№ 84
гр. гр.Несебър , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150101002
по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба, подадена от подадена от Г. С. А., действаща лично
и в качеството си на законен представил на С. Р. А. и С. Р. А. срещу Р. А. А.. В молбата се сочи, че
Г.А. и Р.А. са бивши съпрузи, разведени от 2020г. Излага се, че имат общи деца – С. Р. А. и С. Р.
А.. Развиват се съображения за проблеми в отношенията. Излагат се съображения за конфликтни
ситуации на 20.07.2021г. и 01.08.2021г. От съда се иска съдебна защита с налагане на определени
мерки. Обръща се внимание, че насилието, извършено в присъствието на деца, също следва да се
квалифицира като такова спрямо тях. Сочи се, че бащата следва да осъществява контакти с децата,
но след като покаже промяна в отношението си. От съда се иска да уважи молбата. Претендират се
разноски.
Ответникът Р. А. А., чрез своя процесуален представител, признава, че са извършени
вербални актове, които могат да се квалифицират като „домашно насилие“. Твърди, че същите са
били извършени в моменти на афект. Сочи, че няма доказателства за физическо насилие спрямо
молителката. Излага доводи за мерките, които следва да се наложат.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Г.А. и Р.А. били в граждански брак, от който се родили малолетните деца – С.А. и С.А. (на
14.11.2018г.). С влязлото в сила Решение № 260516 от 24.03.2021г. по гр.д. № 6069/2020г. по описа
на Районен съд Бургас, бракът между тях бил прекратен с развод. Упражняването на родителските
права било предоставено на майката – Г.А.. Бил определен режим на лични отношения между
бащата и децата – до навършване на тригодишна възраст: всяка първа и трета събота от месеца от
10:00 часа до 12:00 часа, в присъствието на майката, а след навършване на тригодишна възраст –
всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 18:00 часа.
1
След прекратяване на брака отношенията между бившите съпрузи останали влошени. На
20.07.2021г. Р.А. се обадил на Г.А. по телефона и й отправил следните заплахи: „Купил съм
пистолет, ще те убия и ще те заровя“. На същата дата отишъл да види децата и на тръгване
извадил нож и показал с действия, че ще й отреже главата. Във връзка с тези действия Г.А.
депозирала жалба в РП Айтос, по която е образувана преписка.
На 01.08.2021г., след 16:30 часа, Р.А. провел телефонен разговор с молителката и поискал
да види децата. В същото време тя била на плаж с децата. Г.А. си тръгнала от плажа, като по пътя
към алеята в к. к. „Слънчев бряг“ видяла Р.А., който тръгнал към тях. Първоначално децата му се
зарадвали. Впоследствие Р.А. нанесъл няколко удара с крак по тялото на молителката и я ударил.
Започнал да дърпа децата и заявил, че ще ги води на лунапарка. Децата започнали да пищят. В
крайна сметка Р.А. ги отвел към лунапарка в к. к. „Слънчев бряг“, а в периода от 17:31 до 17:58
часа молителката провела три телефонни разговора с оператори на ЕЕН 112, при които им заявила,
че бившият й съпруг я ритал пред хората, взел децата, ударил й 2 юмрука. Поискала съдействие от
полицията, за да си вземе децата. Заявила, че няма сериозни наранявания – единствено
натъртвания по ръцете и не желае лекарска помощ. Посочила, че се намира в района на заведение
„Мексо“ и поискала полицейски служители да бъдат изпратени там. При първото обаждане на
ЕЕН 112 Р.А. бил все още там, като взел телефона на молителката с думите „Ще те пребия, нали ти
казах, че имам пистолет и ще те застрелям“. С помощта на полицейските служители Р.А. бил
установен и задържан, а въз основа на жалба на Г.А. била образувана преписка в РУ Несебър.
Съдът намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства. На първо място следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3
ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява доказателствено средство за нуждите на
настоящия процес. Доказателствената стойност на декларацията е от съществено значение в
случаите когато се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен в присъствието единствено
на страните по делото. В тези случаи обективно друго преки доказателства на насилието няма как
да съществуват и същото следва да се изведе от косвени доказателства и от посоченото в
декларацията. Настоящият съдебен състав намира, че случаят е точно такъв относно описаните
актове от 20.07.2021г. Що се отнася до актовете от 01.08.2021г. – вярно е, че са извършени на
публично място, но е видно, че са касаели отношенията между бившите съпрузи и децата и на
мястото не са се намирали очевидци, които да познават страните по делото. При това положение е
логично молителката да не разполага с възможност да ангажира свидетелски показания и за
актовете на домашно насилие от 01.08.2021г. От значение е обстоятелството, че и във връзка с
двата случая молителката е подала жалби до съответните районни управления. Разговорите с
оператори на ЕЕН 112, приобщени като веществено доказателство и надлежно предявени на
страните в съдебно заседание потвърждават изложеното в декларацията. Т.е. за инцидента от
01.08.2021г. са налице и други доказателства, които потвърждават декларацията. Следва да се
обърне внимание, че Р.А., чрез процесуалния си представител, не оспорва в по-голямата си част
описаните в декларацията факти и обстоятелства, което е в подкрепа на извода, че същата следва
да се цени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На първо място съдът намира подадената молба за процесуално допустима. В молбата се
твърди, че е извършено домашно насилие на 20.07.2021г. и 01.08.2021г., а същата е подадена на
2
05.08.2021г. Т.е. молбата е подадена в предвидения за това едномесечен срок по смисъла на чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН и от оправомощено да я подава лице – по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗЗДН и чл. 8, т. 2 ЗЗДН
(по отношение на малолетните деца).
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. По делото са налице
доказателства, че Р.А. и Г.А. са бивши съпрузи и имат общи деца, поради което по отношение на
молителката и децата ответникът е лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН.
Това изисква да се изследва въпросът дали Р.А. е осъществил спрямо Г.А. и децата С. Р. А.
и С. Р. А. акт на домашно насилие, в някоя от проявните му форми по чл. 2 ЗЗДН. Ето защо съдът
следва да прецени дали наведените в молбата фактически твърдения за наличието на определено
човешко поведение, след провеждане на съответното доказване, обективират или не акт на
домашно насилие, който да е осъществен в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
С оглед изложените по делото фактически твърдения съдът намира, че претендираната дата на
извършване на домашно насилие попада в месечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Както се установи от фактическа страна по делото на 20.07.2021г. Р.А. е отправил заплахи
по телефона и при срещата си с Г.А.. С тези действия той безспорно е извършил спрямо нея акт на
психическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Наред с това на 01.08.2021г. той нанесъл удари с
крака и ръце по тялото на Г.А., крещял на висок тон и я заплашвал, като тези действия са
извършени в присъствието на децата, които той отвел и впоследствие върнал след намесата на
полицейските служители. При анализ на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че със
закона се дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на
лично или имуществено благо на пострадалия. С действията си Р.А. безспорно е извършил актове
на физическо и психическо насилие спрямо Г.А., тъй като е отправил заплахи и нанесъл
физически удари с крак. По този начин той е осъществил акт на домашно (психическо) насилие и
спрямо децата по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, тъй като действията са извършени в тяхно
присъствие.
Установените по делото факти сочат на психичеко и физическо насилие, осъществено от
Р.А. спрямо молителката, в присъствието на децата. Те са достатъчни, за да може срещу ответника
да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие. На първо място съдът счита, че спрямо
лицето следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Това е така, тъй като по делото
е установено домашно насилие, поради което на първо място извършителят следва да бъде
задължен да се въздържа от такова. Същевременно глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е задължителна
при установяване на извършено домашно насилие от страна на молителя, поради което следва да
му бъде наложена такава в минимален размер от 200 лв. Това е така, тъй като по делото няма
данни до момента на Р.А. да са налагани мерки по ЗЗДН. Т.е. констатираният в настоящото
производство акт на извършено от него домашно насилие е първи и поради тази причина глоба в
минимален размер ще е достатъчна за постигане целите на ЗЗДН.
Съдът намира, че не могат да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗЗДН.
По делото са събрани достатъчно данни, че страните не обитават общо жилище. Мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 4 ЗЗДН също е неприложима, тъй като местоживеенето на децата е определено при
пострадалия родител с влязлото в сила съдебно решение на Районен съд Бургас. Не се установява
3
нужда за пострадалите лица от насочване към програми.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН. Този извод на съда произтича от самия характер на извършения акт на домашно насилие. По
делото са събрани данни за заплахи и физически действия, осъществени спрямо пострадалата, в
присъствието на децата. Очевидно е, че физическото насилие не е било с интензивен характер и не
е довело до сериозни увреждания за Г.А., тъй като още при разговора с оператор на ЕЕН 112 тя е
посочила, че е добре и има само натъртвания по ръцете. Т.е. ударите не са довели до увреждане на
здравето й. Наличието на заплахи и удари обаче мотивира съда да приеме, че мярката е
подходяща. Характерът на ударите ще се преценява при определяне на срока за налагане на
мярката. Тук е моментът да се посочи, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде
наложена и спрямо децата, които са станали очевидци на извършеното домашно насилие. Във
връзка с налагането на мярката и по отношение на контактите с децата, следва да се намери
баланса между правото на ответника да осъществява лични контакти с децата и необходимостта да
преосмисли поведението си и да преустановени актовете си на насилие спрямо тях. Съдът приема
за доказано, че ударите спрямо молителката са били леки и не разкриват съществена заплаха за
живота и здравето й. Впрочем и ударите и заплахите се дължат на трайно влошените отношения
между страните, свързани със спорове между тях относно упражняването на родителските права
върху децата. Интензивността и характера на домашното насилие са от такова естество, че към
момента същите могат да бъдат повлияния най-ефективно с налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т.
3 ЗЗДН, но за минималния срок по 5, ал. 2 ЗЗДН от 3 месеца. По този начин ще бъде ограничена в
минимална степен възможността на бащата да осъществява контакти с децата си, като ще му се
даде нужното време да преосмисли поведението си. Според съда тази мярка е особено подходяща
с оглед режима на лични контакти, определен между бащата и децата. Видно е, че до 14.11.2021г.
(до навършване на 3 години от децата) този режим не е особено широк – всяка първа и трета
събота от месеца от 10:00 до 12:00 часа в присъствието на майката. Следователно правата му да
вижда децата няма да бъдат ограничен съществено. В същото време ще се избегнат бъдещи
конфликти между бившите съпрузи, тъй като осъществяване на режима в присъствието на майката
очевидно води до ескалиране на напрежението между тях. След 14.11.2021г. бащата ще може да
осъществява режим на лични контакти самостоятелно с децата и за по-дълго време, като
определеният срок от 3 месеца за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН ще даде възможност на бащата
да промени поведението си по такъв начин, който да му позволява след изтичане на мярката да
осъществява дадения му от съда по-широк режим на лични контакти с децата, без да допуска
повече инциденти.
По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН настоящият съдебен състав намира, че
към момента все още не е налице необходимост от налагане на такава. С оглед обстоятелството, че
няма данни за други мерки, налагани за предходни прояви по ЗЗДН, съдът намира, че
извършителят би могъл да промени поведението си и само с посочените в настоящото съдебно
решение мерки. В бъдещо производство и при продължаване линията на подобно поведение от
страна на Р.А., прилагането на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН би било необходимо, но към
момента съдът преценява, че такава мярка не следва да се налага.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е основателна
и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН Р.А. следва да бъде задължен да се въздържа от
4
домашно насилие спрямо Г. С. А., С. Р. А. и С. Р. А., да му се забрани да ги приближава на по-
малко от 100 метра, както и обитаваното от тях жилище в к. к. „Слънчев бряг“, кв. „Чайка 117“,
сграда „Меркурий 3“, вх. 2, ет. 3, ап. С3, местата им за социални контакти и отдих. Следва да му
се наложи глоба в размер на 200 лв. по смисъла на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
При този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р.А. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на 25 лв.
При този изход на спора в полза на Г.А. следва да се присъдят разноски – адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН въз основа на решението следва да бъде издадена и
заповед за защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Р. А. А., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Г. С. А., ЕГН **********, С. Р. А., ЕГН ********** и С. Р. А., ЕГН
**********.
ЗАБРАНЯВА на Р. А. А., ЕГН **********, ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА да приближава на
по-малко от 100 метра: Г. С. А., ЕГН **********, С. Р. А., ЕГН ********** и С. Р. А., ЕГН
**********, обитаваното от тях жилище в к. к. „Слънчев бряг“, кв. „Чайка 117“, сграда „Меркурий
3“, вх. 2, ет. 3, ап. С3, местата им за социални контакти и отдих.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Р. А. А., ЕГН **********, глоба в размер на 200
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. А. А., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Районен съд гр. Несебър сумата от 25 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. А. А., ЕГН **********, да заплати на Г. С. А.,
ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща осъществени по делото разноски –
възнаграждение за адвокат.
Да се издаде заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, която да съдържа
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчат на страните, както и на РУ на МВР
гр. Несебър.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в 7-дневен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5
6