Решение по дело №1739/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2183

 

 

гр. Пловдив, 30 ноември 2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1739 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Производството по делото е образувано по жалба, предявена от  М.Д.К., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 1040-21-324/13.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което са отхвърлени жалби с вх. № 1012-21-410/24.02.2020 г. и вх. № 1012-21-411/24.02.2020 г. на К. срещу Разпореждания № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. и № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите и същите са потвърдени.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваните административни актове и се иска тяхната отмяна. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендират се сторените разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ София - град, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмени бележки вх. № 13691/04.09.2020 г. по описа на съда. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството е започнало по повод подадени за М.Д.К. *** „МЕГАМОНТ“ ЕООД удостоверения Приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност със справка вх. № Р14-21-000-00-**********/21.01.2020 г. /л. 47 от адм. дело № 5204/2020 г. на АССГ/ към болничен лист № Е20197616054 /л. 46 от адм. дело № 5204/2020 г. на АССГ/ за периода от 13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. /вкл./ и със справка вх. № Р14-21-000-00-**********/05.02.2020 г. /л. 45 от адм. дело № 5204/2020 г. на АССГ/ към болничен лист № Е20200201851 /л. 48 от адм. дело № 5204/2020 г. на АССГ/ за периода от 30.01.2020 г. до 12.02.2020 г. / вкл./.

В тази връзка и по повод подадени уведомления за други лица от същия осигурител, със Заповед № ЗР-5-21-00715926/06.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е възложено извършване на ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на „МЕГАМОНТ“ ЕООД, ЕИК ********* /л. 42 от адм. дело № 5204/2020 г. на АССГ/.

Ревизията е възложена във връзка с констатирана липса на внесени осигурителни вноски от осигурителя, големия брой лица, които са наемани за кратък период от време, като за същите се посочва, че са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с осигурителен доход близък или равен до максималния осигурителен доход, включен в 18-месечния период, от който следва да се изчисли размерът на обезщетението за временна неработоспособност. Посочените данни е счетено, че пораждат съмнения за възникнало осигурително правоотношение с осигурител „МЕГАМОНТ“ ЕООД и за действителния размер на осигурителния доход - индиция за злоупотреба с цел облагодетелстване на лицето и/или осигурителя чрез изплащане на недължими парични обезщетения, с което ще бъде ощетен Фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО.

Мотивирано е, че резултатът от проверката е релевантен за преценка на правото на парично обезщетение и изчисляване на неговия размер, тъй като касае установяване наличието на осигурително правоотношение, което съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО възниква при упражняване на трудова дейност от лицето, за която се следва изплащане на трудово възнаграждение.

При това положение е прието, че в случая са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ за изплащане на претендираното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и които съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО обосновават спиране на производството по изплащането му до приключване на проверката относно достоверността на декларираните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица.

В тази връзка и с разпореждания № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. и № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г., издадени за Ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите и на основание на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО е спряно производството по изплащане на обезщетение за временната неработоспособност по болнични листове № Е20197616054 и № Е20200201851 /л. 25-26 от настоящото дело/.

6. Този резултат е обжалван от К. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 1040-21-324/13.04.2020 г. е отхвърлил жалбите и е потвърдил оспорените разпореждания № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. и № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. на Ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите /л.10-13 от адм. дело № 5204/2020 г. на АССГ/.

7. За да постанови посочения резултат, Директорът на ТП на НОИ София-град е приел следеното от фактическа и правна страна:

За М.Д.К. *** представени от „МЕГАМОНТ“ ЕООД удостоверения приложения № 9 за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност със справка вх. № Р14-21-000-00-**********/21.01.2020 г. към болничен лист № Е20197616054 за периода от 13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. /вкл./ и със справка вх. № Р14-21-000-00-**********/05.02.2020 г. към болничен лист № Е20200201851 за периода от 30.01.2020 г. до 12.02.2020 г. /вкл./.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Съгласно чл. 41 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО определя, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2.

При преценка правото на парично обезщетение на лицето е установено, че по повод подадени удостоверения за други лица от същия осигурител, със Заповед № ЗР-5-21-00715926/06.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е възложено извършване на ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване в „МЕГАМОНТ“ ЕООД, ЕИК *********.

