РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2020                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На шестнадесети януари                   Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5203 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.М. против Наказателно Постановление  № 19-0819-006001/ 31.10.2019г. на началник група сектор ПП  при ОД МВР-Варна, с което на  А.М. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява, като процесуалния му представител поддържа жалбата.           

          Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 25.09.2019г. в гр.Варна бул. „В. Левски“  жалбоподателя управлява л.а с рег. №В 1982НХ, като същият отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510  и не изпълнил указания за мед. изследване за вземане на кръвна проба.

        Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление

           В хода на съдебното производство бе разпитан като свидетел  Р.К.. Съдът кредитира показанията на същия като дадени безпристрастно и обективно.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от пол. инспектор при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з-515/25.09.2019г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

           Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.174 ал.3  от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Жалбоподателят е отказал на служителите на КАТ да бъде изпробван за алкохол. Това обстоятелство се установява и в съдебно заседание от показанията на свид. К.. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че жалбоподателя не е разбрал какво се е случвало с него. Видно от показанията на свид. К. след като автомобила на жалбоподателя е бил спрян за проверка, въззивника е бил приканен на български език да бъде изпробван на дрегер за наличие на алкохол. Жалбоподателят е отказал с думите „Недейте, не мога“.  Установено било, че същият е от арменски произход и е временно пребиваващ в Р. България. Жалб. М. бил отведен н МБАЛ ”Света Анна” и там въззивкът не изпълнил предписанието дадено му  в талон за мед. изследване да даде кръв, за да бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта. Видно от протокол за мед. изследване  от 25.09.2019г. с червено мастило е изписан отказът на жалбоподателя да му бъде взета кръв за изследване. След като са описани причините за отказа, жалбоподателят се е подписал с имената си. Същите обстоятелства се установяват и с помощта на събраните по преписката писмени и гласни доказателства. В тази насока са и показанията на свид. К., който твърди, че в болницата е дошъл познат на жалбоподателя на когото също са обяснили за какво М. е в болницата и какво се е случило. След разговор със своя познат жалбоподателят подписал съставения му АУАН.

    Предвид гореизложеното съдът намира, че  е следвало   жалбоподателя да изпълни задълженията които му вменява ЗДП и да позволи да бъде изпробван за алкохол от контролните органи. Същият е извършил нарушение с факта, че е отказал да бъде изпробван. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни.

 Възраженията на жалбоподателя, че в хода на проведеното административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита, тъй като е чужд гражданин и не му е назначен преводач са неоснователни. В случая видно от показанията на актосъставителя жалбодателя е подписал АУАН и е разбрал за какво е бил спрян за проверка.

         В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

             Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд.  Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва.
            Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗАП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

        Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган  се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                              Р  Е Ш  И:

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 19-0819-006001/ 31.10.2019г. на началник група сектор ПП  при ОД МВР-Варна, с което на  А.М. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.

                   Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: