№ 138
гр. Велико Търново, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20214000500395 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана от Н. К. И. въззивна жалба срещу Решение №
260053/ 05.07.2021 г. по Гр.д. № 468/ 2020 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е
отхвърлил иска му срещу ЗАД „Бул Инс“ за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 26 500 лв. и имуществени вреди в размер на 50.50
лв., претърпени от него в резултат на ПТП на 03.08.2019 г. на главен път за гр.
Севлиево. Счита решението за неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Изводът на съда, че само той е нарушил правилата
за движение и само неговото поведение е станало причина за настъпване на ПТП, не
кореспондирал със събраните по делото доказателства. Избирателно било възприето
само част от заключението на вещото лице по приетата съдебно автотехническа
експертиза и неоснователно били кредитирани показанията на другия участник в ПТП,
който бил заинтересован от изхода на делото. Счита, че по делото е доказано
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, вкл.
вината на застрахования водач, който допуснал нарушения на чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 от
ЗДвП. Същият имал видимост от 45 м и достатъчно време и възможност да възприеме
движението на мотопеда, да реагира на възникналата за него опасност чрез задействане
на спирачната уредба и да спре преди мястото на сблъсъка. Той не оценил в достатъчна
степен пътната обстановка, движил се с несъобразена с нея скорост, при което се
1
поставил в невъзможност да спре при възникналата опасност. Моли съдът да отмени
решението и да уважи исковата му претенция, като му присъди пълния претендиран
размер обезщетение със законната лихва, считано от датата на деликта. Процесуалният
му представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗК „Бул Инс“ АД е подал отговор на въззивната
жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита за правилен
извода на съда, че само ищецът има вина за настъпилото ПТП, защото предприел
забранен завой наляво и то без да подаде сигнал за това и след като автомобилът,
управляван от застрахованото лице, вече бил започнал да го изпреварва. Поведението
му се явявало непредвидима опасност, на която водачът бил в обективна невъзможност
да реагира, за да предотврати произшествието. Моли решението да бъде потвърдено и
да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Между страните не е спорно реализирането на ПТП на 03.08.2019 г. на главен
път София – Варна в землището на гр. Севлиево между лек автомобил „Фолсваген
Голф“, управляван от Т. Т. Д., чиято отговорност е предмет на сключен със ЗАД „Бул
Инс“ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, действащ в периода на ПТП, и мотопед „Симсон“, управляван от
ищеца И.. Механизмът на ПТП е установен от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза: На сочената дата в тъмната част на денонощието ищецът
е управлявал мотопеда си със скорост 33 – 39 км/ч. по двулентовия път в посока гр.
Варна, а след него с приблизително същата скорост 40 – 41 км/ ч. се е движил
процесният лек автомобил. Водачът на лекия автомобил предприел маневра
„изпреварване“ на мотопеда и когато се намирал в насрещната лента за движение,
мотопедистът предприел маневра завой наляво при наличие на знак В22 – „Забранено
е завиването наляво“. По признания на И., дадени в качеството му на свидетел по
2
образуваното досъдебно производство, прието като доказателство по делото, за
маневрата той подал сигнал с ръка. Траекториите на двете ППС се пресекли и настъпил
удар между предния десен калник на автомобила и лявата странична част на мотопеда.
Вещото лице дава заключение, че когато мотопедистът е предприел маневрата, лекият
автомобил е отстоял на разстояние 45,2 – 46 м от мястото на удара и тъй като при
конкретната скорост на движение зоната му за спиране била в границите 28,7 – 29,2 м,
мотопедът не бил в опасната му зона за спиране. Водачът обаче възприел мотопеда
като опасност по-късно, когато отстоянието до удара е било 25,1 – 25,5 м, в който
момент завил наляво и задействал спирачната система. Разпитан като свидетел по
делото, той твърди, че мотопедистът не подал никакъв сигнал. Като причини за
настъпване на ПТП вещото лице посочва от една страна несвоевременното
възприемане от водача на МПС на мотопеда като опасност при предприетата от
последния маневра, а от друга страна – предприетата от мотопедиста маневра. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че отклонението на мотопеда от позицията му
върху лентата за движение до мястото на удара е съвсем малко и не може или трудно
може да се разбере и възприеме от водача след него без подаден сигнал. Предвид
осъществяването на ПТП в тъмната част от денонощието, водачът би забелязал
светлинен сигнал, който се прекратява след извършване на маневрата, но трудно би
забелязал сигнал, подаден с ръка, който при това се прекратява преди започването на
маневрата. Относно възможността за предотвратяване на ПТП дава заключение, че при
навременно възприемане на мотопеда като опасност с оглед предприетата от водача му
маневра и максимално задействане на спирачната уредба на автомобила, автомобилът
е щял да спре преди мястото на удара, като такъв не би се осъществил и ако
мотопедистът не бил навлязъл в лентата за насрещно движение повече от 1,3 м – отг.