Проверката е възложена във връзка с установеното при проверка в регистър „Приходи“ на НАП, че няма данни за внесени осигурителни вноски върху декларирания от осигурителя за лицата осигурителен доход, което е индиция за липса на реално упражнявана от тях трудова дейност, като основание за възникване на осигурително правоотношение съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО.

В тази връзка, предвид че се касае за недоказан осигурителен стаж и осигурителен доход при осигурител „МЕГАМОНТ“ ЕООД, с разпореждания № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. и № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. на Ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите и на основание на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО е спряно производството по изплащане на обезщетение за временната неработоспособност по болнични листове № Е20197616054 и № Е20200201851.

Съгласно чл. 40 ал. 4, т. 2 от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

По повод депозираните жалби и с оглед установяване на осигурителните права на лицето, е извършена повторна проверка на данните от информационната система на НОИ, в Регистъра на трудовите договори и Регистъра на осигурените лица (РОЛ), при която е установено, че за М.Д.К. е подадено уведомление от „МЕГАМОНТ“ ЕООД, ЕИК ********* за сключен на 18.11.2016 г. трудов договор с допълнително споразумение от 01.04.2017 г. на длъжност „разпространител на безплатни вестници и брошури“ с възнаграждение 420,00 лв.

От проверка в Регистър „Приходи“ на НАП е установено, че от месец ноември 2016 г. до момента на постановяване на решението, от осигурител „МЕГАМОНТ“ ЕООД, ЕИК ********* няма превеждани осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

От извършена проверка в Търговския регистър е установено, че „МЕГАМОНТ“ ЕООД, ЕИК ********* е с управител и едноличен собственик на капитала Б.Г.Л., ЕГН **********. Постоянният му адрес е ***. Дружеството е със седалище в гр. София, кв. Люлин, бл. 26, вх. Г, ет. партер.

В хода на извършваната проверка в осигурител „МЕГАМОНТ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО до управителя на дружеството са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00715931/06.02.2020 г. за представяне на необходимите документи, за извършване на ревизията.

При преценката налице ли е осигуряване е посочено, че водещи са разпоредбите на КСО, уреждащи възникването, времетраенето, прекъсването и прекратяването на осигуряването, като е цитирана разпоредбата на чл. 10 от КСО, съгласно която, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. В този смисъл е и посочена разпоредбата на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, съгласно която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т.1-3 и 5.

От цитираната разпоредба е прието, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия: да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или чл. 4а от КСО и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение /получено, начислено но неизплатено или неначислено/, без възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО.

Горецитираното е прието, че е от съществено значение за придобиване на право на обезщетение съгласно изискванията на чл. 40 от КСО, а действията на дружеството са довели до заключение, че се цели получаване на парични обезщетения, без да са изпълнени изискванията на упражняване на трудова   дейност като основание за възникване на осигурително правоотношение, което е определящо за придобиване на правото на обезщетение съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО.

В този смисъл е прието, че са налице доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, които свидетелстват, че е налице вероятност претендираното право на обезщетение да не съществува. Това е обосновало прилагането на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетение до извършване на проверката, относно достоверността на декларираните от „МЕГАМОНТ“ ЕООД, ЕИК ********* данни, с оглед предотвратяване на ощетяването на фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО.

Решаващият административен орган е констатирал, че към момента на постановяване на своето решение назначената ревизия по разходите на ДОО на дружеството не е приключила, поради което основанието за спиране на производството по изплащане на претендираното обезщетение не е отпаднало, във връзка с което не е отпаднало правното основание за спиране на производството и разпореждания № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. и № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите са счетени за правилни и законосъобразни, поради което и са потвърдени, а предявените жалби са оставени без уважение.

8. В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от жалбоподателката Трудов договор № 3/18.11.2016 г., сключен между „МЕГАМОНТ“ ЕООД и М.Д.К.; Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388163524784/18.11.2016 г.; Справка за статус на социално осигуряване към 09.11.2020 г.; Извлечение от електронната поща на М. К. относно извършена проверка и задължително предписание № ЗД-1-21-00776589/29.06.2020 г., ведно с обяснителна записка и справка за осигурителен доход /л. 28 и сл. от настоящото дело/.3. (Нова) "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски.

ІV. За правото:

9. Оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ София-град е постановено от материално компетен­тен орган на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесните разпореждания са издадени от компетентен орган – длъжностното лице, на което със Заповед № 1015-21-79/03.02.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-град е възложено издаването на разпореждания за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

10. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса законосъобразно ли е спряно от административния орган производството по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по цитираните по-горе болнични листове.

11. Като правно основание за издаване на оспорените разпореждания е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, съгласно която длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Такива доказателства в случая не са представени.

Административните органи са се задоволили единствено с позоваване на възложената на осигурителя „МЕГАМОНТ“ ЕООД ревизия и представянето на заповедта, с която това е сторено, но разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО изисква представянето на конкретни доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на обезщетението, т.е. предположенията от изхода на дадена ревизия, не могат да бъдат основание за спиране, когато не са подкрепени с доказателства. А сам по себе си фактът на извършване на проверка или ревизия и евентуално установените задължения за осигуровки и други на работодателя, не са сред основанията за спиране на производствата по изплащане на обезщетение за бременност и раждане.

Все в тази насока следва и да се посочи, че неверни са и твърденията на органа за деклариран осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен такъв, доколкото, видно от представените от жалбоподателката доказателства, се установява, че е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00 лева, който размер, не само не е близък или равен на максималния, а по-скоро е в диапазона на минималния осигурителен такъв.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

А съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

От така цитираните разпоредби се налага извод, че за да има едно лице качеството на осигурено такова, освен, че следва да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО, за него следва да са внесени или да са дължими осигурителни вноски.

В случая не е спорно, че между „МЕГАМОНТ“ ЕООД и М.Д.К. е сключен трудов договор, за който е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и същият е бил регистриран по надлежния ред.

Установява се също така и от представените справки за статус на социално осигуряване, че жалбоподателката има непрекъснат осигурителен стаж като осигурена за всички социални рискове.

Действително, няма данни дължимите осигурителни вноски да са били внесени, но доколкото К. не е самоосигуряващо се лице, последиците от невнасяне на осигурителните вноски от осигурителя „МЕГАМОНТ“ ЕООД не следва да рефлектират върху нейните осигурителни права.

Това е така, защото неизпълнението на задължението на осигурителя за заплащане на осигурителните вноски, не означава, че същият не дължи на ДОО осигурителни вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която може да се отстрани по предвидените в закона способи (какъвто например е реда по ДОПК). Наличието на неизправен осигурител обаче, не може да има за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като страна по осигурително правоотношение. Основно задължение на осигурителния орган по произтичащото от разпоредбата на чл. 10 от КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице, е да му изплаща парично обезщетение съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По този начин се осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.

12. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № 1040-21-324/13.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София - град и потвърдените с него Разпореждания № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. и № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, поради което и същите следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София-град за продължаване на производството и произнасяне по същество по подадени за М.Д.К. *** „МЕГАМОНТ“ ЕООД удостоверения Приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност със справка вх. № Р14-21-000-00-**********/21.01.2020 г. към болничен лист № Е20197616054 за периода от 13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. /вкл./ и със справка вх. № Р14-21-000-00-**********/05.02.2020 г. към болничен лист № Е20200201851 за периода от 30.01.2020 г. до 12.02.2020 г. /вкл./, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 250 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-324/13.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ  София - град и потвърдените с него Разпореждания № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. и № Д-21-999-00-**********/12.02.2020 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София-град за продължаване на производството и произнасяне по същество по подадени за М.Д.К. *** „МЕГАМОНТ“ ЕООД удостоверения Приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност със справка вх. № Р14-21-000-00-**********/21.01.2020 г. към болничен лист № Е20197616054 за периода от 13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. /вкл./ и със справка вх. № Р14-21-000-00-**********/05.02.2020 г. към болничен лист № Е20200201851 за периода от 30.01.2020 г. до 12.02.2020 г. / вкл./, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - София, да заплати М.Д.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 250 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: