№ 1233
гр. Перник, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720104496 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. В. П., ЕГН
**********, и М. Г. М., ЕГН **********, двете с адрес: гр. *****, чрез пълномощника си
адв. А., срещу „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която са предявени субективно
и обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които се иска да бъде
признато за установено, че:
П. В. П., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на
сумата 1261,22 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.10.2003 г. - 30.04.2009г. за топлоснабден имот с абонатен номер № ****, находящ се на
адрес: гр. ***, сумата 716,35 лв. - представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 30.11.2003 г. до 17.03.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.03.2010 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 105,99 лв. - разноски, представляващи 4/6 части от вземанията по
изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя й Г.М.П. по ч.гр.д. № 2500/2010 г. на РС-
Перник, и
М. Г. М., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на
сумата 315,30 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.10.2003 г. - 30.04.2009 г. за топлоснабден имот с абонатен номер № ****, находящ се на
адрес: гр. ***, сумата 179,09 лв. - представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 30.11.2003 г. до 17.03.2010 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.03.2010 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 24,49 лв. - разноски, представляващи 1/6 част от вземанията по
изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя й Г.М.П. по ч.гр.д. №2500/2010 г. на РС-
Перник.
В исковата молба се излага, че ответникът има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 2500/2010г. на РС-Перник срещу наследодателя на ищците Г.М.П. ЕГН **********, с
който последният е осъден да му заплати сумата 1891,83 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003г. - 30.04.2009 г. за топлоснабден имот с
абонатен номер № ****, находящ се на адрес: гр. ***, сумата 1074,52 лв. - представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. до 17.03.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
30.03.2010 г. до окончателното й изплащане, и сумата 158,99 лв. - разноски, въз основа на
който е образувано изп. д. № 384/2012 г. по описа на ЧСИ ЕЛ.Д. с район на действие
Окръжен съд - Перник. Твърдят, че не дължат принудително изпълнение на 4/6, съответно
1/6 част от вземанията по изпълнителния лист съобразно квотите си в наследството, тъй
като същите са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок преди
образуване на последващото изп.д. № 2284/2020 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. . Молят за
уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да им заплати сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че с образуване на изп. дело № 416/2011 г. на ЧСИ Е.Д. давността за
вземанията е спряла да тече съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., а след отмяната му
многократно е прекъсвана с извършените изпълнителни действия по същото и
преобразуваното изп.д. № 2284/2020 г. на ЧСИ СТ.Б.. Навежда довод, че перемпцията на
изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на Решение №
37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
Съдът намира, че дори и при прекратяване на изпълнителното производство е налице
правен интерес от исковото производство с правно основание чл.439 ГПК. Съгласно
Решение №60282/19.01.2022 по гр.д.№903/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., длъжникът - ищец има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
2
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца
да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д. № 2500/2010г. на РС-Перник срещу
наследодателя на ищците Г.М.П. ЕГН **********, е издаден изпълнителен лист от
26.10.2010г., с който последният е осъден да заплати на ищеца сумата 1891,83 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003г. -
30.04.2009 г. за топлоснабден имот с абонатен номер № ****, находящ се на адрес: гр. ***,
сумата 1074,52 лв. - представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 30.11.2003г. до 17.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 30.03.2010 г. до окончателното й изплащане, и сумата
158,99 лв. – разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано
изп. д. № 384/2012г. по описа на ЧСИ Е.Д. с район на действие Окръжен съд – Перник. По
същото изпълнително дело са извършвани множество изпълнителни действия, последното от
което е от 19.01.2015г., когато е наложен запор върху пенсията на длъжника. В резултат на
изпълнителните действия е събрана сумата от 8,47лв. Видно от протокол от о.с.з. на ПРС от
09.11.2022г. съдът е определил като безспорно между страните в настоящето производство,
съответно ненуждаещо се от доказване, че тази сума е преведена на ответника, като с нея са
погасени разноски в изпълнителното производство, които не са предмет на настоящето
производство. За безспорно е определено и обстоятелството, че сума в размер на 95,19лв.,
каквато е отразена като платена на гърба на изпълнителния лист, не е била изплащана в
полза на ответника.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 17.12.2020г.
е образувано изп.д. № 2284/2020г. на ЧСИ СТ.Б.. В молбата са посочени и конкретни
изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
3
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
26.10.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното
валидно изпълнително действие по изп. д. № 384/2012г. по описа на ЧСИ Е.Д. е извършено
на 19.01.2015г. Същото дело е подлежало на перемиране на 19.01.2017г. по силата на
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент е било в сила Постановление №
3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо
изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г.
на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо
изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента
на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение №
170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 26.06.2015г., когато изпълнителното дело е перемирано по силата
на закона е започнала да тече петгодишната давност за погасяване правото на принудително
изпълнение на процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2020г.
Настоящият състав намира, че към 17.12.2020г., когато е образувано второто изп.д. №
2284/2020г. на ЧСИ СТ.Б., са изтекли повече от пет години, т.е. давността за принудително
изпълнение на процесните вземания вече е била изтекла.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат
4
уважени.
По разноските:
Ищците претендират да им бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер
на 524,18лв., от които сумата от 104,18лв. за държавна такса и сумата от 420,00лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да им бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от П. В. П., ЕГН **********, и
М. Г. М., ЕГН **********, двете с адрес: гр. *****, чрез пълномощника адв. А., срещу
„Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с правно основание чл.439 ГПК, както следва:
-че ищецът П. В. П., ЕГН:**********, не дължи на ответника „Топлофикация -
Перник“ АД принудително изпълнение на сумата от 1261,22 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. - 30.04.2009г. за топлоснабден имот с
абонатен номер № ****, находящ се на адрес: гр. ***, сумата 716,35 лв. - представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003г. до 17.03.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
30.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 105,99 лв. - разноски,
представляващи 4/6 части от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу
наследодателя й Г.М.П. по ч.гр.д. № 2500/2010 г. на РС-Перник, поради погасяване по
давност на правото на принудителното изпълнение, и
-че ищецът М. Г. М., ЕГН: **********, не дължи на ответника „Топлофикация -
Перник“ АД принудително изпълнение на сумата 315,30лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003г. - 30.04.2009 г. за топлоснабден имот с
абонатен номер № ****, находящ се на адрес: гр. ***, сумата 179,09 лв. - представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. до 17.03.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
30.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 24,49 лв. - разноски,
представляващи 1/6 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя
й Г.М.П. по ч.гр.д. №2500/2010 г. на РС-Перник, поради погасяване по давност на правото
на принудителното изпълнение.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на П. В. П., ЕГН **********, и М. Г. М.,
ЕГН **********, двете с адрес: гр. *****, чрез пълномощника адв. А., сумата от 524,18лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 104,18лв. за държавна
такса и сумата от 420,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6