Р Е Ш Е Н И Е
01.09.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6725/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Х.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. С.П. против
Наказателно постановление № 19-1030-007915/20.09.2019 г., издадено от М.В.М. – ***
към ***, сектор „***“, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно
наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят излага алтернативна
на приетата от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка,
която моли да бъде приета за установена. Твърди да не е управлявал пътно
превозно средство към момента на проверката, а единствено да е седял на мястото
на водача, като автомобилът бил в покой и с изключен двигател. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. С.П. и поддържа жалбата.
Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 69957
от 29.10.2019 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, взема
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
законосъобразно проведено. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Б.Х.П., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 11.10.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена на 14.10.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 07.09.2019 г. в с. Калояново, на ул. „Райко
Даскалов“ до № 7 жалбоподателят Б.Х.П. управлявал товарен автомобил „Грейт Уол
Стийд 5“ с рег. № ***, собственост на „Агропрогресхим“ ЕООД, след като преди
това бил употребил алкохол. По същото време се извършвала специализирана
полицейска операция на територията на РУ Хисар, като се осъществявал обход в
село Калояново от свидетелите Р.И.А. и И.Т.Т., които били в патрулен автомобил,
от свид. А.Х.К. и *** И.К.П., като последните двама пътували на мотоциклети.
Същите се движили по ул. „Александър Стамболийски“ в село Калояново, когато
забелязали автомобила, управляван от жалбоподателя П., който бил без поставена
на съответното място предна регистрационна табела. На пасажреското място до
жалбоподателя стоял свид. Г.Г.Д.. Полицейските служители спрели за проверка
автомобила „Грейт Уол Стийд 5“ с рег. № ***, като забелязали, че негов водач
бил жалбоподателят П.. Последният, както и свид. Д., не съдействали при
извършването на проверката, държали се агресивно, П. не представил при
поискване и документ за установяване на самоличността му, което наложило да
бъде отведен в сградата на РУ Хисар при ОДМВР – Пловдив. Там му била извършена
проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му чрез
измерването ѝ в издишания въздух с техническо средство„Дрегер Алкотест
7510“ с фабричен № ARDM-0248. Същият
отчел концентрация на алкохол от 0,93 на хиляда. Свидетелката К. съставила
против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бл. № 324806 в негово присъствие, като препис от акта му бил връчен срещу
разписка. Актът бил съставен и в присъствието на двама свидетели. На
жалбоподателя бил съставен и талон за изследване с бл. № 0015137, екземпляр от
който също му бил връчен срещу подпис.
След това жалбоподателят П. бил отведен във филиал
Хисаря на ЦСМП – Пловдив за вземане на кръвни проби за изследване. В
присъствието на фелдшер от центъра за спешна медицинска помощ жалбоподателят
отказал даването на кръвна проба. Отказът му бил вписан във водения журнал.
Въз основа на съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.Х.К., Р.И.А.
и И.Т.Т.. Същите се ценят от настоящия състав за подробни, хронологически и
логически последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си.
В показанията си свидетелите възпроизвеждат свои непосредствени възприятия като
очевидци, а също така и обстоятелства, които са им станали известни при
изпълнение на служебните им задължения. В тази връзка не се установяват никакви
основания, по които свидетелите да се считат за заинтересовани или предубедени.
От показанията и на тримата свидетели се установява по категоричен начин, че
преди спирането на процесния автомобил за проверка той е бил в движение –
обстоятелство, което е непосредствено възприето от всеки от тях. Изяснява се и
че водач на автомобила е бил жалбоподателят П., което отново беше категорично
заявено и от тримата свидетели. Показанията на К., А. и Т. са източник на
доказателствена информация и за обстоятелствата по проверката – че същата е
инициирана, тъй като автомобилът е бил без поставена предна регистрационна
табела, че в превозното средство е имало още едно лице на пасажерското място,
липсата на съдействие от жалбоподателя, което наложило отвеждането му в РУ Хисаря
за установяване на самоличността му, факта на извършената проверка с техническо
средство за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му,
съставените му след това АУАН и талон за изследване.
Възраженията на защитата досежно обстоятелството дали
свид. К. е присъствала от самото начало на проверката или е пристигнала малко
след нейното започване са изцяло ирелевантни и представляват опит за изместване
на предмета на делото към неотносими обстоятелства. На първо място съдът
напомня, че процесуалният закон не поставя изискване актосъставителят да е
очевидец на всеки случай, за който съставя АУАН. Следователно процесуално
нарушение при съставянето на акта не е допуснато. На следващо място категорично
е доказано по делото, че и свид. Т. /съгласно показанията му на лист 79 от
делото/, и свид. А. /лист 59-гръб от делото/ непосредствено са присъствали от
самото начало на проверката. Всеки от тях пряко, като очевидец е възприел
спорните по делото обстоятелства, че процесният автомобил е бил в движение и че
негов водач е бил жалбоподателят П.. По тези съображения опитите на защитата да
се разколебае доказателствената стойност на показанията на свид. К. по никакъв
начин не обуславят извод и че наказаният П. не е извършил процесното деяние.
Действително свид. А. сочи, че свид. К. е пристигнала веднага щом и неговият
екип е спрял и е започнал проверката, а свид. Т. твърди, че К. е дошла „около
минута след това“. Съдът е категоричен, че не се касае за съществено
противоречие в показанията на свидетелите. Нормално е те да не могат да
възпроизведат механично всяка най-дребна подробност от случая, който е бил
няколко месеца преди датата на разпита им. Това ясно демонстрира и че
свидетелите не са предварително подготвени, както се установява за свидетелите
на защитата, а всъщност добросъвестно съобщават пред съда известните им по
делото обстоятелства. Пристигането на К. около минута след първия екип не
означава, че тя не е могла да участва в проверката и пряко да възприеме
случилото се. По тези съображения съдът дава вяра на показанията на свидетелите
А., Т. и К..
Не се ползват с доверие от настоящия съдебен състав
обясненията на жалбоподателя П.. Същите имат двойствена правна природа в
процеса и освен доказателствено средство са и средство за защита на наказаното
лице. Това налага завишено внимание при оценката на доказателствената им
стойност. В тази връзка съдът приема, че на първо място обясненията
противоречат на установените по делото обстоятелства от журнала за вземане на
кръв и урина от филиал Хисаря при ЦСМП Пловдив. В последния ясно и
недвусмислено е посочена причината за невземането на кръвни проби за изследване
и този документ не беше оспорен от жалбоподателя. Твърденията му, че фелдшерът
сам е отказал да му вземе кръвна проба въпреки желанието на П., са изолирани в
процеса, а и категорично оборени от писменото доказателство. След като по
делото е доказано, че в една част на обясненията си жалбоподателят е въвел в
процеса твърдения за обстоятелства, които в действителност не са се случили и в
опит да подмени обективната истина с изгодни за себе си твърдения, то това
налага още по-завишено внимание при оценката на останалата част от обясненията
му. В тази връзка съдът не споделя и съобщеното от жалбоподателя, че не е
привеждал автомобила в движение и той е бил в покой и с изключен двигател,
когато полицейските служители са се насочили към него. Тези твърдения отново са
категорично оборени от показанията на всеки един от свидетелите А., Т. и К.. И
в тази част на обясненията съдът намира, че жалбоподателят опитва да пресъздаде
манипулативно фактическата обстановка в своя изгода, като опровергае фактите,
определящи извода за извършеното от него административно нарушение. Това
мотивира настоящия състав да не кредитира обясненията на жалбоподателя П..
Съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите Г.Г.Д.
и С.Т.П., като приема, че те са заинтересовани от изхода на делото, което е
довело и до съобщаването пред съда на несъответстващи на случилото се в
обективната действителност обстоятелства. Заинтересоваността на свид. П.
произтича от факта, че към момента на даване на показанията ѝ спрямо нея
има издадено НП № 19-1030-008762/01.10.2019 г. по вменено ѝ във вина
административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразило се в
преотстъпване управлението на процесния автомобил на жалбоподателя П. като
водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Този факт е
служебно известен на съда, както и образуваното по жалба от свид. П. срещу
посоченото НП АНД № 8175/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXVI наказателен
състав. Следователно за П. се явява изгоден факт да бъде доказано, че не П. е
управлявал автомобила. Това би ползвало и наказания в настоящото производство.
От своя страна за свид. Д. се установява, че свид. П. е негова приятелка, а
жалбоподателят П. е техен общ семеен приятел. Предубедеността на свидетелите Д.
и П. се установява преди всички от обстоятелството, че техните твърдения
противоречат на доказаните по делото факти за случилото се в обективната
действителност. Посочените двама свидетели поддържат защитната теза на
жалбоподателя, която беше категорично оборена както от писмените доказателства,
така и от показанията на останалите свидетели, чиито показания се ползват с
доверие от съда по изложените съображения.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Б.Х.П.
се установява, че той е правоспособен водач на моторно превозно средство,
притежаващ СУМПС с № ***, издадено на 06.03.2017 г. и валидно до 06.03.2027 г.
От журнал за вземане на кръв и урина за установяване
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от ЦСМП – Пловдив,
филиал Хисаря (лист 26-28 от делото) се изяснява, че при явяването на
жалбоподателя П. на 07.09.2019 г. не му е взета проба за изследване, тъй като
той е отказал да даде кръв.
От протокол с рег. № 3286р-23585/23.05.2019 г. (лист
21-22 от делото) се установява, че „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0248 е
преминал успешно периодична проверка на 22.05.2019 г., както и че срокът
ѝ на валидност е 6 месеца.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен
от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН и е издадено от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователни
всички, наведени от жалбоподателя възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения. На първо място не се споделя твърдението да не е
изяснено с кое техническо средство е извършено установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателя П. чрез измерването му в издишания въздух.
Доказва се по делото, че измерването е извършено с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0248, което е отчело 0,93 промила концентрация на
алкохол в издишания от жалбоподателя въздух. Именно това средство за измерване
с индивидуализиращите му белези, включително и фабричен номер, е посочено както
в АУАН, така и в наказателното постановление. Това са двата административни
акта, с които първо се повдига административното обвинение и се очертава
фактическата рамка на доказване в процеса, а с другия административен акт се
решават въпросите по същество - има ли извършено деяние, от кого и какви са
признаците от обективната и субективната му страна. Следователно, след като в
АУАН и в НП има пълно съответствие досежно фактическите изводи за конкретното
техническо средство, с което е установена концентрацията на алкохол, то за
жалбоподателя не съществува никакво затруднение или неяснота пред упражняването
на правото си на защита.
Действително вписаното в талона за изследване
с бл. № 0015137 техническо средство е „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM-0249.
Констатираното разминаване засяга единствено последната цифра, намираща се на
четвърта позиция, от идентификационния номер. Тази разлика в една единствена
цифра от номера съдът отдава на допусната техническа грешка. Същественото
обстоятелство е, че тази грешка не е препятствала разкриването на обективната
истина по делото. На първо място категорично доказано е от обективна страна, че
изследването на жалбоподателя е било извършено именно с техническото средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0248, посочено в АУАН и в НП, а не с
друго такова. По делото на лист 23 е приложена разпечатка на данните от
работата с уреда, приета като писмено доказателство. Установява се, че проба с
№ 1222 е извършена на 07.09.2019 г. в 20:33:18 часа, като отчетеният резултат е
0,93 промила. Информацията относно разгледаната проба с № 1222 изцяло
кореспондира с данните по делото за извършеното изследване с техническо
средство на жалбоподателя П.. Припокриват се датата, часът и отчетеният
резултат, при което се налага категоричният извод, че П. е бил изпробван с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0248. Посочи
се вече, че именно това е средството за измерване, което е описано и в АУАН, и
в НП. Следователно фактическите изводи на административнонаказващия орган са
обосновани и съответстват на действително случилото се в обективната
действителност. Липсва каквото и да е нарушение, ограничаващо правото на защита
на жалбоподателя, тъй като и в АУАН, и в НП правилно са посочени видът и
фабричният номер на техническото средство.
На следващо място разкриването на обективната истина
не е осуетено от допуснатата техническа грешка, тъй като се установява, че в
действителност изследването на жалбоподателя е било извършено с техническото
средство, което е описано в АУАН и в НП - „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM-0248. В тази
връзка следва да се държи сметка, че в талона за изследване са вписани редица
други индивидуализиращи конкретната проба обстоятелства. Така видно от
съдържанието на талона е, че изследването е извършено на дата 07.09.2019 г.
около 20:34 часа, както и че отчетеният резултат е концентрация на алкохол от
0,93 на хиляда. Установява се още, че тази проба е взета от водача на автомобил
„Грейт Уол Стийд с рег. № ***. Единният граждански номер и адреса по
местоживеене също изцяло съвпадат с тези на жалбоподателя П.. Доказа се по
делото и че жалбоподателят саморъчно е изпълнил подписите в процесния талон –
два подписа в графата за проверено лице, както и подписа след изявлението „без
значение“, което също изписал лично. При тези факти съдът приема за доказано по
делото, че в талона за изследване с № 0015137 е посочен резултатът от
изследването именно на жалбоподателя Б.Х.П., както и че този резултат е
установен с проба № 1222 от „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARDM-0248. В
талона за изследване е допусната техническа грешка, която грешка не препятства
разкриването на обективната истина.
Съдът обръща внимание, че съставянето на талона за
изследване е елемент от процедурата по установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, а не от процедурата по осъществяване на административнонаказателната
отговорност на лицата. Последната е регламентирана в ЗАНН и ясно посочва, че
наказаният се защитава по обвинението, формулирано в АУАН. В тази връзка, ако
има допуснати грешки, неточности или празнота в доказателствата, това не засяга
законосъобразността на процедурата, а единствено би могло да доведе до
необоснованост на НП, ако наказващият орган не успее да докаже с годни
доказателства виновното извършване на нарушението. По тези съображения изцяло
неоснователно е твърдението, че жалбоподателят бил поставен в неяснота чрез кое
техническо средство е извършена проверката. Единственото релевантно
административно обвинение, по което той е трябвало да се защитава, е това,
формулирано с АУАН. Следователно предявено е ясно, конкретно и коректно обвинение,
поради което правото на защита не е било затруднено по никакъв начин. Не може
да се приеме, че след като жалбоподателят, тълкувайки доказателствата, сам
считал, че било възможно обвинението да било за различно от посоченото в АУАН
техническо средство, то това да обуславя неяснота на съдържанието на АУАН,
каквато в действителност въобще не съществува. В заключение фактическите рамки
на обвинението са пределно ясни и недвусмислени, тъй като те са извеждат
единствено от описанието на нарушението в АУАН и в НП. Посоченият различен
номер на техническото средство в талона за изследване има отношение само към
доказаността на това обвинение. По изложените вече съображения обаче съдът
приема, че се касае за допусната техническа греша при изписване на последната
цифра от фабричния номер на средството за измерване в талона с № 0015137. С
оглед на всички останали, вписани в талона за изследване, индивидуализиращи
обстоятелства за конкретната проба и за лицето, от което е взета, тълкувани
съвместно с разпечатката за снети данни от дрегер ARDM-0248 на
лист 23 от делото, се налага категоричният извод, че жалбоподателят П. е
изпробван с описаното в АУАН и в НП техническо средство, което е отчело
концентрация на алкохол от 0,93 на хиляда в издишания въздух. По тези съображения
порок необоснованост също не е наличен, а по делото по категоричен начин е
доказана съставомерната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението за нарушаване на
правото на защита поради порок в процедурата по установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта на дееца. Твърди се в жалбата, че физическото състояние на П.
– имал повишено кръвно налягане, не му позволило да даде проби за медицинско
изследване. Достоверността на това му твърдение е оборена. По делото е прието
за писмено доказателство извлечение от журнала за вземането на кръв и урина за
установяването на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от ЦСМП -
Пловдив, филиал Хисаря /лист 26-28 от делото/. В същия изрично е удостоверена
от лицето по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. причината за
невземането на проба за изследване и тя е отказ на жалбоподателя да даде кръв
за изследване. Посоченият документ не е оспорен от защитата, нито
доказателствената му стойност е оборена или разколебана. Напротив
жалбоподателят П. и неговият повереник дадоха становище, че същият е допустим,
относим и необходим и следва да бъде приет като доказателство – така лист
34-гръб от делото. При тези факти съдът кредитира надлежно вписаната в журнала
причина за невземането на проби за изследване. След като е налице съзнателен
отказ на жалбоподателя за даване на проби за медицинско изследване, то
законосъобразно и в съответствие с регламента на чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1/19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта му е установена въз основа
на показанията на техническото средство. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че за да се ползва лицето от правото концентрацията на алкохол в
кръвта му да бъде определена не само въз основа на показанията на техническото
средство, но чрез изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, то съгласно чл. 6, ал. 4, изр. 2-ро от Наредба №
1/19.07.2017 г. възникването на това право е предпоставено от избор на лицето на
един от двата начина на установяване. Видно от материалите по делото жалбоподателят
П. не е направил такъв избор, а вместо това е вписал в талона за изследване
„без значение“. Изразът „без значение“ обаче не е равнозначен на направен
избор, поради което е налице единствено добросъвестност от полицейските
служители, които са сторили необходимото за охраняване на правото на защита на
жалбоподателя. Не са налице основания наказаният да черпи права от собствената
си пасивност и отказ за участие в процедурата чрез даване на проби за
медицинско изследване. По наведените възражения за обективна невъзможност на
жалбоподателя за даване на проба към момента на явяването му в ЦСМП – Пловдив,
филиал Хисаря съдът обръща внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5,
изр. 2-ро от Наредба № 1/19.07.2017 г. при невъзможност на лицето да предостави
проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в
посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 от Наредбата отразява
причините за забавянето и часа на вземането. Следователно непреодолима пречка
за вземането на проба и при заявено желание от дееца за това не се установява
по делото. Пренесено спрямо процесния казус, категорично оборено е твърдението,
че фелдшерът сам отказал да вземе кръвна проба на жалбоподателя. Такъв факт не
се доказва от нито едно доказателство по делото, като същевременно има събрани
ясни и категорични доказателства, че причината за невземането на проби за
изследване е отказ, изходящ от самия жалбоподател, както е удостоверено в
журнала. Така мотивиран, съдът приема разгледаните възражения за неоснователни.
Те почиват на опит на жалбоподателя манипулативно да бъдат пресъздадени
обективно случилите се обстоятелства, откъдето да черпи неследващи му се права
предвид съзнателния му отказ от даване на проби за медицинско изследване.
Неоснователно е и възражението да не е правилно
определено мястото на извършване на нарушението. На първо място посочването на
конкретна улица не е задължително условие, за да бъде надлежно изпълнено
изискването за описание на нарушението. В случая улица е посочена – ул. „Райко
Даскалов“ в село Калояново, като от доказателствата по делото категорично се
установява, че жалбоподателят се е придвижвал именно по тази улица, когато е
спрян за проверка. Защитата също не оспорва, че проверката е извършена на ул.
„Райко Даскалов“. По представените разпечатки от картата на село Калояново
следва да се отбележи първо, че в АУАН и НП мястото на нарушението е „до“ № 7,
а не непосредствено пред този административен адрес. На следващо място никой от
свидетелите, чиито показания бяха кредитирани от съда, не твърди, че
автомобилът, управляван от П., е бил непосредствено до здравната служба в с.
Калояново. Налице е превратно тълкуване на доказателствата. Така свид. Т.
изяснява, че от мястото на проверката здравната служба се е виждала, но не може
да посочи колко е било конкретното разстояние. Съдът намира, че в показанията
си свидетелите А., Т. и К. подробно описаха мястото на деянието и установените
от показанията им обстоятелства по никакъв начин не противоречат на приетото от
фактическа страна в НП. Изяснява се, че автомобилът, управляван от П.,*** по посока
към Т-образното кръстовище, образувано от пресичането с ул. „Александър
Стамболийски“, като е бил спрян преди да навлезе на последната. В тази връзка
съдът обръща внимание, че изпълнителното деяние на нарушението е управление на МПС със съставомерна концентрация
на алкохол в кръвта, поради което щом превозното средство е било управлявано и
преминало през даден пътен участък, то е налице годно описание на място, на
което е извършено нарушението. По делото се установява, че жалбоподателят се е
движил по улица „Райко Даскалов“ и е преминал през административния адрес № 7,
когато в непосредствена близост до него е бил спрян за проверка. При тези факти
не може да се сподели тезата на защитата, че има неяснота или неправилно е
определено мястото на извършване на нарушението.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че
категорично не се споделя твърдението, че жалбоподателят е бил затруднен при
упражняване правото си на защита да разбере за какво деяние е наказан поради
така направеното описание на мястото на извършване на нарушението. Видно от
материалите по делото е, че жалбоподателят през целия процес се е защитавал
активно по съществото на спора, даде обяснения, ангажира и свидетелски
показания, поради което нищо в процесуалното му поведение не сочи, че е имало
каквато и да е неяснота за кое конкретно деяние се води делото. Това личи и от
подробните обяснения на жалбоподателя. Следователно не е съществувала никаква
пречка пред П. активно и адекватно да се брани срещу предявеното му обвинение.
По тези съображения възражението освен като неоснователно се цени от съда и
като недобросъвестно направено.
Посочването на мястото на извършване на деянието при
описанието на нарушението е необходимо и за да може да се формира сила на
пресъдено нещо за конкретно извършеното и така жалбоподателят да не може да
бъде наказан в друго производство за обективно същото деяние. Силата на
пресъдено нещо се разпростира върху всички елементи на деянието – време, място
и начин на извършването му, както и неговото авторство. В тази връзка съдът
намира, че с потвърждаването на НП при така направеното описание на нарушението
е напълно изключена възможността в последствие в отделно производство
жалбоподателят /т.е. същото лице/ да бъде наказан за управлението на същите
дата и час и на същия товарен автомобил, но например на номер, съседен на № 7,
на ул. „Райко Даскалов“ в село Калояново, тъй като това му поведение би било
обхванато от формираната сила на пресъдено нещо. Така мотивиран, съдът приема,
че мястото на извършване на деянието е правилно определено, а нарушение при
описанието на нарушението не е допуснато.
Несподелими от съда са и опитите на защитата изводи за
фактите по делото да се черпят от съдържанието на представено друго наказателно
постановление - № 74 от 07.10.2019 г. Описаните в обстоятелствената му част
обстоятелства не се ползват с обвързваща съда сила, нито пък НП е доказателство
за тези обстоятелства. Съдът не дължи отговор дали описаните в друго НП, което
не е предмет на контрол по делото, обстоятелства са правилно установени и
отговарят на обективната действителност или не. Само за пълнота обаче следва да
се посочи и че в това друго НП отново е прието жалбоподателят да е бил спрян на
същото място – с. Калояново, ул. „Райко Даскалов“ № 7.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
по делото се доказа жалбоподателят да е извършил административното нарушение,
за което е наказан. От обективна страна
на 07.09.2019 г. в с. Калояново, на ул. „Райко Даскалов“ до № 7 той е
управлявал товарен автомобил „Грейт Уол Стий 5“ с рег. № *** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,93 на хиляда, установена чрез
измерването ѝ в издишания въздух с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен № ARDM-0248. Датата
и мястото на извършване на нарушението се установяват от показанията на
свидетелите очевидци К., А. и Т., на които съдът даде вяра, като досежно датата
доказателствена информация се черпи и от писмените доказателства. На следващо
място доказа се от обективна страна и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя П.. В показанията си свид. А. сочи, че именно жалбоподателят е
бил лицето, управлявало процесния автомобил /лист 59-гръб от делото/. Същото
обстоятелство се установява и от показанията на свид. К. /лист 47 от делото/ и
свид. Т. /лист 79 от делото/. В тази връзка доказано е и че П. е годен субект
на административното нарушение, тъй като е притежавал качеството „водач“ по
смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Това е така, защото
П. е управлявал процесния товарен автомобил, когато е бил спрян за проверка,
установено от показанията на свидетелите К., А. и Т., изцяло кредитирани от
съда. Категорично оборени са твърденията на жалбоподателя, че той само е седял
на мястото на водача в паркирания автомобил, когато му е била извършена
проверката. Същите представляват защитна версия, чрез която се опитва да
предотврати понасянето на отговорността за извършеното административно
нарушение. Тук съдът напомня, че обясненията на жалбоподателя се доказаха за
недостоверни и в друга своя част - относно причината за невземането на проби за
изследване. Именно с това си поведение – управление на МПС, жалбоподателят е
осъществил изпълнителното деяние на нарушението. Доказано е от обективна
страна, че П. е управлявал превозното средство със съставомерна концентрация на
алкохол в кръвта от 0,93 на хиляда. Последната е установена въз основа на
показанията на техническото средство и в съответствие с правилото на чл. 6, ал.
9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., тъй като водачът е отказал даването на проби за
изследване. В този случай релевантен е именно резултатът от показанията на
техническото средство. Досежно процесното средство за измерване с № ARDM-0248 е доказано
и че то успешно е преминало периодична последваща проверка на дата 22.05.2019
г., която е със срок на валидност от 6 месеца, поради което употребата му на
07.09.2019 г. е било в рамките на тази проверка. Нарушението по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от настъпването на
определен вредоносен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при най-тежката форма на вина – пряк
умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал представа за
проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на
нарушението, но въпреки това съзнателно е пристъпил към неговото осъществяване.
Съзнавал е, че е употребил алкохол в съответното количество, както и че след
това, боравейки с уредите за управление на процесния автомобил, е привел същия
в движение и се е придвижвал по пътното платно.
При доказано извършване на административното нарушение
от наказаното лице правилен е изводът на наказващия орган, че деянието не
съставлява маловажен случай. С оглед на доказания факт, че в автомобила е имало
и друго лице, то обществената опасност на деянието не само не е по-ниска от
обикновените случаи на този вид нарушения, а дори се явява завишена.
Установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя също сочи на
типичен интензитет на засягане на защитаваните обществени отношения. Предвид
данните от справката за нарушител/водач степента на обществена опасност на
дееца също изключва приложението на правилата за маловажен случай.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца. Видът и размерът на приложимите в случая наказания са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на същите. Доказа се
и че жалбоподателят е придобил и притежава правото, от чието упражняване е
лишен с наказателното постановление. По тези съображения жалбата е
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
Досежно разпореждането с вещественото доказателство, а
именно компакт дискът, находящ се на лист 44 от делото, същият следва да остане
приложен по делото.
Предвид неоснователността на жалбата претенцията на
жалбоподателя за присъждането на разноски е неоснователна. Такива се дължат
единствено на административнонаказващия орган, който обаче не е поискал
присъждането им, нито е доказал извършването на разноски.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-007915
от 20.09.2019 г., издадено от М.В.М. – Началник група към ОД на МВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на Б.Х.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата са наложени административно
наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
ПОСТАНОВЯВА
вещественото доказателство – 1 брой компакт диск, находящ се на лист 44, да
остане приложен по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