Решение по дело №348/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

30.09.2020 год.

 

Номер . . .  . . . .                                       Година 2020                    Град В.П.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – В.П.                                                трети състав

На 29 (двадесет и девети) септември                                         Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 348 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите В.Г.И. и Б.С.И. излагат, че са съпрузи от 02.09.1995 година. По време на брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

            В съдебно заседание молителят И. се явява лично, а молителката И. се представлява от пълномощник, като всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 02.09.1995 г., когато с акт № 37/02.09.1995 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П. сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – с.б.с., родена на *** г. и Г.Б.С., родена на *** г. (видно от представените удостоверения за раждане).

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 02.09.1996 г. с акт за граждански брак № 37 от 02.09.1996 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П., между Б.С.И. с ЕГН **********,*** и В.Г.И. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. В.Н. ***,  ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Б.С.И. и В.Г.И. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака В.Г.И. ЗАПАЗВА фамилното име – И..

            2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

            3. Семейното жилище, находящо се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „Н.Р.“ № 15, вх. А, ет. 2, ап. 8, съсобственост на молителката В.И., СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на В.Г.И..

4. Молителите заявяват, че не са придобивали недвижими имоти по време на брака.

5. Молителите са поделили извънсъдебно придобитите по време на брака движими вещи.

6. Молителите приемат в отношенията помежду си, че нямат придобити по време на брака влогове и депозити в банки и нямат претенции в тази насока един към друг, а получените от всеки от тях кредит ще се изплаща самостоятелно.

            7. Молителите приемат в отношенията помежду си, че направените съдебно-деловодни разноски остават за страните така, както са направени, а молителят поема плащането на държавни такси.

 

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева), като ОСЪЖДА Б.С.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сума в размер на 20,00 лева и ОСЪЖДА В.Г.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сума в размер на 20,00 лева.

            Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите чрез пълномощника.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  Районен съдия: