№ 2145
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100503439 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3439/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
РБ срещу решение №20047843 от 13.07.2022 г по гр.д.№48334/20 г на СРС , 142 състав,
изменено в частта за разноските с определение №20075497 от 19.01.2023 г по същото дело ;
в частта , в която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ на С.
В. Ш. ЕГН ********** от гр.София сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /претърпени болки и страдания/ ; сумата от 600 лева обезщетение за имуществени
вреди /заплатен адвокатски хонорар по наказателното дело/ от незаконно обвинение , по
което наказателното производство е прекратено по ДП №720/26.11.2003 г по описа на СО-
СГП , пр.пр.№3880/13 на СГП ; ведно със законната лихва върху посочените суми считано
от 04.10.2019 г до окончателното заплащане на сумите , както и сумата от 557,60 лева
разноски пред СРС.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част / ,
тъй като ищецът не е доказал имуществени и неимуществени вреди в присъдения размер .
Не е установено ищцата да е претърпяла стрес и понижена работоспособност на работното
място , нито семейните проблеми и раздялата със съпруга й да са следствие от незаконното
обвинение . Наказателното производство е било с фактическа и правна сложност . На
ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“ и с нея не са извършени интензивни
процесуални действия . Прокуратурата не е разпространила информация за воденото
1
наказателно дело . Не е изискано и приложено наказателното дело и не е доказана
адвокатска защита по него .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В молба от 13.04.23
г оспорва същата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.07.2022 г
и е е обжалвано в срок на 26.07.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е приел следното .
На 28.05.2013 г ищцата е привлечена като обвиняема по ДП №720/26.11.2003 г по описа на
СО-СГП , пр.пр.№3880/13 на СГП и е взета мярка за неотклонение „подписка“ .
Разследването е предявено на ищцата на 17.03.2014 г и отново на 31.03.2017 г .
Наказателното производство е прекратено с постановление от 09.01.2019 г , но същото е
било отменено от СГС .
С ново постановление от 05.04.2019 г наказателното постановление повторно е прекратено ,
като това постановление е било изменено с определение №2368 от 14.06.2019 г по н.ч.д.
№2439/19 г на СГС по отношение на основанието за прекратяване . Определението е влязло
в сила на 04.10.2019 г .
Според показанията на св.К.Ч. през последните 6-7 години ищцата била раздразнителна ,
затворена и се изолирала от хората . Ищцата казвала , че и е „лепнато петно“ и е определяна
като престъпник от околните . Съпругът на ищцата приел зле факта , че ищцата е обвиняема
и това довело до множество скандали . Не последвал развод , но съпрузите живеели
разделени .
Според СРС ищцата е имала негативни изживявания от процесното обвинение . Няма
данни за други причини за установения от св.К.Ч. негативизъм , накърнено лично
достойнство и стрес . Обвинението е било за тежко престъпление , като същото е
продължило доста време – 6 години . От друга страна ищцата е била с мярка за
неотклонение „подписка“ , с нея не са извършени многобройни следствени действия ,както и
не е имало съдебна фаза на наказателното производство . Това обосновава присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от 6000 лева .
2
Според СРС имуществените вреди на ищцата са в размер на заплатените 600 лева на
адвокатско дружество за защита в досъдебното производство . Сумата от 600 лева не е
прекомерна с оглед продължителността на наказателното производство и фактическата и
правна сложност на делото .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , при следните уточнения и изрични
мотиви по доводите във въззивната жалба .
Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010
г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на
ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се
вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни
престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е
проведено и съдебно производство на една или повече инстанции ;
- продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на
задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и
други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на
наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно
3
доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение №
388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно
изключващи настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за определяне на обезщетението за неимуществени вреди ,
включително и според указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – за тежко престъпление /по квалифициран състав/
ищцата е бил застрашена от наказание ефективно лишаване от свобода ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно преследване – общо около 6 години
само в досъдебна фаза . Не са провеждани интензивни процесуални действия , а
продължителността на наказателното производство предвид фактическата и правна
сложност на делото леко надвишава разумния срок ;
- наложена мярка за неотклонение – подписка , не е засегнала съществено ищцата ;
- разгласяване в медиите – не се твърди от ищцата , поради което не подлежи на обсъждане ;
- влошаване на здравословното състояние – не се твърди пряко от ищцата /освен
психологични проблеми/ ;
- наложено наказание – не е налагано , делото е прекратено в досъдебна фаза ;
- интензитет и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния
живот – не се доказва да са били по-големи от обичайните ;
- затруднения в работата – не се твърдят в исковата молба , към датата на повдигане на
обвинението ищцата е на 62 години и после е в пенсионна възраст .
Показанията на св.К.Ч. съдът счита за относими и в частта за притеснения и негативни
изживявания на ищцата от обвинението – и за обективни . Безспорно ищцата е имала
негативни емоции от водене на наказателното производство , изпитала е притеснения и
други отрицателни чувства от обвинението. По отношение на „акцента“ върху възникнали
семейни проблеми между ищцата и съпруга й , показанията на Чунчуков не трябва да се
кредитират . Свидетелят няма лични възприятия , а преразказва твърдения на ищцата и на
нейни роднини , които не са достатъчно достоверни и изглеждат създадени за нуждите на
процеса . Не е ясно дали влошените отношения между ищцата и съпруга й се дължат само
на воденото наказателно производство , нито какви са били тези отношения преди повдигане
на обвинението .
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан с посочените по-горе данни за
продължителност на наказателното производство от 6 години и за засягане на
личността на ищцата вкл.и според посочените свидетелски показания . Определеният от
СРС размер на обезщетението е справедлив като се вземе предвид , че ищцата е неосъждана
, а сумите/злоупотребите , за които е била обвиняема са били много големи . Ищцата е
претърпяла стрес и в личния живот , и на работното място и то в края на трудовия си път ,
когато е естествено да е била с по-малко сили и с понижен тонус .
4
Принципно фактическата и правна сложност на делото няма отношение към размера на
обезщетението за неимуществени вреди щом обвинението се е оказало незаконно . Вярно е ,
че с ищцата не са извършвани интензивни процесуални действия , но трябва да се вземе
предвид друго обстоятелство . Независимо , че формално срещу ищцата е било повдигнато
обвинение едва на 28.05.2013 г , то същата според констативен протокол на Инспектората
към ВСС от 29.04.2020 г е била разпитана като свидетел по досъдебното производство още
на 02.03.2004 г. Повдигнатото обвинение като „помагач“ повече от 9 години след като
ищцата е разпитана като свидетел няма как да не е оставило у ищцата впечатлението , че
случаят макар и много стар вече е „разплетен“ от прокурорите и явно ще достигне до
съдебна фаза .
Правилно са отчетени от СРС обществено-икономическите условия , както и трайната
практика на ВКС , според която - при липса на други относими обстоятелства /други
осъждания , ръководна или публична длъжност , влошено здраве и пр./ - е разумно да се
определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на около 1000 лева за всяка година
обвинение - решение №79 от 17.07.2018 г по гр.д.№2034/17 г на ВКС , IV ГО , решение
№42 от 22.02.2013 г по гр.д.№854/12 г на ВКС , III ГО, решение №190 от 23.12.2019 г по
гр.д.№4378/18 г на ВКС , IV ГО и др.
Искът за обезщетение за имуществени вреди също е доказан в обжалвания размер .
Адвокатското възнаграждение на ищцата в наказателното производство е надлежно
доказано с писмени договори. Същото не е прекомерно , като в тази част настоящият съд
споделя мотивите на СРС . По делото са налични данни за участие на адвЗ.С. от Адвокатско
дружество „Д. , А. и С.“ при подаване на жалби срещу актове на обвинението , а при
предявяване на разследването на ищцата на 31.03.2017 г е присъствала адв.Д. Г. .
Върху обезщетенията законосъобразно е присъдена законна лихва от 04.10.2019 г , на която
дата е влязло в сила определението на СГС за прекратяване на наказателното производство
.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника е адвокатското възнаграждение на адвоката на
въззиваемата страна .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20047843 от 13.07.2022 г по гр.д.№48334/20 г на СРС , 142
състав, изменено в частта за разноските с определение №20075497 от 19.01.2023 г по същото
дело ; в частта , в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ на С. В. Ш. ЕГН ********** от гр.София сумата от 6000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ и сумата от 600 лева обезщетение за
имуществени вреди /заплатен адвокатски хонорар по наказателното дело/ от незаконно
5
обвинение , по което наказателното производство е прекратено по ДП №720/26.11.2003 г по
описа на СО-СГП , пр.пр.№3880/13 на СГП ; ведно със законната лихва върху посочените
суми считано от 04.10.2019 г до окончателното заплащане на сумите , както и сумата от
557,60 лева разноски пред СРС.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1
т.3 ЗАдв на адвокат И. В. В. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1152 лева адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6