по въпрос 1.3 от експертизата.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза,
извършена въз основа на ангажираните по делото медицинска документи, се
установява, че вследствие на ПТП ищецът получил следните телесни увреждания:
фрактура в горната част на лявата раменна кост – отчупване на част от големия
туберкул и изкълчване на лява раменна става, което довело до оток и деформации и
охлузни рани по ръцете и краката. Под венозна анестезия му било извършено
наместване и поставена имобилизация с ортеза на лявата раменна става за срок около 2
месеца. Ищецът направил разход за закупуването на ортезата в размер на 50.50 лв.
Възстановителният период при него продължил около 4 месеца, три от които бил в
болничен на домашно амбулаторно лечение. Най-високи по интензивност болки
търпял непосредствено след травмата, при премахване на ортезата и при
раздвижването, с висока интензивност били болките и през първите два-три месеца
след инцидента. Възстановяването протекло без усложнения, обемът на движение в
лявата раменна става бил възстановен напълно, като ищецът изпитвал болки само при
3
промяна на времето и при по-тежко физическо натоварване на лявата ръка. Св. И.а –
съпруга на ищеца твърди, че пет месеца той изпитвал болки, не можел самостоятелно
да се храни, да ползва баня и тоалетна и през цялото време се налагало тя да му помага,
особено при къпане, защото не можел да си вдига ръката. На въпроса дали ако
пострадалият освен каска, е носил предпазно облекло – протектори, е щял да получи
констатираните травми, вещото лице е отговорило, че това зависи от механизма на
получаването им – дали е паднал върху лакътя на лявата ръка, в който случай
протекторите не биха помогнали, или върху предно-страничната повърхност на
раменната става, в който случай те биха намалили тежестта на контузията.
Не е спорно, че пострадалият е заявил пред застрахователя претенция за
застрахователно обезщетение на 13.08.2019 г., по която застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение с писмо от 29.10.2020 г.
Същата фактическа обстановка е възприета от ОС – Габрово. Въз основа на нея
той е формирал извод по предявения от И. иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, че
водачът на лекия автомобил не е допуснал нарушение на правилата за движение,
установени в ЗДвП и ППЗДвП, при което не е налице деликт и съответно не може да се
ангажира отговорността на застрахователя. Настоящата инстанция изцяло споделя
мотивите, изложени от първоинстанциония съд, и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях.
Основателността на предявения иск е обусловена от установяване
осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане – чл.45 ЗЗД: че е
налице виновно противоправно поведение на водач на МПС, изразяващо се в
нарушаване на правила за движение, установени в ЗДвП и ППЗДвП, че в пряка
причинно-следствена връзка с това поведение са настъпили вреди за ищеца, че между
деликвента и ответното застрахователно дружество съществува валидно
застрахователно правоотношение, ангажиращо отговорността на застрахователя при
настъпило застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ да обезщети
пострадалите за причинените им от застрахования деликвент вреди. В конкретния
казус не се доказа водачът на лекия автомобил, чиято отговорност е предмет на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, да е станал
причина за настъпването на процесното ПТП. Напротив, установи се по категоричен
начин, че произшествието е реализирано единствено по вина на пострадалия ищец,
който е допуснал множество нарушения на ЗДвП. И. е предприел маневрата „завой
наляво“ при въведена с пътен знак забрана за извършване на такава, с което е нарушил
чл.6 т.1, задължаващ участниците в движението да съобразяват своето поведение с
пътните знаци. Установено е от заключението на вещото лице, че той е започнал
маневрата след като водачът на автомобила зад него вече е бил предприел
изпреварването му. По този начин ищецът е нарушил нормата на чл.25 ал.1,
4
задължаваща водача, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Ищецът или не е възприел маневрата на лекия автомобил, или я е възприел,
но самонадеяно е считал, че има достатъчно време и разстояние, за да осъществи
своята маневра, при което и в двата случая той не е оценил правилно пътната
обстановка, защото маневрата му води до пресичане траекторията на движение на
ППС, което при това е с габарити и мощност, надвишаващи управляваното от него.
Оплакванията във въззивната жалба, че именно водачът на лекия автомобил е допуснал
нарушение на чл.25 ал.1 са неоснователни – той е предприел изпреварването, като се е
съобразил с положението на мотопеда на пътното платно пред него, със скоростта му
на движение и най-вече с посоката му на движение – направо по дясната лента за
движение. Водачът на лекия автомобил не е имал основание да допусне, че движещия
се пред него мотопед ще промени посоката си на движение, като предприеме
забранена маневра. Съгласно чл.26 преди да завие или да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде
ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Съдът приема за доказано, че ищецът не е
подал светлинен сигнал – този факт се твърди от водача на лекия автомобил св. Дочков
и не се оспорва от ищеца, като налице е неговото признание пред органите на
разследването само за подаден сигнал с ръка. Сигнал с ръка е допустим от цитираната
норма само за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са
повредени. Управляваният от ищеца мотопед е фабрично снабден със светлинни
пътепоказатели и след като той не ги е използвал преди започване и по време на
маневрата, той е нарушил чл.26, но по-логично е да се заключи, че те не са били в
изправност, с което пък би било нарушено изискването на чл.139 движещите се по пътя
ППС да бъдат технически изправни. Причината за неизползването им обаче е
ирелевантна, съществен е фактът, че предвид управлението на ППС в тъмната част на
денонощието, подаденият от ищеца сигнал с ръка, който при това се прекратява преди
започването на маневрата, не е бил достатъчен за възприемане от водача на движещия
се зад него автомобил. Този извод се налага от заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза, допълнено в съдебно заседание. Вещото лице сочи, че в
тъмната част на денонощието водачът би забелязал светлинен сигнал, който се подава
преди предприемане на маневрата и се прекратява след извършването й, но трудно би
забелязал сигнал, подаден с ръка и прекратен преди извършването й. Заключението му,
че водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати ПТП, ако своевременно беше
възприел мотопеда като опасност с оглед предприетата от водача му маневра, изхожда
от принципното положение, че мотопедистът е сигнализирал за възнамеряваната
5
маневра. При подаден сигнал, който да бъде възприет от водача от разстояние 45 м, той
би имал техническата възможност да реагира на опасността и да намали или спре
преди траекториите на двете ППС да се пресекат. Независимо от видимостта, която
водачът е имал и върху която жалбоподателят акцентира като позволяваща да бъдат
забелязани действията на мотопедиста, вещото лице изрично в съдебно заседание
посочва, че само по себе си отклонението на мотопеда от позицията му върху лентата
за движение до мястото на удара е съвсем малко и не може или трудно може да се
разбере и възприеме от водача след него без подаден сигнал. Водачът на лекия
автомобил не е видял сигнала с ръка на мотопедиста, за който сигнал поначало няма
доказателства кога точно е бил подаден – колко време преди мотопедистът да
предприеме завиването и с каква продължителност. Не може да се приеме, че той е
управлявал автомобила с несъобразена скорост /тя незначително е надвишавала
скоростта на мотопеда, което е обяснимо с предприетата маневра изпреварване/,
защото ищецът не е бил предвидимо препятствие, пред което водачът да не е могъл да
спре. Както бе посочено по-горе, от него не би могло с основание да се очаква да
предвиди, че движещият се пред него мотопедист ще предприеме забранена,
застрашаваща и него, и другите участници в движението маневра, при това без да
сигнализира по ясен и достатъчен за възприемане начин и то след като вече спрямо
него се извършва маневра изпреварване. Що се отнася до виждането на жалбоподателя,
че водачът на автомобила е нарушил чл.20 ал.1 изр. последно, то той го е възприел
като опасност за първи път едва когато е отстоял от удара на разстояние 25,1 – 25,5 м и
веднага е реагирал чрез отклоняване наляво и задействане на спирачната система. При
конкретната скорост на движение зоната му за спиране е посочена от вещото лице в
границите 28,7 – 29,2 м, т.е. мотопедът се е намирал в опасната му зона за спиране и
водачът не е можел да предотврати удара. Налага се изводът, че с действията си,
изключително рисковани за неговата безопасност и за безопасността на другите
участници в движението, пострадало лице е причинило ПТП, от което търпи и
неблагоприятните за здравето си увреди. След като застрахованият водач не е действал
виновно и противоправно, той не носи отговорност за претърпените от ищеца вреди и
съответно застрахователят, чиято отговорност функционално е обусловена от
отговорността на застрахования, също не е материално легитимиран да отговаря за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Предвид съвпадането на правните изводи на двете инстанции, решението на ОС
– Габрово следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на ответната страна следва да се
присъдят направените от нея за въззивното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лв. с ДДС. Възражението на
жалбоподателя, че този размер е прекомерен, е неоснователно. Съгласно чл.7 ал.2 т.4
от Наредба № 1 при материален интерес 26 550 лв. минималното възнаграждение
6
възлиза на 1591 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото заплатеното
възнаграждение, което незначително надвишава минималния размер, не се явява
прекомерно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата на ЗАД „Бул
Инс“ гр. София.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260053/ 05.07.2021 г. по Гр.д. № 468/ 2020 г. по
описа на ОС – Габрово.
ОСЪЖДА Н. К. И. с ЕГН ********** от гр. Севлиево, ********, да заплати на
ЗАД „Бул Инс“ гр. София, ЕИК *********, сумата 1680 /хиляда шестстотин и
осемдесет/ лв., представляваща направените за въззивното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7