който на първо място
счита, че ищецът е предявил нов иск, който не отговарял на изискванията на чл.
127 и чл. 128 от ГПК. На следващо място считат, че този нов иск не може да се
приеме и като изменение на иска по чл. 214 и чл. 218 ГПК, а по-скоро
представлявал обективно съединяване на исковете направено в допълнителната
искова молба, което било недопустимо.
На
следващо място счита, че искането на ищеца да се осъди ответника се явявала
преждевременно направено, тъй като отговорността на ответника като поръчител
можела а се търси само при настъпване на определени условия, които не били още
налице.
По
нататък в допълнителния отговор ответникът допълва и пояснява първоначалния си
отговор.
По
делото е депозиран и нарочен документ, наименован „Писмено становище“ от ищеца
по делото, с което взема отношение по депозирания допълнителен отговор, като не
въвежда нови факти и обстоятелства по делото.
Съдът е
преценил, че предявеният от ищеца с допълнителната искова молба иск за
признаване на правото му на предпочително удовлетворение от получената от
публична продан цена на ипотекирания имот, описан в горепосочения нотариален
акт не следва да бъде приет за разглеждане, тъй като с допълнителната искова
молба могат да бъдат извършени само процесуалните действия, посочени в чл. 372
от ГПК.
След
справка по т.д.№ 454/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд се установи, че
заемополучателят „Бтекс“ ЕАД е обявен в
несъстоятелност и към момента делото по несъстоятелността е във фаза на
осребряване на имуществото на длъжника „Бтекс“ ЕАД. Вземането на ищцовото
дружество, част от което претендира то в настоящото производство, е включено в
списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1 от ТЗ.
Поради това и на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК следва да бъде спряно
производството по настоящото дело до приключване на т.д.№454/10г. по описа на
БОС.
Производството
по делото е спряно Определение №875/07.09.2017 год. и периодично са правени
справки по делото за несъстоятелност на длъжника „Бтекс“ЕАД, както и са
изисквани справки от синдика на „Бтекс“ ЕАД за това дали има извършено
разпределение по отношение на вземането на кредитора „Е.Миролио“ЕАД по процесния
договор за заем и ако има в какъв размер е то.
С
Определение № 260448 от 01.08.2022 год. производството по делото е възобновено
след влизане в сила на решението на съда по несъстоятелността , с което
производството по несъстоятелност е прекратено , а длъжникът е заличен като
търговец.
След
извършена служебна проверка по т.д.№ 454/2010 год. , съдът констатира, че
синдикът Милен Козарев не е представил на съда по несъстоятелността нито една
сметка за разпределение , поради което не може да бъде направена справка за
погасяване на задължението на длъжника към ищеца в настоящото производство.
С молба
от 20.12.2022 год. ищецът е направил изменение на предявения осъдителен иск,
като е преминал от осъдителен към установителен иск. Съдът е допуснал
изменението , като резултат от което предявеният иск е положителен
установителен иск, с които се иска от съда да приеме за установено
съществуването на вземане на ищеца срещу ответника/ипотекарния длъжник в размер на 250000лв., представляващо част от
вземането на ищцовото дружество срещу „БТЕКС“ЕАД, с ЕИК ********* по договор за
заем за сумата от 428758,56 лв., което вземане е обезпечено с ипотека, учредена
с нотариален акгт № ******. по описа на Служба по вписванията при Районен съд –
гр.Средец.
След
извършена служебна проверка , съдът констатира , че производството по
несъстоятелност е приключило, като ищецът не е получил каквито и да е суми при
осребряването на имуществото на длъжника , представляващо масата на
несъстоятелността, както и че длъжникът е заличен.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на
спора, приема, че предявеният положителен установителен иск е допустим.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс от „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Индустриална зона“, представлявано от
д-р Гаетано Римини – изпълнителен директор, чрез адв. Рада Илиева и адв. Росица
Колева – АК – гр. Сливен против „Венод“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Аспарух“ №54, представлявано от Еркин
Ибрашевич Каримов – управител, с които
се иска от съда да приеме за установено съществуването на вземане на ищеца
срещу ответника/ипотекарния длъжник в размер на 250000лв., представляващо част
от вземането на ищцовото дружество срещу „БТЕКС“ЕАД, с ЕИК ********* по договор
за заем за сумата от 428758,56 лв., което вземане е обезпечено с ипотека,
учредена с нотариален акт № 44, том І, рег. 1955, дело 1701 от 31.08.2007 год.
по описа на Служба по вписванията при Районен съд – гр.Средец учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот – самостоятелни обекти – сгради, построени върху
държавна земя, находяща се в землището на с. Дебелт, Община Средец, с ЕКТТЕ 20
273, в местността „Циганска чешма“, по нотариален акт „До селото“,
представляваща поземлен имот № 000180 по плана на земеразделяне, бивш войнишки
лагер – временно поправителен батальон на ГУСВ, с площ 16.113дка, при граници:
имот 000172 – друга селищна територия на държавата, имот 000179 – друга територия
на държавата, имот 000185 – пасище, мера на ЕТ „Карацинов – ЛГ – Г. Манолов“,
имот 000178 – стопански двор на ДПФ – МГЗ, а именно сграда –
контролно-пропусквателен пункт на един етаж, разположена в източната част, до
входа на бившия казармен район, с площ 124 кв.м.; сграда на два етажа,
разположена в източната част на бившия казармен район с площ от 567кв.м. и
сграда –бивша лечебница и масивен склад
за хим.препарати на един етаж с обща площ от 341кв.м.
Моли за присъждане и на направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Съдът приема за установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства :
По отношение на „БТЕКС“ЕАД, с ЕИК ********* заемополучател по договор за заем от 28.08.2007 год. за сумата от 428758,56 лв., е открито
производство по несъстоятелност, в хода на което вземането на ищеца към „БТЕКС“ЕАД
е прието, като обезпечено с ипотека,
учредена с нотариален акгт № 44, том І, рег. 1955, дело 1701 от 31.08.2007 год.
по описа на Служба по вписванията при Районен съд – гр.Средец.Производството по
несъстоятелност е приключило, като ищецът не е получил каквито и да е суми при
осребряването на имуществото на длъжника, представляващо масата на
несъстоятелността, както и че длъжникът е заличен.
Страните
не спорят по следните факти :
Ищецът
“Е. Миролио” ЕАД е предоставил на “Бтекс”ЕАД паричен заем с договор от 28.08.2007
г. Задължението на заемодателя е обезпечено чрез ипотека върху недвижим имот,
собствен на трето лице - ответника “Венод” ЕООД. Съгласно чл. 4.4 от договора
за заем “ако обезпечението под форма на ипотека на имотите се окаже
недостатъчно за покриване на пълния размер на задълженията на заемополучателя
към заемодателя, третото лице се задължава да отговаря към заемодателя за
остатъка като поръчител. Поради неизпълнение на задължението за връщане на
заема по приетия погасителен план, заемодателят предявил иск против
заемополучателя за заплащане на сумата 609113,44 лв, представляваща сбор от
главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, по който било
образувано т.д. № 628/2010 г. по описа на БОС. Производството по т.д. №
628/2010 г. било спряно на основание чл. 637 ТЗ. В производството по
несъстоятелност кредиторът “Е. Миролио” ЕАД предявил вземането си по договора за заем и то
било включено в утвърдения от съда списък на приети вземания по чл. 692 ТЗ. Производството по същото е прекратено
на основание чл.637, ал. 2 от Търговския закон с определение от 20.02.2013 год.
По делото няма твърдения ищцовото дружество да се е снабдило с изпълнителен
лист за процесното вземане на друго основание.
С
решение от 2011 г. по т.д. № 454/2010 г. по описа на БОС е открито производство
по несъстоятелност на заемополучателя “Бтекс” ЕАД, което към момента е
приключило. При осребряване на имуществото на длъжника приетите вземания на ищеца
, включително процесното, не са удовлетворени.
Страните не спорят, че през 2012 г. кредиторът е предявил
иск против “Венод” ЕООД, по което е образувано висящото към момента т.д. №
23/2012 г. по описа на БОС, за осъждане на третото задължено лице-ипотекарен
длъжник за част от задълженията на заемополучателя, а именно: 100000 лв като
част от главницата от 528758,56 лв, 5000 лв като част от възнаградителна лихва
от 63959,51 лв, 10000 лв неустойка и
5000 лв като част от мораторна лихва от 146098,59 лв. Производството по това
дело също е било спряно на осн. чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на делото по несъстоятелност, като след
приключване на производството по несъстоятелност е възобновено.
Съдът, като взе пред вид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като наведените от страните правни
доводи и съобрази закона и съдебната практика, намира предявеният иск за
неоснователен със следните мотиви :
Претенцията в настоящото производство е основана на
твърдения, че ответникът е солидарен длъжник, който отговаря самостоятелно. Твърди
се, че недвижимият имот, върху който е учредена ипотека, се намирал извън
масата на несъстоятелността на длъжника-заемополучател и можел да бъде предмет
на индивидуално принудително изпълнение. Твърди се, че претенцията за
установяване на съществуване на вземане на ищеца към ответника изхожда от
качеството на ответника на ипотекарен длъжник.
Видно от текста на договора за заем и нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека, ответникът не е заемател, а трето реално
задължено лице за чужд дълг. Следователно той не е поел към ищеца задължението
върне заетата сума, а е предоставил собствения си имот, като обезпечение за
изпълнението на задължението на заемополучателя. Ответникът по делото е трето
лице по отношение на договора за заем и като такова не дължи изпълнение. Действително, ипотекираният от третото лице
имот може да е обект на индивидуално принудително изпълнение, независимо от
производството по несъстоятелност, но за да може да се проведе такова
изпълнение, е необходимо кредиторът „Е.Миролио“ АД да се снабди с изпълнителен
лист срещу длъжника си в производство по чл. 637, ал. 5 или чл. 637, ал. 6, т.
3 ТЗ. Такъв изпълнителен лист съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК би разпрострял действието
си и по отношение на третото лице. В случая няма доказателства ищецът да е
предприел действия или да се е снабдил с изпълнителен лист.
Както в исковата молба, така и в приетото от съда
изменение на иска се посочва изрично, че се търси установяване на вземане по
отношение на ответника не в качеството му на поръчител, а в качеството му на
ипотекарен длъжник. Като такъв той отговаря само при насочване на принудително
изпълнение по отношение на вещта , която е ипотекирал за обезпечаване на чужд
дълг. По тази причина не съществува пряко задължение да върне заемната сума ,
каквото би съществувало, в случай, че ответникът се беше задължил лично – като
поръчител, а не като трето лице – ипотекарен длъжник. Последица от липсата на
задължение за изпълнение е неоснователността на процесната претенция.
Независимо от горното, при прочит на т. 4.4. от договора
за заем /л.16 от делото/ се установява, че поетото задължение на ответника - да
отговаря като поръчител е поставено под условие полученото при принудително изпълнение на ищеца върху ипотекираните
имотите да се окаже недостатъчно за погасяването на задължението на
заемодателя. Доколкото по делото не се твърди такова изпълнение да е проведено,
съдът приема , че това условие не е настъпило.
Не се твърди, че кредиторът разполага с изпълнителен лист
срещу заемополучателя. „“БТЕКС“ЕАД е единствения длъжник по договора за заем,
спрямо когото ищецът може да упражни иск за реално изпълнение, съответно това е
единственото вземане за връщане на заемната сума, с което ищецът е разполагал.
При това положение и след като кредиторът е избрал да
търси удовлетворение чрез универсалното принудително изпълнение в
производството по несъстоятелност и не е получил удовлетворяване на вземането
си, за да се ангажира самостоятелната отговорност на третото лице е необходимо
в производство по принудително изпълнение срещу заемателя, изпълнението да бъде
насочено върху ипотекираните имоти. Тази възможност не поставя ответника в
позицията на длъжник по договора за заем, той остава трето лице, което е
предоставило реално обезпечение за чужд дълг.
Горните изводи следват пряко от законовата уредба, а
именно – чл. 149, ал. 2 , чл.151, чл.167, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите, в които норми се определя задължението на ипотекарния длъжник, като
задължение за чужд дълг и ясно се отграничава отговорността му до задължението
да изтърпи насочването на принудително изпълнение върху собствената му вещ за
чуждо задължение.
Отново за обезпечения, дадени от трети лица, т.е. такива
лица, които не са длъжници по договора, за чието изпълнение е предоставено
обезпечението се отнасят процесуалните правила в чл.637, ал.5 и ал.6, т. 3 от
Търговския закон и чл.429, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.
С горните аргументи съдът приема, че предявеният положителен
установителен иск е неоснователен.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски , в делото не
се откриват доказателства за извършени такива , нито е представен списък по
чл.80 от Гражданския процесуален кодекс , поради което и с оглед отхвърляне на
исковите претенции, съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявеният от „Е. Миролио“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Индустриална
зона“, представлявано от д-р Гаетано Римини – изпълнителен директор, чрез адв. Рада
Илиева и адв. Росица Колева – АК – гр. Сливен против „Венод“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Аспарух“ №54,
представлявано от Еркин Ибрашевич Каримов – управител, положителен
установителен иск за съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 250000лв., представляващо част от
вземането на ищцовото дружество срещу „БТЕКС“ЕАД, с ЕИК *********/ заличен / по
договор за заем от 28.08.2007 год. за сумата от 428758,56 лв., което вземане е
обезпечено с ипотека, учредена с нотариален акт № **** от 31.08.2007 год. по
описа на Служба по вписванията при Районен съд – гр.Средец учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот – самостоятелни обекти – сгради,
построени върху държавна земя, находяща се в землището на с. Дебелт, Община
Средец, с ЕКТТЕ 20 273, в местността „Циганска чешма“, по нотариален акт „До
селото“, представляваща поземлен имот № 000180 по плана на земеразделяне, бивш
войнишки лагер – временно поправителен батальон на ГУСВ, с площ 16.113дка, при
граници: имот 000172 – друга селищна територия на държавата, имот 000179 – друга
територия на държавата, имот 000185 – пасище, мера на ЕТ „Карацинов – ЛГ – Г.
Манолов“, имот 000178 – стопански двор на ДПФ – МГЗ, а именно сграда –
контролно-пропусквателен пункт на един етаж, разположена в източната част, до
входа на бившия казармен район, с площ 124 кв.м.; сграда на два етажа,
разположена в източната част на бившия казармен район с площ от 567кв.м. и
сграда –бивша лечебница и масивен склад
за хим.препарати на един етаж с обща площ от 341кв.м., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд - Бургас
СЪДИЯ: