Решение по дело №416/2017 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 14

 

гр. Елена, 06.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                      Председател: Пейо Приходков

 

при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 416 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.

         

         Постъпила е искова молба от Г.Н.Н. и С.Н.Н.,***, против Н.В.Н. ***. В същата двамата ищци твърдят, че са баба и дядо на ответницата, която е тяхна внучка. На 26.07.2005 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том V, peг. № ****, дело № ***/****г. на Йордан Цончев – нотариус с район на действие PC – Елена, вписан под № 321 в peгистъра на НК, ищците дарили на ответницата, чрез нейния баща и законен представител В.С.Н. – техен син, собствения си недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *****.***.****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. З., п. к. ****, ул. „С. П.” № **, целият с площ от 295 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: 1**9, при съседи: *****.***.****, *****.***.******.***.****, *****.***.****, съгласно скица на поземлен имот № **-******/**.**.**** г. на СГКК – В.Т., заедно с построената в същия жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор *****.***.****1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. З., п. к. ****, ул. „С. П.” № **, със застроена площ: 70 кв. м, брой етажи: 2, която сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****, съгласно скица на сграда № **-******/**-**-**** г. на СГКК – В.Т..

         Ищците излагат, че от брака си имали двама сина, с които поддържали много добри отношения. Първите, при напредване на възрастта си, решили приживе да разпределят притежаваните от тях имоти на последните. Единият от тези имоти била гореописаната жилищна сграда, която по договаряне с В. дарили направо на неговата малолетна тогава дъщеря и обична тяхна внучка Н.В.Н. – ответницата по делото. Н. била ученичка и живеела с родителите си, семейството си, самостоятелно в апартамента в гр. В.Т.. Ищците подържали традиционните контакти на самостоятелно и разделно живеещи семейства на родители и деца при съвременните условия. Н. проявявала подходящо, съответно на възрастта й поведение и отношение към ищците, което ги предразполагало към извършване на дарението. Водени от тези впечатления и от чувството им на обич към ответницата, ищците, като нейни баба и дядо, както и от желанието да съдействат за осигуряването й в бъдеще време, с надеждата да ги радва, да разчитат на добро отношение от нея в годините занапред, извършили дарението. След смъртта на бащата на ответницата през 2011 г., по същите съображения и предвид това обстоятелство, дарили на Н. и притежавания от тях апартамент в гр. В.Т., ул. „К.“ № *-А, в който тя живеела с родителите си и продължила и след това да живее с майка си.

         Като родител В. положил грижи за извършване на ремонт на дарената от ищците на Н. къща, създал трайни насаждения в градината – овошки, лози и др. подобрения и продължил да поддържа имота до 2011 г., когато неочаквано получил инфаркт и починал. След неговата смърт грижите за поддръжката на имота продължил да осъществява ищецът С.Н.Н. – дядо на ответницата, който направил две бани и тоалетни в къщата, прокарал трифазен ток, ремонтирал механата, направил чешма с паметна плоча в памет на В. – баща на Н. и син на двамата ищци, оформил градинка с цветя и каменни плочи край чешмата.

         Ищците излагат, че на 20.07.2017 г. неочаквано били известени, че Н. и майка й били дошли в имота с ключар и охранителна фирма, като ключарят сменял патрона на входната врата, а охранителната фирма поставяла COT на къщата. Изненадани от чутото, ищецът С.Н.Н. отишъл да види и заварил описаната ситуация. На въпроса му: „Какво става тука?”, Н. и майка й отговорили, че ще продават къщата и за негово изумление му казали, че ищците нямат повече право да влизат в нейната къща. Тя щяла да я продава. В присъствието на ключаря и охранителна фирма ответницата заявила, че никой не може да влиза повече в нейната къща. На въпроса на ищеца С.Н.Н. към нея и майка й: „С паметната плоча ли ще продадат имота?”, същите заявили, че това не е негова работа, не искат да имат нищо общо с фамилията „Н.” и че щели да си сменят фамилията. След като били сложени външни катинари на къщата и сменени патроните на външните врати и след като охранителната фирма инсталирала СОТ-а, ответницата и майка й си заминали.

         Двамата ищци излагат, че останали смаяни от всичко това, което неочаквано, незаслужено от тях и към паметта на бащата на ответницата се случило. Не можели да повярват, че Н. прави и говори това. За тях Н. била друг човек. Ищците не можели да приемат, че тя може да бъде такава към тях и към паметта на баща си. Не били подготвени да разберат, че тя в същността си е била друг човек, друга личност, не тази, с представата за която погрешно били живели при извършване на дарението. Че още тогава в себе си е била с прикрити чувства, отчужден от тях човек, поради което липсвало моралното основание за направеното й дарение. Ответницата не е заслужавала, не е следвало ищците да правят и неоснователно са проявили всеотдайност и грижи към нея с направеното й от тях дарение, поради неверни тогава представи за нея – грешка в личността по смисъла на чл. 28, ал. 1, изр. второ от ЗЗД.

         Ищците излагат, че ответницата Н. не е била възпитавана нито от баща си, нито от тях да бъде такава. Може би вече е била под друго въздействие и първите не са знаели всички факти и обстоятелства в променената семейна среда, имащи съществено значение за формиране на волята си за извършване на дарението, поради което тя е била резултат от неверни представи за личността на дарената. След станалото рухнала надеждата на ищците, че занапред могат да разчитат на обичайните отношения между баба, дядо и внучка, на моралната връзка между дарители и дарена и на утехата, че ще могат да живеят със спомена за починалия си син и баща на ответницата и чрез паметната плоча – композиция в дворната част на къщата.

         Ищците твърдят, че в случая атакувания от тях договор за дарение е от вида сделки „с оглед на личността”, при които погрешната им представа за личността на дарената била от решаващо значение за сключване на договора.

         Ищците излагат, че били силно огорчени и изпаднали в потрес от незаслужената непризнателност, както и получили здравословни проблеми. От деня на случилото се до сега останали без всякаква връзка и никакви контакти с Н. и майка й, заканата им да нямат нищо общо с фамилията „Н.” се осъществила. Показала се всъщност съществувалата изначало, още преди извършването на дарствения акт, липса на общото между тях и ответницата.

         Предвид гореизложеното, ищците излагат, че за всеки от тях е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск за обявяване унищожаемостта, поради грешка в лицето, в същностните му качества, на сключения с оглед личността на ответницата договор за дарение на основание чл. 28, изр. второ от ЗЗД във вр. с чл. 27, пр. трето от ЗЗД.

         Моли се съда да постанови решение за унищожаване на сключения от ищците с ответницата, чрез нейния баща и законен представител тогава В.С.Н., договор за дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том V, peг. № ****, дело № ***/****г. на Йордан Цончев – нотариус с район на действие PC – Елена, вписан под № 321 в peгистъра на НК, на собственият на ищците недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *****.***.****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. З., п. к. ****, ул. „С. П.” № **, целият с площ от 295 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: 1**9, при съседи: *****.***.****, *****.***.******.***.****, *****.***.****, съгласно скица на поземлен имот № **-******/**.**.**** г. на СГКК – В.Т., заедно с построената в същия жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор *****.***.****1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. З., п. к. ****, ул. „С. П.” № **, със застроена площ: 70 кв. м, брой етажи: 2, която сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****

         Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищците са собственици на процесния имот.

         Ищците претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

         С разпореждане от 14.11.2017 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищците да отстранят констатираните нередовности. 

         Постъпила е молба от ищците Г.Н.Н. и С. Н. Н., чрез адв. С.Ц.Г. от ВТАК. В същата излагат, че са внесли ДТ в размер на сумата 50 лева за иска с правно основание чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, за което представят вносна бележка от 05.12.2017 г. Относно заявения втори петитум в подадената искова молба против ответницата, ищците молят да им бъде дадена възможност да заявят становище по поддържането на този петитум и за внасянето на дължимата държавна такса по него, след като ответницата заяви становище по предявения от тях основен иск, евентуално за спогодба.

         С определение № 392/18.12.2017 г. по гр. д. № 416/2017 г. на ЕлРС е върната исковата молба, подадена от ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н.,***, в частта относно изложения от тях втори иск с петитум: „Да приемете за установено, че ищците сме собственици на процесния имот …“, и делото е прекратено в тази част. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

         С разпореждане от 19.11.2018 г. по гр. д. № 416/2017 г. на ЕлРС на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответницата Н.В.Н. *** е назначен особен представител в лицето на А.М.А. от гр. В. Търново – адвокат от АК – В.Т..

         Адв. А.М.А. от ВТАК в качеството си на особен представител на ответницата Н.В.Н. *** е подал писмен отговор вх. № 4724/10.12.2018 г. на ЕлРС в указания му едномесечен срок. В същия се излага, че гр. д. № 416/2017 г. по описа на Районен съд – Елена е образувано въз основа на искова молба с приложения и молба с приложение, подадени от Г.Н.Н. и С.Н.Н.,***, против внучката им Н.В.Н. ***, с правно основание чл. 28, ал. 1, изр. второ от ЗЗД във връзка с чл. 27, пр. трето от ЗЗД. Счита, че иска е допустим. Последният отговаря на необходимите законови изисквания за редовност и е подаден от надлежна страна с необходимите процесуални правоспособност и дееспособност. Искът е подаден пред надлежен съд с оглед установените правила уреждащи родовата и местната подсъдност на делото, който в настоящия случай се явява Районен съд – Елена. Адв. А. намира, че предявеният иск е неоснователен, като съображенията за това са следните: В исковата молба е посочено, че на 26.07.2005 г. между ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н., и тяхната внучка Н.В.Н., чрез нейния законен представител и баща В. Н., е бил сключен договор за дарение на недвижим имот, находящ се в гр. З.. Договорът е бил оформен като Нотариален акт, копие от който е приложен към исковата молба, а именно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, peг. № ****, дело № ***/****г. на Нотариус Йордан Цончев с район на действие Районен съд – Елена, с който е било извършено дарение на недвижим имот, а именно поземлен имот с площ 300 кв. м, представляващ имот пл. № 1**9а по плана на гр. З., с построена в него еднофамилна жилищна сграда, за който имот е отреден УПИ с неприложена регулация I-1**9а от кв. *** по плана на гр. З., при граници на имота: от две страни улици, И.Д.С.и В.С.Н.. Видно от съдържанието на посочения Нотариален акт, както и от заявеното от ищците в исковата молба, волята им е била да надарят своята внучка Н.В.Н., дъщеря на сина на ищците В.С.Н.. Самата сделка е била извършена чрез законния представител на надарената и неин баща В. Н., поради обстоятелството, че надарената е била малолетна към момента на извършване на дарението. Посоченото до тук се установява и от съдържанието на цитирания Нотариален акт. Дарението било извършено направо на ответницата Н.Н. по договаряне между ищците и сина им В. Н., който, видно от твърдяното от ищците, е проявил такава воля. В исковата молба ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н. твърдят, че са поддържали много добри отношения както със сина си В. Н., така и с другия си син. Поддържали традиционни контакти на самостоятелно и разделно живеещи семейства на родители и деца. Самите ищци твърдят в исковата молба, че внучката им Н.Н. към момента на извършване на дарението проявявала подходящо и съответно на възрастта й поведение и отношение към тях, както и че те я чувствали като своя обична внучка. Това именно ги предразположило към извършване на дарствения акт към Н.Н. с посоченото по-горе имущество. В исковата молба ищците са посочили и че при извършване на дарението са били водени от чувство на обич към ответницата и от желание да съдействат за осигуряването й в бъдеще, с надеждата тя да ги радва и проявява добро отношение занапред. Приживе синът им В. Н. полагал грижи за дарения на дъщеря му имот, а след смъртта му през 2011 г. това продължил да прави С.Н.. В памет на покойния си син В., С.Н. изградил чешма с паметна плоча в двора на имота. В исковата молба ищците твърдят, че на 20 юли 2017 г. разбрали, че ответницата и майка й се намирали в имота, където ключар сменял патрона на входната врата и била поставяна охранителна COT система. Поради това още същия ден С.Н. *** при посочения имот с внучката си Н.Н. и майка й. Ищците твърдят, че С.Н. провел разговор с ответницата и майка й, които му казали, че възнамеряват да продадат къщата, че повече нямал право да влиза в къщата, че не искали да имат нищо общо с фамилия Н. и щели да си сменят фамилията. Ищците твърдят, че на въпрос на С.Н. дали имотът ще бъде продаден с паметната плоча, му бил даден отговор, че това не било негова работа. Спрямо твърденията на ищците това именно поведение на ответницата ги мотивирало да подадат исковата молба за унищожаване на цитирания по-горе договор за дарение. Адв. А. счита, че с оглед така изнесените и твърдяни от ищците обстоятелства, в конкретния случай липсва основание за прогласяване на унищожаемостта на договора за дарение от 26.07.2005 г., тъй като видно както от неговото съдържание, така и от твърденията на ищците, те са извършили дарствения акт с цел да надарят точно своята внучка Н.В.Н.. Това тяхно решение и воля не са били опорочени от никакви външни или вътрешни обстоятелства и явно е било взето с пълно и ясно съзнание. Самите ищци твърдят, че до въпросната дата 20 юли 2017 г. са имали добри и позитивни отношения с внучката си и по никакъв начин у тях не е съществувало съмнение, че и тя е имала към тях същите такива отношения. За да е налице грешка в лицето, като основание за прогласяване унищожаемостта на договора за дарение, следва волята на дарителите, в случая Г.Н. и С.Н., да е била те да надарят лице, различно от формално надареното, посочено в нотариалния акт. В настоящия случай обаче волята на ищците е била да надарят не друг, а именно внучката си Н.В.Н., което е видно както от съдържанието на нотариалния акт, чието унищожаване се иска, така и от твърденията на ищците в исковата молба. Евентуално такава грешка в личността би могло да има, ако волята на ищците е била да надарят не внучката си Н.Н., а нейна сестра или брат, или деца на другия си син, или други лица. Случаят обаче не е такъв. Ищците в исковата молба твърдят, че след посочената дата 20 юли 2017 г., считат, че са си били създали погрешни представи относно същностния характер на личността на ответницата. Същевременно обаче ищците твърдят и че внучката им Н. е била тяхна обична внучка, която към момента на извършване на дарението, както и след това до посочената дата 20 юли 2017 г., проявявала необходимото уважение към своите баба и дядо. Не е посочено от ищците дали за конкретното поведение на ответницата, описано от тях, че е станало на 20 юли 2017 г., не са били налице други предпоставки, като например действия или поведение на други лица. От изложеното от ищците следва извод, че описаното поведение на ответницата на посочената дата е било само инцидентен изблик на негативна проява от нейна страна. Следва да се има предвид, че ЗЗД е регламентирал дарението като вид сделка със специални разпоредби (чл. 225 - чл. 228), като в чл. 227, ал. 1, букви „а“, „б“ и „в“ изрично са посочени случаите, в които законът допуска отмяната на дарението. От изнесената от ищците фактическа обстановка е видно, че никоя от предпоставките на тази разпоредба не е била осъществена в настоящия случай. С оглед изложеното в исковата молба, може да се обсъжда инцидентна проява на непризнателност от страна на ответницата към своите дядо и баба. Самата непризнателност обаче в конкретния случай не е осъществена във формите, определени от ЗЗД в чл. 227, ал. 1, букви „а“, „б“ и „в“, а е обща и не може да послужи като основание за отмяна на дарението в настоящия случай. По същите, посочени дотук, съображения не следва да се приеме, че е налице и грешка в лицето, която да обуслови унищожаването на сключения договор за дарение именно защото проявата на непризнателност, от една страна, е била инцидентна такава, а, от друга, непризнателността е била проявена дълго време след извършване на дарението, през който период липсват други негативни прояви на непризнателност от страна на ответницата, и през който тя е имала добри, нормални и близки отношения със своите баба и дядо и е била тяхна обична внучка. Не би било основателно такава една еднократна проява на непризнателност да води до общи и категорични изводи относно характеровите особености на даден човек, включително и на ответницата, още повече, че в случая липсват други такива негативни прояви от страна на Н.В.Н. спрямо нейните баба и дядо. Поради това адв. А. счита, че липсва основанието, предвидено в чл. 28, ал. 1, изр. второ във връзка с чл. 27 предл. трето от ЗЗД, а именно грешка в лицето, което да налага прогласяване на унищожаемост на договора за дарение от 26.07.2005 г. Действително така описаното в исковата молба негативно поведение, станало на 20 юли 2017 г., проявено от страна на ответницата към нейните дядо и баба, е било проява на непризнателност, която може да обуслови морална укоримост, но тя е имала инцидентен характер. Относно твърденията на ищците в исковата молба за съществувала изначално липса на общо между тях и ответницата, както и съществуването на погрешна представа за личността на надарената, което се явявало от решаващо значение за сключване на договора, същите не могат да бъдат споделени, както поради липса на друго отрицателно поведение от страна на надарената спрямо ищците, така и от заявеното от самите тях в исковата молба, че прежното нейно поведение е било такова с положителен характер. Най-сетне дори да се приеме допускане на грешка, то в настоящия случай същата е без правно значение, тъй като е свързана със съображенията, мотивирали страните да сключат сделката и по-конкретно ищцовата страна. Евентуална такава грешка не следва да се отрази върху действителността на сделката, когато поради погрешните свои съображения страните не постигнат искания от тях резултат. При преценката на твърдението за допусната грешка в лицето, която да налага унищожаване на договора за дарение, следва да се отчетат и обстоятелствата, че към момента на неговото сключване ищците са били пълнолетни и дееспособни граждани, а ответницата към същия този момент е била малолетно дете в период на израстване, съзряване и формиране на характера й като завършена личност, оформяни от семейната среда и приятелския кръг. С оглед на това ищците са могли и е следвало да съобразят тези обстоятелства, включително и характеровата изменчивост, обичайна за този период от развитието на човека, при извършване на дарствения акт. Доколкото изложените твърдения за смяна на патроните на процесния имот и поставяне на охранителна COT система биха могли да бъдат преценявани като отрицателно или положително поведение, то по-скоро тези действия следва да бъдат оценени като положителни такива, свързани с проява на обичайно управление на собствеността от страна на собственика и дори на полагане на необходимата грижа за запазване на имуществото. Досежно направеното в исковата молба особено искане на основание чл. 389 от ГПК за налагане на възбрана върху процесния имот, адв. А. счита същото за неоснователно и моли да не бъде уважавано, тъй като не са представени доказателства за извършване на каквито и да било действия от страна на ответницата, от които да се направи извод, че същата има намерение да се разпореди с процесния имот и в случай, че то бъде уважено, би довело до неоснователно ограничаване правото на собственост на ответницата. Адв. А. моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.

         Ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н., редовно призовани, се явяват в съдебно заседание лично и с пълномощника си адв. С.Ц.Г. от ВТАК. Същите поддържат подадената искова молба. Молят да се уважи предявения иск.

         Ответницата Н.В.Н., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Същата се представлява от особения й представител адв. А.М.А. от ВТАК. Последният поддържа подадения отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да се отхвърли предявения иск.

         Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

         Представен е НА № 4, том V, рег. № ****, дело № ***/****г. на нотариус Йордан Цончев с район на действие Районен съд – Елена и с № 321 в регистъра на Нотариалната камара. Със същия на 26.07.2005 г. Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** и С.Н.Н. с ЕГН ********** *** Т.дарили на внучката си Н.В.Н. с ЕГН ********** ***, представлявана от своя баща и законен представител В.С.Н. ***, собствения си недвижим имот, находящ се в гр. З., област В.Т., а именно: поземлен имот с площ 300 кв. м, представляващ имот пл. № 1**9а по плана на гр. З., с построената в него еднофамилна жилищна сграда, за който имот е отреден УПИ с неприложена регулация I-1**9а от кв. *** по плана на гр. З., при граници на имота: от две страни улици, И.Д.С.и В.С.Н..

         Представени са скица на поземлен имот № **-******/**.**.**** г. и скица на сграда № **-******/**-**-**** г., двете на СГКК – В.Т.. Същите касаят поземлен имот с идентификатор *****.***.****, находящ се в гр. З., община З., област В.Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. З., п. к. ****, ул. „С. П.“ № **, с площ  – 295 квадратни метра, с трайно предназначение на територията – „урбанизирана”, с начин на трайно ползване – „ниско застрояване (до 10 метра)”, с номер по предходен план – 1**9, заедно с построената в поземления имот сграда с идентификатор *****.***.****1, със застроена площ – 70 квадратни метра, брой етажи – 2, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, при граници (съседи) на поземления имот: № *****.***.****, № *****.***.******.***.**** и № *****.***.****. В скиците е посочено, че имотът е собственост на Н.В.Н..

         От удостоверение изх. № **********/**.**.**** г. на Община З. е видно, че данъчната оценка на процесния имот е в размер на 2824.00 лв.

         По делото са разпитани в качеството на свидетели Т.И. Н. и Х.Д.А..

         От показанията на свидетелката Т. Н. се установява, че живее в гр. З.. Същата познава страните по делото – ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н., и ответницата Н.В.Н.. Свидетелката Н. твърди, че с първите двама е в добри отношение и им е бивша снаха. Същата излага, че с ответницата Н.В.Н., която е внучка на ищците, дъщеря на сина им В.С.Н., починал на 15.04.2011 г., е била в добри отношения, сега не поддържа с нея контакти и е взела страната на ищците. Свидетелката Н. твърди, че Г.Н.Н. и С.Н.Н. са дарили на Н.В.Н. ***. До 2017 г. отношенията между първите двама и последната били добри. Свидетелката Н. излага (на което не е била очевидец, а преразказва казано й от ищцата Г.Н.Н.), че през м. юни 2017 г. ответницата Н.Н. и майка й Д. Н. *** с охранителна фирма и сменили в недвижимия имот брави, ключалки и сложили охрана, а Н.Н. заявила, че няма баба и дядо и че не иска да има връзка с тях. Същата твърди, че недвижимия имот в гр. З. и апартамента в гр. В.Т. били обявени за продажба, а ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н. не били съгласни да се продават. Свидетелката Н. излага, че през м. април 2017 г. ищцата Г.Н.Н. била в болница в гр. П., където претърпяла операция, но ответницата Н.В.Н. не дошла да я види.

         От показанията на свидетеля Х.А.се установява, че живее в гр. З.. Същият познава страните по делото – ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н., и ответницата Н.В.Н., и с тях е в добри отношения. Свидетелят А.излага, че в края на лятото на 2017 г. Д. Н. – майка на ответницата Н.Н.,*** с джип и по нейна поръчка охранителна фирма сложила катинари и камери на недвижимия имот в гр. З.. Същият твърди, че посоченият имот бил на ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н.. Свидетелят А.излага, че през лятото на 2017 г. не е присъствал на разговор или спор между ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н. и ответницата Н.В.Н.. Същият твърди, че от негови комшии – цигани, разбрал, че била идвала Д. Н. и е имало скандал. Свидетелят А.излага, че не е чувал ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н. и ответницата Н.В.Н. да са в лоши отношения. Същият твърди, че недвижимият имот в гр. З. е обявен за продажба и Д. Н. била ходила при кмета да й търси купувачи.

         Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

         Предявеният иск с правно основание чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 27 от ЗЗД е процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е неоснователен и недоказан по следните съображения:

         Съгласно чл. 28, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Видно от чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. Не е налице легална дефиниция на правния термин „грешка“, като правната теория и съдебната практика приемат, че една сделка е сключена при грешка по смисъла на чл. 28 от ЗЗД, когато волеизявлението на лицето, страна по нея, е направено в резултат на неверни представи или незнание на определени обстоятелства, имащи съществено значение за формирането на вътрешната му воля. Без значение е конкретната причина, поради която лицето има неверни представи или не знае определени факти от значение за формиране на вътрешната му воля за сключване на сделката. От значение е факта, че под въздействието на погрешната представа се прави волеизявление, което не би се направило, ако представата съответстваше на действителността.

         В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на 26.07.2005 г. ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н. са дарили на ответницата Н.В.Н. – тяхна внучка, малолетна тогава, представлявана от баща си и неин законен представител В.С.Н., процесния недвижим имот, находящ се в гр. З.. Сделката била оформена надлежно с НА № 4, том V, рег. № ****, дело № ***/****г. на Йордан Цончев – нотариус с район на действие Районен съд – Елена и с № 321 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ – Елена под вх. рег. № ****/**.**.****г., акт № **, том VI, дело ****/****г. Видно от изложеното в исковата молба и в посочения НА е, че не съществува каквото и да е съмнение относно волята на ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н.. Същите са искали да дарят на ответницата Н.В.Н. – тяхна внучка, процесния недвижим имот, находящ се в гр. З. и са сторили това при пълно и ясно съзнание на акта, който извършват, поради което същият не страда от пороци. Ето защо не е налице у ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н. грешка в лицето (личността) на ответницата Н.В.Н. – тяхна внучка. Именно защото последната е тяхна внучка, първите са искали и са й дарили процесния недвижим имот, находящ се в гр. З.. Освен това невярната представа у ищците, че ответницата ще има определено поведение след сключване  на договора не представлява грешка по смисъла на чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.      

         По изложените съображения съдът намира, че следва да се отхвърли иска с правно основание чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 27 от ЗЗД, предявен от ищците Г.Н.Н. и С.Н.Н. против ответница Н.В.Н., за унищожаване на договор на дарение на недвижим имот, оформен с НА № 4, том V, рег. № ****, дело № ***/****г. на Йордан Цончев – нотариус с район на действие Районен съд – Елена и с № 321 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ – Елена под вх. рег. № ****/**.**.****г., акт № 38, том VI, дело ****/****г., по силата на който на 26.07.2005 г. Г.Н.Н. и С.Н.Н. са дарили на внучката си Н.В.Н. – тогава малолетна, представлявана от баща си и неин законен представител В.С.Н., следния недвижим имот, находящ се в гр. З., община З., област В.Т., а именно: поземлен имот с идентификатор *****.***.****, находящ се в гр. З., община З., област В.Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. З., п. к. ****, ул. „С. П.“ № **, с площ – 295 квадратни метра, с трайно предназначение на територията – „урбанизирана”, с начин на трайно ползване – „ниско застрояване (до 10 метра)”, с номер по предходен план – 1**9, заедно с построената в поземления имот сграда с идентификатор *****.***.****1, със застроена площ – 70 квадратни метра, брой етажи – 2, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, при граници (съседи) на поземления имот: № *****.***.****, № *****.***.******.***.**** и № *****.***.****, поради грешка у дарителите Г.Н.Н. и С.Н.Н. в лицето (личността) на дарената Н.В.Н., като неоснователен и недоказан.

         По претенциите на ищците за разноски:    

         След като предявеният иск се отхвърля като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и претенцията ищците за разноски по делото. Ето защото следва да се отхвърли искането на същите да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата 1650.00 лв., представляваща направени разноски по делото, като неоснователно и недоказано.

         Воден от изложените съображения, Районният съд

 

Р   Е   Ш   И:   

 

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 27 от ЗЗД, предявен от Г.Н.Н. с ЕГН ********** и С.Н.Н. с ЕГН **********,*** против Н.В.Н. с ЕГН ********** ***, за унищожаване на договор на дарение на недвижим имот, оформен с НА № 4, том V, рег. № ****, дело № ***/****г. на Йордан Цончев – нотариус с район на действие Районен съд – Елена и с № 321 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ – Елена под вх. рег. № ****/**.**.****г., акт № 38, том VI, дело ****/****г., по силата на който на 26.07.2005 г. Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** и С.Н.Н. с ЕГН ********** *** дарили на внучката си Н.В.Н. с ЕГН ********** *** – тогава малолетна, представлявана от баща си и неин законен представител В.С.Н. ***, следния недвижим имот, находящ се в гр. З., община З., област В.Т., а именно: поземлен имот с идентификатор *****.***.****, находящ се в гр. З., община З., област В.Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. З., п. к. ****, ул. „С. П.“ № **, с площ – 295 квадратни метра, с трайно предназначение на територията – „урбанизирана”, с начин на трайно ползване – „ниско застрояване (до 10 метра)”, с номер по предходен план – 1**9, заедно с построената в поземления имот сграда с идентификатор *****.***.****1, със застроена площ – 70 квадратни метра, брой етажи – 2, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, при граници (съседи) на поземления имот: № *****.***.****, № *****.***.******.***.**** и № *****.***.****, поради грешка у дарителите Г.Н.Н. и С.Н.Н. в лицето (личността) на дарената Н.В.Н., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Н.Н. с ЕГН ********** и С.Н.Н. с ЕГН **********,***, да бъде осъдена Н.В.Н. с ЕГН ********** *** да им заплати сумата 1650.00 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

         Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

       

 

 

                                                          Районен съдия: